РЕШЕНИЕ№4092
гр. Пловдив, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14730
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против П.И.К.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4896/01.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8515/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 193, 18 лв. –
стойността на потребена електрическа енергия за
периода от 09.02.2016 г. до 08.05.2016 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „Д.Г.“
№ .., ет. , ап. , представляващ обект на потребление с ИТН …. и сумата от 38,47
лв. – законна лихва за забава за периода от 16.04.2016 г. до 28.05.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2018 г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия,
сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН .., находящ се в гр. П., ул.
„Д.Г.“ № .., ет. , ап. , електрическа енергия за периода от 09.02.2016 г. до
08.05.2016 г. Поддържа, че ответникът е потребител на електрическа енергия в
качеството му на собственик на електроснабдения
период. Поради забава за заплащане на главницата претендира и обезщетение за
забава по всяка една фактура от датата на падежа до предявяване на исковата
молба. Претендира заплащане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът
П.И.К. е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба чрез назначения му от съда
особен представител – адв. Т.. С отговора на исковата молба се излагат доводи
за недоказаност на предявения иск, тъй като ищцовото
дружество е представило единствено препис – извлечение от сметка. По така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със
законните последици.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното
материално право се предпоставя от установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да
ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил
електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил
дубликати на три фактури, издадени от негов представител, както и
препис-извлечение от сметка на потребителя - ответник, в които са обективирани претендираните
вземания за доставена електроенергия за периода от 09.02.2016 г. до 08.05.2016
г. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи
по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за
техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха
притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни,
тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание
от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа
енергия на стойност, посочени във фактурите.
Представен е и препис от
Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-014/10.05.2008 г., както и
копие от ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98
а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично им писмено
приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да
внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в
което да предложат специални условия.
Следователно договорът за
продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се
счита сключен с конклудентни действия – с публикуването
от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило
процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
Съдът намира за установено,
че между страните е възникнало валидно облигаторно
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ)
– арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени
общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за
доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по
договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди - арг. пар.
1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
С разпоредбата на чл. 1, т.
4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е
установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот,
представляващ обект с ИТН .., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Д.Г.“ № .., ет. ,
ап. , е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена електрическа енергия, респ.
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
От представената по делото
справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията, по
партидата на ответника П.И.К., се установява, че последният е собственик на
недвижим имот, находящ в гр. Пловдив, ул. „Д.Г.“ № .., ет. , ап. , придобит по
силата на договор за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № .. и вписан
с дата от входящия регистър към Агенция по вписванията – 23.07.2008 г. Следва
да се приеме, че към датата на вписването ответникът е придобил собствеността
върху процесния имот. Последният е бил собственик на електроснабдения
имот и в процесния период, за който се претендира заплащане на потребената електроенергия – 09.02.2016 г. до 08.05.2016
г., което обстоятелство също се установява от представената справка от Агенция
по вписванията, в която е отбелязано, че процесния имот е възложен на трето
лице с постановление за възлагане, което обстоятелство е вписано на 10.02.2017
г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 112, б. “а” ЗС подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля
правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива
права. Вписването на придобиване на правото на собственост върху процесния имот
представлява доказателство досежно обстоятелството,
че ответникът в качеството си на собственик на електроснабдения
имот е потребител на електрическа енергия, като негово е задължението за
заплащане на доставеното до имота и потребено
количество електрическа енергия по цени, установени от ДЕКЕВР, сега – КЕВР.
От Общите условия се
установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената
цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е
установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в
обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е
установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че
срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури,
които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от
ОУ.
Представени са следните
фактури: 1. фактура № **********/16.05.2016 г., издадена от ищцовото
дружество за периода от 09.04.2016 г. до 08.05.2016 г. за общо 60 кВтч (41 кВтч дневна и 19 кВтч нощна) електрическа енергия на стойност от 10, 61 лв.
с ДДС; 2. фактура № **********/25.04.2016 г., издадена от ищцовото
дружество за периода от 09.03.2016 г. до 08.04.2016 г. за общо 493 кВтч (319 кВтч дневна и 174 кВтч нощна) електрическа енергия на стойност от 85, 62 лв.
с ДДС; 3. фактура № **********/25.03.2016 г., издадена от ищцовото
дружество за периода от 09.02.2016 г. до 08.03.2016 г. за общо 594 кВтч (314 кВтч дневна и 280 кВтч нощна) електрическа енергия на стойност от 96, 95 лв.
с ДДС. Както вече бе посочено така представените фактури представляват частни
свидетелстващи документи, едностранно издадени от ищцовото
дружество, които като такива не представляват доказателство за осъществена от
ищеца доставка на електрическа енергия до електроснабдения
имот, собственост на ответника.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че
за процесния период е доставена до електроснабдения
имот общо 1 147 кВтч електрическа енергия, от които
674 кВтч дневна и 473 кВтч
нощна електрическа енергия. Вещото лице е установило, че електромерът, отчитащ
доставената до процесния имот електрическа енергия, е статичен, който се е
отчитал ежемесечно чрез система на дистанционен отчет, като за процесния период
са снети показания за така посоченото количество електрическа енергия, което
съответства на установеното като дължимо в издадените от електроснабдителното
предприятие фактури. Вещото лице е установило, че поставения в обекта
електромер е преминал изискуемите метрологични проверки съгласно Закона за измерванията,
като са поставени необходимите пломби и знаци за удостоверяването й, и
проверката е със срок до 2021 г.
Съдът цени заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота
на поставените въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт
кредитира фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
Следователно установи се,
че за процесния период е доставено посоченото в издадените фактури количество
електрическа енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на
потребител е възникнало насрещното облигаторно
задължение за заплащане на доставената и потребена
електрическа енергия.
Вещото лице по приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установило, че стойността
на фактурираното количество електрическа енергия е правилно изчислена - в
съответствие с цените, утвърдени с Решение № Ц-35/01.11.2015 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране в частта й досежно “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД. Вещото лице е изчислило, че дължимото
обезщетение за забава за периода 16.04.2016 г. до 28.05.2018 г., е в размер на
сумата от 38, 47 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за
ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало
задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на
стойност от 193, 18 лв. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по
правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично
задължение.
Тъй като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят,
следващ деня на установения падеж и крайна дата 28.05.2018 г., в полза на ищеца
следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в
размер на сумата от 38, 47 лв.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В
производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса
от 75 лв., депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза от 120 лв.,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 120 лв. и депозит за особен представител
от 300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ размер на юрисконсултското
възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер
от 715 лв.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва
окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като
съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези
съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл.
286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на П.И.К., ЕГН **********, с
адрес ***, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4896/01.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8515/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, както следва: за сумата от 193, 18 лв. – дължимата продажна цена на доставена електрическа
енергия за периода от 09.02.2016 г. до 08.05.2016 г. за имот, находящ се в гр.
П. ул. „Д.Г.“ № .. ет. , ап. , представляващ обект на потребление с ИТН ..,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2018 г., до окончателното й
изплащане и сумата от 38, 47 лв. –
законна лихва за забава за периода от 16.04.2016 г. до 28.05.2018 г.
ОСЪЖДА П.И.К.
да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 8515/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата
от 715 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 14730/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП