Р Е Ш Е Н
И Е
№ …./…….11.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1393 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от “Ваком енерджи” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Патриарх Евтимий”, 51, представлявано от Б.З. Х. срещу „Бяла клиф” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, Община Бяла, област Варненска, ул.”Андрей Премянов”, No-29Б, ЕИК *********, представлявано от управителя П.М.Б. и „Бяла виста ризорт 1” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, община Бяла, област Варненска, ул.”Хан Тервел”, 11В, представлявано от управителя П.М.Б. за обявяване за недействителна сделката, обективирана в НА 188, том II, рег.No-3952, дело 328 от 10.07.2014 година по описа на Нотариус П.П., рег.No-224 НК, ВРС, вписан като Акт 59, том XXXVII, дело 7671 от 11.07.2014 година, на осн. чл.135 ЗЗД.
Ищецът твърди, че има вземане от „Бяла клиф”
ЕООД по сключен между страните договор за
доставка на оборудване и СМР, които били приети от възложителя без възражения и
били съставени и подписани от двете страни протоколи образец 19. Задължението
на възложителя било частично изплатено, като неизплатената част била в размер
73486,85 лева. Поради неизпълнение на задължението за плащане ищецът предявил
срещу ответника иск с правно основание чл.266 от ЗЗД, след което било
установено, че ответното дружество се е разпоредило с всички притежавани от него
недвижими имоти през периода 05.06.2014г. – 11.07.2014г., като голяма част от
сделките били сключени с дружества, чиито собственик и управител е Петър Бутраков, собственик и управител и на ответното дружество,
което ги определя като свързани лица.
С допълнителната искова молба ищцовото
дружество оспорва възраженията на ответника, като сочи във връзка с
установяване вземането си влязлото в сила решение по т.д. №2151/2013г. Твърди също така, че качеството на ответните
дружества като свързани лица се установява безспорно, както и че не са налице
други имоти в патримониума на ответниците, от които да би могъл да се
удовлетвори кредитора, а дори това да е така, правният му интерес от
предявяване на иска произтича от предвидената в чл.135, ал.4 от ЗЗД привилегия
за предпочтително удовлетворение на кредитора, в чиято полза е уважен иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците „Бяла клиф” ЕООД и „Бяла виста ризорт 1” ЕООД са
депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Оспорват качеството на ищеца като кредитор, както и твърдението,
че чрез атакуваната сделка се увреждат интересите на евентуалния кредитор.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановеното по т.д.2151/2014 г. решение №352/17.05.2016г.
е осъдено
«БЯЛА КЛИФ» ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бяла, ул. „Андрей Премянов” № 29 Б ДА ЗАПЛАТИ на «ВАКОМ ЕНЕРДЖИ» ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. «Патриарх Евтимий»
№ 51 сума в размер на
69 440.28 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за изпълнени по договор за доставка и монтаж на ВиК оборудване
от 25.06.2009 год. възнаграждение, формирано от сбора на приетите и неплатени СМР по протоколи № № протоколи
№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, за които са издадени фактури № № 131/03.08.2009 год., 136/01.09.2009 год.
и *********/02.05.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба /07.11.2013 год./ до
окончателно заплащане на сумата, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, като предявения иск е отхвърлен за разликата
от присъдените 69 440.28 лева до пълния предявен размер от 73 449.69
лева, като неоснователен. Решението е потвърдено с решение
№234/20.10.2016г. по в.т.д. №449/2016г. на ВАпС,
което не е обжалвано.
Представени са като доказателства по делото договор от 25.06.2009г.,
сключен между „Бяла клиф” ЕООД и «ВАКОМ ЕНЕРДЖИ»
ООД за изработка, доставка
и монтаж на ВиК оборудване по приложение №1,
окончателен приемо-предавателен протокол от
25.06.2009г., молба за потвърждение на вземанията/задълженията и фактури от
25.06.2009г., 03.08.2009г., 01.09.2009г. и 02.05.2012г.
В нот. акт №188, том II, рег.№3952, дело №328 от 10.07.2014г. е обективирана сделка за покупко-продажба от „Бяла клиф” ЕООД като продавач на купувач „Бяла Виста Резорт 1” ЕООД с предмет недвижим имот, придобит чрез покупка и реализирано строителство, представляващ апартамент №18 с идентификатор 07598.305.247.1.18, с админ.адрес гр.Бяла, ул.“Хан Тервел“ №11В, ет.3, със застроена площ 231,97 кв.м., ведно с прилежащата му покривна тераса с площ 192,68 кв.м.
Представена е и справка от Служба по вписванията – Варна относно „Бяла клиф” ЕООД за периода от 01.01.1992г. до 31.07.2014г., от която е видно вписването на сделката по нот. акт №188, том II, рег.№3952, дело №328 от 10.07.2014г.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД
се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки - 1) ищецът да има
качеството на кредитор; 2) действието, чиято относителна недействителност се
претендира, да има характер на увреждащо по отношение на кредитора; 3)
длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането. По
отношение на знанието на третото лице, ако същото е свързано лице, законът
въвежда оборима презумция,
за опровергаването на която доказателствена тежест носи длъжника.
Кредиторът има правен интерес от конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД,
защото в резултат на предявяването му и прогласяване недействителността на
увреждащата сделка ще настъпи правна промяна в гражданските правоотношения
между страните по делото. При уважаване на иска прехвърленото имущество не
излиза от патримониума на приобретателя.
Кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване
на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице.
В настоящото производство съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца като кредитор, а изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. (В тази насока е задължителната съдебна практика Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 171/2009 на IV г.о; Решение № 450-2008- I ТО). В случая легитимацията на ищеца съответства на твърдения за наличие на парично вземане във връзка с осъществена между страните търговска сделка. За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. В случая вземането в размер на 69 440.28 лв. е установено със сила на присъдено нещо с влязло в сила съдебно решение по търг.дело №2151/2013г. по описа на ВОС, потвърдено по реда на инстанционния контрол, поради което по аргумент на по-силното основание следва да се приеме за безспорно установено наличието на първата предпоставка за основателност на предявения иск.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, като може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен еквивалент, или обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС). Съобразно константната съдебна практика при всички случаи на отчуждаване на имущество е налице увреждане предвид реалната възможност към момента на реализиране на принудителното изпълнение паричните средства да не са налични.
Фактът на разпореждане с конкретно имущество е безспорно установен от сключената с ответника „Бяла Виста Резорт 1” ЕООД възмездна сделка с процесния недвижим имот: апартамент №18 с идентификатор 07598.305.247.1.18, с админ.адрес гр.Бяла, ул.“Хан Тервел“ №11В, ет.3, със застроена площ 231,97 кв.м., ведно с прилежащата му покривна тераса с площ 192,68 кв.м.
Предвид двустранно подписаните приемо-предавателен протокол и молба за потвърждение на вземане в размер 73 449,69 лв. следва да се приеме, че към датата на сключване на атакуваната сделка през 2014г. длъжникът е знаел за съществуването на негови задължения към кредитора. На още по-голямо основание знанието на длъжника се установява от факта, че на 21.01.2014г., преди сключване на процесната сделка, е депозиран отговора на исковата молба по търг.дело №2151/2013г. по описа на ВОС, образувано по предявения от „Ваков Енерджи“ ООД иска за заплащане на процесното задължение, поради което следва да се приеме по безспорен начин, че длъжникът е съзнавал увреждането на кредиторите си чрез разпоредителните действия със свое имущество в полза на трето лице.
Сключената между ответниците и атакувана
с настоящия иск сделка е възмездна, поради което приложима към случая е
хипотезата на чл. 135, ал.2,
изречение първо от ЗЗД, тоест ищецът следва да установи знание и на лицето,
с което длъжникът е договарял. В настоящия случай представляващият двете
дружества е едно и също лице Съгласно оборимата презумпция, предвидена в разпоредбата на чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията е
приложима и за юридическите лица, доколкото се представляват от волеизявяващите си органи - физически лица. В настоящия
случай представляващият двете дружества е едно и също лице, обуславящо качеството им на свързани лица
по смисъла на § 1 ДР на ТЗ, поради което би могло да се направи обосновано
заключение за знание у юридическите лица, ответници в производството. С оглед
на горното следва да се приеме за установена и субективната предпоставка от
фактическия състав на отменителния иск, предмет на
настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка и правни изводи, съдът приема, че при извършването на отчуждителната сделка първият ответник е имал съзнанието, че с тези свои действия увеличава платежния си дефицит, т.е. налице е знание за увреждане у длъжника. С оглед момента на извършване на сделката, а именно след възникване на вземането, не е необходимо доказване на намерението на страните за увреждане на кредиторите. Достатъчно е съзнанието, че с извършване на разпоредителното действие се ощетяват кредиторите, че длъжникът увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Безспорно е, че с така извършената от първия ответник - длъжник сделка са увредени интересите на ищците - кредитори, доколкото имуществото на длъжника е намалено и е създадена трудност за удовлетворяване на кредитора.
Предвид на горното съдът намира
за доказани обективните и субективни предпоставки на предявения иск, поради
което същият се явява основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за
недействителна по отношение на ищеца сключената от ответниците сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 188, том II, рег.No3952, дело 328 от 10.07.2014г. по описа на
Нотариус П.П., рег.No.224 НК, ВРС.
Съобразно направеното искане в исковата молба и с оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 10759 лева, включващи 5559 лв. заплатена държавна такса и 5200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Направено е възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответната страна, което съдът намира за неоснователно предвид сходството на претендираното възнаграждение с минималния размер, изчислен въз основа на интереса по чл.7, ал.3, т.5 от Наредба №1/2004г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на “ВАКОМ ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Патриарх Евтимий”, 51, представлявано от Б.З. Х. сключения между „Бяла клиф” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, Община Бяла, област Варненска, ул.”Андрей Премянов”, No-29Б, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Н.Г. и „Бяла виста ризорт 1” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, община Бяла, област Варненска, ул.”Хан Тервел”, 11В, представлявано от управителя П.М.Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №18 с идентификатор 07598.305.247.1.18, с админ.адрес гр.Бяла, ул.“Хан Тервел“ №11В, ет.3, със застроена площ 231,97 кв.м., ведно с прилежащата му покривна тераса с площ 192,68 кв.м., обективирана в НА 188, том II, рег.No-3952, дело 328 от 10.07.2014 година по описа на Нотариус П.П., рег.No-224 НК, ВРС, вписан като Акт 59, том XXXVII, дело 7671 от 11.07.2014 година.
ОСЪЖДА „Бяла клиф” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, Община Бяла, област Варненска, ул.”Андрей Премянов”, No-29Б, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Н.Г. и „Бяла виста ризорт 1” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, община Бяла, област Варненска, ул.”Хан Тервел”, 11В, представлявано от управителя П.М.Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на “ВАКОМ ЕНЕРДЖИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Патриарх Евтимий”, 51, представлявано от Б.З. Х., сумата от 10759 лева (десет хиляди седемстотин петдесет и девет лева), представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.