№ 1418
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502085 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК /въззивно
обжалване/.
Образувано е по въззивна жалба на КОНПИ, ищец пред първата
съдебна инстанция, срещу решение № 260184 от 19.05.2025 г. на СГС, І-10
състав, постановено по гр.д.№ 2981 по описа за 2021 г., с което са отхвърлени,
предявените от ищеца/въззивник, искове по чл.141 ЗОНПИ срещу М. Е. Б. и в
негова тежест са възложени разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното от първоинстанционния съд, решение. Решението било
постановено в нарушение на материалния закон. Намира да са налице двете
кумулативни предпоставки на чл.141 ЗОНПИ за уважаване на ищцовата
претенция. Следвало да се кредитира вариант 1 на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. От последния се установявало, че
несъответствието за целия проверяван период възлиза на 1 403 095,10 лв. , т.е.
1
изпълнено било изискването на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Съдът не бил взел
предвид „нетния доход“ на ответницата. Последната не била доказала законен
източник на доход. В този смисъл обжалваното решение било постановено в
разрез със съдебната практика на ВКС във връзка с разпределението на
доказателствената тежест, както и на ТР №4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№
4/2021 г. на ОСГК на ВКС. СГС неправилно бил интерпретирал приетото в
пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ относно сумата в размер на 1 209 929,34 лв. , която
сума била декларирани от ответницата с ГДД пред органите на НАП. Не било
взето предвид, че ЗОНПИ е специален закон. Съдът не бил изследвал
произхода на стоките, които били предмет на продажбата, за която била
получена от ответницата сумата в размер на 1 209 929,34 лв. Затова СГС
неправилно бил отразил тази сума в доходната част, което противоречало на
чл.154, ал.1 ГПК и чл.5, ал.1 ЗОНПИ. Неправилно СГС бил изключил от
разходите сумата в размер на 88 940 лв., получена по сметка на „Ремакс
Контрол 99“ ЕООД с управител ответницата М. Е. Б.. Тази сума била
изтеглена от сметката на дружеството, но по делото не били представени
доказателства, че сумата е заприходена на каса на дружеството. Изводът, че
сумата е заприходена като такава в брой по сметка 501 било невярно и
необосновано. От събраните по делото данни било установено от органите на
НАП, че изпращаните до това дружество документи се връщали с отразяване
за тях като непотърсени. Ответницата не била съдействала на органите на
НАП. От изложената фактическа обстановка ставало ясно, че „Ремакс
Контрол 99“ ЕООД е използвано за извършване на данъчни престъпления и
ДДС измами. Установявало се, че ответницата е участвала в голям брой
дружества на които било отказано използване на данъчен кредит; твърдените
покупки не били осъществени. Сумата по отпуснатия данъчен кредит в размер
на 88 940 лв. била неизразходвана за дейността на дружеството. Затова тази
сума следвало да бъде отчетена в разходната част на анализа. Следвало да се
вземе предвид и, че за периода на придобиване на имуществото ответницата
била имала осигурителен доход в размер на 1 036,52 лв. Ответницата не била
ангажирала доказателства относно източниците на средства за придобиване
на претендираните за отнемане дружествени дялове. От вариант 1 на СИЕ се
установявало, че за целия период на проверка установените доходи на
ответницата възлизали на 17 698,95 лв., извършените разходи били в размер
на 1 353 889,25 лв., а стойността на придобитото имущество било в размер на
2
66 904,80 лв. Неправилно СГС приемал, че за отнемане на имуществото
следвало да е налице причинно-следствена връзка между имуществото и
незаконната дейност на проверяваното лице. Този извод бил неправилен и
нелогичен, както и в противоречие със сега действащия ЗОНПИ, който в
случая бил приложим. Неясно било защо в мотивите си съдът се бил позовал
на две решения на ЕСПЧ, които били относими към вече отменените
ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ. Съдът не се бил съобразил с особеностите на
производството по ЗОНПИ, чиято цел била да преодолее последиците от
неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото. Счита,
че не било необходимо наличие на причинно-следствена връзка. Позовава се
на приетото в решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС на РБ
като се препраща към мотивите му по въпросите на „гражданската
конфискация“. Съдът бил въвел ново изискване, което не било въведено със
закона. Нарушен бил чл.2, т.3 от ЗОНПИ, провъзгласяващ принципа на
справедливост. Следвало да се ограничи демонстрацията на необясним
материален просперитет на лица, които според господстващото мнение
извършвали тежки посегателства, вкл. и с престъпен характер, срещу
установения в КРБ и законите икономически ред в Държавата. Целта на
проверката била дали е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Самото несъответствие представлявало правонарушение
в общия смисъл на понятието, т.е. било административно нарушение. Тук
следвал логическия извод, че е налице връзка между имуществото и
съответното противоправно поведение на проверяваното лице. В хипотезата
на ЗОНПИ отнемането на имуществото не представлявало наказание, а
гражданска санкция, насочена към възстановяването на справедливостта. С
оглед защитата на публичния интерес намесата в правото на собственост на
проверяваните лица била пропорционална на преследваната легитимна цел;
позовава се на приетото в решение по дело С-319/19 на СЕС по въпросите на
конфискацията. Позовава се на практика на ЕСПЧ по въпросите на
гражданската конфискация, която според въззивника била относима в случая.
Приложение намирало и правилото на чл.156, ал.4 ЗОНПИ. Следвало да се
вземе предвид и приетото по делото Споразумение, с което проверяваното
лице била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.256,
ал.2, пр.3 вр. с ал.1, предл.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че от
13.02.2009 г. до 04.08.2009 г. в гр.София, при условията на продължавано
3
престъпление с две деяния, чрез използване на документи с невярно
съдържание- СД по ЗДДС, на основание чл.125, ал.1 ЗДДС, е декларирала
данъчна основа на получени доставки по фиктивни сделки, като е направила
опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено
големи размери, като опитът е останал недовършен по независещи от нея
причини – съставени ревизионни актове от ТД – гр.София, НАП, с които било
установено, че няма доказателства за получени доставки, поради което било
отказано право на данъчен кредит за данъка начислен неправомерно.
Споразумението имало сила на присъда и било задължително съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК. Следвало да се вземе предвид, че данъчните
престъпления произвеждали негативен икономически ефект. В случая СГС се
бил ограничил в това да посочи, че престъплението било недовършено и така
достигнал до извода, че ответницата не е реализирала приход от
престъплението, установено от наказателния съд. СГС дори не бил изследвал
данни за съдимост на лицето, от които да получи информация за период на
друга престъпна дейност и да изследва вероятни осъждания за извършени
престъпления по смисъла на НК, от които би могло да получи облаги.
Позовава се на справка от НСлС от 02.06.2025 г. от която било видно, че срещу
ответницата имало данни за висящи производства, датирани от 2006 г. СГС не
бил взел предвид и установеното от НАП при извършените ревизии на
контролираните от ответницата 23 търговски дружества, при които било
установено, че липсват доставки по смисъла на чл.6 ЗЗДС поради което не
било настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС и чл.11 ППЗДДС и затова не
бил признат данъчен кредит в размер на 89 412 лв. Налагал се извод, че
получените без легално основание, по банковите сметки на контролираните от
ответницата неработещи търговски дружества, огромни парични суми, имат
отношение с извършваната от нея престъпна дейност и представлявали
средства за финансирането й. Налице били и данни за други престъпления,
което водело до извода за установени по отношение на ответницата трайни
престъпни навици. Намира за неправилен извода на СГС, че имуществото
предмет на претенция за отнемане следва да е пряко придобито от
конкретното престъпление, за което лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен
акт. Този извод не съответствал на предмета на отнемане по ЗОНПИ.
Логически следвало да се предположи пряката или косвена връзка като
въззивника се позовава на постановките на отменения през 2012 г.
4
ЗОПДИППД и съдебната практика на ВКС по него. Намира за неправилен
извода на СГС, че до отнемане на имущество се достига само при резултатни
престъпления с настъпили щети или вреди. В този смисъл обжалваното
решение било очевидно неправилно. Счита, че механичното пренасяне на
практиката на ЕСПЧ по отменените конфискационни закони би довело до
съществено затрудняване на борбата с корупцията. Обезпокоително било, че
подобна практика щяла да доведе до намеса на съдебната власт в
законодателната дейност, което щяло да има последици за правния ред в
страната.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат уважени като
основателни и да се отнеме в полза на Държавата имуществото- дружествени
дялове в 13 търговски дружества на обща стойност от 61 100 лв., обект на
претенцията. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата
съдебна инстанция – М. Е. Б., в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд бил
обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и достигнал
до правилния извод за неоснователност на ищцовите претенции. Сочи, че
доводите във въззивната жалба не са съобразени с ТР №4/2021 г. на ОСГК на
ВКС, действащите правила на ЕКПЧ, решения на СЕС по дела С-234/2018 и
С-319/2019, решенията по делата Т. и др. срещу България и Й. и др. срещу
България. Счита, че Комисията прави неправилно тълкуване на понятието
„значително несъответствие“ като използва неюридически понятия като
„приходи“, „разходи“, „отрицателен нетен доход“ и др. Счита, че
процесуалното поведение на Комисията представлява злоупотреба с право.
Тезата й била отречена с трайно установената съдебна практика на ВКС. Сочи,
че СГС бил направил дължимата съпоставка между нетния доход на
проверяваното лице и стойността на наличното имущество в края на
проверявания период, което опровергавало твърденията на КОНПИ, че съдът
бил отъждествил стойността на имуществото с понятието „значително
несъответствие“. Съдът правилно бил възприел заключението на СИЕ, което
приемало, че сумата в размер на 1 209 929,34 лв. следва да бъде отразена като
5
доход. Счита, че напълно обосновано съдът се позовава на констатациите на
НАП, който бил компетентния контролен орган, досежно произхода на
средствата. Правилно били определени и разходите при зачитане на факта, че
ответницата работи със 7 % надценка. Като резултат от това несъответствието
възлизало на сумата от 24 983,95 лв., т.е. не надвишава 150 хиляди за целия
проверяван период. Сочи, че така постановеното от СГС, решение, е в
съответствие с разясненията на ТР №4/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, както и
съдебната практика на ВКС след приемането на това ТР, вкл. и цитираното от
Комисията решение № 95 от 19.02.2025 г. на ВКС, Трето ГО. Намира
направения от Комисията прочит на разрешенията, обективирани в
горецитираното ТР, за напълно превратен. Сочи, че този подход бил приет от
вещите лица по СИЕ за неправилен и като такъв отречен. Подходът на
въззивника приема за откровена манипулация. По отношение на сумата в
размер на 88 940,00 лв. счита, че съдът правилно я е изключил от разходите на
ответницата, тъй като от заключението на СИЕ се установило, че тази сума е
заприходена в брой по сметката на „Ремакс Контрол 55“ ЕООД по сметка 501.
До този извод вещите лица били достигнали след проверка в счетоводството
на дружеството. Правилно било прието от СГС, че при получаване на сумата
ответницата била действала като законен представител на дружеството, т.е.
сумата не била постъпила в патримониума на ответницата като физическо
лице, съответно не била напуснала патримониума на дружеството. Налагал се
извод, че сумата в размер на 88 940 лв. е на ЮЛ. Доводите на въззивника във
връзка с извършени данъчни проверки на дружествата, представлявани от
ответницата и нейни съконтрахенти не можел да промени този извод. Счита,
че в производството по ЗОНПИ съдът няма задача да изследва източниците на
средства за придобиване на всяко едно имуществено право от ответницата за
период от 10 години. Правилно съдът бил изследвал връзката между
престъпната дейност и имуществото, за което се твърди, че е придобито от
тази дейност и чието отнемане се претендира. Правилно съдът бил съобразил
КЗПЧОС и Протокол №1 към същата, които били приети и ратифицирани от Р
България; същите по силата на чл.5, ал.4 КРБ били част от вътрешното право
на страната и имали предимство. Правилно бил съобразил разясненията
дадени в решението по дело Т. и др. срещу България, както и решението по
дело Й. и др.срещу България. Намира за погрешни доводите на въззивника, че
приетото в тези решения е неотносимо. Следвало да се обсъди дали има
6
установена по съответния ред престъпна дейност или административно
нарушение, извършени от проверяваното лице и дали може логически да се
обоснове съждение за причинно-следствена връзка между имуществото, чието
отнемане се иска и незаконната дейност на проверяваното лице.
Същевременно сочи, че правилно съдът е констатирал, че ответницата е
осъдена за данъчно престъпление, както и, че правилно е възприел, че
престъплението за което е осъдена ответницата, е недовършено. Оттук
правилен бил извода на съда, че ответницата не е реализирала приход от
извършеното престъпление, т.е., че не е получила облага. В тази хипотеза
изобщо отпадала възможността за съществуването на връзка между
конкретното престъпление и придобиването на актива за процесния
проверяван период. Намира опитът на въззивника да обрисува ответницата
като лице „с трайно установени престъпни навици“ за смайващ. Счита, че
съдът в едно състезателно производство няма задължения да събира служебно
доказателства, още по-малко да изисква свидетелство за съдимост на
проверяваното лице. Счита, че ищеца не се е справил с доказателствената си
тежест поради което правилно претенциите му били приети за неоснователни.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 30.05. 2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 12.06.2025г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Първоинстанционното решение подлежи на инстанционен контрол.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
Ищцовата претенция е предявена на основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ
/сега ЗОНПИ/ въз основа на решение № 450/24.02.2021 г. на КПКОНПИ с
7
искане на основание чл.142, ал.2,т.1 вр. с чл.141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ да
бъдат отнети в полза на Държавата дружествените дялове на ответницата М.
Е. Б. с цена в размер на 61 100 лв.
Първоначално ищцовата претенция е била с обща цена в размер на
1 273 650,42 лв. като впоследствие с нарочна молба, л.72 от
първоинстанционното произвоство, ищецът е оттеглил претенцията си
относно сумата в общ размер на 1 209 929, 34 лв., представляващи получени
парични средства от наложен платеж от трети лица за периода от 2013 г. до
2016 г. , за които в същата молба се твърди да не били преобразувани в друго
имущество, виж л.173 от първоинстанционното производство.
При постановяване на обжалваното решение от страна на СГС е
съобразен направения от ищеца частичен отказ на основание чл.233 ГПК, вкл.
и с определението за частично прекратяване, четено в о.с.з на 25.10.2023 г.,
л.88 от първоинстанционното производство.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че правото по чл. 141 ЗОНПИ е призната и гарантирана от закона
възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно
имуществени права при наличие на следните предпоставки:
1) проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;
2). ответникът да са придобил в проверявания период имущество със
значителна стойност, за което не е установен законен източник, като
несъответствието между стойността на имуществото (а не сбора на
разходите) и нетния му доход следва да надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период; несъответствието следва да се разбира като увеличение на
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период;
3). за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се
установява законен източник на средства;
4). в случай че предмет на отнемане е паричната равностойност на липсващо
или отчуждено имущество, сумите следва да са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период;
8
5). законност на намесата в мирното ползване на притежанията - установена
или предположена чрез логически обосновано съждение причинно-
следствена връзка между имуществото, чието отнемане се иска и
незаконната дейност на проверяваното лице (престъпление или
административно нарушение, установено по съответния ред).
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установявало, че е налице първата предвидена в ЗОНПИ предпоставка, а
именно – предявеният иск е насочен срещу обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ и контролирани от него
юридически лица- срещу ответницата М. Б. бил внесен обвинителен акт за
повдигнати обвинения за престъпления по 256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, пр.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Престъплението по чл.256, ал.2 НК попадало в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ, поради което, съдът е приел, че са
налице предпоставките за образуване на проверка срещу М. Е. Б.. С протокол
№ 579 от 14.01.2019 г. била образувана проверка по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ.
Периодът на проверката бил от 14.01.2009 г. до 14.01.2019 г.
За да е налице втората предпоставка, следвало да бъдат установени:
- доходи, приходи и източници на финансиране, законните източници на
доходи;
- размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от ответниците, в
това число разходите за издръжка съобразно данните на Националния
статистически институт и разходите за пътуване;
- вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
- наличието на значително несъответствие (надвишаващо 150 000 лв.) между
стойността на придобитото имущество и нетния доход в проверявания период
– увеличение, превишаващо 150 000 лв. на имуществото, с което ответниците
са разполагали в началото и края на изследвания период;
С оглед разясненията дадени в ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на
ЗОНПИ не следвало участват получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания период. Несъответствието
9
следвало да се разбира като увеличение на имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период. Въз
основа на изложеното, съдът е счел, че следва да се извършват
последователно следните действия: 1. Да се определи стойността на
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период. 2. След сравнение
на двете суми, ако имуществото се е увеличило, следва да се прецени дали
превишението надхвърля 150 000 лв. 3. В случай, че е налице превишение с
повече от 150 000 лв. между притежаваното имущество в началото и в края на
периода, да се определи дали това превишение е необосновано-
несъответно на законния доход на лицето.
От представените по делото писмени доказателства, заявените от ищеца
фактически твърдения и заключението на приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза (отговор на 8-ма задача) се установявало, че в
началото на проверявания период (14.01.2009 г.) ответницата била имала
парични средства по банкови сметки в размер на 7,47 лева, дялове в
дружество Красна-МВ ЕООД на стойност 2 500,00 лева, лек автомобил и
недвижими имоти, както следва: 1). УПИ в с. Пролеша, общ. Божурище, с
площ от 680 кв.м. и 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, 2).
Поземлен имот в с. Пролеша, общ. Божурище, с площ от 4 998 кв.м и 3).
Поземлен имот в с. Пожарево, общ. Божурище, с площ от 2 999 кв.м. В края
на проверявания период (14.01.2019 г.) ответницата имала дружествени
дялове на стойност 75 731 лв. , като и била придобила 24 кв. м. от общински
имот - реална част от УПИ в с. Пролеша, общ. Божурище, цялото с площ по
графични данни 680 кв. м. – по реда на чл.4 от Закона за общинската
собственост, на стойност 338,80 лв. Недвижимите имоти продала за сумата от
13 299 лв. От тук следвал извода, че имуществото на ответницата в
проверявания период се е увеличило със стойност, която обаче не
превишава 150 000 лв. Това било самостоятелно основание да бъде
отхвърлен иска. За пълнота на изложението съдът е счел, че следва да направи
икономически анализ, за да установи дали превишението в имуществото на
ответницата в края на периода, в сравнение с началото му, е необосновано
– несъответно на законния й доход.
Относно доходите:
10
По този въпрос първоинстанционният съд се е позовал на заключението
на съдебно-икономическата експертиза, от което се установявало, че за
периода от 14.01.2009 г. - 14.01.2019 г. ответницата е получила доходи от
трудови правоотношения (осигурителен доход) общо в размер на 1 036,52
лева, доходи от извънтрудови правоотношения, декларирани в справки по чл.
73 от ЗДДФЛ, в периода в размер на 25,88 лева, обезщетение от НОИ в размер
на 175,23 лева. За същия период била усвоила кредити в размер 3 150,00
лева и била получила доходи от продажба на недвижими имоти в общ размер
на 13 299,00 лева. Същевременно от представените писмени доказателства се
установявало, че в проверявания период ищцата е получила средства от
наложен платеж от трети лица през Еконт Експрес ООД и през Спиди АД и
превод в системата на Western Union в общ размер на 1 209 929,34 лева.
Последната сума съдът е приел, че представлява доход на лицето, като е
кредитирал варианта на експертизата по въпрос 6 и по този начин е приел за
основателни изложените от ответницата правни доводи. Това било и така,
защото от доказателствата по делото и констатациите на експертизата било
видно, че тези суми са декларирани от ответницата с годишни данъчни
декларации за 2014 г., 2015 г., 2016 г., в които били посочени като доход от
друга стопанска дейност с код по КИД 47.91 „Търговия на дребно чрез
поръчки по пощата, телефона или Интернет“. С Протокол от НАП №-
22221116227827-073-001 от 10.10.2017 г. била извършена проверка на М. Б., с
която били установени получените приходи от наложени платежи. В резултат
на направените констатации от ТД на НАП лицето било задължено да подаде
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като отчете не само
приходите от получените наложени платежи, но и разходите. Разходите били
установени от органа по приходите, като била използвана средната надценка,
с която лицето извършва продажби - 7%. Твърденията на ответницата за
произхода на средствата се потвърждавали както от констатациите на
компетентния контролен орган (НАП), така и от естеството на получените
преводи (всичките от различни физически лица, със стойност между 7 лв. и
510 лв., като в преобладаващата си част не превишавали 100 лв.). В същото
време ищецът не сочел, а и представял доказателства средствата да са
получени от друга, забранена от закона дейност. Затова и получените суми от
физически лица чрез наложен платеж в общ размер на 1 209 929,34 лева
представлявали доход на лицето от търговска дейност с установен източник -
11
Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет. Или
общият размер на доходите на проверяваното лице, включващи доходи от
трудови и нетрудови правоотношения, обезщетения от НОИ, продажба на
недвижими имоти, усвоени кредити и търговия на дребно в процесния период
следвало да се приеме съобразно Приложение №3 – Вариант 2 от експертизата
и същите за проверявания период възлизали в размер на 1 227 672,07 лева.
Относно разходите:
От справката от НБД „Население“ се установявало, че ответницата няма
непълнолетни деца или съпруг. От приетата по делото счетоводна експертиза,
било видно, че съгласно официално обявени данни на НСИ за издръжка на 1-
членни домакинствата за процесния период, изчисленият общ размер на
разходите за издръжка на домакинството на ответницата възлизал в размер
на 52 383,82 лева. Извършените разходи за регистрация на ЕТ били в размер
на 15,00 лева, а разходите за погасителни вноски по кредити били в общ
размер на 2 577,30 лева. Разходите за осъществяваната през 2014 г., 2015 г. и
2016 г. търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет,
изчислени на база установената от органа по приходите надценка, с която
работи лицето (7%), били в размер на 1 130 775,09 лв. (съгласно Приложение
№3 – Вариант 2 от експертизата).
СГС не е възприел съображенията на ищеца за включване в разходите на
проверяваното лице сумата от 88 940,00 лева, изтеглена от ответницата от
разплащателна сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с титуляр
„Ремакс Контрол 55“ ЕООД – дружество, чиито законен представител била М.
Б.. Това било така, защото след проверка в счетоводството на дружеството
вещите лица били установили, че счетоводното отражение на изтеглените
суми от разплащателна сметка на юридическото лице е заприхождаване на
сумата в брой в касата на дружеството по сметка 501.Това означавало, че при
получаване на сумата ответницата била действала в качеството си на законен
представител на дружеството „Ремакс Контрол 55“ ЕООД, съответно – сумата
не била постъпила в нейния патримониум като физическо лице, съответно – не
била напуснала патримониума на дружеството, в този смисъл съдът е
възприел становището на експертизата, че паричните средства са на
юридическото лице, т.е. сумата била сменила местоположението си от
разплащателната сметка в банка - в брой, в касата на дружеството.
12
В обобщение се налагал извода, че общия размер на разходите на
проверяваното лице в периода 14.01.2009 г. - 14.01.2019 г., включващ
обичайни разходи за издръжка, разходи за погасяване на предоставени заеми и
регистрация на ЕТ и разходи за осъществявана търговска дейност, възлиза на
сумата от 1 185 751,22 лева.
Относно стойността на придобитото имущество:
Съдът се е позовал на приетото в т.1 на ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно което незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е налично и в края му - което съществува
в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на
изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно
превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и
релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че
наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито.
Ето защо не следвало да се съобразяват активите, които ответницата е
придобила и впоследствие е отчуждила и които не били налични
в патримониума й в края на проверявания период. Следвало да се съобразят
наличните активи, които съгласно представените писмени доказателства и
приетата експертиза били следните:
- 24 кв. м. от УПИ III 176, кв. 28 с. Пролеша, общ. Божурище, придобити
с Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост по
реда на гл. 4 от ЗОС и чл. 37 ал. 1 и ал. 3 и чл. 38 от Наредба за реда за
придобиване, управление, разпореждане с общинско имущество по чл. 8 ал. 2
от ЗОС от Община Божурище. Стойността на имота за ищцата е 338,00 лева.
- разходи за придобиване на дружествени дялове в търговски дружества –
за учредяване или покупка на дружествени дялове, за дружества, както
следва: „Кристина Комерс“ ЕООД, „Ремакс Контрол“ ЕООД, „Давидов 777“
ЕООД, „София Хулд“ ЕООД, „Термо Партнерс“ ЕООД, „Ви Ес Ел“ ЕООД, „Ви
Ес Ел В Груп“ ЕООД, „Янира“ ЕООД, „Медицински център дерматология и
венерология“ ООД, „Стопанагро 2000“ ООД, „Амбулатория за групова
практика за първична дентална помощ Дива Дент-България“ ООД,
„Амбулатория за групова практика за първична дентална помощ Дива Дент-
България“ ООД, „Транс Интернешънал спед 2010“ ЕООД, „И.Г. Турс“ ЕООД,
13
„Бизнес формула“ ЕООД, „Ви Пи Ес 3“ ЕООД, „Фейс груп“ ООД, „Вени 2000“
ООД, „Пепстрой“ ЕООД, „Тринити Хеликс“ ЕООД, „ТБ Перфект“ ООД и
„Имоти Боби Ко“ ЕООД – на обща стойност 66 566,00 лева.
Или общият размер на придобитото имущество от проверяваното
лице в периода 14.01.2009 г. - 14.01.2019 г., включващо налични
в патримониума му активи – недвижим имот и дружествени дялове от
търговски дружества възлизал в размер на 66 904,80 лева.
Относно наличието на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ между нетните доходи и стойността на придобитото имущество за
периода 14.01.2009 г. - 14.01.2019 г.: нетният доход на ответницата се
формирал по реда на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, като от доходите, приходите и
източниците на финансиране се извадели извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Изчислен по този начин, нетният доход възлизал в размер на 41 920,85 лв.
(1 227 672,07 лева - 1 185 751,22 лева = 41 920,85 лв.). Общата стойност на
придобитото имущество била 66 904,80 лева. Доколкото общата стойност
на придобитото имуществото превишавала нетния доход на ответницата за
процесния период с 24 983,95 лева, съдът е приел, че не е налице значително
несъответствие по смисъла на чл.107, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ -
установеното несъответствие не надвишавало 150 000 лв. за целия проверяван
период.
При така извършения икономически анализ и установеното от него,
съдът е достигнал до извода, че не са налице предпоставките за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество – не се доказвало
имуществото на ответника в проверявания период да се е увеличило със
стойност, която да превишава 150 000 лв., както и не било налице
несъответствие между придобитото имуществото и нетния доход, което да
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, в случая установеното
несъответствие възлизало в размер на 24 983,95 лв.
Независимо от горното си изводи и за пълнота на изложението СГС е
счел за необходимо да посочи налице ли е последната предпоставка за
уважаване на иска, която била възложена в доказателствена тежест на ищеца, а
именно – престъпна дейност или административно нарушение, за които се
твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на
14
отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество.
При изследване на последната предпоставка – законност на
намесата в мирното ползване на притежанията, СГС е констатирал, че от
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с одобрено
от съда споразумение от 21.06.2018 г. ответницата е призната за виновна в
това, че от 13.02.2009 г. до 04.08.2009 г. като управител на две юридически
лица и чрез използване на документи с невярно съдържание – справки
декларации за ДДС, направила опит да получи от държавния бюджет
неследваща се парична сума в общ размер на 128 617,60 лв., като опитът
останал незавършен по независещи от нея причини – при направени ревизии
от длъжностни лица на НАП било отказано право на данъчен кредит, поради
което М. Б. била осъдена на основание по 256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, пр.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК било отложено за срок
от 4 години.
За да отговори на този въпрос, първоинстанционният съд се е позовал на
практиката на ЕСПЧ (решенията по делото Й. и други с/у България, жалби №
265/17 и 26473/18, от 26 септември 2023 г. и делото Т. и други срещу
България, жалби № 50705/11 и 6 други от 13 юли 2021 г.) и практиката на ВКС
(Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647 по описа за 2021г. на ІІІ г.о.,
Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939 по описа за 2023 г. на IV г.о. и
др.), съгласно които съдът дължал проверка за пропорционалност и следвало
да установи дали престъпната дейност е довела до придобиване на
имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази
дейност и въпросното имущество. Тази връзка можело да бъде установена
както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез основателно
предположение – достатъчно било връзката да може обосновано да се
предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, като липсата на
доказан от ответника законен източник на придобиването правело
предположението основателно и достатъчно, за да се приеме наличието на
връзка. Връзката можела да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е
пряко придобито от престъплението или косвена - когато придобиването било
опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на
средства чрез разпоредителни сделки. При всички случаи обаче следвало да
може логически да се обоснове извод за влагане на средства, получени от
15
конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска, без
значение дали това било станало пряко или престъпният капитал бил вложен
като краен резултат в имуществото, чието отнемане се иска. Съдът следвало
да преценява на каква стойност е извършеното от ответника престъпление и в
какъв момент е придобито имуществото – преди или след извършеното
престъпление.
В настоящия случай от присъдата се установявало, че ответницата е
осъдена за данъчно престъпление, което не било довършено –
инкриминираната дейност била приключила в стадия на опита, като опитът
останал незавършен по независещи от ответницата причини – при направени
ревизии от длъжностни лица на НАП било отказано право на данъчен
кредит. От това следвало, че ответницата не е реализирала приход от
извършеното престъпление, установено от наказателния съд – не е получила
облага, която не й се следва, с престъпен произход. С оглед на този извод
отпадала изобщо възможността да съществува каквато и да било връзка
между конкретното престъпление, за което била налице влязла в сила присъда
по отношение на ответницата и който и да било придобит актив –през целия
проверяван период. За придобитите от ответницата дружествени дялове искът
не можело да бъде основателен поради невъзможността да съществува пряка
или косвена връзка с престъпната дейност, доколкото последната не била
генерирала престъпен доход.
При така изложените мотиви и като по делото не се установили
предпоставките за възникване в полза на държавата на правото по чл. 141
ЗОНПИ да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права – не
се доказало имуществото на ответницата в проверявания период да се е
увеличило със стойност, която да превишава 150 000 лв., не било налице
несъответствие между придобитото имуществото и нетния доход на лицето,
което да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период (установеното
несъответствие било в размер на 24 983,95 лв.), както и не се
установявала връзка между престъпната дейност и имуществото, предмет на
конфискация, СГС е счел, че предявените искове са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
16
доказателства /пред първата съдебна инстанция/ приема следното:
Водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е
установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество
в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока
е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода
и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
/ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023/. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен
характер /чл. 107 ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ/, както е застъпвано
последователно в практиката на ВКС, формирана включително след
постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК
на ВКС. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато
между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания
период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение,
при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в
противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Преди да се извърши преценка на законността на всяко от имуществата,
първо подлежи на установяване същественото за решаване на спора
обстоятелство, а именно - налице ли е значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице, което е в основата на обоснованото
предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл. 21 от
закона.
Първото спорно по делото е именно обстоятелството налице ли е
"знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe".
Стoйнocттa нa т. нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaкoнoвo
пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa
имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход
зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
17
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане."
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи
извод дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши
съпоставка между имуществото на ответника и нетния му доход, при отчитане
дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с
разпоредбите на § 1, т. 4 и § 1, т. 8 вр. пар 1, т. 2 и т. 9 от закона.
При установяване на релевантните за спора обстоятелства, съдът
възприема значението на термините "доходи", "приходи", "разходи",
"източници на финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така, както са
разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 97/18.05.2018 г.
по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО.
Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ,
"нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени
с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице.
Тежестта на доказване на придобитото имущество и значителното
несъответствие, съгласно чл. 156, ал. 4, т. 1 и 3 ЗПКОНПИ е на Комисията.
Спорно по делото е дали сумата в размер на 1 209 929,34 лева, която
ответницата е получила като вноски от трети лица следва да се третира като
приход, както е приел първоинстанционния съд. Установява се от събраните
по делото /пред първата съдебна инстанция доказателства – писмени и
съдебна експертиза, че сумата в размер на 1 209 929,34 лева представлява
средства от наложен платеж от трети лица през Еконт Експрес ООД, през
18
Спиди АД, както и превод в системата на Western Union .
По въпроса как следва да се третират вноските от трети лица е
необходимо да се съобразят постановките на Тълкувателно решение № 4/
18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, както и разясненията дадени
в РЕШЕНИЕ № 283 ОТ 28.05.2025 Г. ПО К. ГР. Д. № 2758/2024 Г., Г. К., ІV Г.
О. НА ВКС. Съгласно разясненията дадени в последното ВНОСКИТЕ ПО
БАНКОВИ СМЕТКИ НА ПРОВЕРЯВАНОТО ЛИЦЕ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ
ТРЕТИ ЛИЦА СА НЕГОВ ПРИХОД.
Противно на соченото от въззивника, от събраните по делото писмени
доказателства, както и от констатациите на съдебно-икономическата
експертиза /л.174 и следв. от първоинстанционното производство, както и
Приложение № 3, ред 8 от същото/ се установява, че спорните суми в размер
на 1 209 929,34 лева са декларирани от ответницата с годишни данъчни
декларации /ГДД/ за 2014 г., 2015 г., 2016 г./виж л.124 и следв. от том ІІ от
първоинстанционното производство/ , където са посочени като доход от друга
стопанска дейност с код по КИД 47.91 „Търговия на дребно чрез поръчки по
пощата, телефона или Интернет“. Сумата в размер на 1 209 929,34 лева се
получава като от общо получената сума 1 130 775,09 лв. се извади надценката
в размер на 7 %, на която е прието от органите по приходите, че ответницата е
продавала.
Тези суми са констатирани при извършената проверка на М. Б. от
органите по приходите като „получени приходи от наложни платежи“ -
протокол на НАП №-22221116227827-073-001 от 10.10.2017 г./л.156, том ІІ от
първоинстанционното производство/. В резултат на тази проверка лицето е
било задължено да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
като отчете не само приходите от получените наложени платежи, но и
разходите. В този смисъл е и изнесеното от вещото лице С. при изслушването
му в о.с.з. на 11.12.2024 г., л.190 от първоинстанционното произвоство.
Следователно, неоснователен се явява довода на въззивника/ищец, че
сумата в размер на 1 209 929,34 лева следва да бъде отразена в разходната
част.
Противно на соченото от ищеца/въззивник с оэглед гореизложените
мотиви, не следва да се приеме, че тази сума произхожда от незаконен
източник.
19
Не се доказва тезата на ищеца/въззивник, че тази сума не е
преобразувана в имущество. Именно в този период ответницата е придобивала
дялове от дружествата, които се иска от ищеца да бъдат отнети в полза на
Държавата. Това се установява при сравнението на таблици № № 14 и 17 към
заключението на СИЕ, както и отговори на задачи с № № 8 и 10 от
заключението на СИЕ/. В този смисъл е и изнесеното от вещото лице С. при
изслушването му в о.с.з. на 11.12.2024 г.
Действително, по отношение на тази сума ищецът се е отказал от иска
си на основание чл.233 ГПК и съдът е прекратил производството по делото, но
това не означава, че тезата на ищеца за характера на тези средства е
основателна.
