№ 155
гр. Каварна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20253240100303 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Каварна, с правно основание чл. 28, ал. 1, вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, за определяне
на мярка за закрила, спрямо малолетното дете В. Ж. Г., като бъде настанено в
семейството на неговия роднина Д. К. Т..
В молбата се излага, че детето В. Ж. Г. е родено на 23.07.2016 г. от
съвместното съжителство на М. Ж. Н. и Ж. Г. Ж.. През първите години след
раждането си детето е било отглеждано в семейна среда от двамата си
родители. Същите са били установени от компетентните медицински органи с
психични заболявания, за което и двамата са освидетелствани с ЕР на TEЛK.
Обстоятелството, че последно описаното се явило пречка за полагане на
адекватни грижи за сина им, двамата доброволно са го поверили на неговата
леля по бащина линия - В Т.а и нейния съпруг Д. Т..
На 02.07.2021 г. В Т.а е починала като след нейната кончина Д. Т. е подал
заявление по отношение на малолетния В. Ж. Г., като е поискал да бъде
предприета мярка за закрила в условието на неговата семейна среда, в чието
семейство детето В. е било настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за
закрила на детето. Предприетата по административен ред мярка била
потвърдена с решение № 93 от 11.08.2022 г. на Районен съд - Каварна за срок
1
от три години, считано от датата на издаването на заповедта за временно
настаняване. Преди изтичане на определения от съда срок е изискано
извършването на актуално проучване на родителите на малолетния като от
предоставената от ДСП - Генерал Тошево писмена информация е установено,
че не са налице обстоятелства за връщане на детето в биологичната му
семейна среда, родителите не са подали заявление за реинтеграция, както и не
е констатирано изменения в обстоятелствата, обусловили необходимостта от
предприетата мярка за закрила.
Майката на детето притежава ЕР на ТЕЛК № 92693/02.12.2024 г. със срок
до 01.12.2027 г., с определени 75% трайно намалена работоспособност, с
водеща диагноза „Лека умствена изостаналост“. Социалните работници
извършили анкетата наблюдавали значително нарушение в поведението й,
което изисквало грижи или лечение. Бащата на детето също е с установено
трайно увреждане, предвид на което е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 0865
от 19.06.1990 г. със срок пожизнен, инвалидност II група, диагноза „Лека
олигофрения“. Относно техните възможности и капацитет за полагане на
грижи по отношение на единствения им син, Н. и Ж. са споделили пред
социалните работници от ОЗД/ДСП - Ген. Тошево, че В. от дълъг период от
време се отглежда в семейството на Д. Т. в гр. Каварна и устно са изразили
желанието си той да продължи да полага грижи за неговото отглеждане и
възпитание.
В изготвения от ОЗД/ДСП - гр. Ген. Тошево социален доклад е описано,
че родителите са неграмотни, разполагат с жилище и доходи, които според
специалистите са достатъчни за осигуряването на жизнените им потребности.
Въпреки това майката е изразила мнение, че в с. Калина, общ. Ген. Тошево
където живеят няма учебни заведения, а според нея ползването на
ученическия автобус до друго населено място било неподходящо предвид
ниската възраст на сина й. Въз основа на установеното в хода на извършеното
социално проучване, отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Ген. Тошево е изразил становище, че макар и да са в
състояние да осигурят основните жизнени нужди на детето, за М. Н. и Ж. Ж.
би било невъзможно да се справят с предоставянето на адекватни грижи и
родителство гарантиращо правилното възпитание на детето в периодите на
неговото израстване и в процеса на обучението му.
2
Във връзка с изтичане срока на постановения съдебен акт е проучено
мнението и желанието на Д. Т. относно възможността да продължи да полага
грижи за малолетния В.. Т. е заявил, че между него и детето съществува
изградена силна емоционална връзка на доверие и привързаност и същия
желае да продължи да се грижат за него в бъдеще. Желанието си лицето
декларирало и в собственоръчно подписана декларация по образец съгласно
чл. 24, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.
С оглед задоволяване потребностите на детето и осигуряването на
сигурна и спокойна среда, като единствена алтернатива на биологичната
среда се явява продължаване на настаняването на детето при неговия роднина
Д. К. Т., поради което е подадена настоящата молба.
В съдебно заседание директора ДСП - Каварна поддържа молбата, като я
счита за основателна и доказана, с оглед установената трайна невъзможност
на родителите да полагат адекватни грижи за отглеждането и израстването на
детето В., и декларираното съгласие и възможност от неговия роднина Д. К. Т.
да полага необходимите грижи за детето.
Контролиращата страна – Районна прокуратура Добрич не изпраща
представител.
Заинтересованите лица М. Ж. Н. и Ж. Г. Ж. не се явяват в съдебно
заседание и не изразяват становище по молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, след анализ на
събраните по делото доказателства, преценени както поотделно така и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за раждане изд. въз осн. на акт за
раждане № 0095/25.07.2016 г., се установява, че М. Ж. Н. и Ж. Г. Ж. са
родители на детето В. Ж. Г., роден на 23.07.2016 г.
По делото е представена декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗД, с която Д. К.
Т. е декларирал съгласието си детето В. да бъде настанено в семейството му,
както и че разбира, че поема грижата и отговорността за отглеждането и
възпитанието му до промяна на мярката за закрила или до прекратяване на
настаняването по законоустановения ред.
Със Заповед № ЗД/Д-ТХ-К-019 от 05.05.2025 г. на директора на ДСП –
3
Каварна, В. Ж. Г. е настанена временно в семейството на неговия роднина Д. Т.
на осн. чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет.
От изготвените два социални доклада приети по делото и изслушването
на лицето при което се предлага да бъде настанено детето се установяват
фактите твърдени в молбата. Още в първите години след раждането му,
грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от Д. Т. и
неговата съпруга. След смъртта на съпругата си Д. Т. е поел изцяло грижите
по отглеждането и възпитанието на детето, като адекватно задоволява
потребностите му. При полагането на грижи за детето Т. е подпомаган и може
да разчита на помощта и подкрепата на своята дъщеря. През всички тези
години е успял да съхрани и подържа връзката между детето и неговите
родители, чрез периодични лични срещи и гостувания в дома им, както и чрез
ежедневна комуникация по телефона. Разполага с жилище и достатъчно
средства за задоволяване потребностите на домакинството. Притежава
необходимия капацитет както да оказва адекватен контрол над детето, така и
да насърчава интелектуалното му развитие. Детето е силно емоционално
привързано към родственика си и се чувства добре при него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде
отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да
бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива
причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25. Съгласно чл. 25, ал.
1, т. 3 от ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От
доказателствата по делото се установи, че родителите на малолетния В., макар
и да са в състояние да осигурят основните жизнени нужди на детето, поради
заболяванията си не са в състояние да се справят с предоставянето на
адекватни грижи и родителство гарантиращо правилното възпитание на
детето в периодите на неговото израстване и в процеса на обучението му. В
тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона
за закрила на детето, поради което и спрямо малолетния следва да бъде
приложена някоя от мерките. Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона,
като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и
4
интереса на детето. От доказателствата по делото се установява, че по
отношение на детето В. е налице роднина, при когото същото е настанено от
ранната си детска възраст и който полага адекватни грижи за него, задоволил е
основните потребности на детето не само от храна и подслон, но и
емоционалните и духовните му потребности, проявява необходимото желание
да продължи грижите за него. Между него и детето е изградена силна
емоционална връзка, В. е обгрижван с обич и внимание. Поради това съдът
намира, че поисканата в молбата мярка за закрила най-пълно съответства на
интереса на детето и следва да бъде уважена.
На основание чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето, съдът следва да постанови, при установена нужда от отдел "Закрила на
детето" към Д СП Каварна, детето В. Г. да ползва "заместваща приемна
грижа", съгласно ППЗЗДет.
Според чл. 33, ал. 1 ЗЗДет. семейството на роднини или близки са
задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за
личните им отношения с него. Настоящия състав с оглед посочената норма и с
цел съхраняване на връзката на детето и биологичното му семейство, намира,
че интересите на детето налагат определяне на режим на лични контакти
между него и родителите му съобразно изготвен план за действие от отдел
„Закрила на детето” към Д СП - Каварна.
Съгласно изискването на чл. 28, ал. 5 от ЗЗДет. съдът следва да посочи и
срока на настаняването на детето. С молбата на Д СП Каварна е поискано
детето да бъде настанено за срок от пет години, считано от датата на издаване
на заповедта за настаняването му по административен ред. Съдът намира, че
посочения срок от пет години е адекватен на ситуацията в която се намира
детето, като взе предвид конкретните му нужди и интереси, който срок следва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за настаняване по
административен ред. Необходимо е да се отбележи, че в чл. 29 от ЗЗДет. е
предвидена възможност за прекратяване на настаняването и преди изтичане
на определения от съда срок, в случай, че отпаднат основанията, поради които
детето е настанено извън семейството.
Воден от горното и на основание чл. 28 ал. 1 от ЗЗДет, съдът
РЕШИ:
5
ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, като настанява детето В. Ж. Г., ЕГН
**********, роден на 23.07.2016 г. в гр. Балчик от родители: майка М. Ж. Н. и
баща Ж. Г. Ж., в семейството на неговия роднина Д. К. Т. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Каварна, обл. Добрич, ул. "..." № 33, бл. "...",
вх. В, ет. 1, ап. 1, за срок от пет години, считано от дата на издаване на
заповедта за временно настаняване - № ЗД/Д-ТХ-К-019 от 05.05.2025 г. на
директора на ДСП – Каварна.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 21 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето, при установена нужда от отдел "Закрила на
детето" при Дирекция „Социално подпомагане“ - Каварна, детето В. Г. да
ползва "заместваща приемна грижа", съгласно Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето В. Ж. Г. и
родителите му М. Ж. Н. и Ж. Г. Ж., съгласно изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ - Каварна месечен график.
Препис от решението да се връчи на директора на Д СП - Каварна, на Д.
К. Т., М. Ж. Н. и Ж. Г. Ж. и Районна прокуратура Добрич ТО Каварна, за
сведение и изпълнение.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и
същото подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Добрички окръжен
съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6