Р
Е Ш Е Н И Е
№260862
гр.Варна,
10.03.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №7561 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр.
с 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че М.Л.Т., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на "В. к. – В." ООД *
представлявано от В. В. - Управител, в качеството си на потребител на В и К
услуги, сума в общ размер на 469.70лв.,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 30.10.2017год.до 25.09.2019г., отчитани по партида с абонатен номер
1762835, на адрес: *, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
27.02.2020год. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер на 57.47лв., представляваща сбор от
обезщетението за забава за плащане на главницата за периода от 30.12.2017год.
до 20.02.2020год. за които суми е издадена заповед от 28.02.2020год. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №2846/2020год. по описа на ВРС.
Моли съдът да се произнесе с решението си и относно
съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в
размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Моли за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, както и на разноските в заповедното производство.
Всички суми - предмет на настоящото производство, сочи
че могат да бъдат платени по сметка на „В.и к." ООД в „Централна
кооперативна банка" АД, IB AN *; BIC ***.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
„В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на М.Л.Т., ЕГН ********** за имот на адрес
***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер *,
чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега
ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 27.02.2020г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Т.
въз основа на което било образувано ЧГД № 2846/2020г. по описа на ВРС, ГК-12 състав.
На 28.02.2020г. съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Т. да заплати на
кредитора (сега ищец) сумата от
469.70лв., представляваща сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 30.10.2016год.до 25.09.2019г., отчитани по партида с
абонатен номер *, на адрес: *, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 27.02.2020год. до окончателното изплащане, сумата в общ размер на
57.47лв., представляваща сбор от обезщетението за забава за плащане на
главницата за периода от 30.12.2017год. до 20.02.2020год.,както и сторените в
заповедното производство разноски.
На 10.06.2020год. заявителят (сега ищец) е уведомен,
че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока за
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът,чрез особен представител адв. Ж. депозира отговор.
Изразява становище за допустимост и вероятна
основателност на исковете.
Намира, че вероятната основателност на исковете следва
от доказване на основния факт, че ВиК услугите са
доставени и ответникът се е възползвал от тях. Предвид обстоятелството, че няма
доказателства той да е присъствал на отчитането на водомера, то ищецът трябва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че услугите наистина са
били доставени и уредът с който те са били отчитани е бил изряден.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 2846/2020 г. може
да се направи обоснован извод, че имотът най-вероятно е продаден на трети лица.
Възможно е в договора за покупко-продажба да съществува уговорка, новият
собственик да поеме задължението за погасяване на задължението към ВиК. В този случай ищецът би имал правен интерес да води
делото именно срещу новия собственик, а не срещу Т..
Сочи, че след събиране на необходимите доказателства
ще изрази становище и по съществото на спора.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. В писмено форма
заявява,че поддържа исковата молба и изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за
него се явява назначения от съда особен представител. В хода по същество на
делото моли съда да постанови решение, съобразено с представеното от ищеца постановление за
възлагане на недвижим имот и със събраните по делото доказателства.
Съдът след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото производство се развива след проведено
заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№2846/2020г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на
заявителя - ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №1224
от 28.02.2020г., с която е разпоредено длъжникът
М.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитора „В. К. – В.“
ООД с ЕИК * със седалище и адрес *** , сумите предмет на установяване в
настоящото производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса, както и
сумата от 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства:
Ползвани и неплатени ВиК услуги с абонатен
номер *, за които има издадени фактури за периода от 30.11.2017г. до
26.09.2019г. за обект – имот, находящ се в *.
След връчване заповедта на
длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК, с разпореждане №18318/2020год. е
указано на заявителя, че може да предяви иск , на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.Съобщение за това разпореждане е връчено на заявителя на 10.06.2020г.
В указания от заповедния съд
срок на 08.07.2020год., заявителят
предявява настоящия иск. Налице е допустимо предявен иск, който подлежи на
разглеждане по същество.
По делото са приети следните писмени доказателства: ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД;
решение №Ц-34 от 15.12.2017г.; обяви във вестник – 2 бр.; №БП-Ц-3 от
28.04.2017г.; обява във вестник; решение №Ц-20 от 28.12.2018г.; обяви във
вестник – 2 бр.; пълномощно за процесуално представителство; справка за
недобора на частен абонат от 30.11.2017г. до 26.09.2019г. за клиентски №*;
карнет по партида с абонатен №*, заявление за прехвърляне на партида от
24.10.2019г. ведно с информационен лист и постановление за възлагане на
недвижим имот.
Прието по делото е заключение на
ВЛ по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно и компетентно дадено.
Заключението на ВЛ е в следния
смисъл: Експертизата се запозна със справките за недобора на частен абонат № *.
Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползваните ВиК услуги на абонатен № * по издадени фактури в периода от
30.11.2017г. до 26.09.2019г. са констатирани в колона 4 на Таблица 1. Общият им
сбор към 03.02.2021г. е 469,70 лв.
Издадените фактури по номера и дати са описани в колона 5 от таблица 1.
Размерът на лихвата за забава
върху всяко едно от месечните задължения за партида № *, считано от съответния
им падеж до 20.02.2020г. са изчислени в колона 8 от Таблица 1. Експертизата
констатира, че общият размер на лихвата за забава върху всяко едно от
установените във въпрос 1 месечни задължения за ползвани ВиК
услуги, считано от съответния им падеж до 20.02.2020г. е 57,47 лв.
Титуляр към датата на проверката
в базата данни на "В. к. –В." ООД по абонатен №* е М.Л.Т., ЕГН**********.
ССЕ констатира, че по процесиите
фактури към датата на проверката 03.02.2021г. няма извършвани плащания.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е бил собственик на процесния
имот до публичната продажба на имота. С постановление за възлагане на недвижим
имот /л.64-65/ имотът е възложен на Н. К. К. Постановлението за възлагане е
влязло в законна сила на 17.07.2019год.Придобилата с възлагателното
постановление собственичка е подала заявление за прехвърляне на партида на
24.10.2019год.Заявлението е подадено извън срока по чл.61,ал.1 от ОУ, който е 30-дневен от датата на промяната на
собствеността. Съгласно чл.63,ал.2 от ОУ в случай, че новият и предишният
собственик или ползвател не спазят изискванията по чл.61,ал.1 от ОУ,новият
собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на
промяна на собствеността или ползването.Вземанията по процесните
фактури са за периода от 30.10.2017год.до 25.09.2019г., който обхваща в част и
времето в което Надя Камберова е
придобила имота. Т.е. ответникът следва да отговоря за задължението по процесната партида до 17.07.2019год., като след тази дата
отговорността съгласно ОУ е за новия собственик. Тъй като този период е
обхванат от фактура, която е периода от от 27.06.2019
до 24.07.2019год. и технически е невъзможно да се изчисли от доставеното за
това време количество ВИК услуги, колко точно се отнасят за времето от
17.07.2019год. до 24.07.2019год. , съдът счита , че е справедливо от тази
фактура насетне да се приспада от дълга на ответника.Т.е. от претендираната сума в размер на 469.70лв. следва да се
приспадне сумата от 62.03лв. и се получава сумата от 407.67лв. за която ответникът следва да отговаря. Сумата от
62.03лв. съдът формира от следните фактури и стойности: фактура за периода от
27.06.2019год.до 24.07.2009год. в размер на 21.78лв.; фактура от 24.07.2019 до
29.08.2009год. в размер на 21.67лв. и фактура от 29.08.2019год. до
25.09.2019год. в размер на 18.58лв.
За горепосочената сума ответникът е
отговорен по следните съображения:
Няма спор между страните, че Общите условия на „В. к.”
ООД, гр. В., приложени по делото са в сила. От съвкупната преценка на приетите
по делото доказателства се установява изправността на доставчика по
правоотношението, по отношение на поетите от него задължения,по силата на
обвързващите страните ОУ, в т.ч. за реална доставка на твърдените количества и
отчитане показанията на средството за измерване при уговорените правила.
Съгласно чл.5, т.6
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги,
съгласно чл.33,ал.2, т.е. в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Същевременно съобразно чл.182 от ГПК при надлежно
водено счетоводство, вписванията в счетоводните книги могат да служат за
доказателство в полза на лицето водило книгите. Ето защо като взе предвид заключението на вещото лице,съдът
приема, че ССЕ е годна да установи наличие на незаплатени месечни задължение за
ползвани В и К услуги през процесният период, ведно с
обезщетение за забава.
Предвид горното и с оглед отрицателният характер на твърдението на
ищеца, че претендираните суми не са заплатени , в
тежест на ответника е да установи
плащане. Доказателства в тази насока ответната страна не ангажира.
Вземайки предвид горното съдът намира , че главния иск
се явява основателен до размера от 407.67лв. по фактури, издадени в периода от
30.10.2017год.до 27.06.2019год. , като за разликата до 469.70лв. за фактури,
издадени в периода след 27.06.2019год. до 25.09.2019г.,следва да се отхвърли.
Върху уважения главен иск, следва да се присъди лихва
в размер от 55.70лв., като за разликата до претендираните
57.47лв. или за сумата от 1.77лв. следва
да се отхвърли.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете. За
настоящото производство в размер от 505.41лв. и за заповедното производство в
размер от 65.92лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М.Л.Т., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на "В. к. – В."
ООД *, ЕИК * представлявано от В. В. - Управител, в качеството си на потребител
на В и К услуги, сума в общ размер на 407.67лв.,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по
фактури, издавани в периода от 30.10.2017год.до 27.06.2019год., отчитани по
партида с абонатен номер *, на адрес: *, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 27.02.2020год. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за разликата до 469.70лв. по фактури
за периода след 27.06.2019год. до 25.09.2019г., както и сумата в общ размер на 55.70лв.,
представляваща сбор от обезщетението за забава за плащане на главницата по фактури с начални периода на забава 31.12.2017;22.01.2018;28.05.2018;30.07.2018;31.08.2018;01.10.2018;01.10.2018;29.10.2018;01.12.2018;30.12.2018;18.01.2019;03.03.2019;31.03.2019;24.05.2019;01.07.2019;29.07.2019год.
и крайна дата 20.02.2020год., като отхвърля иска за разликата от 1.77лв. до претендираните 57.47лв.,лихва по фактури с начална дата на забава:
25.08.2019год.; 29.09.2019год.; 27.10.2019год. до 20.02.2020год.,за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №2846/2020год. по
описа на ВРС,на
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр.
с 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Л.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на
"В. к. – В." ООД *, ЕИК * представлявано от В. В. – Управител,
сумата от 505.41лв. сторени по
настоящото дело разноски и 65.92лв.
разноски по ч.гр.дело №2846/2020год. на ВРС, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова /