РЕШЕНИЕ
№ 3735
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330100285 по описа за 2021 година
Производството е за делба във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1660/04.10.2021 г., постановено по гр. д. №
285/2021 г. по описа на ПРС, VІ с-в, е допуснато извършване на съдебна делба
на Поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. ********, одобрен
със Заповед № ****** г. на ******** на АГКК, с последно изменение,
засягащо обекта от 07.01.2021 г., находящ се в гр. ********, с площ от 1132
кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, с
номер по предходен план:***** кв. ****, парцел ****, при съседи:
*********, ВЕДНО с построените в имота сграда с идентификатор ******с
площ 122 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, брой
етажи: 2 (два); сграда с идентификатор *******, с площ 31 кв.м., с
предназначение: Хангар, дело, брой етажи: 1 (един); сграда с идентификатор
****** с площ 6 кв.м., с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, брой
етажи: 1 (един); сграда с идентификатор ********, с площ 19 кв.м., с
предназначение: Хангар, дело, брой етажи: 1 (един); и сграда с
идентификатор ******с площ 6 кв.м., с предназначение: Селскостопанска
сграда, брой етажи: 1 (един), ВЕДНО с всички подобрения и приращения в
имота, между А. Д. Л., ЕГН **********, и Б. Д. Л., ЕГН **********, при
квоти 19/24 ид. части за първия и 5/24 ид. част за втория съделител.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото открито съдебно
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на
процесния имот, А. Д. Л. е направил искане имотът да му бъде възложен на
1
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, което искане е прието от съд за разглеждане по
делото. Приета за съвместно разглеждане е и претенция по сметки по реда на
чл. 346 ГПК, заявена от Б. Д. Л. и квалифицирана от съда по чл. 31, ал. 2 от
ЗС за осъждане на А. Л. да заплати на Б. Л. сумата от 2200 лева,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот,
съобразно притежаваните от Б. Л. 5/24 идеални части от имота, за периода
01.04.2021 г. до 24.02.2022 година.
Съдът, като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делбата:
По делото е допусната СТЕ /л. 66-74 от делото/ с оглед установяване
поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба имоти.
Според заключението на вещото лице поземленият имот и сградите в него са
неподеляеми, като общата им справедлива пазарна стойност е 116 203 лв.
Съобразно квотите им в съсобствеността за А. Л. се падат 91 994 лв., а за Р.
С.– 24 209 лв.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Ищецът А. Л. е направил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК в
първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата. За уважаване на тази претенция същият
следваше да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че
съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че той е
живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че няма
друго жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за
уважаване на претенцията за възлагане на имота, в случая не следва да е
налице и смесена съсобственост.
Във връзка с възлагателната си претенция А. Л. е ангажирал писмени
доказателства - ЕР на ТЕЛК № *******г., видно от което на Л. е определена
95 % неработоспособност с чужда помощ, както и декларация за имуществено
състояние, видно от която същият освен идеалната част от делбения имот
притежава и боксониера от 33 кв.м. По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Г. Л. - майка на страните, от
чиито показания се установява, че А. Л. действително притежава друго
жилище - боксониера от 33 кв.м., в ж.к. *******, но предвид здравословното
си състояние изпитва затруднения относно ползването на същата и желае да
2
се премести в процесния имот. Същата заявява още, че на името на А. Л. има
още една подобна боксониера, в която живее свидетелката. Г. Л. уточнява
също така, че ищецът Л. живее във въпросната боксониера от 2016 г.
При тези данни съдът намира възлагателната претенция на А. Л. за
неоснователна. Същият не установи да няма друго жилище, освен делбения
имот. Напротив, видно от представената от него декларация и показанията на
свидетелката Г.Л., ответникът Л. понастоящем живее в собствен апартамент -
боксониера от 33 кв.м., в ж.к. ******като на негово име се води и жилището,
в което и свидетелката живее. Освен това не се установява А. Л. да е живял с
общия на страните наследодател към момента на смъртта му, доколкото
отново от показанията на Г. Л., нейният син и ищец по делото А. Л. е заживял
във въпросната боксониера още през 2016 г., т.е. преди смъртта на своя баща
Д. Л., явяващ се и общ на страните наследодател.
С оглед на гореизложеното няма да се уважи претенцията на А. Л. за
възлагане на процесния имот в негов дял, като ще следва да се определи друг
способ за извършване на делбата.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.
352 ГПК в случая се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот и
сградите в него са неподеляеми, поради което не могат да се формира брой на
дяловете, съответстващ на броя на съделителите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по
чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби са идентични
по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се
извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е
недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените
имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от
наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока
извършването на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно,
отново по съображенията, изложени по-горе, и предвид това, че е невъзможно
всеки съделител да получи реален дял от имота.
Предвид гореизложеното и тъй като делбата на процесния имот не може
да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на
чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав
приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имотите на
публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права.
Относно претенциите по сметки:
По делото е приета за съвместно разглеждане претенция по сметки на
ответницата Б. Д. Л., квалифицирана по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на А.
Л. да й заплати сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имота, съобразно притежаваните от Б. Л. 5/24
идеални части от имота, за периода 01.04.2021 г. до 24.02.2022 година. За
уважаването на тази претенция ответницата следваше да докаже, че страните
3
са съсобственици на процесния имот, че същият се ползва изцяло от
ищцовата страна, че ответницата е лишена от възможността да ползва имота,
както и че е отправила писмено поискване да ползва имота, както и
претенцията си и по размер.
Наличието на съсобственост между страните е безспорно установено с
решението по допускане на делбата. Не се оспорва, че само ищецът А. Л. има
ключ до имота и ползва същия. Това обстоятелство се установява и от
показанията на свидетеля Д. Б. - живеещ на семейни начела с Б. Л., излагащ
лични впечатления за трудностите, които ответницата е имала при опитите си
да й бъде осигурен достъп. С отговора на исковата молба от 19.02.2021 г. пък
Б. Л. е отправила и покана до А. Л. за предоставянето й на възможност да
ползва имота или за заплащането й на обезщетение за ползите, от които е
лишена.
Във връзка с доказването на претенцията по размер е изслушано и
неоспорено заключение по ДСТЕ /л.105-111/, според което дължимия месечен
наем за 5/24 ид.ч. за процесния поземлен имот със сградите е 108,17 лв., а за
целия процесен период от 01.04.2021 г. - 24.02.2022 г. е в общ размер от 1276
лв.
За отбелязване е, че самият ищец А. Л., чрез процесуалния си
представител в проведеното по делото последно открито съдебно заседание
признава претенцията по сметки по основание, както и по размер, съобразно
приетото заключение на вещото лице.
Предвид изложеното съдът намира претенцията по сметки на Б. Л. с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за доказана по основание. Същата обаче не
се доказа в пълния претендиран размер от 2200 лв., предвид заключението по
ДСТЕ. Поради това претенцията ще се уважи за сумата от 1276 лв., а ще се
отхвърли за разликата до 2200 лв., като неоснователна.
Относно разноските:
Сторените във връзка с извършването на делбата разноски за депозит по
СТЕ на основание чл. 355 ГПК ще останат в тежест на страните, както са ги
направили. Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер
на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот. Ищеца А. Л. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от
3679,76 лв. държавна такса по иска за делба, и сумата от 51,04 лв. държавна
такса за уважената срещу него претенция по сметки. Ответницата Б. Л. следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от
968,36 лв. държавна такса по иска за делба, и сумата от 36,96 лв. държавна
такса за отхвърлената част на претенцията по сметки. Страните не са
претендирали разноски и не са представили списъци по чл. 80 ГПК, поради
което разноски няма им се присъждат.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. Д. Л., ЕГН **********, по чл. 349, ал. 2
ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор ******по КККР на гр. ******, одобрен със Заповед №
****** г. на ******на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
07.01.2021 г., находящ се в гр.*********, с площ от 1132 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, с номер по предходен
план: *****, кв. **** парцел ***** при съседи: ********** ВЕДНО с
построените в имота сграда с идентификатор ********, с площ 122 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 2 (два); сграда
с идентификатор ********, с площ 31 кв.м., с предназначение: Хангар, дело,
брой етажи: 1 (един); сграда с идентификатор ******* с площ 6 кв.м., с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1 (един); сграда с
идентификатор ******** с площ 19 кв.м., с предназначение: Хангар, дело,
брой етажи: 1 (един); и сграда с идентификатор ********, с площ 6 кв.м., с
предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи: 1 (един), ВЕДНО с
всички подобрения и приращения в имота.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на
публична продан допуснатия до съдебна делба имота, а именно: Поземлен
имот с идентификатор ****** по КККР на гр. *******, одобрен със Заповед
№ ******* г. на ***** на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
07.01.2021 г., находящ се в гр. *******, с площ от 1132 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, с номер по предходен
план: ****, кв. ****, парцел *****, при съседи: ****** ВЕДНО с
построените в имота сграда с идентификатор ******* с площ 122 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 2 (два); сграда
с идентификатор ****** с площ 31 кв.м., с предназначение: Хангар, дело,
брой етажи: 1 (един); сграда с идентификатор *******, с площ 6 кв.м., с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1 (един); сграда с
идентификатор *******, с площ 19 кв.м., с предназначение: Хангар, дело,
брой етажи: 1 (един); и сграда с идентификатор ********, с площ 6 кв.м., с
предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи: 1 (един), ВЕДНО с
всички подобрения и приращения в имота, с действителна пазарна
стойност 116 203 лв. /сто и шестнадесет хиляди двеста и три лева/, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите
съобразно делбените им права в имота, както следва: 19/24 ид. части за А. Д.
Л., ЕГН **********, и 5/24 ид. части за Б. Д. Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. Д. Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Л., ЕГН
**********, сумата от 1276 лв. (хиляда двеста седемдесет и шест лева),
представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване на Б.
Д. Л. от ползването на делбения имот - Поземлен имот с идентификатор
***** по КККР на гр. *****, находящ се в гр. *******, с площ от 1132 кв.м.,
ВЕДНО с построените в имота сграда с идентификатор ***** с площ 122
кв.м., сграда с идентификатор*******, с площ 6 кв.м., сграда с
идентификатор******, с площ 19 кв.м., и сграда с идентификатор ******, с
5
площ 6 кв.м., съобразно притежаваните от нея 5/24 идеални части от имота, за
периода 01.04.2021 г. до 24.02.2022 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск на Б. Д. Л., ЕГН **********, срещу А. Д. Л., ЕГН **********, с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетение за лишаването й от
ползване на делбения имот за разликата от присъдените 1276 лв. (хиляда
двеста седемдесет и шест лева) до пълния претендиран размер от 2200 лв.
(две хиляди и двеста лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А. Д. Л., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пловдив държавна такса в размер на 3679,76 лв. (три хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и 76 ст.), представляваща 4 % върху стойността на
дела на съделителя, като и държавна такса в размер на 51,04 лв. (петдесет и
един лева и 04 ст.), дължима за уважената част на иска за присъждане на
обезщетение за обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Б. Д. Л., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пловдив държавна такса в размер на 968,36 лв. (деветстотин шестдесет и
осем лева и 36 ст.), представляваща 4 % върху стойността на дела на
съделителя, като и държавна такса в размер на 36,96 лв. (тридесет и шест
лева и 96 ст.), дължима за отхвърлената част на иска за присъждане на
обезщетение за обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6