№ 2102
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508757 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД срещу решение № 11007 от
07.06.2024 г., постановено по гр. дело № 65454/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, с което е
уважен предявеният от И. И. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено, че И. И. К. не дължи на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД сумата от общо 5139,31 лв., представляваща ½ част от начислените суми по
фактура № **********/24.08.2022 г. на стойност 5923,01 лв. и фактура №
**********/21.10.2022 г. на стойност 4355,60 лв. по кл. № 530002163074 за обект, находящ
се в гр. София, бул. „**** III“ ****.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че наследниците на
абоната са били длъжни да уведомят електроразпредителното дружество за смъртта на
клиента и до този момент законосъобразно партидата се е водила на починалото лице.
Въззивникът счита, че липсва уведомяване и по отношение на по-рано настъпилата промяна
в собствеността на имота, поради коeто правилно фактурите са издавани на името на
наследодателя на ищцата и същият дължи процесните суми, още повече че той е останал
1
собственик на непродадената половина от имота. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в цялост.
Въззиваемата И. И. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
продажба на електрическа енергия, както и че е налице основание за преизчисление на
дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия по нормативно
предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
електропреносното предприятие, облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта
(сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа
енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на
присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в
случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Електрохолд Продажби“ АД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) съгласно издадената от ДКЕВР
лицензия) възниква облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за
2
действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана
единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната
мрежа), като страна по него като купувач е всяко лице, което след присъединяване на
сградата към електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху съответния жилищен обект.
В настоящия случай титуляр на оспореното вземане не е продавачът на ел. енергия по
облигационно правоотношение с битовия клиент – „Електрохолд Продажби“ АД, а
операторът на разпределителната мрежа – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
който има право да начислява едностранни корекции на количеството доставена ел. енергия
по реда на корекционната процедура, регламентирана в обнародваните в Държавен вестник,
бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от
04.05.2019 г. Същите са издадени от председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т.
1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да
се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат
характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните, като след
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в
сила от 08.05.2018 г., е несъмнено, че в рамките на законовата делегация изрично е включено
и правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция
(преизчисляване на количеството ел. енергия) при констатирано неизмерване, неправилно
или неточно измерване на ел. енергия. В случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на тази законово регламентирана процедура операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, като ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума – арг. чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ. Видно е,
че задължено лице за тези суми е „ползвателят на мрежата“, който, съобразно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, е клиентът на електрическа енергия
по смисъла на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на електрическа енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа енергия за домакинството си. Правоотношението по продажба на
електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и
3
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). Собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за
битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна (електрическа) енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното (респ. електропреносното)
предприятие. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК (приложими по аналогия
и към договорите за продажба на електрическа енергия при общи условия), като в тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна (електрическа)
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й на електропреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и електропреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК с всички допустими доказателствени средства.
По настоящото дело се установява, че ищцата е наследник по закон на И. К. К., който е
починал на 01.06.2022 г. и е наследен от двете си дъщери И. И. К. и К. И. К.. Оспорените с
предявените отрицателни установителни искове вземания касаят начислени коригирани
количества потребена ел. енергия в имот, представляващ търговски обект (заведение),
находящ се в гр. София, бул. „**** III“ **** (видно от съдържанието на констативните
протоколи от извършените проверки – л. 57 и л. 67 от делото на СРС), за който е открита
партида в електропреносното предприятие на името на наследодателя на ищцата И. К. К. с
абонатен № **********. Проверките от служителите на ответното дружество са извършени
на 19.08.2022 г. и на 17.10.2022 г., като корекциите са начислени за периодите 20.05.2022 г. –
19.08.2022 г. и 20.08.2022 г. – 17.10.2022 г. (до три месеца преди всяка проверка), но по
делото не се установява през тези периоди наследодателят на ищцата, респ. И. И. К. да са
били собственици на процесния електроснабден имот.
От приетата по делото справка № 1506715/16.11.2023 г. от Агенция по вписванията чрез
отдалечен достъп за всички служби по вписванията се установява, че приживе на 10.08.2017
г. И. К. е продал собствената си ½ идеална част от еднофамилна едноетажна жилищна
сграда, находяща се на бул. „**** III“ ****, на трето лице – „Баяз“ ООД, като по отношение
на собствеността върху останалата половина от имота не са събрани доказателства по
делото. Следва да се отбележи, че приложената справка от имотния регистър представлява
възпроизведен на хартиен носител електронен документ по смисъл на чл. 3 ЗЕДЕУУ –
съгласно разпоредбата на чл. 58б, ал. 1, т. 4 ЗКИР Агенцията по вписванията създава и
поддържа обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите
имоти и електронни партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи,
като по силата на чл. 8 ЗКИР имотният регистър е публичен (в този смисъл съдържащите се
в него факти са общоизвестни, респ. служебно известни) и може да се извършват справки и
4
по електронен начин. Такава справка представлява и приложеният по делото електронен
документ (който по своята правна същност е официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК), обективиран върху заверен от ищеца хартиен носител, който
по същество не е оспорен от ответника – с писмено становище от 04.12.2023 г. е оспорена
доказателствената му стойност, но съобразно изложените по-горе мотиви и при липса на
други доказателства за опровергаване на съдържанието й, въззивният съд намира, че
справката като косвено доказателство е годно за установяване на правото на собственост и
извършените с него разпоредителни сделки.
Доколкото в първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищцата
изрично е оспорила качеството си на потребител на ел. енергия в имота, при липсата на
доказателства за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в полза
на наследодателя й не може да се приеме, че след продажбата на ½ идеална част от него И.
К. е останал собственик на другата половина от обекта, доколкото липсват каквито и да било
данни той да е бил едноличен собственик на целия имот. Същевременно, от събраните
писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Н.И. и М.С.Б. се установява,
че проверяваният от ответника обект е бил търговски – заведение, което към деня на
проверките не е работело и е изглеждало занемарено. От справката от имотния регистър и
приетия договор за ползване и поддръжка на имот от 20.08.2017 г. е видно, че собственият
на наследодателя на ищцата имот е бил жилищен – едноетажна еднофамилна къща със стаи,
хол, кухня и сервизни помещения, която е била използвана за жилищни нужди.
Следователно, дори и да се приеме, че след продажбата през 2017 г. И. К. е останал
собственик на другата половина от имота, то не се установява този имот да е бил
проверяваният от служителите на ответника, за който е установено неправомерно
въздействие върху ел. таблото и уреда за търговско измерване. Напротив – видно е, че на
посочения адрес са разположени както жилищен, така и търговски обект (в този смисъл са и
показанията на свидетелката Е.А.П., която заявява, че за да стигнат до заведението и ел.
таблото, са преминали през друга къща и двор, както и показанията на свидетеля Е.И., който
изяснява, че на адреса има заведение и къща) и по отношение на заведението, за което са
начислени оспорените коригирани количества ел. енергия, не се установява каквато и да
била принадлежност на правото на собственост в полза на И. К. и неговият наследник по
закон И. И. К..
С оглед на изложеното, по делото не се установява И. К. К. или ищцата като негов законен
наследник да са били битови клиенти на електрическа енергия през процесния период, респ.
ползватели на мрежата, поради което ищцата не дължи стойността на коригираното
количество ел. енергия, начислено по реда на ПИКЕЕ. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да се отбележи, че когато правото на собственост върху електроснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия
за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва
изгубването на собствеността – в този смисъл е и постановената трайна съдебна практика –
Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., Решение № 169 от
5
17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 340/2020 г., III г. о., и др. Ето защо, ищцата не дължи
претендираната стойност на коригирано количество ел. енергия, доставено в имота през
периода 20.05.2022 г. – 19.08.2022 г. и 20.08.2022 г. – 17.10.2022 г., доколкото не е битов
клиент на ел. енергия през този период, респ. не се намира в облигационно правоотношение
с ответника или електропреносното предприятие. При липсата на този елемент от
фактическия състав на претендираното от ответника и оспорено от ищеца право
отрицателните установителни искове се явяват основателни, а обсъждането на събраните
доказателства относно реда на провеждане на корекционната процедура се явява
безпредметно.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемата има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител в определен от съда
размер, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11007 от 07.06.2024 г., постановено по гр. дело № 65454/2022
г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на
адв. К.П.Г.Б. от САК, личен № **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв
сумата от 300 лв., разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6