№ 260021
гр.Дулово, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово в публичното си
заседание на пети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на съдебният секретар НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 232 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявени са два
обективно и субективно съединени иска е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.
Предявен е иск на чл.124 ал.1 от ГПК,
във вр с чл.79 ал.1 от ЗС, от Н.Х.К. с
ЕГН: ***********,***, против ответниците А.Х.А. с ЕГН **********,***,
Б.Д.
– родена на ***г., с граждански номер/ЛИН/ в ****************, с адрес: ********,
Б.Т. – родена на ***г., с граждански номер/ЛИН/ в ****************, с адрес: *******, и Б.Д.
– роден на ***г., с граждански номер/ЛИН/ в ****************, с адрес: ********,
тримата със съдебен адрес ********, С.М.М. с ЕГН **********,***, Б.О.А. с ЕГН **********,***,
Н.К.Х. с ЕГН **********,***, Б.Б.О./непълнолетна/ с ЕГН **********,*** и Б.Б.О./непълнолетна/
с ЕГН **********,***, да се признае за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик наследство и давностно
владение на следният недвижим имот: Застроено дворно място с площ от 1380
кв.м., в кв.15, за който по ПУП на ********, одобрен със Заповед № ********г. е
отреден УПИ *****, с право на обезщетение за 15 кв.м. придаващи се
от имота за под улица, ведно с
построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 116 кв.м., мазе с площ
от 16 кв.м., паянтова второстепенна постройка със застроена площ от 40 кв.м., и
масивен гараж със застроена площ от 24 кв.м., при граници: улица, зелени площи
извън регулация, *****.
Представя писмени доказателства. Правят
искане за събиране на гласни доказателства. Не претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците не депозират писмен отговор и не представят
доказателства. Не правят доказателствени искания.
Ищецът Н.Х.К. – редовно призован, не
се явява, в съдебно заседание се представлява се от адв.Й.С. ***, която заявява
че поддържа исковата молба и иска да бъде постановено решение с което да бъде
уважен предявеният иск като основателен и доказан.
Ответниците – р.пр., не се явяват, не се явяват и
не се представляват в съдебно заседание. Не депозират допълнително становище по
допустимостта и основателността на предявеният иск.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, Дуловският районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот
е бил собственост на Х.М.К.
– п. на *****г. и на А.А.К. – починала на ****г., чийто наследници са страните по делото. Същите
приживе са придобили същият по давностно владение. Имали четири деца, едно от
които е ищецът Н.Х.К.. Братята и сестрата на ищеца напуснали бащиният си дом и
се установили да живеят на друго място, а ищецът останал при родителите си и се
грижил за тях заедно със своята съпруга до тяхната смърт през ****** година.
След смъртта на своите родители през **** година,
ищецът заедно със семейството си продължил да живее в процесния имот. От този момент започнал изцяло да владее имота, да го стопанисва, да го
ремонтира и поддържа с намерението и знанието, че е негова собственост. Всички
данъци за имота са заплащани от него. Всички роднини, съседи и жители на селото
знаели, че той е собственик на процесия имот. До настоящият момент никой от
ответниците не е предявявал претенции и не е оспорвал владението му, което било
явно, необезпокоявано и трайно.
Не се спори по делото, че ищецът ползва и трайно владее имота, и упражнява
фактическата власт върху него след смъртта
на своите родители, тоест от **** г., и че ответниците по делото никога не са оспорвали
владението и ползването на имота от страна на ищцата.
Не се спори
още, че това владение
продължава вече повече от 10 години и че до настоящият момент никой от
ответниците не е предявявал собственически претенции.
Не се спори и че владението му е явно, необезпокоявано и
трайно, че е заплащал през годините данъците за имота и че е поддържал имота с
грижата на добър стопанин.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели.
От разпита на свидетелите Ф. М. Х. и Т.Я. М. / двамата
без родствени връзки със страните/ се установява, че повече от 10 години ищецът
живее в процесният имот и полага грижи за неговото запазване. Свидетелите
заявиха още, че първоначално ищецът е живял в имота със своите родители, а след
тяхната смърт продължила да живее със своето семейство в имота и да го
стопанисва. Ответниците никога не са оспорвали владението му, нито са имали
претенции за имота и за къщата построена в него.
От представеното по делото удостоверение за данъчна
оценка се установява, че процесният недвижим имот ведно с построените
върху него сгради е деклариран в данъчната администрация и
за него няма непогасени данъчни задължения.
Представено е и удостоверение от Община – Дулово, от
което е видно, че построените в имота сгради са търпими и не подлежат на
премахване.
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗС, който съдът намира
за основателен и доказан. Съгласно нормата на чл. 77 ЗС, правото на собственост
се придобива от правна сделка, по давност или по други начини, определени от
закона. По реда на настоящото производство ищцата претендира да е придобила
правото на собственост върху процесният имот и намиращи се в него постройки въз
основа на изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност. В случая се
твърди, че началото на давностното владение е от преди 10 години, като от ****
г. след смъртта на родителите му Х.М.К. – п.
на *****г. и на А.А.К. – починала на ****г. , ищецът е установил фактическа власт върху целият
процесен имот. Това владение е било непрекъснато, явно и необезпокоявано, като
продължава и към настоящия момент. За да придобие право на собственост по
давност, ищецът следва да докаже по безспорен начин, че владее вещта като своя,
като владението върху тази вещ бъде явно, спокойно, непрекъснато. Упражняването
на фактическата власт върху вещта следва да е такова, че да не оставя никакво
съмнение у владелеца, че е завладял и владее вещта като своя, с намерение да
стане неин собственик. По делото не се спори, а това се доказва от
представените по делото доказателства, че от **** г. имота е станал собственост на ищеца Н.К. и на ответниците,
в качеството им на наследници.
Не се спори, че от **** г. до настоящият момент
процесният имот е владян от ищеца явно и
необезпокоявано, без противопоставянето на ответниците.
Считано от ****г. ищецът Н.Х.К. е започнал
да владее и упражнява фактическата власт
върху целия имот само за себе си спокойно, явно и необезпокоявано без противопоставяне
на ответниците, което продължава и до настоящият момент. Един от елементите на фактическия състав на владението е
това владение да е явно. Да е насочено към собственика на вещта, като
действията на владелеца да бъдат такива, че собственикът да разбере, че друго
лице е завладяло и владее вещта. В случая, от всички събрани по делото
доказателства, се установява по безспорен начин, че ищцата е демонстрирала пред
ответниците, че владее имота. Ответниците не са предявявали никакви претенции,
ищцата е заплащал данъците за имота.
През процесния период от време – ****г.
– ****г. ищецът е ползвал имота само за себе си, живял е в него, ремонтирал го
е и го е поддържал.
Събраните доказателства сочат, че установеното владение върху имота и
сградите от ищцата е било явно, спокойно и непрекъснато. Правната последица от владението с намерение за своене,
изразяващо се в пълна власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на
придобивната давност.
С оглед изложеното предявените от ищецът Н.Х.К.
искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС се явяват
основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.
Ищеца не претендира присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗС, по отношение на А.Х.А. с ЕГН **********,***, Б.Д. – родена
на ***г., с граждански номер/ЛИН/ в ****************, с адрес: ********, Б.Т. –
родена на ***г., с граждански номер/ЛИН/ в ****************, с адрес: ********, и Б.Д.
– роден на ***г., с граждански номер/ЛИН/ в ****************, с адрес: ********,
тримата със съдебен адрес ********, С.М.М. с ЕГН **********,***, Б.О.А. с ЕГН **********,***,
Н.К.Х. с ЕГН **********,***, Б.Б.О./непълнолетна/ с ЕГН **********,*** и Б.Б.О./непълнолетна/
с ЕГН **********,***, че Н.Х.К. с ЕГН: ***********,***, е собственик по наследство и давностно владение на следният недвижим имот:
Застроено
дворно място с площ от 1380 кв.м., в кв.15, за който по ПУП на ********,
одобрен със Заповед № ********г. е отреден УПИ *****,
с право на обезщетение за 15 кв.м. придаващи се от имота за под улица, ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда с площ от 116 кв.м., мазе с площ от 16 кв.м., паянтова
второстепенна постройка със застроена площ от 40 кв.м., и масивен гараж със
застроена площ от 24 кв.м., при граници: улица, зелени площи извън
регулация, *****.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренсски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: