№ 1192
гр. Плевен, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430100505 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.
А. М., ЕГН**********, *** против ***, *******, със седалище и адрес на
управление: ***, в която твърди, че въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 и 418 ГПК по ч.гр.д. №
6196 по описа на ПлРС за 2012 г. е издаден изпълнителен лист срещу С. А. М.
- горният ищец, в полза на „ОББ“ АД за дължима сума в размер на 25069,39
лева, представляващо главница, сумата 2444,33 лв., представляваща
договорни лихви за периода 28.11.2011 г. до 28.10.2012 г., наказателни лихви
24,49 лв. за периода от 28.11.2011 г. до 28.10.2012 г., законна лихва, считано от
29.10.2012 г. до изплащане на вземането, считано от 29.10.2012 г., и
направените разноски за д.т. в размер на 550,76 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 870,46 лв. Твърди, че в кантората на ЧСИ Ц. Н. е
образувано въз основа на цитираната заповед за изпълнение и изпълнителен
лист изпълнително дело № ***, което е видно от получената от ищеца покана
за доброволно изпълнение с изходящ номер при ЧСИ № 37426 от 20.11.2024 г.
Твърди, че от ПДИ е видно, че взискател по изпълнителното дело е *** .
Следва да предположим, че е налице цесия на вземането, но досега ищецът
няма никаква информация за такова правно действие. Ищецът твърди, че
досега срещу него не са предприемани никакви действия по повод на такова
задължение, нито е уведомяван от ОББ АД за цедиране на вземането на нов
кредитор - ***. Твърди, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са
от 2011-2012 година. Твърди, че изпълнителното дело е образувано през 2021
г., а самата покана за доброволно изпълнение е връчена на ищеца през
1
ноември 2024 г. Заедно с образуването на изпълнителното дело е наложен и
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което получава от ***
Плевен. Твърди, че преди 2024 г. срещу него не са предприемани никакви
изпълнителни действия, работил е в чужбина и е получавал възнаграждение
по българска банкова сметка, на която запори не са налагани. Твърди, че
досега на ищеца не е връчван никакъв документ- нито за самото частно
гражданско дело, нито за друго образувано изпълнително дело, нито
уведомление от ОББ АД като първоначален кредитор за цедиране на
вземането по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД на взискателя по изпълнителното дело
***. Счита, че на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД цедентът не е в правоотношение
с длъжника, преди същият да бъде уведомен за цесията от първоначалния
кредитор. Позовава се на тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г.
ОСГК. Счита, че тази съдебна практика не може да бъде пренебрегната или
отменена от последващи съдебни актове, които не са задължителна практика -
решения или определения. Сочи, че след цитираното тълкувателно решение
по въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД не е
налице друго такова от същия ранг. Счита, че е изтекла предвидената по закон
погасителна давност и претендираното задължение не подлежи на
принудително изпълнение, както и че прехвърлянето на вземането няма
действие спрямо ищеца и трети липа на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 25000 лв./частичен иск от сумата 25069,39 лева/ главница за която
има влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист ч.гр.д. № 6196
по описа на ПлРС като погасена по давност и поради липса на
правоотношение между ищеца и ответника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Претендира направените по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но по
същността си н***нователен поради следното: Счита, че твърденията на
ищеца не кореспондират с фактическата обстановка, както и че са недоказани
и н***нователни. Сочи, че в исковата молба са изложени твърдения
единствено, че за събиране на вземанията по процесния лист е образувано
изп.дело. № 814/2021 по описа на ЧСИ Н., но поради неизпълнение на поетите
договорни задължения по Договор за кредит от 07.03.2007 г. сключен между
ищеца и "***" АД, е инициирано заповедно производство и е издаден
изпълнителен лист ЧГД № 6196/2012 на ПРС, въз основа на който
първоначално е образувано изп.дело № 0124/2013 по описа на ЧСИ Ц. Н..
Твърди, че в случая, за установените вземания със заповед за изпълнение, се
прилага 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.
