РЕШЕНИЕ
№ 1384
гр. Велико Търново, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100936 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Уникредит
Булбанк" АД - град София, чрез адв. Я. Д. – САК, уточнена с допълнителна молба, вх.
№ 5990 от 15.04.2021 година на ВТРС, срещу КР. Г. А. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 04.04.2017 година между страните по делото е
сключен Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-620-00192-2017 за
сумата в размер на 500.00 лева, със срок на действие на договора до 31.03.2019 година.
На основание т. 6.1. от договора, срокът на действие на същия е продължен до
31.03.2021 година. Твърди, че дължимите месечни вноски за периода от 18.02.2019
година до 23.04.2019 година не са платени в срок, поради което, считано от 23.04.2019
година дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем па основание т. 10 от договор
за кредитна карта, във връзка с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции.
Посочва, че КР. Г. А. е уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост чрез
уведомление, връчено чрез ЧСИ Мария Глушкова, peг. № 730 при КЧСИ, с район на
действие ВТОС. Твърди, че дължимата сума към 30.09.2020 година е в общ размер на
520.16 лева, от която 375.41 лева - неизплатена главница и сумата в размер на 72.75
лева - договорна лихва и дължими разходи за уведомяване в размер на 72 лева.
Посочва, че за вземанията си, ищецът се е снабдител със заповед за изпълнение по
Ч.гр.д. № 2367/2020г. на ВТРС. Направено е искане да бъде прието за установено по
1
отношение на КР. Г. А., че дължи на "Уникредит Булбанк" АД - град София сумата в
размер на 375.41 лева - главница по Договор за кредитна карта на физически лица №
CCIR-620-00192-2017 от 04.04.2017 година, сумата в размер на 72.75 лева – договорна
лихва за периода от 18.02.2019 година до 29.09.2020 година и сумата в размер на 72.00
лева – разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по реда на чл. 46 ГПК,
но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведените съдебни заседания по делото процесуалният представител на ответника
заема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Наличието на договорни отношения между страните по делото не е спорно
между тях, а и се установява от представения по делото заверен препис от Договор за
кредитна карта на физически лица № CCIR-620-00192-2017 от 04.04.2017 година /л. 6-
9/, съгласно който ищецът е предоставил и дава право на кредитополучателя
/ответника/, който е и оправомощен държател, както и на оправомощените държатели
на допълнителни кредитни карти, издадени при условията на отделен договор, чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, да усвояват в
рамките на периода за клиентски плащания /ПКП/ и при условията на договора,
кредитен лимит в размер на 500.00 лева, а кредитополучателят се задължава да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна
вноска /МПВ/ или минимално дължима сума /МДС/. Страните по делото не спорят, а и
от приложения по делото Договор № CPIR-620-00192-2017 от 04.04.2017 година /л. 12-
13 от Ч.гр.д. № 2367/2020 година на ВТРС/ се установява, че наред с договора за
кредитна карта, на същата дата – 04.04.2017 година, между страните е сключен и
договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни
карти като електронни платежни инструменти, по силата на който банката открива на
името, на риск, отговорност и за сметка на оправомощения държател картова сметка и
му издава една основна карта /и при поискване от последния една или две
допълнителни кредитни карти/, с персонален идентификационен номер /ПИН/.
Съгласно условията договора за кредитна карта МПВ е в размер на 15.00 лева, а МДС е
МПВ за съответния период на клиентски плащания, увеличена с изискуеми невнесени
суми за погасяване на МПВ/МДС от предходни периоди. Предвидено е и че периодът
на клиентски плащания е всеки календарен месец от първо до последно число, а
периодът на погасяване е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ ПКП.
Страните са уговорили срок на действие на договора и краен срок на окончателно
2
възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимия по кредита суми
до 31.03.2019 година, който срок може да бъде продължен от банката, при условие, че
кредитополучателя не е поискал прекратяването му преди изтичането му и е изправна
страна по договора /чл. 6/. В чл. 2.1 от договора страните са уговорили месечен лихвен
процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.00 %,
т.е. 12 % годишна лихва. В чл. 7 са уговорени лихвите по договора, като е предвидено,
че за усвоената сума кредитополучателя заплаща на банката лихвата по т. 2.1,
начислявана ежедневно от датата на всяка транзакция. Ако до датата на издължаване
кредитополучателят е погасил в пълен размер ползваната сума за предходния ПКП, той
заплаща лихвата за усвоената сума за транзакции, представляващи теглене на пари в
брой, като дължимите лихви се капитализират, т.е. със сумата на дължимата лихва се
намалява размерът на кредитния лимит. Ако на датата на издължаване,
кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит,
дължи лихва върху целия дълг.
По делото е приложена и Покана за доброволно изпълнение, ведно с
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ЧСИ М. Глушкова /л. 10-11/, от които е видно, че
ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си в 14-дневен срок, като го е
уведомил, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 23.04.2019 година, като
поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Приложено е и Извлечение от
счетоводните книги на "Уникредит Булбанк" АД - град София от 30.09.2020 година /л.
12/.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л. 85-90/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.09.2020 година задължението
на ответницата към ищеца по процесния договор за кредит е в размер на 375.41 лева,
размерът на дължимата договорна лихва за периода от 18.02.2019 година до 30.09.2020
година е в размер на 72.74 лева, а размерът на договорната лихва за периода от
23.04.2019 година до 29.09.2020 година е в размер на 62.82 лева, който е изчислен въз
основа на посочения в договора лихвен процент в размер на 12 %.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2367 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 02.10.2020 година е издадена Заповед №
963 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника КР. Г. А. за сумата в размер на 375.41 лева –
главница по Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-620-00192-2017 от
04.04.2017 година, сумата от 72.75 лева – договорна лихва за периода от 18.02.2019
година до 29.09.2020 година /9.92 лева – договорна лихва за периода от 18.02.2019
3
година до 23.04.2019 година и 62.83 лева – лихва върху просрочена главница за
периода от 23.04.2019 година за периода от 23.04.2019 година до 29.09.2020 година/,
сумата в размер на 72.00 лева – разходи за уведомяване, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението – 30.09.2020 година до изплащане на вземането, както и за
сумата в размер общо на 75.00 лева – разноски за заповедното производство. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните по договора за кредит, усвояването на
кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на
претендираните отделни вземания.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото
по сключен между тях Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-620-
00192-2017 от 04.04.2017 година. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е
изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорените в договора
платежни операции, чрез издадената карта /Договор № CPIR-620-00192-2017 от
04.04.2017 година - л. 12-13 от Ч.гр.д. № 2367/2020 година на ВТРС/. От заключението
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че от
11.12.2017 година ответникът чрез извършването на транзакции с предоставената му
картата, изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ устройства е усвоявал
предоставения му кредитен лимит, като общата усвоена сума е в размер на 1 040.00
лева, начислените такси са в размер на 39.82 лева, погасена е сумата в размер на 755.44
лева, а начислените лихви са в размер на 51.03 лева. Усвояването на суми по кредита е
породило задължението на ответника 01-во до 15-то число на месеца, следващ периода
на клиентски плащания да погаси изцяло задължението за изтеклия отчетен период или
най-малко минимална погасителна вноска в размер на 15.00 лева. Съгласно
4
заключението на ССчЕ към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
30.09.2020 година непогасената сума за главница по договора е в размер на 375.41
лева.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да погаси до датата на
падежа и в съответствие с договора пълния размер на задълженията си по картата,
банката е начислила лихва върху усвоените и непогасени суми в размер на 1% месечно
или 12 % годишно /чл. 2.1 от договора/. Видно от заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза ответникът е правил частични погашения по кредита
чрез внасяне на суми, но същите не са достатъчни за покриване на усвоената сума по
главницата. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата
договорна лихва за периода от 18.02.2019 година до 30.09.2020 година е в размер на
72.74 лева, а размерът на договорната лихва за периода от 23.04.2019 година до
29.09.2020 година е в размер на 62.82 лева, който е изчислен въз основа на посочения в
договора лихвен процент в размер на 12 %.
За да бъде уважен предявения по делото иск е необходимо да бъде установено,
че е настъпила и изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да докаже, че са се
осъществили предвидените в договора условия, които пораждат правото му да иска
изпълнение на задълженията от страна на длъжника. В тази връзка следва да се има
предвид, че по делото липсват твърдения и съответно не са ангажирани доказателства
за прекратяване на договора на посочената в него дата – 31.03.2019 година и предвид
разпоредбата на чл. 6.1 от него, същият се счита продължен за следващ период от 24
месеца, при запазване на останалите условия по договора. Поради неизпълнението на
посочените по-горе задължения от страна на кредитополучателя, баката е упражнила
правото си, предвидено в чл. 10 от договора да обяви дълга по ползвания кредитен
лимит за предсрочно изискуем. В тази връзка от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че банката е изпратила до кредитополучателя покана за
доброволно изпълнение, като го е уведомила както за размера на дълга и му е
предоставила му е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, така и за датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 23.04.2019 година, като от тази дата
договорът се счита за прекратен /чл. 10.3.5/, като същата е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК /л. 11/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
договорът за кредитна карта на физическо лице валидно е обвързвал страните за срока
му, като от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установява, че към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита – задължението на ответника по договора е в размер на 375.41 лева – главница
и в размер на 9.92 лева – договорна лихва за периода от 18.02.2019 година до
23.04.2019 година, поради което ответникът дължи заплащането им на ищцовото
дружество. В този смисъл са и мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от
5
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се има предвид, че след тази дата кредитополучателят не дължи на
кредитодателя договорна лихва. Видно от материалите по делото, а и от изготвеното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът на претендираната от ищеца
„лихва върху просрочена главница“ за периода от 23.04.2019 година до 29.09.2019
година в размер на 62.83 лева е изчислена въз основа на предоставен от банката лихвен
лист. Размерът на така претендираната лихва е определена от ищцовото дружество и от
вещото лице като част от общо дължимата договорна лихва, в съответствие с
предвидения в договора лихвен процент върху усвоената сума /чл. 2.1./, т.е. по начин,
по който е изчислена договорната лихва, въз основа на същата клауза. В съответствие с
цитираното по-горе Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017
г. на ОСГТК на ВКС, за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя според клаузите на договора, като след обявяване на
предсрочната изискуемост по договора за кредит, кредитодателят може да претендира
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. В случая по делото както в подаденото заявление по чл. 417 ГПК и
приложеното към него извлечение от счетоводните книги на банката /където дори е
посочена като наказателна лихва по договора/, така и в петитума на исковата молба
ищцовото дружество претендира сумата в размер на 62.83 лева като част от дължимата
от кредитополучателя договорна лихва. В този смисъл и предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че същата е недължима на претендираното
основание.
Освен това съдът, в настоящия му състав, приема, че от по делото не се
установява и дължимостта на сумата в размер на 72.00 лева – разходи за уведомяване.
Липсват както твърдения какви конкретно са тези разходи, така и каквито и да е
доказателства, че такива разходи реално са извършени.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 375.41 лева, представляваща главница по Договор за кредитна
карта на физически лица № CCIR-620-00192-2017 от 04.04.2017 година и за сумата в
размер на 9.92 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 18.02.2019
година до 23.04.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2020 година до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 963 за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 02.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2367/2020г. по описа на Районен съд - Велико
Търново. В останалата част - за претендираната договорна лихва за периода от
23.04.2019 година до 29.09.2020 година в размер от 62.83 лева, както и за
претендираните разходи за уведомяване в размер на 72.00 лева, предявеният по делото
6
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тези
му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски общо в размер на 685.00
лева, от които за държавна такса в размер на 125.00 лева, за депозит за изготвяне на
ССчЕ в размер на 200.00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360.00 лева. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове, в
размер на 507.74 лева, респективно - за заповедното производство дължи заплащането
на разноски в размер на 62.97 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата в размер на 103.68
лева, представляваща направените от него разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КР. Г. А. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на
управление град София, пл. "Света неделя" № 7, с ЕИК ********* СУМАТА в размер
на 375.41 лева /триста седемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинка/ -
главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредитна карта на
физически лица № CCIR-620-00192-2017 от 04.04.2017 година, СУМАТА в размер на
9.92 лева /девет лева и деветдесет и две стотинки/ - договорна лихва върху главницата
за периода от 18.02.2019 година до 23.04.2019 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.09.2020
година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 963 за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 02.10.2020 година по Ч.гр.д. №
2367/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново,
ОТХВЪРЛЯ предявения от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и
адрес на управление град София, пл. "Света неделя" № 7, с ЕИК ********* срещу КР.
Г. А. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 62.83 лева /шестдесет и два лева и
осемдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 23.04.2019 година до
29.09.2020 година, както и ЗА СУМАТА в размер на 72.00 лева /седемдесет и два
лева/ - разходи за уведомяване, като неоснователен и недоказан.
7
ОСЪЖДА КР. Г. А. от г*, с ЕГН ********** да заплати на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление град София, пл. "Света неделя"
№ 7, с ЕИК ********* сумата в размер на 507.44 лева /петстотин и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените
искове, както и сумата в размер на 62.97 лева /шестдесет и два лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на
управление град София, пл. "Света неделя" № 7, с ЕИК ********* да заплати на КР.
Г. А от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 103.68 лева /сто и три лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените от нея разноски и по делото,
съразмерно с отхвърлената част на предявените искове.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2367 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8