Следва да отбележим, че вещите лица констатират, че салдото
/наличните парични средства/ на ответницата се увеличава вследствие на
постъпленията от трети лица, виж заключението на вещите лица по съдебно-
икономическата експертиза, л.175 от първоинстанционното производство.
При това положение правилен е извода на първоинстанционния съд, че
сумата в размер на 1 209 929,34 лева следва да бъде отразена в приходната
част на икономическия анализ.
Относно сочените от въззивника като разходи на ответницата:
-относно данъците във връзка с подадените декларация по чл.50
ЗДДФЛ, съответно в размер на 2 738,15 лв. за 2014 г., 3 659,97 лв. за 2015 г. и
4 721,79 лв. – съдът намира, че същите не могат да намерят отражение в
разходната частта на икономическия анализ, защото не са заплатени към
процесния период. Последното се установява от представената по делото
справка на НАП /л.150 и следв., том ІІ от първоинстанционното производство/
, както и от заключението на вещите лица по съдебно-икономическата
експертиза, л.175 от първоинстанционното производство.
-относно сумата в размер на 88 940 лв., които въззивникът твърди, че
незаконосъобразно първоинстанционния съд не приел като такива, въззивната
инстанция констатира следното: след извършена проверка в
счетоводството на дружеството, вещите лица установяват, че счетоводното
отражение на изтеглените суми от разплащателна сметка на юридическото
лице е заприходяване на същата сума като внесена в брой в касата на
дружеството по сметка 501, т.е. паричните средства са на юридическото лице
20
като сумата е сменила местоположението си от разплащателната сметка в
банка - в брой, в касата на дружеството, виж заключението на вещите лица по
съдебно-икономическата експертиза, л.175 от първоинстанционното
производство, както и заявеното от вещото лице С. при изслушването му в
о.с.з. на 11.12.2024 г., л.190 от първоинстанционното производство: фактът, че
сумата фигурира по сметка 501 означава, че тя е осчетоводена като
„захранване на каса“, виж л.191 пак там. Още повече, че дружеството
„Ремакс Контрол 55“ ЕООД не е ответник по процесния иск, респ. неговото
имущество, източници на доходи, разходи и др. не са предмет на изследване.
Именно това е послужило като основание на вещите лица по СИЕ да не
отчетат тази сума като разход на физическото лице- ответник в процеса.
Действително, заключението на СИЕ е оспорено от процесуалния
представител на ищеца в частта в която същото отговаря на въпросите на
ответника, но не е поискано допускане на повторна СИЕ. Настоящата
инстанция намира, че независимо, че отговаря на въпроси на ответницата /
сравни и принципа на чл.9 ГПК/ заключението е обективно и компетентно
изготвено, съответстващо на събраните по делото доказателства.
Правилно СГС е кредитирал заключението на съдебно-икономическата
експертиза, кредитира се и от настоящата инстанция. Този довод на
въззивника е неоснователен като несъответстващ на събраните по делото
доказателства, вкл. и на заключението на експертите, допуснато, изслушано и
прието от съда като необходимо по смисъла на чл.195 ГПК.
Ето защо правилно СГС е приел, че при получаване на сумата
ответницата е действала в качеството си на законен представител на
дружеството „Ремакс Контрол 55“ ЕООД, съответно – сумата не е постъпила в
нейния патримониум като физическо лице, съответно – не е
напуснала патримониума на дружеството. Затова и тази сума правилно не е
отчетена като разход на ответницата като физическо лице.
В този смисъл правно ирелевантно по спора е дали в полза на ЮЛ е
възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС или не.
С оглед разясненията на вещото лице С. при изслушването му в о.с.з. на
11.12.2024 г., нетния доход на ответницата възлиза на 41 920 лв. /колона 14,
Приложение № 3, вариант 2, ред 19-20/ и като приспаднем имуществото /на
стойност от 66 904, 80лв. / от нетния доход, се получава несъответствие в
21
размер на 24 984 л. /закръглено/, виж л. 190 от първоинстанционното
производство.
При това положение установеното несъответствие възлиза в размер
на 24 983,95 лв., както правилно е приел първоинстанционния съд.
Следователно констатираното от съда несъответствие не е
„значително“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
При това положение при липсата на най-важната предпоставка за
уважаване на ищцовата претенция, повече разсъждения не биха били
необходими.
От друга страна с оглед необходимостта да обсъдим доводите на
въззивника в тяхната цялост, дори да приемем, че е налице „значително
несъответствие“, противно на соченото от Комисията, трайно установена е
понастоящем съдебната практика на ВКС, която изисква да бъде изследвана
причинната връзка между придобитото имущество и незаконната
дейност на ответника. Първоинстанционният съд нито е заместил
законодателния орган, нито е дописал ЗОНПИ, както се твърди от въззивника,
а се е позовал в мотивите си на нормативните актове – ЕКЗПЧОС, както и на
решенията на ЕСПЧ във връзка с тълкуването и приложението й към
конкретния случай.
