О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 31.08.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І -16 състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8395 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Б.Д.“ ЕАД срещу К.Ч.О. (C.C.U.)
и Х.О. (H. U.), граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, за осъждането на ответниците да заплатят на банката на основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД сумата от общо 61 605,28 евро,
представляващи неизплатени задължения по договор за кредит за покупка на
недвижим имот.
Ответниците с отговора
на исковата молба вх. №830540 от 14.08.2020 г., са депозирали възражение от
тяхна страна, в което твърдят, че предявените искове са неподведомствени на
българския съд, тъй като имат качеството на потребители и съгласно правилата на
Регламент (ЕО) №1215/2012 г., компетентен да разгледа спора е съда по местоживеенето им
във Великобритания. Претендират разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира възражението за неподведомственост за
основателно, по следните съображения.
По делото не е спорно, че ответници са
граждани на Великобритания, както и че местоживеенето им е в тази държава, а и данни
в обратна насока по делото не са събрани. Предвид че ответниците са
кредитополучатели по договор за банков кредит и с отпусната сума са придобили
недвижим имот – апартамент, то и при липсата на други доказателства следва да
се приеме, че предоставеният кредит не е за извършване на търговска и
професионална дейност, поради което кредитополучателите имат качеството на
потребители по смисъла на чл.17, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, съответно §
13, точка 1 от Закона за защита на потребителите.
Ето
защо и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, § 2 от Регламента, според
която „Б.Д.“ ЕАД е могла да предяви иск срещу ответниците - потребители само в
съдилищата на държавата членка, където имат местоживеене потребителите, т.е.
във Великобритания. Не се твърди страните да са сключили споразумението,
предвидено в чл. 19 и чл. 25, а с подаденото възражение за неподведомственост
на спора не е налице „явяване“ на ответниците по смисъла на чл. 26, §1, изр. 1
от Регламента, тъй като това правило е дерогирано от
предвиденото в изр. 2 – настоящите ответници са извършили процесуалния действия
пред настоящия съд единствено с цел да оспорят компетенстността
на СГС да разгледа спора.
С оглед предмета на спора не е налице и
приложението на изключителната компетентност, визирана в чл. 24 от Регламента,
а от друга страна разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Регламента се явяват
специални по отношение на сочената от ищеца разпоредба на чл. 7 точка 1, буква
„а“ от Регламента, поради което приложението на последната е изключено.
По изложените съображения, съдът
намира, че не е компетентен да разгледа предявените в рамките на настоящото производство
искове, поради което делото следва да бъде прекратено.
Поради липсата на представени
доказателства за сторени от ответниците разходи за адвокатско възнаграждение,
искането в тази насока е неоснователно.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.15 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 8395/2017 г., по описа на СГС, I-16 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: