№107
Силистра,
07.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Мирена Стефанова и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 202 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 148/25.07.2018г., постановено по гр.д. № 386/2018г., СРС е
отхвърлил иска, предявен от А.Я., С.К. и А.Я. против Б.Е., Р.Ю. и Н.Ю. за признаване
за установено по отношение на последните, че първите са собственици на
дървопроизводителна горска площ от 49.998 дка, представляваща имот № 000062, в
местността „БАТАКЛЪ“, в землището на с. Колобър, общ. Дулово, и да осъди Б.Е.
да предаде владението на описания имот. Осъдил е А.Я., С.К. и А.Я.
да заплатят солидарно на Б.Е. сумата от 800.00лв. - разноски по производството.
Недоволни от постановеното решение, са останали А.Я., С.К.
и А.Я., които го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е
неправилно и молят съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи
предявеният иск. Претендират присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата Б.Е., Р.Ю. и Н.Ю. изразяват становище за
неоснователност на същата.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че
ищците са наследници по закон на Мустафа Мюмюнов Хасанов, б.ж. на с. Колобър.
Не се спори също, че приживе наследодателят е упълномощил първия ответник с
правата да предприеме действия по възстановяване правото на собственост по
отношение на процесния имот, както и да го управлява.
Ищците твърдят, че въпреки техните покани ответникът Е. отказва да им
предостави имота, твърдейки че го е закупил от общия им наследодател, а и се
позовава на придобивна давност.
По делото е представена извадка от регистъра на земеделските земи и гори
и пълна история на процесния имот № 000062 към 16.03.15г., както и Решение №
306/17.11.00г. на ОбСлЗГ - Дулово, от които се установява, че същият е
възстановен с решение № 306 на наследниците на М. Хасанов.
Ответникът твърди, че през 2000г. е платил на наследодателя сумата от 4 000 лв. за купуване на нива
и част от процесната гора /70-80 лв. на декар за гората./, както и че въз
основа на издаденото му от последния пълномощно е завел и спечелил дело за
възстановяването й и от декември 2000г. я владее несъмнено, непрекъснато и
необезпокояван от никого. Твърди също, че когато е отишъл да заплати разликата
до цялата уговорена сума, се е оказало че Мустафа, както и големият му син
Мюмюн, са починали, поради което е
заплатил остатъка от 3 000 лв. на малкия му син. Твърди също, че едва през
2015г. са се появили ищците, предявявайки претенции към гората.
В исковата молба ищците също сочат, че през 2015г. са ангажирали адв. Д.
да подели останалото им наследство от техния наследодател, което притежават в
община Дулово и при проверка от последната във връзка със снабдяването с
необходимите документи, се е установило, че тази гора е собственост на Б.Е..
Съгласно чл. 79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл. 68
ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от
собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие,
както и да не е поддържано с насилие/. По въпроса за елементите на фактическия
състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се
включва в тях и изискването невладеещият собственик да е уведомен за
намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в
съдебната практика / Р. 262/11 г.,ІІ г.о./ е прието, че такова изискване
съществува, но само в хипотезата на съсобственост – когато съсобственикът
твърди, че е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици,
то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да
бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд
имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата
власт върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое
намерение да свои имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи
отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за
имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на
необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.
68,ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на
владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт /пр. Р 144/14
г.,ІІ г. о./. С оглед на това е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът
е чужд, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на
владението съгл. чл. 68 ЗС и приложението на презумцията по чл. 69 ЗС.
В настоящото производство е установено по несъмнен начин, че от 2000-та
година процесния имот се владее от ответника Б.. От показанията на разпитаните
свидетели се налага извод, че той през целия този период е заявявал и
демонстрирал правото си на собственост, предприемал е действия по осъществяване
на сеч в имота като собствен. Свидетелите Юксел Хакъ и Бехти Еюб сочат, че не само
те, но и „цялото село знае, че гората е негова“.
Всичко това сочи, че са осъществявени елементите на фактическия състав на
оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 68 от ЗС в
полза на ответника Е. – налице е непрекъсната негова фактическа власт върху
спорната гора в продължение на необходимия срок от 2000 год. до предявяването
на настоящия иск на 21.03.2015 год. и намерението му да я държи като своя,
обективирано в осъществяваните фактически действия по изсичането й и при
липсата на доказателства да я държи за друг.
При установените факти за наличието на упражняване на фактическа власт и
намерение за своене в предвидения от закона срок, правопрекратяващото
възражение на ответника се явява основателно, като притежаваното право на
собственост на ищците е изгубено именно поради придобиването му от Б.Е.
съгласно чл. 99 от ЗС. Липсват доказателства, установяващи ищците да са
предприели защита на правото си на собственост върху процесния имот по
съответния ред преди 2015г., с оглед прекъсване на давностното владение.
Доводите на жалбоподателите, че не им е известно Б. да е плащал на
наследниците на Мустафа за процесната нива, са несъстоятелни, тъй като
независимо от плащането първият ответник по делото е демонстрирал
необезпокоявано владение върху имота в продължение на 10 години преди ищците да
предявят претенции към него. Несъстоятелен е и доводът, че спрямо тях не е
демонстрирано това владение по явен начин, тъй като в случая не се касае за
съсобствен, респективно сънаследствен имот между тях и ответника Б.Е.. От
значение е, че владението му е било явно, не по скрит начин, и е могло да бъде
узнато от собствениците и по-рано при активност от тяхна страна.
Съобразявайки всичко изложено, съдът правилно е приел, че претенцията на
ищците е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода
от процеса и на основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК правилно е уважено и искането
на ответниците за присъждане направените по делото разноски, които в
производството пред тази инстанция са в размер на 800.00 лева – заплатеното от Б.Х.Е.
адвокатско възнаграждение
Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на жалбоподателя не
следва да се присъждат разноски, а ответникът по жалбата няма направени такива.
Водим от горното, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/25.07.2018г., постановено по гр.д. № 386/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: