Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7239 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „П.К.Б.“ ЕООД срещу решение от 25.02.2020 г. по гр.д. №76913/2018 г.
на Софийския районен съд, 34 състав, с което е осъден да заплати на М.Т. П.-С.сумата
от 296,00 лв. - такси и разноски, събрани от ЧСИ Б.Б.в хода на образуваното в
кантората ѝ изпълнително дело №201138560401750, образувано за
принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 14.06.2013 г. по т.д.
№3120/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-12 състав, с която сума ответникът се е
обогатил, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2018 г. /датата на
депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане, както и разноски по
делото.
В жалбата се
твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Излага, че по
предявените претенции в настоящото производство има влязло в сила решение на
съда между същите страни и по същия спор, а именно произнасяне на САС по
ч.гр.д. 4455/2016 г. по искане на ищеца за издаване на обратен изпълнителен
лист, поради което решението е и недопустимо. Намира решението недопустимо и
тъй като ответникът е ненадлежна страна по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – не е получил претендираните от ищеца суми за връщане. Счита, че в случая
не е налице и имуществено разместване, в рамките на което да се е увеличило
имуществото на ответника, респ. последният да си е спестил разходи, поради
което не са налице и предпоставките за уважаване на иск по чл.59 ЗЗД. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна М.Т. П.-С.в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите на въззивника за недопустимост на процесното решение
на СРС. С определение от 28.10.2016 г. на САС по ч.гр.д.
№4455/2016 г. е постановено в полза на ищеца в настоящето производство да бъде
издаден обратен изпълнителен лист за сумата в размер на 703,22 лв. срещу „П.К.Б.“
ЕООД. От процесния акт на САС не се
установява да е формирана сила на присъдено нещо по отношение на твърдените от
въззивника суми, предмет на иска в първоинстанционното производство. САС се е
отменил изцяло контролираният от него съдебен акт на СГС, като е постановил издаването
на изпълнителен лист по отношение на посочената по-горе сума, от което следва
изводът, че силата на присъдено нещо се разпростира само по отношение на нея.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че инициирането на
производство за издаване на обратен изпълнителен лист е облекчен ред за
снабдяване с изпълнителен титул, което не дерогира правото на кредитора да
предяви претенцията си по исков ред, крайният съдебен акт по което ще му
послужи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника си. Ето защо, съдът дори да отхвърли молбата за издаване на обратен
изпълнителен лист по отношение на погасените в изпълнителното производство
такси и разноски с довод за претендирането им не от съдебният изпълнител, а от
взискателя, същите могат да бъдат претендирани и по исков ред. Доводите,
сочещи, че ответникът е ненадлежна страна в облигационното правоотношение по
неоснователното обогатяване, са такива, касаещи основателността, а не
допустимостта на предявения иск.
Решението е и правилно, поради което на основание чл.272 ГПК
настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд и в
допълнение излага следното:
Нормата на чл.59 ЗЗД представлява
сложен фактически състав, съдържащ три елемента, които следва да са налице
кумулативно, а именно: наличието на обогатяване, обедняване и особена връзка
между тях /да произтичат от общи факти/. Обогатяването може да се изразява в
увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи, като
задължително трябва да бъде имуществено. Връзката между двата посочени елемента
дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станала
за сметка на обедняването, т.е. да са причинени от един и същи факт.
Видно от издадените от ЧСИ Б.Б.удостоверения за
размера на дълга с изх. №№45038/16.07.2014 г. и 15572/07.04.2016 г. по
образуваното в кантората ѝ изпълнително дело №1750/2013 г., са постъпили
от длъжника М.Т. П.-С.суми в размер на 1020,00 лв., от които на взискателя са
преведени 703,22 лв. и следователно за погасяване на такси и разноски са
заделени 316,78 лв. ЧСИ е дал информация, че изпълнителното дело е прекратено
на 16.07.2014 г. на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК. Съгласно удостоверение с
изх. № 46600/26.11.2019 г. на съдебния
изпълнител, за такси и разноски по изпълнението са удържани 296,78 лв.
След отричането на изпълняемото право отпада и
отговорността на длъжника за разходите от изпълнението по аргумент от чл.79 ал.1
т.1 вр. чл.433 ал.1 т.4 ГПК. По тази причина събраните от неговото имущество
такива суми следва да му бъдат възстановени. В този случай на връщане подлежи
цялата внесена от длъжника сума, включително заплатените от него такси и
разноски по изпълнението. В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в определение №295/28.06.2011 г. по ч.гр.д. №228/2011 г., II ГО на ВКС, определение №429/29.10.2012 г. по
гр.д. №1458/2010 г., IV ГО на ВКС, определение №250/31.10.2013 г. по гр.д. №1382/2011 г.,
ІІІ ГО на ВКС, определение №51/28.02.2013 г. по гр.д. №1389/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС и определение №232/07.07.2014 г. по гр.д. №4075/2013 г., ІV ГО на ВКС. Няма
основание режимът на получените пряко от взискателя суми от проведеното
изпълнение да се различава от този на събраните неавансирани своевременно
дължими от взискателя в полза на съдебния изпълнител разноски. Всички тези
суми, както и отреченото вземане на взискателя са събрани принудително от
длъжника само поради упражняване на правото по изпълнителния лист и не следва
да се третират по различен начин. Неоснователен е доводът на въззивника, че в
процесния случай след отмяна на изпълнителното основание не е настъпило
имуществено разместване в имуществената му сфера и в тази на въззиваемия.
Същото се отнася и до доводът, че не
се е обогатил за сметка на длъжника по
изп. дело, за който се установи по делото, че е погасил такси и разноски по
изпълнението в размер на 296,78 лв., с която сума е
обеднял, тъй като е спестила разходи на взискателя ѝ.
При тези данни, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай безспорно се установи наличието на първия
елемент – обедняването на ищеца, изразяващо се в заплащане на консумативни
разходи по процесния договор за наем в по-голям размер от дължимия от него.
Установи се и обогатяване на ответника -
същият е спестил разходи, дължими от него по силата на процесния договор за
наем. Установи се и връзката между обогатяването и обедняването. В случая
обогатяването на ответника е станало за сметка на обедняването на ищеца, т.е.
причинени са от един и същи факт.
Поради изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че в рамките на настоящото производство се установи
неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл.59 ЗЗД.
Предвид изложеното, изводите на настоящата
съдебна инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
въззивната жалба следва изцяло да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение – потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата
страна и адв. А.С., според който ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 500,00 лв. Съгласно ТР
№6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над
този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва да бъде намалено до минималния размер или
сумата от 300,00 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №50686 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.
№76913/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Т. П.-С., ЕГН **********, съдебен
адрес:***, пл. „******– чрез адв. С., на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.