Съгласно приетото в РЕШЕНИЕ № 695 ОТ 21.11.2024 Г. ПО ГР. Д. №
3635/2023 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, установеното значително
несъответствие в имуществото на ответници, които не доказват наличието на
законни доходи за придобиването на имуществото, предмет на спора, не е
достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извършип роверка дали
престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на
отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното
имущество (§ 128-§ 138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по
жалби № 265/17 и 26473/18). Както е посочено в постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV
ГО, връзката може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е
непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато
придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични
трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде
установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез
22
обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на
формалната логика предположение. Липсата на доказан от ответниците
законен източник на придобиването би могла да направи предположението за
наличие на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е
възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на
средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието
отнемане се иска. Това е така, защото правото на собственост е гарантирано
както от КРБ и националното законодателство, така и от ЕКЗПЧОС и то не
може да бъде отнемано извън стриктно уредените хипотези и съгласно
утвърдените от ЕСПЧ стандарти за съответствие с легитимна цел и
пропорционалност, така и в решение № 283 от 28.05.2025 г. по к.гр.д.№
2758/2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО. При липсата на установена връзка
между престъпна дейност и имуществото, придобито от проверяваното лице,
ответник в съдебната фаза на производството, намесата в мирното
упражняване на притежанията от страна на ответниците-физически лица при
предявен иск от КОНПИ за отнемане на тези имущества, не би била в
съответствие с изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧОС, така и в решение № 695 от 21.11.2024 г. по гр.д.№ 3635 по описа за
2023 г. на ВКС, ГК, Трето ГО.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 11.12.2024 г., л.192 от първоинстанционното
производство и отразяващ извършените от съда и страните процесуалния
действия, на ищеца изрично е указано, че следва да посочи дали е налице
пряка или косвена връзка между престъпната дейност на ответника и
имуществото, предмет на претенцията за отнемане. При тези указания ищеца
е посочил, че индиция за тази връзка е фактът, че има сключено Споразумение
по силата на което ответницата се е признала за виновна. В последващата
молба от 07.01.2025 г. процесуалният представител на ищеца де факто е
оспорил указанията на съда по повод установяването на причинна връзка
между придобитото имущество и незаконната дейност на ответника с доводи
аналогични на тези във въззивната жалба, с която сме сезирани, виж
изложеното на л. 194-198 от първоинстанционното производство.
Противно на твърдяното от процесуалния представител на въззивника,
съдът в производството по предявени от КОНПИ, искове, няма служебно
задължение да събира доказателства в подкрепа тезата на ищеца за
23
реализирана престъпна дейност на ответниците в тези производства.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обосновано предположение, че
имуществата, които са придобити от ответника дори да приемем, че това е
станало без да е доказан законен източник, са във връзка с конкретното
престъпно поведение, за което на проверяваното лице е повдигнато
обвинение, респ. от административно нарушение.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства, че с
одобрено от съда споразумение от 21.06.2018 г. /л.129 и следв., том І от
първоинстанционното производство/ ответницата е призната за виновна в
това, че от 13.02.2009 г. до 04.08.2009 г. като управител на две юридически
лица и чрез използване на документи с невярно съдържание – справки
декларации за ДДС, направила опит да получи от държавния бюджет
неследваща се парична сума в общ размер на 128 617,60 лв., като опитът е
останал незавършен по независещи от нея причини – при направени ревизии
от длъжностни лица на НАП е отказано право на данъчен кредит, поради
което е осъдена на основание по 256, ал.2, пр.3, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.18,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 4
години.
Действително, така сключеното Споразумение има характер на присъда.
С оглед на което налага се извод, че ответницата е осъдена за данъчно
престъпление, същото, обаче, не е довършено – инкриминираната дейност е
приключила в стадия на опита. Опитът е останал незавършен по независещи
от ответницата причини, а именно – при направени данъчни ревизии от
органите по приходите е отказано право на данъчен кредит на ревизираните
ЮЛ. При това положение налага се извод, че ответницата не е реализирала
приход от извършеното престъпление, установено от наказателния съд – не е
получила облага, която не й се следва, с престъпен произход. Ето защо отпада
възможността да съществува връзка между конкретното престъпление, за
което по отношение на ответницата има влязла в сила присъда и придобитите
активи през целия проверяван период.
Следователно за придобитите от ответницата дружествени дялове, които
се претендира от ищеца да бъдат отнети в полза на Държавата, искът е
24
неоснователен поради невъзможността да съществува пряка или косвена
връзка с престъпната дейност, доколкото ответницата не е генерирала
престъпен доход.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд при отчитане на
приетото в съдебната практика по зачитането на ЕКЗПЧОС, намесата в
мирното упражняване на притежанията от страна на ответницата би била
законна само при пропорционалност между засегнатото право и обществения
интерес. Този справедлив баланс изисква да се установи връзка между
престъпната дейност и имуществото, предмет на конфискация, за да се
постигне осъществяване на целите и принципите, установени в закона – чл.2,
т.3 и чл.4, ал.1, т.4 и 5 ЗОНПИ - предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при зачитане и
гарантиране на правата и свободите на гражданите и пропорционалност на
намесата в личния и семейния живот.
Като е приел, че не се установяват предпоставките за възникване в полза
на Държавата на правото по чл. 141 ЗОНПИ да се отнемат принудително и
безвъзмездно имуществени права вследствие на което е достигнал до правния
извод, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение; същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата разноски се следват и такива се претендират. Видно от
представената фактура от 29.07.2025 г. въззиваемата е реализирала разходи за
процесуално представителство /заплатено адв. възнаграждение/ в размер на
6600 лв. /с ДДС/.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно като се има предвид извършените процесуалния
действия от адв. М. пред настоящата инстанция, приключването на делото в
едно публично съдебно заседание, както и, че не бяха събирани доказателства.
25
Ето защо съдът намира, че адв. възнаграждение, което да отговаря на
положения труд от адв.М. е такова в размер на 4 880 лв. или с ДДС- 5 856 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът дължи държавната такса
за въззивното обжалване, която възлиза в размер на 25 473,01 лв.
Разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ предвижда недължимост на държавната
такса единствено при сезиране на съда с подаване на исковата молба, но
такава следва да бъде определена и възложена на КОНПИ с оглед изхода на
делото при приключването на производството, виж така и в решение № 193 от
03.04.2025 г. по гр.д.№ 4570/2022 г. на ВКС, ГК, Трето ГО. Разпоредбата на
чл.84, т.1 ГПК не намира приложение.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260184 от 19.05.2025 г. на СГС, І-10 състав,
постановено по гр.д.№ 2981 по описа за 2021 г., изцяло.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.
София, пл. "Света Неделя" № 6, да заплати на М. Е. Б., ЕГН **********,
гр.***, ж.к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр.София, ул.“Марко
Балабанов“ № 4 А, вх.Б, ет.5- адв. В.М., сумата в размер на 5 856 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 71, ал. 1 ГПК вр. чл. 157, ал. 3 ЗОНПИ
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, пл.
"Света Неделя" № 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Апелативен съд-София, сумата от 25 473,01 лв. - държавна
такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
26
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27