Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 28.11.2016
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5095 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е
подадена от ,,Топлофикация Плевен” ЕАД, представлявано от изпълнителния
директор Йордан Василев Василев, против И.Н.Р., ЕГН **********,
с предявени искове по чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 466.35 лв., за която е издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
3763/2016г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу И.Н.Р..
Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС
Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът
твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяването на настоящия иск, с който се иска признаване на дължимостта на вземането, както следва: 412.28 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2013г. до 30.04.2016г. и 54.07 лв. – лихва за забава от 03.06.2013г. до
14.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3763/2016г.
на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. В
съдебно заседание от 02.11.2016г. ищецът твърди, че претендираната
в исковото производство сума от 412.28 лв.- главница за периода от 01.04.2013г.
до 30.04.2016г., представлява сума за сградна
инсталация и дялово разпределение и в
нея не е включено ползването на топла вода и отопление в жилището на ответника.
Препис от исковата
молба и от доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния
срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. Във възражението в заповедното
производство липсват конкретни възражения от длъжника, които да бъдат обсъждани и разглеждани понастоящем.
В съдебно заседание от 02.11.2016г. ответникът твърди, че не ползва топла вода
и не ползва отопление в жилището си. Заявява, че плаща по малко, но не е платил
исковата сума, като заявява, че би могъл да я плаща на части и моли за
разсрочване на задължението му от съда. В съдебно заседание от 28.11.2016г.
ответникът представя справка № 2831713/07.11.2016, издадена от ,,Топлофикация
Плевен” ЕАД, с която установява, че на 07.11.2016г. е направил вноска от 145
лв. за погасяване на част от задължението си.
Третото лице –
помагач - „НЕЛБО“ ЕАД гр. Плевен, не взема становище по съществото на делото,
представя подробни месечни справки за
дяловото разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения
имот с абонатен *** – ***.
Съдът, като обсъди становищата и изявленията
на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: На
25.05.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 3763/16г. на ПлРС и по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 2423/26.05.2016г. С тази заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 836.44лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2011г. до 30.04.2016г.,
лихва върху главницата в размер на 223.38 лв. за периода от 02.05.2011г. до
14.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 25.05.2016г. до окончателното изплащане на същата. По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. Кредиторът
„Топлофикация-Плевен”ЕАД е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на
указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за
възражение и подаване на иск.
Видно от приложеното
копие от в. „Посоки”, бр. 239 от 13.12.2007г. в същия вестник са публикувани
общите условия на „Топлофикация Плевен” ЕАД. Не е спорно по делото, че
ответникът е ползвател на жилището ***. От приложеното към заповедното
производство – л.7-8 – препис-извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ТЕ на посочения адрес с потребител И.Н.Р., е видно, че за периода
01.03.2011г. – 30.04.2016г. дължимата главницата е 836.44 лв., а лихвата върху
нея е 223.38 лв. за периода 02.05.2011г. – 14.05.2016г. От тези суми, в
исковото производство са претендирани само част от
сумите – за последните три години преди предявяване на вземането - 412.28 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2013г. до 30.04.2016г. и 54.07 лв. – лихва за забава от 03.06.2013г. до
14.05.2016г. Изискуемостта на главницата за исковия период се установява от
справката и подробните месечни справки съставени от третото лице-помагач. Съгласно
представената във второто по делото с.з. справка № 2831713/07.11.2016, издадена
от ,,Топлофикация Плевен” ЕАД и фискален бон към нея, на 07.11.2016г. ответникът
е направил вноска от 145 лв. за погасяване на част от задължението. В
документите, доказващи плащането не е посочено изрично кое задължение се
погасява с плащането.
При така обсъдените
доказателства, съдът прави следните правни изводи: Спазени са изискванията на
закона, като ищецът съобразно разпореждането на съда и законоустановения срок е
предявил настоящия иск по чл.415 от ГПК. Обстоятелството, че между ищеца и
ответника съществуват договорни отношения за доставка на топлоенергия, при
които ищецът е продавач, а ответната страна - купувач, не е спорно по делото. Доказа
се по делото от събраните писмени доказателства и че към датата на подаване на
заявлението – 25.05.2016г., цялата искова сума е била дължима като главница и
като лихви, след редуцирането ѝ за период в рамките на три години преди
подаване на заявлението в съда. Т.к. в хода на делото, след първото по делото
заседание е налице плащане на част от задължението – 145лв., то следва да бъде
отчетено от съда на осн. чл. 235 ал.3 от ГПК. С оглед
липсата на посочване от длъжника за кое от задълженията извършва плащане, съдът
следва да изчисли погасяването на дължимите суми по реда на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД
– в поредността разноски /като в тях не влизат
съдебните такива/, лихви, главница. Поради
горното, исковата претенция за лихва следва да се отхвърли, като погасена чрез
плащане изцяло, а претенцията за главница – да се уважи до размер от 321.35лв.,
а за разликата до претендираните 412.28лв. – да се
отхвърли, като погасена чрез плащане. Т.к. е налице разлика между предявените
искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 3763/2016г.
на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед
за изпълнение № 2423 от 26.05.2016г., следва да се обезсили.
При този изход на
делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските в исковото производство в размер на 375лв. на ищеца. Независимо от
отхвърлянето на част от претенциите, доколкото те се отхвърлят поради плащане в
хода на делото, а и.м. е била основателна към датата на нейното подаване,
разноските се дължат изцяло. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите,
съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски в размер на 90.21лв.
за заповедното производство.
В съдебно заседание, ответникът е
направил искане за разсрочено плащане на задължението. Представил е писмени
доказателства за пенсията си, която е в размер на 343.89лв. за последните пет
години, представил е и Експертно решение на ТЕЛК № 0626/08.06.2004г., с което
се установява, че ответникът е с 20% намалена работоспособност, както и амболаторни листове, доказващи наличието на здравословни
проблеми на съпругата му Н* А* К*. При тези обстоятелства, съдът намира, че са
налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение по главния иск – 321.35лв. и
разноските, които за двете производства възлизат на 465.21лв., или обща сума за
плащане – 786.56лв., трябва да бъде разсрочено на 12 последователни месечни
вноски, всяка от които в размер на по 65.55лв. Първата вноска е платима на 5-то
число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и
останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ
И.Н.Р., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с
представител Йордан Василев Василев, следната сума: 321.35лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 25.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена Заповед
за изпълнение № 2423/26.05.2016г. по ч.гр.д.
№ 3763/2016г. на ПлРС, като претенциите за
главница до претендираните
412.28лв. и за лихва за забава от 03.06.2013г. до 14.05.2016г. в размер на 54.07
лв., кяато погасени поради плащане, ОТХВЪРЛЯ.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 2423/26.05.2016г.
по ч.гр.д. № 3763/2016г. на ПлРС за горницата над
412.28 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2016г. и 54.07 лв. – лихва за
забава от 03.06.2013г. до 14.05.2016г. до присъдените в Заповедта - 836.44 лв.-
главница за периода от 01.03.2011г. до 30.04.2016г. и 223.38 лв. лихва за
периода 02.05.2011г. – 14.05.2016г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1
от ГПК, И.Н.Р., ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител
Йордан Василев Василев, разноски в исковото производство в размер на 375лв.
ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с
представител Йордан Василев Василев, разноски по ч.гр.д. № 3763/2016г. на ПлРС в размер на
90.21лв.
РАЗСРОЧВА, на
основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което се установява
вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* към И.Н.Р., ЕГН **********,***,
в общ размер на главница, лихва и разноски – 786.56лв., като постановява
ответника да заплати горепосочената сума
на 12 последователни месечни вноски, всяка от които в размер на по 65.55лв.
Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач - „НЕЛБО“ ЕАД гр. Плевен.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: