Решение по дело №404/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от П.Я.Я., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.В. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000148/30.01.2023 г. на полицейски инспектор В.С.И. в сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР Варна, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. Д.Е., преупълномощена от адв. В., която поддържа жалбата и моли оспорения административен акт да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор В.С.И. към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 28.01.2023г. в 20.30 ч. в с. Приселци, община Аврен, на главен път І-9, до бензиностанция „Петрол“ жалбоподателят Я. управлява лек автомобил марка „Мерцедес Е240“ рег. № *****, държава Р., след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARАM-0004, който е отчел положителен резултат за кокаин на проба №118. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0151808. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 822690, който е подписан от нарушителя, същият е подписал и талона за медицинското изследване. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – ВМА – Варна.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция, Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. за определяне на техническите средства за извършване на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и тестове за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Протокол за сервизна проверка на Дръг Тест 5000 с № ARАM-0004 от 29.11.2022г.

Като доказателства по делото са приобщени и Докладна записка от мл. автоконтрольор Е.Ж.Г. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, заповед за задържане на лице, докладна записка от ст. полицай Н.П., приемо-предавателен протокол от 28.01.2023г., Мотивирана резолюция № 23-0819-М000046/01.02.2023г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA №822690, с оглед образуваното Досъдебно производство №2030/2023 година по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателя Я..

По делото са представени от страна на жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 30.01.2023 г. и регистрационна карта на земеделския стопанин, с извършена заверка за периода 05.03.2021 – 15.03.2022г. във връзка с твърденията му, че като регистриран земеделски производител, работата му налага ежедневно управление на МПС и без СУМПС ще загуби работата си.

От представеното писмо с.д. № 5475/10.04.2023 г. от ВМА – Варна се установява, че поради значително претоварване на лабораторията с голям брой проби, хроматографското изследване по Талон за изследване № 0151808/28.01.2023г. още не е извършено, като постъпилите биологични проби се изследват със закъснение приблизително от 14 месеца закъснение.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изискването за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване не е задължително, според настоящия състав на съда, доколкото в закона установяването на употребата на наркотични вещества може да стане по един от алтернативно посочените начини - медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест. В случая, след установяване на положителен резултат за употреба на кокаин, при направен тест, налице е основание за прилагане на мярката.

Съдът не кредитира представеното от страна на жалбоподателя писмено доказателство – фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 30.01.2023 г. Така направеното изследване не съответства на задължителните изисквания, заложени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като съгласно изискванията на чл. 15 ал. 5 от наредбата, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване, като максимално предвиденият срок е 45 минути. Съдът намира, че не следва да се вземат предвид лабораторни изследвания, извършени повече от 24 часа след проверката, извършена на място с полеви тест.

По отношение на представеното копие от регистрационна карта като земеделски производител, съдът намира, че същата е неотносима към законосъобразността на оспорения акт, дори да беше заверена надлежно, тъй като заверката е до 15.03.2022г. и за следващата година, включваща и датата на установеното нарушение, няма заверка.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.Я. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000148/30.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор В.С.И. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА П.Я.Я., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: