№ 3702
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря А.В.Г.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110121332
по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.6 ЗН.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т.С. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район КР.С., ул.Я № ***, срещу
ответник Н. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.КР.С., бл.***, вх.К, ет.10, ап.25
като наследник на починалия си син Р. Н. Т., ЕГН ********** /починал на 19.04.2019г./.
Ищецът е подал молбата си съдът да постанови решение и да осъди ответника да
заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – в общ размер на 1457,48 лева, от които 1171,84 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за период
1.5.2019г. – 30.4.2021г., отразена в общи фактури № *********/31.7.2021г. и №
********/31.7.2022г., ведно със законната лихва от датата на входирането на исковата молба
– 25.4.2023г. – до окончателното изплащане на вземането, и 244,93 лв. мораторна лихва
върху главница ТЕ за забава от 15.9.2020г. до 30.3.2023г., както и сума за извършена услуга
дялово разпределение/ДР/ в размер на 32,77 лв. – главница за ДР за периода от 1.3.2020г. до
30.4.2021 г. и 7,94 лв. – мораторна лихва върху главница ДР за периода от 16.5.2020г. до
30.3.2023г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.София, жк.Л., бл.17,
вх.Б, ет.4, ап.23, с аб.№ ********, с ИД№ ******, и с инсталация № **********.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че ответникът в качеството си на наследник на бившия абонат Р. Н. Т. е собственик
на процесния имот, находящ се на адрес - гр. София, жк.Л., бл.№17, вх.Б, ет.4, ап.23, аб.№
********, и инсталация № **********, ИД№ ******, и следователно потребител на
1
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за периода, описан в ИМ. Посочва, че
съгласно действащите през този период общи условия на ищеца срокът за заплащане от
потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 45 дена след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение, поради което е изпаднал в забава, и
затова дължи и мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР.
Моли съдът да уважи претенциите с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на ИМ от ответника, не е направил
възражения. ИМ е редовно връчена за отговор и срокът е изтекъл на 4.11.2023г./виж л.75 от
делото/.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С молба с
вх.№ 363088/18.12.2023г. ищецът е посочил, че ответникът е заплатил сумите по
предявените искове, като се иска присъждане на юр.к.възн-е в минимален размер.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се
представлява от адвокат.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети като доказателства писмени документи представени с ИМ. По
делото ищеца е признал извършено плащане от ответника за всички дължими суми по
делото, освен претендираното по делото юр.к.възнаграждение. Плащането от ответника е
станало след подаване на ИМ в съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, основанието на претенцията си, нейния
размер, а също така и изискуемостта, а ответникът следва да докаже фактите и
възраженията, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или с обезщетение за неизпълнение.
В конкретния случай между страните няма спор, че са били във валидни облигационни
отношения за доставяне на топлинна енергия за описан в ИМ процесен имот за посочения
процесен период, като ответника признава задълженията си, като е заплатил всички
дължими суми в хода на настоящото производство, след подаване на ИМ в съда, като
ищецът е признал плащането с молба с вх.№ 363088/18.12.2023г. приета по делото.
С оглед извършеното плащане, което съдът следва да съобрази при произнасяне на
2
решението си, предявените искове подлежат на отхвърляне изцяло, за всички суми, така
както са предявени с ИМ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът присъжда на ищеца разноски в размер на 100,00 лева за юр.к.възнаграждение по
реда на чл.78, ал.8 ГПК. Ищецът не представя списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищец Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район КР.С., ул.Я № ***, срещу ответник Н. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.София, жк.КР.С., бл.***, вх.К, ет.10, ап.25, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – в общ размер на 1457,48 лева, от
които 1171,84 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия/ТЕ/ за период 1.5.2019г. – 30.4.2021г., отразена в общи фактури №
*********/31.7.2021г. и № ********/31.7.2022г., ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба – 25.4.2023г. – до окончателното изплащане на вземането, и
244,93 лв. мораторна лихва върху главница ТЕ за забава от 15.9.2020г. до 30.3.2023г., както
и сума за извършена услуга дялово разпределение/ДР/ в размер на 32,77 лв. – главница за ДР
за периода от 1.3.2020г. до 30.4.2021 г. и 7,94 лв. – мораторна лихва върху главница ДР за
периода от 16.5.2020г. до 30.3.2023г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с
адрес гр.София, жк.Л., бл.17, вх.Б, ет.4, ап.23, с аб.№ ********, с ИД№ ******, и с
инсталация № **********, на основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.6 ЗН,
поради извършено плащане от ответника в хода на производството, след подаване на ИМ.
ОСЪЖДА Н. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.КР.С., бл.***, вх.К, ет.10,
ап.25, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район КР.С., ул.Я № ***, СУМАТА от 100,00 лева представляваща сторени
разноски пред СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2 - седмичен срок от
уведомяването на страните за обявяването му със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3