Решение по дело №1189/2021 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                            15.02.202 г.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                    ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на единадесети януари                                   две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НЕВЕНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 1189 по описа  на съда за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

„Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че имал договори с *** от гр. Стара Загора, за ремонт и материали на обект в Унгария. Видно от приложени разпечатки от кореспонденция по Вайбър със съпругата му – Р.В., уговорили задълженията си, включително и начина на плащане от тяхна страна. *** се задължил да му заплати суми в размер на 4 500 лева и 3 255 лева, по посочена от него сметка IBAN: ***, в Първа инвестиционна банка АД, гр. Стара Загора, които задължения той изпълнил, видно от приложените по делото нареждания за касов паричен превод от 06.01.2020 г. и 14.01.2020 г. Титуляр на сметката била ответницата Г.Н.М., с ЕГН **********. Със същата ищецът живеел на семейни начала, имали дете, имал й пълно доверие.         

Твърди още, че принуден от обстоятелството, че бил съдлъжник с родителите си по изпълнително дело № 825/2010 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с район на действие Бургаски Окръжен съд, по което спрямо него били предприети конкретни изпълнителни действия и което към онзи момент не било прекратено. С ответницата били постигнали съгласие, че щял да посочи нейната сметка, на съконтрагента си ***, като с преведените от него средства, той щял да изпълни задълженията си към ищеца, а той съответно щял закупи материали и изпълни договореното. Ответницата била в течение на всичките им уговорки, знаела за какво са тези суми и че следвало да ги предаде на ищеца, а не да се разпорежда с тях самоволно. Сочи, че въпреки тези уговорки, няколко дни след преводите, същата без негово знание и съгласие изтеглила от тази сметка сумите, преведени от ***, като до този момент категорично отказвала да му предаде парите.

Искането до съда е да осъди ответницата Г.Н.М. да му заплати сумата от 7000 лева – седем хиляди лева, която била получила по банковата си сметка, посочена по – горе, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, ведно с разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който заявява, че счита така предявения иск за неоснователен. Ищеца бил завел настоящото дело, като в поправената искова молба вече се твърдяло, че сумите са постъпили по банковата сметка с негово знание и съгласие. Същият следвало да докаже, че имал договор с лицето превело тези суми и че същите били за погасяване на задължения към ищеца. С иска ищецът претендирал връщането на нещо, което бил дал на ответника.

Сочи, че в приложените платежни, в които било видно, че сумите внасяни по сметката на ответницата били с конкретно основание, като никъде в това платежно не било посочено името на ищеца като основание. Твърденията в тази насока, че парите преведени по сметка на ответницата били „за“ или „от“ ищеца не били подкрепени с никакви доказателства. Твърдяло се, че от приложената кореспонденция от „вайбър“ се установявало, че сумите били заплащани за услуги от ищеца. Приложените разпечатки били от приложение „месинджър“ и не се установявало между кого била тази кореспонденция, поради което и не можело да бъде годно доказателство по смисъла на ГПК. В поправената искова молба се твърдяло, че тези суми били изтеглени без знанието и съгласието на ищеца от личната банкова сметка ***. Не се посочвало основанието за съгласието, което било необходимо да даде ищеца за боравене със средствата в тази банкова сметка, ***.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно между страните, а и видно от събраните писмени доказателства (нареждания за касов паричен превод – 2 броя, разпечатки от комуникация по Viber), между ищеца по делото, като изпълнител и св. Р.  В. и съпруга й като възложители, бил сключен неформален договор за изработка – извършване на СМР в Унгария, като са се уговорили възнаграждението по този договор да бъде платено по банкова сметка ***: ***ционна банка АД, гр. Стара Загора и в изпълнение на тези уговорки съпругът на св. Р.В. превел на изпълнителя по посочената банкова сметка ***: на 06.01.2020 г.  сумата в размер на 4 500 лева и и на 14.01.2020 г. сумата в размер на 3 255 лева, като след получаване на първата сума, ищецът заедно с баща си е отпътувал за Унгария.

Не е спорно също по делото, че ищецът и ответницата през този период са били във фактическо съжителство, от което имат и родено едно дете, което се установява и от представеното съдебно решение по гр.д. 2320/2020г. по описа на РС – Бургас.

За горепосочените обстоятелства свидетелстват и тримата разпитани по делото свидетели – С. К. (баща на ищеца), М.Т.(приятел на ищеца) и Р.В..

Свидетелят К. казва още, че заплащането на сумите по сключвани от сина му договори за СМР по банкова сметка ***, че ищецът бил длъжник по изпълнително дело и че до този момент Г. винаги му е предавала сумите и не е имало проблем. Свидетелят Тодоров, който е имал съвместна работа с ищеца по други договори за СМР, също казва, че това е дългогодишна практика парите да бъдат превеждани по банковата сметка на Г.. Свидетелят К. казва още, че като тръгнали за Унгария, дебитната карта на Г. била в сина му, но не знаел дали синът му е теглил суми от нея. От сина си знаел обаче, че Г. не му дала парите, преведени по нейната банкова сметка, ***, в който тя отказала да му върне парите. Свидетелят Тодоров пък разказва, че ищецът му дължал 1000 лева и в началото на януари 2020 г., той го помолил да изчака с връщането на парите, защото заминавал за Унгария и му трябвали пари за материали и като се върнел щели да си оправят сметките. Седмица след като се върнал от Унгария обаче му казал, че Г. не искала да му даде парите от Унгария. Свидетелят казва, че ищецът се обадил на Г. и я питал ще ми дадеш ли пратите, тя казала не и му затворила. Получил си по – късно парите. Съдът кредитира показанията на К. и Тодоров като взаимодопълващи и еднопосочни съответни на писмените доказателства.

По реда на чл. 176 ГПК са дадени обяснения от ответницата, която не оспорва процесните два превода на суми, но твърди, че още на 06.01.2020г. е изтеглила сумата от 4000 лева и ги е предала на ищеца, за да замине за Унгария и че дебитната й карта била в него и той спокойно оперирал с нея, дори на 08.01.2020г. е теглил пари от нея от Унгария.

По делото не е спорно и това, че дебитната карта (виж изявление  на ищеца л. 27 от делото) на ответницата е била в държане на ищеца и че й я е върнал, след 16.01.2020 г., когато се е върнал от Германия. Относно факта на държане от ищеца на дебитната карта, обслужваща горепосочената банкова сметка ***ния на Мария Йорданова, които съдът кредитира изцяло. Същата каза още, че март 2020г. са се разделили страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая мандатното правоотношение между страните не е спорно между тях, по силата на което ищецът е възложил на ответницата същата от негово име за негова сметка да е страна по неформални договори за СМР, като получава възнагражденията за извършените от него СМР от негово име за негова сметка по собствена на ответницата банкова сметка, ***лнително дело. Не е спорно, че ищецът фактически е извършил уговорените СМР.

Спорното е отчета по мандата.

В случаите, когато довериникът действа от името на доверителя и за негова сметка (както е в случая), тогава правата и задълженията по сделката с третите лица настъпват направо в имуществената сфера на доверителя. Следователно за отчета довереникът следва да предаде само парите, които се намират в негово държане. В този смисъл и решение 208/29.07.2013г по гр.д.916/2012г. на IV г.о., ВКС.

Съдът намира, че с предаването на дебитната карта на ищеца (неспорен между страните факт) ответницата е изпълнила отчета по мандата. Действително същата в дадените от нея обяснения по реда на чл. 176 ГПК призна неизгодния за нея факт, че е изтеглила сума от 4000 лева на 06.01.2020г.. Що се отнася до факта, че  ги е предала на ръка на ищеца съдът намира, че този факт се доказва от представените по делото разпечатки от Вайбър (гърба на л. 15 и сл. и л.28 и сл. по гр.д.7916/2020г.), от които е видно, че ищецът иска превеждане на сумата от 4 500 лева предварително, преди да отпътува за Унгария, за да купи материалите от Бургас и потвърждението му за парите, че “всичко е точно”, след което е отпътувал за Унгария заедно с баща си, което се потвърждава частично и от свидетелските показания на св. К. и св. Тодоров, като св. Тодоров изрично каза, че ищецът не му е върнал парите началото на месец януари, тъй като  му казал, че му трябвали пари за закупуване на материали за Унгария. Допълнителен аргумент в тази посока е и факта, че по искане на ищеца на 14.01.2020 г. сумата в размер на 3 255 лева е преведена по същата банкова сметка ***, като е житейски нелогично, ако тя е отказала на 6 – ти януари да му предаде парите, ищецът да поиска на 14ти същия месец остатъка от сумата отново да бъда преведена по нейната банкова сметка. ***, към този момент дебитната карта на ответницата също е била в негово държане – факт, който той признава. Този извод на съда не се опровергава от свидетелските показания на св. К. и св. Тодоров в частите, в които същите казват, че знаят от телефонни разговори между ищеца и ответницата, че тя отказвала да му даде парите, тъй като те пресъздават думите на ищеца и няма как по телефона да чуят казаното от ищцата.

Водим от горното, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен предявения иск.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 500 лева за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********,*** 19, против Г.Н.М., ЕГН: **********,***, иск за заплащане на сумата от 7000 лева, която Г.Н.М. била получила от името и за сметката на К.С.К. по банкова сметка ***: ***ционна банка АД, с титуляр Г.Н.М., ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,*** 19, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Н.М., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 500 лева, представляваща направените от нея разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: