Решение по КНАХД №1726/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Е. П., против Решение № 37/22.07.2025г., постановено по НАХД № 132/2025г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

С решението е отменено наказателно постановление № 9245/08.04.2025 година, издадено от В. Б. А. - и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", при Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ [населено място], с което на П. Д. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], вх.Д, ет.З, ап.104, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка е чл. 7, ал. 1, т. 4, 6. „а" и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложена глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата И Агенция "Пътна Инфраструктура", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление [населено място], район Красно село, [улица], на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, е осъдена да заплати на П. Д. А., [ЕГН], сумата от 500 лв., представляваща направени в производството, разноски.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане за преквалифициране на деянието. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. За да обоснове извод за наличие на материална компетентност на издателя на наказателното постановление се позовава на разпоредбите на чл. 167, ал.3 и чл.189, ал.1 от ЗДвП, както и на заповеди, издадени от председателя на Управителния съвет на АПИ, с които същият упълномощава определени длъжностни лица да съставят актове за установяване на нарушения и да издават наказателни постановления. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище, представено по делото, пълномощникът му заявява, че поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът П. Д. А. не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, представена по делото, пълномощникът му излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на тълкувателно постановление №2/08.10.2025г., постановено по тълкувателно дело №5/2023г. на ВАС и ВКС. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 12.03.2025г. на път АМ Тракия, км.335 на отбивна площадка в посока [населено място] -[населено място], е извършена проверка на съчленено ППС с 5 оси- МПС е 2 оси [Марка], модел ФХ е per. № [рег. номер] и полуремарке е 3 оси с per. № [рег. номер], управлявано от П. Д. А.. С посоченото ППС жалбоподателят превозвал пшеница. При извършена проверка на натоварването на задвижващата втора ос на МПС било установено, че натоварването е 13,875 тона при максимално допустимо натоварване 11,5 т. съгласно чл. 7 т.4 б“а“ от Наредба № 11 на МРРБ, т.е. претовраването било с 2,375 т. При измерено разстояние между осите 1,38 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето било 30,380 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. съгласно чл.7, ал.1 т.З б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ, т.е. превишението е 6,380 т.

За констатираното превишаване на натоварването на ППС срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 0010750 от 12.03.2025 от Р. Г. - инспектор дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ(л.14). Актосъставителят е [жк], ал.1 т.2 предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1 т.4 б.“а“ и чл.7, ал.1 т.З б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабарнтни и/или тежки ППС. Актът е връчен на жалбоподателя, който е посочил, че има възражения без да ги конкретизира и такива не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 08.04.2025г г. В. А. - и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното НП № 9245, в което фактическата обстановка е описана при пълна идентичност с тази в АУАН-а и е наложил на жалбоподателя санкция „глоба“ в размер на 2500 лева.“.

Въз основа на изложените факти, които не са спорни, първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- същото е издадено от некомпетентен орган, некомпетентен е и органът съставил АУАН.

Съдът е посочил, че съгласно нормата на чл. 189. ал. 12 от ЗДвП. наказателните постановления по този закон се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В обхвата на разпоредбата не е включен министъра на регионалното развитие и благоустройството, нито председателя на УС на АПИ, както е предвидено в чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв, каквото в случая не се сочи да е установено. В тази връзка председателят на УС на АПИ няма компетентност да налага санкция при констатиране на нарушение на чл. 139 от ЗДвП. Същият не разполага и с правомощията да делегира права, с каквито всъщност не разполага, на началник отдели "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол".

Съдът се е намерил за неоснователно искането на наказващият орган да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на фактическата обстановка, като преквалифицира нарушението, в случай че се приеме, че с деянието си П. А. е осъществил състава на нарушение по чл.53, ал.1, т.2 във вр. чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, тъй като разпоредбата на чл.53 от ЗП се явява по-тежко наказуем закон.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.163, ал.3 от ЗДвП, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.

Посочената норма не определя АПИ като служба за контрол на пътя по см. на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, към датата на издаване на наказателното постановление, а предвижда контролни правомощия, упражняването на които има конкретна цел- правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Вярно е, че за постигането на тази цел следва да бъдат санкционирани конкретни дейния, осъществяващи състави на административни нарушения. Компетентността за издаване на наказателни постановления за санкциониране на такива нарушения обаче следва да е изрично законово регламентирана.

Чл.163, ал.3 от ЗДвП не може да допълни нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, която изрично и изчерпателно посочва органите, които имат право да идват наказателни постановления за нарушения по ЗДвП- министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Както правилно отбелязва първоинстанционният съд, в обхвата на разпоредбата не е включен министъра на регионалното развитие и благоустройството, нито председателя на УС на АПИ.

В този смисъл към датата на издаване на наказателното постановление председателя на УС на АПИ не е имал правомощия да издава наказателни постановления и да упълномощава други лица за това.

Аргумент в подкрепа на изложения извод е и факта, че разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., като с това изменение вече е предвидена и компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или определени от него лица да издават наказателни постановления съобразно тяхната компетентност.

Тази компетентност на председателя на УС на АПИ да издава наказателни постановления за определени нарушения, включително и като настоящото- такива по чл. 177, ал.1,т.3 от ЗДвП, е предвидена с изменената норма на чл.189е, ал.12 от ЗДвП, в сила от 7.09.2025г.

Неоснователно е искането на касатора за преквалифициране на деянието, тъй като чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН изключва правомощието на първоинстанционния съд да стори това, когато фактите сочат на осъществен състав на по- тежко наказуемо нарушение, както е в случая.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора ответникът има право на разноски, такива обаче не следва да бъдат присъждани поради липсата на доказателства, че са сторени.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/22.07.2025г., постановено по НАХД № 132/2025г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.