О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№564 10.04.2020 г. град Бургас
Административен съд – Бургас, дванадесети
състав, на десети април две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 855 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и
§ 1 от Допълнителните разпоредби на ЗОДОВ.
Образувано е по молба вх. № 1581/13.02.2020 г.
(л. 193) на адв. М. Д. П. от АК-Сливен – процесуален представител на Държавно
горско стопанство (ДГС) - Айтос, Териториално поделение на "Югоизточно
държавно предприятие" (ТП ЮИДП), със седалище и адрес на управление гр.
Айтос, ул. "Хаджи Димитър" № 9, ЕИК 2016176540134, за допълване на Определение
№ 149/24.01.2020 г., постановено по горепосоченото дело в частта за разноските.
Иска се от съда да присъди в полза на ответника направените разноски по
представен списък (л. 66) в размер на 7 200
лева.
Препис от молбата е изпратена на ответника - "Леспром"
ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул.
"Д.Зехирев" № 27, представлявано от И.Т. Щ. и съдебен адрес *** -
адв. Н. А., като в законоустановения срок е представен отговор (л.201), в който се сочи, че молбата е
неоснователна. Прави се възражение, че разноските не са
извършени от ответника, делото не е от фактическа и правна сложност и размерът
е прекомерен. При условията на евентуалност, ако съдът приеме искането за
основателно, се иска намаляването на неговия размер.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, чл.
144 от АПК и § 1 от ДР на ЗОДОВ, в срока
за обжалване на решението, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, по искане на страните съдът може да го допълни или измени в
частта за разноските. В конкретния случай окончателният акт по адм. д. № 855/2019
г. е съобщен на ДГС - Айтос, ТП ЮИДП чрез процесуалния му представител на
06.02.2020 г. (л. 191). Молбата за допълване на решението е депозирана по делото на 13.02.2020 г., т.е. в законоустановения срок. По
изложените съображения молбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
На първо място следва да се посочи, че с Определение №
149/24.01.2020 г. по настоящото дело е върната като недопустима исковата молба на
„Леспром“ ЕООД, ЕИК *********, против ДГС-Айтос, ТП ЮИДП, с искане ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 147 903,96 лева, от които главница в
размер на 113 552,05 лева без ДДС, мораторна лихва върху главницата в
размер на 34 351,91 лева без ДДС, считано от 15.04.2016 г. – датата на
влизане в сила на решение № 4520/15.04.2016 г. на ВАС до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С определението е
прекратено производството по адм. д. № 855/2019 г. по
описа на Административен съд – Бургас.
В отговора на исковата молба вх. № 6715/24.06.2019 г. (л. 32) ответникът е
направил искане (л. 37) да му бъдат присъдени направените от него разноски в хода
на производството. Едновременно с отговора е представен Договор за правна
защита и съдействие № 12/21.06.2019 г. (л. 38), в който уговореното в т. ІІ възнаграждение
е в размер на 7 200 лева, ведно с включен в сумата данък добавена стойност, за
една инстанция. В съдебно заседание на 26.06.2019 г. е представен списък на
разноските (л. 66), заедно с доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение в размер на 7200 лева, както следва:
Ú Извлечение от сметката на Адвокатско дружество
"Шидеров и партньори" в Уникредит Булбанк за превод, направен от
ДГС-Айтос, ТП ЮИДП на 21.06.2019 г. (л. 67)
Ú Авизо местен превод в полза на Адвокатско
дружество "Шидеров и партньори" ДГС-Айтос, ТП ЮИДП на 21.06.2019г.
(л. 68)
Ú Фактура № **********/21.06.2019 г (л. 69), издадена
от Адвокатско дружество "Шидеров и партньори" в полза на ДГС-Айтос,
ТП ЮИДП, в общ размер 7 200 лева, от които данъчна основа 6 000 лева и ДДС 1
200 лева.
Съдът е предоставил възможност на ищеца да се
запознае с молбата и да представи отговор.
В законоустановения срок, в отговора на "Леспром" ЕООД се
сочи, че претендираните разноски не са
направени от ответника, тъй като в приложеното на л. 67 от делото платежно
нареждане не изхожда от ответника - липсва вписване на ДГС - Айтос като платец
и следователно не са налице категорични писмени доказателства, от които да се
установи, че именно ответникът е заплатил адвокатското възнаграждение. Именно
по тази причина се претендира съдът да отхвърли изцяло направеното искане за
присъждане на разноски като неоснователно. Сочи се, че "Претендираното
адв. възнаграждение от 7200 лева с ДДС е определен в по - висок размер от
предвидения в чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС. Освен това, видно от
твърденията на ответника, адв. възнаграждение е определено и като се вземе
предвид цената на акцесорния иск за мораторна лихва, по който иск не се следват
никакви процесуални действия или усилия именно с оглед зависимостта му от
главния иск." Твърди се още, че
размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, защото е разглеждан само въпросът "... за допустимостта на исковата молба по възражение на ответника, което
съдът е уважил и е прекратил производството. По делото изобщо не е обсъждан
въпросът по съществото на спора, не са и събирани доказателства относно
основателността на иска."
Посочва, че изявлението за прекомерност е отправено своевременно - в съдебно
заседание на 13.11.2019 г. При условията на евентуалност, ако съдът приеме
молбата за основателна, иска възнаграждението да бъде намалено по размер с
оглед направените възражения.
В съдебно заседание на
13.11.2019 г. процесуалният представител на ответника е направил следното
изявление: "Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Възнаграждението е
определено съгласно Наредба № 1 за всеки един от кумулативно съединените искове и вкл.ДДС. Относно направеното
възражение кой е заплатил хонорара, същият е заплатен от ответника ДГС Айтос,
ТП Югоизточно териториално поделение. Освен това заявявам, че ищецът също не е
направил разноски, тъй като от представеното платежно нареждане не се
установява, че сумата е платена за водене на точно това дело."
При така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Нормата на чл. 10 от ЗОДОВ урежда присъждането
на разноски в производствата по този закон в случаите, когато искът е уважен
или отхвърлен. По настоящото дело тази норма е неприложима, тъй като съдът е
върнал процесната искова молба поради нейната недопустимост и производството е
прекратено. С постановеното по делото определение съдът е пропуснал да се
произнесе по навременно заявеното искане за разноски, поради което на основание
чл. 248, ал. 2 от ГПК във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ, всяка от страните в
срока за обжалване може да поиска допълване на съдебния акт, което е сторил и
ответника, тъй като съдебният акт е благоприятен за него.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 4 от ГПК дава право ответникът да получи направените от него разноски и
при прикратяване на делото. В настоящото производство ответникът е ангажирал
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият
съдебен състав намира за основателно възражението на ищеца относно
прекомерността на заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат.
Неоснователно обаче е твърдението на ищеца относно приложимостта на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1), който е приложим за граждански дела. Съдът приема
за неоснователно и направеното в съдебно заседание на 13.11.2019 г. изявление от
процесуалния представител на ответника, че "Възнаграждението е определено съгласно Наредба № 1 за
всеки един от кумулативно съединените
искове и вкл.ДДС", което
би било допустимо само ако настоящото производство беше гражданско по своя
характер във връзка с чл. 2, ал. 5 от посочената Наредба № 1. Отделно от това в
т. І от Договор за правна защита и съдействие № 12/21.06.2019 г. се установява,
че адвокатското дружество на ответника е приело "да оказва правна помощ,
изразяваща се изготвяне и подаване на отговор на искова молба и в осъществяване
на процесуално представителство, защита и съдействие по адм.д.№ 855/2019год. по
описа на Административен съд-Бургас".
Съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че възнаграждението в
полза на Адвокатско дружество "Шидеров и партньори" гр. Сливен е
действително заплатено от ответника ДГС-Айтос, ТП ЮИДП, но същото е прекомерно
по размер предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Като
съобрази своевременното направено от
ищеца възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и приложи нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1, съдът
счита, че в полза на ДГС-Айтос, ТП ЮИДП следва да се присъди възнаграждение за
един адвокат в размер на 4 009,04 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, чл. 144 от АПК и § 1 от ДР на ЗОДОВ, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА
"Леспром" ЕООД, ЕИК
*********; със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул. "Д.Зехирев"
№ 27, представлявано от И. Т. Щ. и съдебен адрес *** - адв. Н. А. да заплати на
Държавно горско стопанство - Айтос, Териториално поделение на "Югоизточно
държавно предприятие", със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул.
"Хаджи Димитър" № 9, ЕИК 2016176540134 адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 4 009,04 лева (четири хиляди и девет лева и четири
стотинки).
Определението, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, чл. 144 от АПК и § 1 от ДР на ЗОДОВ, може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: