ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2400 10.12.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети въззивен гражданска състав
На: десети
декември
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
1703
по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й.С.И.
***, подадена чрез пълномощник адв.Н.С., със съдебен адрес ***, против решение № 1316/19.06.2018 г., постановено
по гр.д.№ 7698/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е отхвърлен иска на Й.С.И.
против ”Медиатор 2010“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Княз Борис І“ № 6, вх.А, ет.1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 000 лв., заявена като част от общата претендирана сума в размер на
5 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, в
резултат на разпространени от ответното дружество, чрез електронното му издание
Флагман и публикувана в него статия на 16.08.2017 г. със заглавие „Наркодиларът
Качето натопи полицейски шеф за наркотици, проверяват топченге от Криминална“,
съдържаща неверни за ищеца данни и позорни обстоятелства, като му е приписано
качеството на „наркодилър и престъпник“, ведно със законната лихва за забава
върху горната сума, считано от 22.01.2014 г. Със същото решение Й.С.И. е осъден
да заплати на „Медиатор 2010“ ООД сумата от 400 лв. за направените по делото
съдебни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита
същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва,
че за да отхвърли иска като неоснователен, районният съд неправилно е приел, че
липсва противоправно поведение от страна на ответното дружество, за което съдът
е ценил наличието на данни за осъждането на ищеца с влязла в сила през 2011 г.
присъда на френски съд. Според въззивника, извършената преценка на
доказателствения материал е неправилна, тъй като видно от справката за съдимост
към датата на публикацията, той не е бил осъждан на територията на страната и
няма влязла в сила осъдителна присъда, за да се твърди за престъпления по
чл.354а НК и че е престъпник. В тази връзка се счита, че представения от
ответника бюлетин за съдимост от МП установява само някаква престъпна
деятелност за деяния, осъществени извън границата на страна и за период преди
повече от седем години, в същия не се съдържат данни за наложено наказание и за
постановена присъда. Според въззивника, обстоятелството, че български гражданин
е осъждан извън пределите на страната не е от значение и по никакъв начин не
влияе при определяне на наказанието за деяния, наказуеми по НК, а освен това
към датата на процесната публикацията вече е настъпила реабилитация по право.
Счита се, че съдът неправилно е кредитирал и доказателствата за образуваното на
18.08.2018 г. наказателно производство за престъпление по чл.354а, ал.1 НК в
насока, че била налице съпричастност или деятелност у ищеца в разпространението
на наркотични вещества на територията на страна, както и че именно той бил
извършителят на престъпни деяния, които да го квалифицират като наркодилър и
престъпник, както е описан в статията, доколкото ищецът е имал само качеството
на обвиняем, но спрямо него не е налице влязла в сила осъдителна присъда. По
горните съображения, въззивникът счита, че са налице всички предпоставки на
чл.45, вр. чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за
заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – душевни
страдания и негативни преживявания, настъпили в резултат на оповестени обидни и
клеветнически твърдения и изнасяне на невярна информация и позорни
обстоятелства за ищеца. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като
неправилно и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Не се правят
нови доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни
инстанции.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника Й.И. чрез пълномощника
адв.С. на 26.06.2018 г., като въззивната жалба е подадена по пощата на 13.07.2018
г., т.е. същата е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Медиатор 2010“ ООД, подаден
чрез адв.Ч. и адв.Д., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Посочва се, че въззивникът неоснователно оспорва извода на съда за липса
на противоправност при отразяване на фактите и публикуване на процесната статия.
В тази връзка се излагат пространни съображения за относимост на осъждането на
ищеца от френски съд. Оспорват се като неоснователни и доводите във въззивната
жалба за настъпила реабилитация по право, като се сочи, че преценката за това е
от значение за наказателния съд и не освобождава гражданския съд да обсъди и
съобрази доказателствата по делото. Споделя се извода на съда, че липсва един
от основните елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно
противоправно деяние, както и че никъде в статията не са споменати имената на
ищеца. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
Към отговора се представят доказателства за осъждането на ищеца от френски съд, за които въззиваемият
твърди, че се е снабдил с тях след приключване на съдебното дирене пред БРС и
моли да бъдат приети като доказателства по делото.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора към нея, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото
искане на въззиваемото дружество следва да бъде уважено на
основание чл.266, ал.2, т.1 ГПК, тъй като видно от приложените към отговора
писмени доказателства, същите са станали известни на страната след
постановяване на обжалваното решение и не са могли да бъдат представени в срок
пред районния съд.
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1703/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца Й.С.И. и постъпилия
писмен отговор от въззивамия-ответник „Медиатор 2010“ ООД.
ДОПУСКА представените от въззиваемия „Медиатор 2010“ ООД
писмени доказателства, приложени към депозирания от него писмен отговор.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.