№ 2078
гр. В., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110110536 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 срещу Община В., адрес: град
В., бул. „О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета на Общината иск с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с 410, ал.1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между ищеца и
ответника, че ответника дължи на ищеца сумата от 1086,32 лева, представляваща
изплатено по силата на договор за застраховка „К.“, полица № ***********, на 10.09.2016 г.
обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във връзка
с настъпило ПТП на 03.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални щети на
л.а. «БМВ 535» с рег. № *********, увреден в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. ПТП,
изразяващо се в преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно - дупка при движение по пътя от село З., при влизане в А. мост от кв. А.о, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
27.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е налице издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7466/2021 г. по описа на Районен съд – град В..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 03.08.2016 г. в град В., при управление на л. а. БМВ 535 ДК № *********,
собственост на „В. карс“ ООД от с. З., при влизане в А. мост от кв. А.о, горепосоченият л.а.
преминава през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, в
следствие на което са реализирани материални щети по същия. Собственикът на увредения
автомобил е сключил договор за застраховка „К. и злополуки“ с ищеца, валидна към датата
на ПТП – 03.08.2016 г. Последният е с полица № ***********/23.02.2016 г. и е със срок на
действие до 23.02.2017 г. Образувана е преписка по щета като са описани повредените
детайли, причинени от произшествието. Последните са възстановени с изплащането на
застрахователно обезщетение за собственика на процесното МПС, съгласно договорната
отговорност на ЗАД „А.“ АД. С отстраняване на щетите, причинени в резултат на
застрахователното събитие ищецът изпълнил задълженията си по договора за имуществено
1
застраховане. След изплащане на застрахователното обезщетение твърди, че е встъпил в
правата на увредения кредитор и се ползва с правото на регресен иск спрямо причинителя
на вредите – Община В.. Посочва, че собственик на общинските пътища, булеварди, улици,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е
съответната община. Изграждането и поддържането на общинските пътища се осъществява
от общините, в настоящия случай – Община В.. В резултат на бездействието на лицето,
респ. лицата, на които Общината е възложила отговорността за поддържане изправността на
пътното платно, възникнало ПТП на 03.08.2016 г., с оглед на което са причинени вредите по
застрахованото при ищеца МПС, отговорността за поправянето на които се носи от Община
В.. На основание гореизложеното се претендира уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК заявява, че предявеният иск погасен по давност. В отговора е
посочено още, че е налице съпричиняване, тъй като причина за настъпилото ПТП е
преминаването на автомобила с висока и несъобразена скорост по пътното платно. Оспорва
и размера на исковата претенция като твърди, че същата е завишена. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП като заявява, че щетите по л.а. не могат да настъпят при описаното
настъпване на ПТП. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани като претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото
производство. Прави възражение за размера на претендираното възнаграждение от страна
на ищеца.
По отношение допустимостта на исковата претенция, съдът намира следното от
правна страна:
По реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 2002/28.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 7466/2021 г. по описа на Районен съд – град В., с която е постановено Община В.
да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 1086,32 лева, представляваща
изплатено по силата на договор за застраховка „К.“, полица № ***********, 10.09.2016 г.
обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във връзка
с настъпило ПТП на 03.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални щети на
л.а. «БМВ 535» с рег. № *********, увреден в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. ПТП,
изразяващо се в преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно - дупка при движение по пътя от село З., при влизане в А. мост от кв. А.о, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
27.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу нея в срок, по реда на
чл. 414 ГПК е подадено възражение от страна на Община В., а с оглед на това
обстоятелството, в указания от съда срок, е предявена и искова претенция от страна на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ********* за установяване съществуване на горепосоченото вземане.
Предвид депозирането на исковата претенция, по реда на чл. 415 ГПК в срок и пълния
идентитет на издадената заповед и предявената искова претенция, последната се явява
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
Видно от уведомление – декларация за щета по застраховка „К. на МПС“ от
03.08.2016 г., подадена от водача на МПС "БМВ" ХД с рег.№ *********, е че на 03.08.2016
г. движейки се от с. З. и включвайки се в платното, идващо от кв. А.о по посока А. мост
попада в дупка с предните колела, при което настъпват увреждания на горепосочения
автомобил. Представената и приета като писмено доказателство декларация е неоспорена от
страните, поради което съдът следва да я цени при изграждане на правните изводи.
Съгласно приетата като писмено доказателство по делото комбинирана
застрахователна полица ***********/23.02.2016 г. за застраховка „К. и злополуки“ и
добавък № 1/30.06.2016 г. е видно, че е сключен договор за имуществена застраховка "К.",
2
Клауза П- пълно К. относно автомобил "БМВ" с рег.№ *********, със срок на действие от
24.02.2016 г. година до 23.02.2017 година, валидна към датата на ПТП. Договорът за
застраховка е сключен между собственика на автомобила „В. карс“ ООД и ищеца
застраховател.
В резултат на настъпилото ПТП е заведена щета № ***************/03.08.2016 г.,
направен е опис на уврежданията и щетите. Съгласно приетите писмени доказателства, а
именно опис заключение по щета се установява, че са настъпили следните увреждания по
процесния автомобил – гума предна лява и гума предна дясна. Установява се, че ремонта е
възложен на автосервиз „В. Карс“ ООД, видно от възлагателно писмо от 04.08.2016 г.
Същият е извършен и е на стойност 1076.32 лева, видно от приетата като писмено
доказателства фактура № **********/09.09.2016 г. Изготвен е също доклад по щета №
***************/31.08.2016 г., приет като доказателство по делото, от който се установява,
че размерът на обезщетението е 1076.32 лева, която е заплатена, видно от приетото като
писмено доказателство - преводното нареждане от 10.09.2016 г. От гореизложеното следва
изводът, че е застрахователното обезщетение е заплатено на увреденото лице. От доклад по
щета № ***************/31.08.2016 г. е видно също, че размера на ликвидационните
разноски е 10 лева.
По делото е прието заключение по назначена съдебно автотехническа експертиза,
неоспорена от страните в производството, която съдът цени като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. От нея се
установява, че при съпоставяне механизма на произшествието и установените увреждания е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на
лек автомобил БМВ с рег. № ********* и е възможно същите да са причинени по степен и
вид от настъпилото ПТП. Посочва, че управляващият л.а. БМВ с рег. № ********* – Петър
Жулиенов Ч., се е движил от с. З. към А. мост като при навлизане на А. мост е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В следствие на събитието са
получени увреждания по двете гуми на автомобила, които са попаднали в нарушение на
пътната настилка и при изкачване обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на
дупката се получават разкъсвания на страничните слоеве на борда на автомобилните гуми,
което ги прави неизползваеми. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
1076.32 лева, съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети,
съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетенията
по застраховка К.. Вещото лице посочва, че разходите, необходими за ремонт на увредените
части по средно пазарни цени е в размер на 1662.40 лева.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. Ж. Ч.,
който заявява, че си спомня за процесното ПТП, при което попада в дупка. Заявява, че
дупката е била много широка и е обхващала двете колела на автомобила като е имала много
остри ръбове. Твърди, че не е имало сигнализация като настъпилите щети са били по двете
гуми, които не са били нископрофилни.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа при или по
повод, на която са възникнали вредите по чл. 49 ЗЗД - до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, аргумент от 410 КЗ. За
уважаване на предявената главна искова претенция следва да се установи от страна на
ищеца наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП, настъпило
вследствие на противоправното бездействие на лица, на които ответника е възложил
извършването на определена работа /поддържането на общински път/, е причинена вреда;
3
изпълнение на задълженията си по договора за застраховка - плащане на обезщетение на
застрахованото лице за вредите, причинени в резултат на деликта; размер на заплатеното
обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото САТЕ, които
съдът цени в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установява, че процесният
автомобил е реализирал пътно-транспортно произшествие, като е попаднал в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, и са му били нанесени щети, изразяващи се в
увреждане на предна дясна гума и задна дясна гума. С оглед липсата на оспорване на
представената декларация на водач на застраховано МПС от 03.08.2016 г. и при
съблюдаване на изводите на вещото лице по назначената САТЕ, както и на събраните
гласни доказателства, които съответстват на останалия събран по делото доказателстве
материал съдът приема, че на описаното в исковата молба място и дата 03.08.2016 г. е била
налице неравност на пътя - дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й. С
оглед гореизложените мотиви, неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не се
установява механизма на ПТП и че щетите не са настъпили от преминаването през дупка.
От приетата по делото застрахователна полица се доказва, че към датата на ПТП
автомобилът е бил застрахован и е било налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на автомобила и ищеца. Последният е имал качеството застраховател по
застраховка "К." с предмет увредения автомобил, съгласно валидна застрахователна полица.
Реализираното пътно-транспортно произшествие съставлява покрит риск. Ищецът е
изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 1076.32 лева на 10.09.2016 година. С
оглед заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на увреденото лице,
следва изводът, че е налице основание за суброгация на ищеца срещу ответника до размера
на платеното застрахователно обезщетение.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общинска
собственост, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост
във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му. Този извод на съда се подкрепя и с оглед
липсата на оспорване на представената декларация на водач на застраховано МПС от
03.08.2016 г., от която се установява, че процесната дупка се е намирала на общинския път
при влизане в А. мост от кв. А.о. В чл. 31 ЗП е разписано, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съответно общината
следва да предприеме мерки за предупреждаване на участниците в движението за опасности
по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните,
прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на
направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за
улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни
знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13 ЗДвП. Съгласно
§ 6, т. 37 ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението.
В настоящия случай не се установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи
информация, че е налице препятствие на пътя, каквото представлява дупката. Този извод на
4
съда се установява от събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на този
извод, следва и другия такъв, че е налице бездействие от страна на служители на Община В.
във връзка с поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно такова, тъй като не са
изпълнени вменените законови задължения, предвидени в нормите на чл. 19 ЗП, чл. 31 ЗП и
чл. 13 ЗДвП. С оглед гореизложеното следва да се ангажира отговорността на ответника за
причинените при процесното ПТП вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на исковата молба, за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради несъобразяване поведението на водача със скоростта на
движение и другите обстоятелства, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, остават неподкрепени с
доказателства и съответно недоказани по делото, поради което и това възражение на
ответника следва да бъде оставено без уважение.
Според заключението на САТЕ стойността на щетите, определена по средни пазарни
цени към момента на застрахователното събитие възлиза на 1662.40 лева, а изплатеното
обезщетение е в размер на 1076.32 лева, но същото съответства на нужните средства за
отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения по застраховка автоК..
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. От съвкупния анализ се установява, че
застрахователят е платил сумата от 1076.32 лева. Същата съответства на нужните средства
за отстраняване на причинените щети. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 10
лева, представляваща ликвидационни разноски по претенцията, аргумент от чл. 410 КЗ. С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претенцията възлиза на 1086.32 лева като
същата се явява доказана както по основание, така и по размер.
Неоснователно е заявеното в условията на евентуалност възражение за погасяване
вземането с изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД давност. При предявено регресното
вземане на застрахователя последната тече, не от датата на увреждането, а от плащането,
което в процесния случай е станало на 10.09.2016 г. От тази дата до датата на предявяване
на иска, което е датата на подаване на заявлението /27.05.2021/, аргумент от чл. 422, ал.1
ГПК е изтекъл по-кратък от предвидения пет годишен срок. В този смисъл е задължителната
съдебна практика, съдържаща се в т. 14 на ППВС № 7/1977 г., Решение на ОСГК на ВС №
117/ 3. ХІІ. 1962 г. по гр. д. № 89/ 1962 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 178/ 21. Х. 2009 г. по т. д. № 192 2009 г. на ВКС, Решение № 449/ 18. ІІІ. 2002 г.
по гр. д. № 1785/ 2001 г. на ВКС, Решение № 178/ 21. Х. 2009 г. по т. д. № 192/ 2009 г. на
ВКС, Решение № 2 от 02.02.2011 г. по търг. дело № 206/2010 г. на ІІ ТО на ВКС.
Практиката, обобщена в последното решение изрично сочи, че основанието за регресните
искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес,
поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на
плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна
давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента
на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.
На основание гореизложените, мотиви следва изводът, че исковата претенция се
явява основателна и подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
Направено е искане и от двете страни за присъждане на сторените в заповедното и
исковото производството разноски. Ищецът претендира сумата от 200 лева, представляваща
внесен депозит за изготвяне на САТЕ, сумата от 78.40 лева – заплатена държавна такса, 30
лева за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът претендира
сторените в исковото производство разноски - юрисконсултско възнаграждени. При
5
съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева. В кориците на делото се съдържат доказателства за
заплащането на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за заповедното производство,
сумата от 50 лева – заплатена държавна такса за исковото производство и сумата от 230 лева
– заплатен депозит за изготвяне на САТЕ и за призоваване на свидетел. За заповедното
производство съдът е определил размер на претендираното юрискосултско възнаграждение
в размер на 50 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 75 лева за заповедното
производство и сумата от 380 лева за исковото производство. Присъждането на сторените в
заповедното производство разноски следва от постановките на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 И Община В., адрес: град
В., бул. „О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета на Общината, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с 410, ал.1 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45
ЗЗД, че Община В., адрес: град В., бул. „О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета на
Общината дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 1086,32 лева, представляваща
изплатено по силата на договор за застраховка „К.“, полица № ***********, на 10.09.2016 г.
обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***************, във връзка
с настъпило ПТП на 03.08.2016 г., в резултат на което са реализирани материални щети на
л.а. «БМВ 535» с рег. № *********, увреден в резултат на настъпило на 03.08.2016 г. ПТП,
изразяващо се в преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно - дупка при движение по пътя от село З., при влизане в А. мост от кв. Аскпарухово,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 27.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е налице
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7466/2021 г. по описа на Районен съд – град
В.
ОСЪЖДА Община В., адрес: град В., бул. „О.П.П.“ № 43, представлявана от кмета
на Общината да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „С.К.“ № 2 сумата от 75 лева, сторени разноски в заповедното
производство и сумата от 380 лева, сторени разноски в исковото производство, на
основание чл. 78 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6