РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. гр. Лом, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620100591 по описа за 2024 година
Ищецът "*****************" АД твърди, че на 04.02.2008 г. е
сключил с ответника договор за револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *************,
по силата на който й е предоставила банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 1000 лв. Твърди, че съгласно т. 3 от
договора срокът за погасяване на предоставения банков кредит овърдрафт се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и VISA. Твърди, че предоставеният
овърдрафт е усвоен до пълния размер на предоставената сума по
разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя в банката.
Твърди, че от 05.05.2009г. ответницата, в качеството й на кредитополучател е в
забава на плащанията по договора за кредитна карта и не е платила 177
минимални погасителни вноски. Поради това, позовавайки се на Общите
условия, приложими към договора за кредит, твърди, че е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 23.12.2022 г., за което е уведомила
длъжника с връчване на покана за доброволно изпълнение, получена лично от
него на 29.12.2022 г. Твърди, че за неизплатените задължения по договора за
кредит се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.
гр. д. № 253/2023 г. по описа на Районен съд – Лом. Тъй като против заповедта
за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява иск за
установяване на вземанията, както следва: непогасена главница в размер на
1000 лв., непогасена договорна лихва в размер на 11 372.45 лв. считано от
13.02.2023г. до окончателното изплащане на сумите, възнаградителна лихва –
1455,15 лв. от 20.05.2018-01.02.2023г., наказателна лихва – 10482,06 лв. от
19.05.2009 г. до 19.05.2018, други /разноски за ЧСИ и лихви- 9,80 лв. .
1
Претендира и разноски. Тъй като длъжницата е възразила В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адвокат З. М. оспорва
исковите претенции като неоснователни. Прави възражение за погасяване по
давност на правото на иск. Позовава се на обстоятелството, за срокът на
валидност на кредитната карта, а ищецът твърди, че кредитът е в просрочие от
2010 г. В тази насока твърди, че съгласно приложимите Общи условия
договорът е следвало да бъде прекратен едностранно, тъй като са били налице
предпоставките за това: неизпълнение на което и да е задължение от страна на
титуляря или изтичане срока на валидност на картата. Твърди, че давностният
срок е започнал да тече от момента, в който се е породило правото на иск, като
същото не е реализирано в законоустановените срокове за това. Счита, че
плащанията по договора са уговорени като месечни, т. е. периодични по
смисъла на Тълкувателно решение № от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК на ВКС и същите се погасяват с тригодишна давност. Намира за
неравноправна клаузата на Общите условия за автоматично подновяване на
договора поради противоречие с чл. 3, ал. 2 и чл. 15 от З ПК във връзка с чл.
143 от ЗЗП. На следващо място оспорва изложените от ищеца факти на
усвояване на кредита. Посочва също така, че така представените от банката-
кредитор – счетоводни документи, не са първични, и че от представената от
банката информация, че същите са унищожени, Тъй като съгл.чл.5 от Закона за
платежните документи се съхраняват 5 години.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че:
- на 04.02.2008 г. между ищеца "*****************" АД и
ответницата Д. П. (наричан титуляр) е бил сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ************* по силата на който
банката се е задължила да открие и води на името на титуляря картова
разплащателна сметка и да издаде към нея на името на титуляря револвираща
международна кредитна карта с чип VISA Classic и да предостави на титуляря
овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 1 000 лв. със срок
на ползване на овърдрафта до 04.02.2010 г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Мastercard и Visа, а титулярят се е задължил да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите
условия. Съгласно тези Общи условия от приложимите към датата на
сключване на договора за кредит приети от Управителния съвет на банката на
17.04.2007 г., изменени и допълнени на 24.07.2007 г., срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период
при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респективно при условие,
че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30
дни преди изтичане на текущия срок. На тази дата и ответницата е получила
процесната кредитна карта
- до 24.02.2009г. според ищеца са извършвани вноски и тегления от
2
картата.
- От 05.05.2010г. съгласно представеното извлечение от счетоводните
книги на банката ответницата , като кредитополучател е изпаднала в забава на
плащанията.
На 23.12.2022 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, а
на 29.12.2022г. ответницата и получила поканата на банката за доброволно
плащане, с която банката е обявила вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми и е предоставила 7-дневен срок за погасяване на задълженията по
договора за кредит.
На 14.02.2023г. в РС Лом е депозирано заявление от банката по чл.417
ГПК срещу длъжницата за сумите : непогасена главница в размер на 1000 лв.,
непогасена договорна лихва в размер на 11 372.45 лв. считано от 13.02.2023г.
до окончателното изплащане на сумите, възнаградителна лихва – 1455,15 лв.
от 20.05.2018-01.02.2023г., наказателна лихва – 10482,06 лв. от 19.05.2009 г. до
19.05.2018, други /разноски за ЧСИ и лихви- 9,80 лв. . Претендира и разноски.
Тъй като длъжницата е възразила срещу така издадената заповед в срок, то
На 19.03.2024 г. е подадена искова молба до съда с правно основание
чл.422 ГПК, с която се иска да бъде признато за установено , че ответницата
дължи : непогасена главница в размер на 1000 лв., непогасена договорна лихва
в размер на 11 372.45 лв. за считано от 13.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, възнаградителна лихва – 1455,15 лв. от 20.05.2018-
01.02.2023г., наказателна лихва – 10482,06 лв. от 19.05.2009 г. до 19.05.2018,
други /разноски за ЧСИ и лихви- 9,80 лв. Претендира разноските в исковото и
заповедното производство.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза кредитът е изцяло усвоен изцяло, като вещото лице в съдебно
заседание заяви, че е работил само по счетоводните записвания представени
от банката, а първични счетоводни документи не са му предоставяни, заяви
още, че от представеното от банката извлечение е записано, че от 05.05.2009г.
ответницата/кредитополучател е в забава на плащанията по процесния
договор за кредитна карта.
От друга страна по искане на пълномощника на ответницата е
направено такова до банката за предоставяне на първични счетоводни
документи, касаещи процесния кредит. С писмо вх.№ 10380/15,11.2024г.
банката-ищец отговори, че това не е възможно, като се позова на чл.24,ал.2 от
закона за платежните услуги и платежните системи, а именно, че срокът за
съхранение на тези документи е 5 години, като след този срок същите са
унищожени.
- В съдебно заседание вещото лице поясни, че същите не се
съхраняват, тъй като е изтекъл тригодишният срок за съхранение съгласно
ЗСч.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
3
в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, против която е постъпило възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 86, ал.
1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна
лихва, лихва за забава и такси (разноски) по договор за банков кредит.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за банков кредит,
предоставяне на заемните средства и настъпване на изискуемостта на
вземането.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Когато договорът
за банков кредит е сключен от потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а
именно: физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, договорът се подчинява и на разпоредбите на ЗПК относно
изискванията за действителност, формата и съдържанието на договора.
Съществуването на надлежно учредено между страните облигационно
правоотношение по договор за револвиращ кредит овърдрафт не е спорно по
делото, а и се установява от представения по делото договор от 04.02.2008 г.
съдържащ уговорки за всички съществени елементи на договора за банков
кредит и носещи подписите на страните по него, поради което съдът приема,
че страните по делото са валидно обвързани от сключения между тях договор
за банков кредит овърдрафт.
Не е спорно също така обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора за кредит като е открил на името на
титуляря картова разплащателна сметка, издал е кредитна карта и е
предоставил на титуляря правото да ползва заемните средства. Усвояването на
кредита от страна на ответника се установява и от приетото по делото
заключение на съдебносчетоводната експертиза, посочващо конкретните дати
и размери на всяко ползване на кредитния ресурс. Предоставянето на кредита
е породило насрещното задължение на кредитополучателя да върне ползвания
кредитен лимит при уговорените условия и срокове.
Не е спорно и това, че ищецът е обявил вземанията по договора за
предсрочно изискуеми, поради което е изпратил уведомление до ответника,
получено на 29.12.2022г.
Настоящата съдебна инстанция констатира служебно, че договорът за
кредитна карта е нищожен, поради следното:
Основанието на претендираните вземания е наличие на договор за
кредитна карта,сключен на 04.02.2008г. между ищеца, като банка, и ответника
като физическо лице. По отношение на така сключения договор са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК, отм./ и Закона за
4
защита на потребителите ЗЗП.
Според чл. 14 от ЗПК (отм.), ако договорът за потребителски кредит не
отговаря на някое от изискванията по чл. 6 и чл. 7, т. 4 – т. 14 от закона,
същият е недействителен, като в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.), кредиторът е длъжен да уведоми потребителя
за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора.
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на
потребителя се предоставя екземпляр от договора. Потребителят не е длъжен
да извършва каквито и да е плащания, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения
договор за кредит. Всички изменения и допълнения към договора се
извършват в писмена форма и се подписват от двете страни.
Съгласно чл. 7, т. 4 – 14 от ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит
се изготвяна ясен и разбираем език и трябва задължително да съдържа: чиста
стойност на кредита(подлежаща на получаване главница на кредита);
максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото
определяне; годишен процент на разходите по кредита, които потребителят
трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е
възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит; условията, при които
посочените разходи по кредита могат да бъдат променяни; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя и ако е
възможно, общия размер на тези плащания; разходите по чл. 21, ал. 2, с
изключение на тези,които възникват поради неизпълнение на договора от
страна на потребителя; елементите на общата стойност на кредита, които не са
включени при изчисляването на годишния процентна разходите по кредита;
когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат
посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен,
посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната
стойност; свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от
потребителя, ако има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията,
при които могат да бъдат освободени и изискуемите застраховки и разходите
по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.По
делото са представени ОУ, които не са подписани от ответника. Действително
е посочено, че ОУ са неразделна част от договора, но не е ясно дали става
въпрос за представените по делото ОУ.
При това положение представеният от кредитора договор, на който
основава вземанията си, не отговаря на изискванията на чл. 6 и чл.7, т.4-11 от
ЗПК (отм.), в редакцията му към посочената дата, поради което, на основание
чл. 14, ал. 1 от с. з. е недействителен.
На следващо място в договора не са ясно формулирани клаузи, според
които се начислява възнаградителната лихва, която в случая надхвърля
значително главницата,наказателната лихва, също надхвърляща главицата,
какви по вид такси се дължат и за какви услуги.
5
На следващо място съгласно чл. 12 ЗПК (отм.) за договорите за
потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за
защита на потребителите. Съгласно 143, т. от Закона за защита на
потребителите в редакцията му към 2007г. (Обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила
от 10.06.2006 г.) Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Процесният договор е
сключен през 2008г., като според заключението на вещото лице дата на
последно ползвана сума по кредита е през 2009г., а през 2010г. е извършено
последно плащане. В ОУ се съдържа клауза според която банката има право да
превърне кредита в предрочно изискуем. Тя се е възползвала от това си право
едва през 2022г., дванадесет години след последното плащане. Същевременно
както вече се спомена погасяването на вземанията по давност е пряко
свързано с връчване на уведомлението. За този изключително дълъг период от
време са се натрупали лихви /възнаградителна и наказателна/, надхвърлящи
главницата по кредитната карта в десетки пъти повече.
При това положение си с оглед проявеното бездействие на търговеца
/повече от 12 години/ се задължава потребителят да заплаща необосновано
високи обезщетения. Това води до неравновесие /дисбаланс/ между страните
по правоотношението. Соченото прави клаузите на ОУ недействителни. След
като е налице нищожен договор за кредит следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.) и да се приеме, че
кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Видно от заключението на вещото лице дължимата главница е в размер на
1000 лв., за която сума предявеният иск ще следва да се уважи, ведно с
дължимата законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
14.02.2023г., до окончателното й плащане. Останалите искови претенции – за
възнаградителна лихва, наказателна лихва, законна лихва, просрочени такси и
непогасени разноски ще следва да се отхвърлят изцяло поради изложените по-
горе съображения.
Ответникът е направил възражение по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл.
143, ал. 1 от ЗЗП за нищожност поради неравноправност на клаузата от
Общите условия, приложими към договора за кредит, регламентираща
автоматично подновяване на договора за кредит.
Относима в случая с оглед съдържанието на чл. 36. 1. от Общите
условия е разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, съгласно която
неравноправна е клауза, която предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор. Тази разпоредба е в сила от 2015 г.
Преценката за неравноправност на договорна клауза съгласно чл. 145, ал. 1 от
ЗЗП се прави към момента на сключване на договора, а в случая, той е
сключен на през 2008 г. Към този момент разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 9
от ЗЗП не е била част от действащото законодателство, поради което е
6
неприложима за процесното правоотношение.
От друга страна пък ответника на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД е
направил възражение за погасяване на вземанията с тригодишен давностен
срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. За да се прецени дали вземанията са
погасени по давност, следва да бъде определен моментът, в който за тях е
настъпила изискуемостта. Предвид спецификата на договора за кредит,
предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на задълженията по
него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски. При
ползването на овърдрафт е налице определен кредитен лимит по
разплащателната сметка на длъжника, който се усвоява по избран от него
начин и период, като кредитополучателят има възможност да тегли суми в
брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит, надвишаващ
наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може да се използва при
необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като
няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява
само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. За разлика от
типичните договори за банков кредит, при които е налице едно неделимо
вземане, чието плащане е разсрочено във времето и изискуемостта му
настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита, тук
изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат усвоени
от кредитополучателя. Поради това при овърдрафта липсва както
предварително изготвен погасителен план, така и предварително определен
краен срок, до който кредитът трябва да се върне. Поради това за
изискуемостта на вземането по договор за овърдрафт е без значение крайният
срок на договора. От друга страна не се установява кога е изтекъл срока на
валидност на кредитната карта , но пък след 2009 г. ответницата е
преустановила плащанията, респ. ползването на предоставения овърдрафт.
Прилагайки разпоредбата на чл. 1, б. "з" от Общите условия, съдът приема, че
падежът на вземането за главница настъпва на 5-то число на месеца, следващ
отчетния период, през който е извършена последната транзакция по картовата
сметка т.е.05.06.2009г. От тази дата с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД е започнал да тече давностният срок за погасяване по давност на
вземането за главница, който съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишен – по
отношение на давностния срок за погасяване на главницата по договор за
банков кредит виж Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на
ВКС, II т. о. Същият е изтекъл на 05.06.2014 г. понеже до тази дата не са се
осъществили действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на
давността, т.е . към тази дата се приема в процесния случай считано от
последното погасяване (на 05.05.2009 г.) петгодишният давностен срок е
изтекъл на 06.06.2014 г. Заявлението за издаване на заповед за парично
задължение е подадено едва на 14.02.2023 г., значително след изтичане на
погасителната давност за главницата. Правноирелевантно за изискуемостта на
вземането е обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на през
2022г., тъй като това се е случило след настъпване на погасителната давност.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
7
изтекла. Поради това доколкото вземането на ищеца за главница е погасено по
давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания за договорна лихва,
лихва за забава и разноски, произтичащи от договора за кредит овърдрафт.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца
вземания са погасени по давност, поради което следва да бъде постановено
решение, с което главният иск и съединените с него акцесорни искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските по делото следва да се
поемат от ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от "***********"
с ЕИК***********, против Д. А. П., ЕГН ********** искове за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт от 04.08.2008 г., както следва: непогасена главница в размер на
1000,00 лв., непогасена договорна лихва в размер на 11 372,45 лв. считано от
13.02.2023г. до окончателното изплащане на сумите, възнаградителна лихва –
1455,15 лв. от 20.05.2018г.-01.02.2023г., наказателна лихва – 10482,06 лв. от
19.05.2009 г. до 19.05.2018г., други /разноски за ЧСИ и лихви - 9,80 лв., въз
основа на които е издадена Заповед № 192/17.02.2023г. по чл. 417 ГПК на
ЛРС.
ОСЪЖДА "***************" с ЕИК************ да заплати на Д.
А. П., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8