Твърди, че в процесния случай давността е прекъсвана многократно, като в
хода на изпълнително дело № 124/2013 са предприемани редица изпълнителни
действия първото, от които е на 28.02.2013г., когато е вписана възбарана върху
недвижим имот, собственост на длъжника. Твърди, че за периода до
14.03.2014г. са насрочвани публични продани на възбранения имот, като на
2
посочената дата е изготвено постановление за възлагане. Твърди, че след това,
на 09.02.2016г. е изготвена призовка за насрочен опис на движими вещи, а на
26.02.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
получавано в ***. Твърди, че на 23.06.2017г. е изпратено запорно съобщение
за налагане на запор върху банкова сметка в *** и *** ЕАД. Излага правни
съображения. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г,
по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд. Сочи, че
съобразявайки тази тълкуватена практика следва, че 5-годишната погасителна
давност на вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист
е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Твърди, че с оглед на
гореиложеното, невярно се явява твърдението, че ищеца е уведомен за
процесното задължение с връчване на ПДИ по новообразуваното изп.дело №
814/2021 г. Твърди, че Покана за доброволно изпълнение с изх. №
2005/20.02.2013 г. е връчена на 24.02.2013 г. на Н.Г., записана като
"съжителстваща" от връчител на кантората на адрес: гр. Плевен, ***. Твърди,
че алтернативно, с оглед на действащата нормативна уредба, книжа са
връчени и по реда на чл. 47 ГПК. Твърди, че след прекратяване на изп.дело №
124/2013, въз основа на молба с Изх.№ МАЗ 00109466/23.11.2021 г. ***
Матрикс е поискало образуване на ново производство и налагане на запор
върху банкови сметки, като е заплатена съответната авансова такса по т.9 ТТР
ЗЧСИ, с оглед на което това е следващото валидно изпълнително действие.
Твърди, че с молба с Изх.№ МАЗ 00170338/07.09.2023г. е поискано налагане
на запор върху сметка в Общинска банка АД. След това на 20.11.2024г. са
наложени запори на трудово възнаграждение в "*** - ПЛЕВЕН" АД и банкова
сметка открита в "Инвестбанк" АД. Счита, че в процесния случай за
прекъсване на давностния срок следва да бъде взето предвид обективираното
становище на ВКС в т. 5 от ТР. 3/2015 г. съгласно което “Изпращането на
запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е
получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор“. Излага
съображения и се позовава на съдебна практика и на удължаването на
давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г„ в сила от 13.03.2020г.).
Твърди, че в процесния случай, за прекъсване на давността, следва да бъде
взето предвид, че за установяване на недължимост чрез иск по чл. 439 ГПК на
процесното вземане, са проведени 2 граждански производства, като по
смисъла на практиката на ВСК, обективирана в решение № 50017 от
27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г„ състав на IV г.о. на ВКС погасителната
давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от
длъжника. Основанието за спиране по чл, 115, ал. 1,6. „ж“ ЗЗД не изисква
други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на
делото, но такъв довод е винаги н***нователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
3
бъде отхвърлен“. Счита за н***нователно и в противоречие с константната
съдебна практика твърдението, че липсата на уведомяване води до порочност
на извършените изпълнителни действия, както и че дружеството не е
конституирано като взискател. Видно от писмените доказателства и данните
по изп.дело, съдебният изпълнител е уведомен за извършеното
правоприемство. Освен че е депозирана молба за конституиране, във всяка
молба от дружеството, е посочено, че вземането е предмет на цесия между
„***“ АД и "***" ЕООД на дата 31.01.2018г. Освен това няма данни за
последващи указния от съдебния изпълнител за отстраняване на нередовност
по молба дори в представените писмени доказателства от ищците /така напр.
Съобщение за прекрояване на изп.дело от 09.05.2024г. /като взискател е
посочен именно ответникът. Развива съображения, че цесионерът придобива
качеството на кредитор от момента на сключването на договора за
прехвърляне на вземанията и от този момент може да предприема действия по
принудителното им събиране. Тези действия са валидни и обвързват длъжника
по изпълнението, независимо дали той е уведомен или не за прехвърлянето.
Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е условие за пораждане
на действието на договора за прехвърляне на вземанията, а само уведомява
длъжника за сключването на същия и за това кой е новия кредитор, като до
този момент длъжникът може валидно да извърши плащания на стария
кредитор по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Самото уведомяване обаче няма
отношение към течението на погасителната давност и не се отразява на
действията във връзка с нея. В този смисъл е и Решение № 209/28.11.2018г. по
търг. дело № 2530/2017 по описа на ВКС , I ТО. Длъжникът може успешно да
възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването /така
Определение № 978/18.07.2011 г. на IV г.о. на ВКС/. В случая ищцовата страна
не твърди, че е изпълнила на стария кредитор, като липсва и твърдение
изобщо да е погасил дълга изцяло. Предвид процесуалното поведение на
ищеца и приложените писмени доказателства счита, че лицето е уведомено за
сключения между „***" АД и *** договор за цесия. В случай, че съдът счете,
че длъжника не е уведомен, то с отговора на искова молба прилага
уведомления за сключения договор за цесия. От всичко изложено по-горе,
счита, че давността не е изтекла, като в хода на изпълнителните производства
са предприемани множество изпълнителни действия, годни да я прекъснат.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 30.10.2012г., същия е издаден на
основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 6196/2012г. на РС-Плевен на
основание Заповед № 4100/30.10.2012, на основание която С. А. М. е осъден
да заплати на кредитора ОББ АД сумата от 25069,39 лв. главница, 2444,33 лв.
4
лихва за забава за периода 28.11.2011г. до 28.10.2012г.; 24,49 лв. наказателна
лихва за периода 28.11.2011г. до 28.10.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2012г. до изплащане на вземането, както и 550,76
лв. държавна такса и 870,46 лв. адвокатско възнаграждение.
Установява се от изпълнително дело №20137560400124, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано посоченото изпълнително дело по описа на
ЧСИ Ц. Н..
Покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед да
изпълнение са връчени на длъжника С. М. на 24.02.2013г. По изпълнителното
делото са извършвани изпълнителни действия- наложена е възбрана и е
извършена публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот.
С молба от 03.02.2016г. взискателя е направил искане за извършване на
опис на движими вещи в дома на длъжника.
Запорно съобщение от 25.02.2016г. е издадено и е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на С. М.. Същото е останало невръчено.
Със запорно съобщение от 12.04.2016г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на С. М., което също е останало невръчено на работодателя.
С молба от 06.06.2017г. е направено искане от взискателя ОББ АД да бъде
наложен запор върху банковите сметки на С. М..
Със запорни съобщения от 23.06.2017г. е наложен запор върху сметките
на С. М. в ОББ АД и *** ЕАД.
На 26.06.2018г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран
***, който е придобил вземането срещу С. М. по силата на договор за цесия.
На 30.11.2021г. е прекратено изп.д.№ 20137560400124 на основание чл.
433, ал.1, т.2 ГПК по направено от взискателя искане.
С молба от 29.11.2021г. е направено искане от *** за образуване на
ново изпълнително дело срещу длъжника С. М. по същия изпълнителен лист,
както и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Със запорно съобщение от 08.12.2021г. е наложен запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника. На 14.01.2022г. е
изготвено ново запорно съобщение.
5
С молба от 18.09.2023г. е направено искане от взискателя за налагане
на запор върху банкова сметка на длъжника С. М. в Общинска банка АД.
С молба от 15.11.2023г. е направено искане от взискателя за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника С. М..
С молба от 10.07.2024г. е направено искане от взискателя за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника С. М..
Със запорно съобщение от 20.11.2024г. е наложен запор върху
банковите сметки на С. М. в Инвестбанк АД.
Със запорно съобщение от 20.11.2024г. е наложен запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника от ***-Плевен АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя.
Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищецът твърди, че след установяване на вземането на ответника с влязал
в сила съдебен акт по ч.гр.д.№ 6196/2012г. по описа на РС-Плевен за сумите по
издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече от 5
години, поради което установеното със съдебен акт вземане се е погасило с
6
изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно между страните, че
вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязъл в
сила съдебен акт- Заповед за изпълнение № 4100/30.10.2012г. срещу ищеца.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността съгласно
чл.115, ал.1 ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в
сила на съдебния акт. Видно е, че вземането на ответника е установено към
датата на издаване влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което
е 11.03.2013г. съобразявайки приложимата редакция на закона на чл.414, ал.2
ГПК, от която дата тече 5-годишната погасителна давност. Без значение е, че
вземането по издадената заповед за изпълнение за законна лихва се погасява с
кратката 3-годишна давност на основание чл.111 ЗЗД. След като това вземане
вече е установено със съдебно решение, а влязлата в сила заповед за
изпълнение има същата стойност като влязлото в сила съдебно решение, тъй
като се ползва със сила на пресъдено нещо, то вземането по издъдения
изпълнителен лист се погасява с общата 5-годишна давност. С оглед
гореизложеното и като се съобрази, че давността е започнала да тече на
11.03.2013г. и ако не е била прекъсвана би следвало да изтече на 11.03.2018г.
Съгласно мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГКТ
на ВКС е прието, че възприетото понастоящем от ОСГТК на ВКС правно
разрешение, че в изпълнителния процес давността бива прекъсвана
многократно и по време на висящ изпълнителен процес погасителна давност
не спира да тече, наложи разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за
делата, образувани за вземания преди датата 26 юни 2015г. По
изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е
текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е
обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC №
3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно
волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
7
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на
възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.
Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две
условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен
срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД,
което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което
постановлението е обявено за загубило сила. При действието на
постановлението на Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на
изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва
давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела,
вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл.
117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от
момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително
действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите,
означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт . Изпълнителният процес е законовата рамка, в която
действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната
давност се проявяват. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата
висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на
изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на
погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се
отнася. Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че до 26.06.2015г. не е
текла погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист
поради висящността на изп.д.№ 20137560400124/2013г. по описа на ЧСИ Ц. Н.
и от тази дата 26.06.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност за
процесното вземане.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към
имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
8
признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането, а не успешното
извършване на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Както се посочи по-горе давността за процесното вземане е започнала да
тече от 11.03.2013г. и е била прекъсвана многократно съгласно представените
по делото доказателства от носещия доказателствената тежест ответник.
Прекъсната е на 19.02.2013г. чрез подаване на молба и образуване на изп.дело
№ 20137560400124 и е спряла да тече до 26.06.2015г. съгласно разясненията,
дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д.
№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС на дата 09.10.2015г. След тази дата давността е
прекъсвана многократно чрез предприемане на изпълнителните действия,
описани по-горе на дата 03.02.2016г., 25.02.2016г., 12.04.2016г., 06.06.2017г.
9
23.06.2017г., 26.06.2018г., 29.11.2021г., 08.12.2021г., 14.01.2022г. 18.09.2023г.
15.11.2023г., 10.07.2024г., 20.11.2024г. и 20.11.2024г. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, и по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Отделно от гореизложеното, съдът намира, че за сумата от 16634,00 лв., с
която е погасено вземането по изпълнителният лист, от реализираната
публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот,
искът се явява н***нователен и поради това, че в тази част вземането е
погасено чрез принудително изпълнение, а не по давност.
Н***нователно е и другото основание, на което ищецът претендира, че
не дължи на ответника исковата сума, а именно, поради това, че
прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор ОББ АД на ответника
*** няма действие спрямо ищеца и трети липа на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Уведомление за прехвърляне на вземането е приложено с отговора на исковата
молба и е връчено на ищеца заедно с него и определението за насрочване на
делото, поради което и на основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът съобразява
настъпилият в хода на производството факт. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Отделно от това длъжникът би могъл да
възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в
случай, че твърди изпълнение на задължението към стария кредитор, а такива
твърдения по делото не са релевирани.
При тези изводи на съда, е видно, че не е изтекла общата 5-годишна
давност, както и че цесията е надлежно съобщена на длъжника, предявеният
иск се явява н***нователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло в
предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3, вр.ал.8 от ГПК
ищеца следва да бъде осъден да плати на ответника направени по делото
10
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. М., ЕГН**********, *** против ***,
*******, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание
чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника
плащане, като погасена по давност, както и поради липса на правоотношение
между ищеца и ответника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, на сумата от 25000,00
лв./частичен иск от сумата 25069,39 лева/ главница за която има влязла в сила
заповед за изпълнение и изпълнителен лист ч.гр.д. № 6196/2012г по описа на
ПлРС, като н***нователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК С. А. М.,
ЕГН**********, *** да плати на ***, *******, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 100 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11