№ 51
гр. гр. Лом, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620100045 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, с ЕИК ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите
А.Д. и М.М., чрез юрисконсулт П. П., срещу В. Г. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с. *******, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът
дължи вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело № 2101/2023 г. по
описа на РС-Лом, сумата общо 388,88 лв. за периода 10.11.2020 г. до 17.02.2021 г., от които:
303,74 лв. главница по договор № ********* от 29.01.2020 г., включваща 56,28 лв. за
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 247,46 лв. общо
неустойки, 85,14 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2021 г. -
26.10.2023 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на образуване на
ч. гр. дело № 2101/2023 г. по описа на PC – Лом – 09.11.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2101/2023 г. по описа на ЛРС.
Твърди се в исковата молба, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД) и В. Г. А. с ЕГН: ********** е бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер
********* от 29.01.2020 г., към който са предоставяни услуги с партиден номер М6475523.
Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени
следните услуги с тарифни планове както следва:
1
Мобилна услуга - Net box с номер *** и тарифен план А1 net box 75 с месечна такса
23,99 лв., сключен на 29.01.2020 г. за срок от две години.
За периода от 07.10.2022 г. - 06.11.2022 г. е било извършено изпълнение от страна на
дружеството, а ответникът не е заплатил задълженията си в сроковете съгласно договора и
Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени
електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане за посочения период.
Ответникът е имал незаплатени задължения и за предхождащи периоди. В тази връзка на
03.01.2021 г. договор № ********* със системен партиден номер М6475523 е прекратен
поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в
размер на 247,46 лв.
Предвид гореизложеното за периода 10.11.2020 г. до 17.02.2021 г. ответникът дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 303,74 лв. по договор № ********* от 29.01.2020 г.
формирани както следва - 56,28 лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги и 247,46 лв. - общ размер неустойки. Върху посочената обща сума е
начислена мораторна лихва в размер на 85,14 лв.
В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК се предявява искът за установяване
съществуването на парично вземане в общ размер на 388,88 лв., от които 303,74 лв. по
договор № ********* от 29.01.2020 г. формирани както следва - 56,28 лв. - неплатени суми
за предоставени електронни съобщителни услуги и 247,46 лв. - общ размер неустойки, както
и 85,14 лв. мораторна лихва за периода 26.11.2021 г. - 26.10.2023 г. От страна на „А1
България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2021/2023 г., 3 с-в. на PC - Лом. Срещу
издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение.
Сумата от 56,28 лв. се претендира по договор № ********* от 29.01.2020 г. със
системен партиден номер М6475523 и съставлява цената на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия, за които са издадени следните счетоводни
документи: фактура № *********/10.11.2020 г. с падеж 25.11.2020 г. за сумата 32,40 лв. и
фактура № *********/10.12.2020 г. с падеж 25.12.2020 г. за сумата 23,88 лв.
Сумата от 247,46 лв. съставлява общ размер на неустойки, формирани, както следва:
по отношение номер *** – неустойка за допълнителни услуги – екстра, предоставена към
основната за посочения номер – 47,49 лв.; по отношение на номер *** – цена на невърнато
оборудване по ценова листа, предоставен 4G router Netbox /Huawei B 311 - 221 black + ext
Antenna/ за посочения номер – 140 лв., както и за същия номер *** – неустойка в размер на
3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 59,97 лв.
Към горепосоченото задължение се претендира и мораторна лихва върху цялото
вземане в общ размер от 85,14 лв. за периода 26.11.2021 г. - 26.10.2023 г.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез адв. Р.
Б. от МАК. Сочи, че предявеният иск за неустойка в размер на 247.46 лв. е неоснователен,
тъй като договора за мобилни услуги от 29.01.2020 г. е действащ и към настоящия момент
2
не е прекратен. Договорът за мобилни услуги от 29.01.2020 г. е за срок от 24 месеца (т. 6.3.
от ложение № 1 към Договора) - до 29.01.2022 г. и може да се прекрати с 1 - месечно
писмено известие (т. 6.5. от Приложение № 1 към Договора), след което от 30.01.2022 г., ако
не е прекратен с 1 - месечно писмено предизвестие, става безсрочен и се прекратява с 1-
месечно предизвестие, като към ИМ няма приложено предизвестие от ищеца до ответника за
прекратяване на договора поради неизпълнението му от страна на ответника. Иска се
отхвърляне и на другите искове като недоказани, като се оспорва истинността на
представените с ИМ фактури. При условие на евентуалност сочи, че заплащаието на
неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на довора за мобилни услуги по вина па
потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора, в
т.ч. Общите условия. По същество предсрочното прекратяване па договора представлява
разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Сочи се, че клаузата за неустойка по
т. 7 от Приложение № 1 към Договор е нищожна, тъй като е неравностойна и противоречи на
добрите нрави, и следва да бъде прогласена за нищожна.
В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител. Депозирано е
становище по хода на делото, като се моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответницата не се явява, за нея се явява адв. Р. Б. от МАК, като
се моли за отхвърляне на иска.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение с № 1420 от 13.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 2101/2023 г. на ЛРС било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 388,88 лв. от които: 303,74 лв. главница, включваща 56,28 лв. неплатени суми
за месечни такси и потребление на използвани услуги и 247,46 лв. неустойка, дължима при
прекратяване на договорен ангажимент по вина на абоната, 85,14 лв. мораторна лихва за
забава върху главницата за периода, представляващ първи ден на забавата по всеки
осчетоводен документ, до датата, предхождаща депозиране на заявлението, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
09.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 175,00 лв.
разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение
по чл. 414 от ГПК, в което длъжникът изрично е посочил, че признава, че дължи само
сумата от 56,28 лв., но не дължи сумите от 247,46 лв. и от 85,14 лв.
Представен е по делото договор с номер ********* от 29.01.2020 г. Договорът е с
рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги
(мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти
(апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия
договор.
3
Във връзка с изложеното е представено Приложение № 1 от 29.01.2020 г., касаещо
предоставяне на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта
8935901187059214605 с телефонен номер *** - Net box с номер *** и тарифен план А1 net
box 75 с месечна такса 23,99 лв., сключен на 29.01.2020 г. за срок от две години съгласно чл.
6 от същото. Предоставено е и оборудване - предоставен 4G router Netbox /Huawei B 311 -
221 black + ext Antenna/ за посочения номер, видно от приложен Приемо-предавателен
протокол от 29.01.2020 г. По силата на т. 5.1 от Приложение № 1 абонатът получава за
временно ползване следното оборудване - 4G Wi Fi рутер в комплект съм SIM - карта.
Съгласно т. 5.2 оборудването се предоставя за срока на действие на договора за услугите.
Съгласно т. 5.4. при прекратяване на договора за услугите в това Приложение абонатът се
задължава да върне на А1 оборудването в пълна комплектност и изправност, като
предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Уговорено е в чл.5.7.1, че ако
оборудването е изгубено, откраднато или унищожено по вина на абоната, се заплаща по
ценова листа към момента на заплащане на сумата. Приложена е ценовата лист /л.40/, видно
от която неустойката за 4G устройство за услугата net box е в размер на 140 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК след
депозирано възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За допустимостта на
предявения иск исковият съд следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за
наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по
тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2101 по описа за 2023 г. на Районен съд - Лом,
по повод на депозирано заявление от ищеца «А1 България» ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено длъжникът В. Г. А. да
заплати на заявителя горепосочените суми. Претенциите, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на настоящата искова молба, са
напълно идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на 21.11.2023 г., видно
от съобщението л.35 от частното гражданско дело. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е
депозирал възражение вх. № 9304/24.11.2023 г. Заявителят е уведомен с разпореждане на
съда на 12.12.2023 г. за депозираното възражение, поради което предявеният от него иск на
08.01.2024 г. е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради изложените
обстоятелства, съдът намира, че предявеният установителен иск, с който е сезиран, е
процесуално допустим, отговаря на посочените специални процесуални предпоставки,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съдът е приел в доклада си, че е безспорно възникнало валидно облигационно
отношение между страните с оглед на това, че ответникът не оспорва този факт, като не
спори, че е подписал договора и приложенията към него. Останалите обстоятелства са били
спорни – прекратен ли е договорът, за да се дължат неустойки, както и фактурите отразяват
4
ли действителното потребление на ответника, като в откритото съдебно заседание се
уточнява от ответника, че не се спори досежно потреблението на мобилни услуги.
За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника с твърдения предмет и
посочените параметри, съобразно сключените договори; изпълнение на договорните си
задължения. При успешно проведено доказване на тези факти от ищцова страна ответникът
следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други
способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения.
Предмет на иска са начислени от ищеца неустойки за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на абоната. Общият размер на неустойките е 247,46
лв., като ищецът сочи, че тази сума съставлява общ размер на неустойки, формирани, както
следва: по отношение номер *** – неустойка за допълнителни услуги – екстра, предоставена
към основната за посочения номер – 47,49 лв.; по отношение на номер *** – цена на
невърнато оборудване по ценова листа, предоставен 4G router Netbox /Huawei B 311 - 221
black + ext Antenna/ за посочения номер – 140 лв., както и за същия номер *** – неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 59,97 лв.
Ищецът не е ангажирал доказателства за прекратяването на договора с изрично
изявление до ответника, като в заявлението по чл. 410 ГПК се позовава единствено на
Общите условия, т. 54.12. В разпоредбата на т. 54 от Общите условия са уредени двете
възможни посочени алтернативи, съгласно която разпоредба: „А1 има право едностранно да
прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: съгласно т. 54.12: „В случай, че забавата за плащането на дължимите суми
от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни“. В т. 27.2 от ОУ е посочено, че в
случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, А1 има
право да преустанови достъпа на абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за
услуги.
В чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще счита договора за развален. Предупреждението следва да се направи
писмено, след като договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона.
В случая се касае за разваляне без предизвестие поради неизпълнение на двустранен
договор. По същността си описаните хипотези в чл. 27 от ОУ покриват изцяло хипотезата на
правната норма на чл. 87 от ЗЗД, независимо дали в договора е използван израза
„прекратяване“ вместо „разваляне“. В т. 27.2 е посочено, че в случай, че неизплащането на
сумите продължи след изтичане срока за плащане А1 има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги. Така изброените
предложения в т.27.2 от ОУ са посочени алтернативно, като мобилният оператор има
правото да избере коя от санкциите ще приложи спрямо потребителя. За да се приеме, че
кредиторът, като изправна страна в правоотношението, е избрал някоя от цитираните
5
последици, следва да уведоми неизправния длъжник за това с писмено изявление,
което да достигне до длъжника. Без наличие на такова изявление от кредитора не става
ясно коя от алтернативно изброените последици е избрал мобилният оператор като санкция
срещу неизправния длъжник, още по-малко да се твърди, че е избрал именно едностранното
прекратяване на договора. Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни
услуги по силата на т.27.2 от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния
оператор да го прекрати на това основание. С оглед на изброените алтернативни
възможности в т.27.2 от ОУ не може да се заключи, че конклудентните действия на
оператора сочат именно за намерение същият да прекрати едностранно договора, а не
например само за ограничаване на мобилните услуги. Т.е. не става ясно без конкретно
писмено изявление до потребителя как е решил да процедира мобилният оператор и коя
опция на т.27.2 от ОУ избира. В разпоредбата на т. 54 от Общите условия също са уредени
двете възможни посочени алтернативи, съгласно която разпоредба: „А1 има право
едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата в следните случаи: съгласно т. 54.12: „В случай, че забавата за плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни“. Поради това, но
и не само, следва да е налице писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник
за това, че кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се
приложи санкционната клауза за начисляване на неустойка. Следва да стане ясно коя от
двете възможни алтернативи по т. 27.2 и т. 54 от ОУ е избрал да приложи мобилният
оператор. Разваляне на двустранен договор без предизвестие според настоящия състав би се
явило в противоречие с правната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора
следва да се осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в състава си
достигане волеизявлението на кредитора до длъжника. По делото липсват доказателства
писмено изявление на кредитора да е изпращано и съответно достигнало до неизправния
длъжник – ищеца, поради което съдът приема, че договорните отношения между страните не
са прекратени поради виновно неизпълнение на потребителя – ищец. Т.е. правоотношението
между страните е действащо. Ето защо от ищеца не се дължи неустойка за прекратяване на
договора за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства договорът да е прекратен,
като искът следва да се отхвърли в тази му част относно претенцията за неустойка от 59,97
лв. за стойността на 3 месечни абонаментни такси, като ответникът не дължи сумата по
Сметка № ********** от 03.01.2021 г. /В посочения смисъл е и решение на МОС по в.гр.д.
№ 228/2023 г./
От друга страна основанията за прекратяване договорната връзка между страните не
се съдържат в индивидуалния договор, а са уредени в Общи условия. Основанието за
автоматично прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза, като част от
ОУ, без ддоказателства потребителят да се е запознал и съгласил с приложимите ОУ
съгласно изискванията на чл. 147а ЗЗП, като декларацията за съгласие с приложимите общи
условия не доказва, че същите действително са приети и получени от потребителя. С тази
клауза на чл. 54.12 от ОУ се нарушава принципа за равнопоставеност на страните, като не е
предвидено аналогично право на потребителя за автоматично прекратяване договорната
6
връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава се и изискването
за добросъвестност поради липса на посочено по ясен начин дали е приложима при частична
или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на
потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да
избегне прекратяване на договора. В този смисъл клаузата, предвидена в т. 54.12 от ОУ е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна съгласно чл. 146, ал.1 от
същия закон, същата не е породила действие, поради което и облигационната връзка между
страните не се счита прекратена и в полза на ищеца не е възникнало вземане за заплащане
неустойки на соченото основание – прекратяване на договорната връзка по вина на
потребителя. /В този смисъл Решение № 258/25.10.2024 г. по в.гр. д.№ 306/2024 г. по описа
на МОС/.
Относно претендираната сума за неустойка за предоставено и невърнато
оборудване в размер на 140 лв.: Видно от приложен Приемо-предавателен протокол от
29.01.2020 г. на абоната е предоставено оборудване - предоставен 4G router Netbox
/Huawei B 311 - 221 black + ext Antenna/ за посочения номер. По силата на т. 5.1 от
Приложение № 1 абонатът получава за временно ползване следното оборудване - 4G Wi Fi
рутер в комплект съм SIM - карта. Съгласно т. 5.2 оборудването се предоставя за срока на
действие на договора за услугите. Съгласно т. 5.4. при прекратяване на договора за
услугите в това Приложение абонатът се задължава да върне на А1 оборудването в пълна
комплектност и изправност, като предаването се удостоверява с приемо-предавателен
протокол. Уговорено е в чл.5.7.1 от Приложение № 1, че ако оборудването е изгубено,
откраднато или унищожено по вина на абоната, се заплаща по ценова листа към момента на
заплащане на сумата. Приложена е ценовата лист /л.40/, видно от която неустойката за 4G
устройство за услугата net box е в размер на 140 лв. В случая обаче договорът не е
прекратен, както се посочи по-горе, поради което абонатът не следва да връща
оборудването, тъй като съгласно т. 5.2 оборудването се предоставя за срока на действие на
договора за услугите, а в случая е налице още действащ договор. Едва след прекратяване на
договора оборудването следва да бъде върнато на мобилния оператор. Поради това не се
дължи сумата от 140 лв. претендирана като неустойка - цена за невърнатото оборудването.
На следващо място към датата на сключване на договора абонатът не е бил наясно каква
точно сума ще дължи, в случай че не върне оборудването, като подпис на абоната върху
представената от ищеца ценова листа липсва. Още повече цената на оборудването се
определя към един бъдещ момент - към момента на заплащане на сумата /т.5.7.1 от
Приложение № 1/, т.е. тя е недоговорено между страните, бъдещо плащане, с неяснен
размер, определено в по-късен момент, която клауза съставлява неравноправна такава. Т.е. в
договора не е посочена стойността на оборудването, нито е приложен ценоразписа на
оператора, подписан от потребителя, с което да се е съгласил със заплащане на неустойка в
определен размер при невръщане на предоставено оборудване, поради което претендираната
на това основание неустойка е недължима. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е
предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. Това изискване следва да се схваща задължение в
7
договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза,
както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици. При неясно и двусмислено
формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени
икономическите последици от сключения договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, респективно
финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение. В случая изначално
потребителят при сключване на договора не е наясно каква би била крайната цена при
невръщане на самото оборудване, тъй като цената се уговоря да се определи към момента на
заплащането й.
Общият размер на неустойките е 247,46 лв., като ищецът сочи, че тази сума
съставлява общ размер на неустойки, формирани, както следва: по отношение номер *** –
неустойка за допълнителни услуги – екстра, предоставена към основната за посочения номер
– 47,49 лв.; по отношение на номер *** – цена на невърнато оборудване по ценова листа,
предоставен 4G router Netbox /Huawei B 311 - 221 black + ext Antenna/ за посочения номер –
140 лв., както и за същия номер *** – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер – 59,97 лв. Ищецът не е обосновал дължимостта на
неустойката за допълнителни услуги – «Екстра» и на какво основание се дължи такава
неустойка, но с оглед на това, че тази сума за «неустойка –екстра» се причислява към
дължимите такива поради прекратяване на договора по вина на абоната, такава неустойка
също не се дължи, с оглед на това, че правоотношението между страните не е прекратено.
С оглед изложеното следва да бъде отхвърлен искът за сумата 247,46 лв. общо
неустойки.
Претендираната сума от 56,28 лв. съставлява цената на месечни абонаментни такси
и предоставени електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора,
приложенията към него и Общите условия, за които са издадени следните счетоводни
документи: фактура № **********/10.11.2020 г. с падеж - 25.11.2020 г. за сумата 32,40 лв. и
фактура № **********/10.12.2020 г. с падеж - 25.12.2020 г. за сумата 26,98 лв., от която се
претендира само частта от 23,88 лв. Сумите за потребление на мобилни услуги се дължат
от ответника, като в противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца. Т.е. ответникът дължи заплащане на далекосъобщителните
услуги по издадените фактури, като дължи сумите по предоставените услуги на основание
действащото правоотношение. В откритото съдебно заседание представителят на ответника
заявява, че не оспорва потреблението на далекосъобщителните услуги, като не поддържа
изявлението си в отговора на исковата молба за неистинност на издадените от ищеца
фактури. Също така в подаденото възражение по чл. 414 ГПК длъжникът – ответник
изрично е посочил, че признава, че дължи само сумата от 56,28 лв. Ето защо следва да
бъде уважен искът за сумата от 56,28 лв., включваща главница по фактура №
**********/10.11.2020 г. и фактура № **********/10.12.2020 г.
По отношение на мораторната лихва: По силата на чл. 26.5 от Общите условия А1
8
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Съгласно чл. 27.1 от ОУ в случай на частично или цялостно
неизплащане абонатът дължи законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Фактура №
**********/10.11.2020 г. е с падеж - 25.11.2020 г. за сумата 32,40 лв., т.е. дължи се законната
лихва от дата 26.11.2020 г., но заявителят е претендирал такава, считано от 26.11.2021 г. до
26.10.2023 г. Изчислено от съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на
6,86 лв. Фактура № **********/10.12.2020 г. е с падеж - 25.12.2020 г., от която се
претендира само частта от 23,88 лв. За периода от 26.11.2021 г. до 26.10.2023 г. изчислено от
съда обезщетение за забава върху тази главница възлиза на 5,06 лв. Т.е. общо мораторна
лихва за периода 26.11.2021 г. - 26.10.2023 г. по двете фактури се дължи 11,92 лв., като искът
над тази сума до претендираната от 85,14 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
периода 26.11.2021 г. - 26.10.2023 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Искът е уважен за сумата от 68,20 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от
388,88 лв. Т.е. уважената част е 17,5 %, а отхвърлената 82,50 %.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство 125,00 лв. за държавна такса.
Съобразно уважената част от претенцията се дължи 21,88 лв. за държавна такса.
Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на материалния
интерес- 388,88 лв., следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от
100,00 лева, като същото, след определянето му по НЗПП, следва да се определи съобразно
уважената част на претенцията /17,5 %/, или 17,50 лева се дължат за юрисконсултско
възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В заповедното производство: Съгласно чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от
28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от НЗПП за защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв. В заповедното производство съдът определя
възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед размера на претенцията, като с оглед уважената
част от претенцията се дължи 8,75 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявителят е
заплатил държавна такса 25 лева, като от същата се дължат 4,38 лв. от ответника, или
общо разноски - 13,13 лв.
Чрез процесуалния си представител ответникът е поискал присъждане на разноски,
като по правилото на чл.78, ал. 3 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за
адвокатското възнаграждение на адв. Б., което ищецът следва да заплати при хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен материален интерес минималният размер на възнаграждението се определя на
400 лева при материален интерес от 388,88 лв. С оглед отхвърлената част на претенцията -
9
82,5 %, следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 330 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Г. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
*******, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с
ЕИК ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., 56,28 лв.
/петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ главница за предоставени мобилни услуги
по Договор № ********* от 29.01.2020 г. по издадени фактура № **********/10.11.2020 г. и
фактура № **********/10.12.2020 г., 11,92 лв. /единадесет лева и деветдесет и две
стотинки/ мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2021 г. до
26.10.2023 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на абоната в общ размер от 247,46 лв. /двеста четиридесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки/, за мораторна лихва над уважения размер от 11,92 лв.
/единадесет лева и деветдесет и две стотинки/ до претендирания размер от 85,14 лв.
/осемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ мораторна лихва за периода 26.11.2021 г. -
26.10.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2101/2023 г. по описа
на ЛРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Г. А., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. *******, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, с ЕИК ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите
А.Д. и М.М., 39,38 лв. /тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ общо разноски
по исковото производство и 13,13 лв. /тринадесет лева и тринадесет стотинки/ разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата, „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с ЕИК
***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., да заплати на
адвокат Р. В. Б. от АК-Монтана адвокатско възнаграждение в размер на 330,00 лв. /триста
и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10