№ 202
гр. Свиленград, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200799 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0002544/
09.09.2025г. на Началник Областен отдел „Автомобилна админастрация”
град Хасково, с което на Б. Б. А. с ЕГН ********** от село
******************, за нарушение на чл.8, §2 , изречение второ от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ е
наложено административно наказание на основание чл.93б,ал.7,т.1 от ЗАвПр
“ГЛОБА” в размер на 200 лв./102,26евро/.
Жалбоподателят Б. Б. А.,моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като
счита същият за незаконосъобразен, постановен при съществени
противоречия както на материалния така и на процесуалния закон , като в
жалбата излага доводи относно допуснатите нарушения от страна на АНО при
издаване на обжалваното НП,а именно не ставало ясно място на извършване
на нарушението,което обстоятелство очертавал компетентния съд,който
следвало да разгледа жалбата. Отделно от това във връзка с неизползването
на почивката от минимум от девет часа,не било посочено от АНО дали
жалбоподателя е извършвал превоз в обхвата на AETR ,поради което счита,че
било нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е
обвинен,за да организира адекватно защитата си .По изложените доводи моли
съда да отмени обжалваното НП.
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не
изпраща представител.
1
Административнонаказващият орган /АНО/ – Началник Областен
отдел „Автомобилна админастрация” град Хасково, редовно призован , не
изпраща представител.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 17.07.2025 г., служителите при АНО- св.Г. К. Г. и св.Д. М. П. около
20,55часа на ГКПП “Капитан Андреево“, обл.Хасково с посока на движение
от Р.България към Р.Турция, спрели за проверка автобус , марка „Мерцедес
Туризмо РХД” с рег. № Х 9836 КН от категория М3,което МПС било
оборудвано с дигитален тахограф марка Continental Automotive Technologies
тип 1381.********** .
При проверката свидетелите установили,че жалбоподателя извършва
международен превоз на пътници по редовна автобусна линия от
гр.Кърджали, Р.България до гр.Инегьол ,Р.Турция, ,което установили от
разрешително №********** издадено на 21.02.2023г. валидно до 11.11.2025г.
и 2бр. списък на пътниците от 17.07.2025г.
Свидетелите установили, че водачът на превозното средство е
жалбоподателя, който представил за проверка карта на водача от която се
установило ,че 24часовият период от 23,05часа / UTS-време/ на дата
13.07.2025г. до 23,05часа / UTS-време/ на дата 14.07.2025г.,след края на
предходната ползвана нормална дневна почивка,водачът не бил ползвал
намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа,като
намалението било до един часа/установено от разпечатка от 2броя от карта на
водача за дати 13 и 14.07.2025г./
За посочения период,свидетелите констатирали,че водачът ползвал
почивка от 8часа и 44минути.
При така установените обстоятелства св. Д. М. П., заемащ длъжността
„инспектор” към ОО”АА” – Хасково приел, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.8, §2 , изречение второ от Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./,за което съставил АУАН №
01864/17.07.2025г., в присъствието на колегата си – св.Г. К. Г. и в присъствието
на жалбоподател,като АУАН му бил предявен и връчен срещу подпис,като
жалбоподателя не вписал ,че има възражения по така съставения срещу него
АУАН .
В 7 -дневния срок не е постъпило писмено възражение по така
съставения АУАН.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно
постановление /НП/ №45-0002544/ 09.09.2025г. на Началник Областен
2
отдел „Автомобилна админастрация” град Хасково, с което на Б. Б. А. с
ЕГН ********** от село ******************, за нарушение на чл.8, §2 ,
изречение второ от Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR ДВ 28 от 1995г./ е наложено административно наказание на основание
чл.93б,ал.7,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 200 лв./102,26евро/.
НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 23.09.2025г.,видно от
направените в него отбелязвания.
По АНПр е приложена Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 година на
Министъра на транспорта и съобщенията, в която са посочени длъжностните
лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат
право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове,
издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за
движение по пътищата.
Налични по АНПр са-разпечатка от 2броя от карта на водача за дати 13 и
14.07.2025г. , длъжностна характеристика за длъжността инспектор,
разрешително №********** издадено на 21.02.2023г. валидно до 11.11.2025г.,
разписание на международната автобусната линия и 2бр. списък на
пътниците от 17.07.2025г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – Г. К. Г. и Д. М. П..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. К.
Г. и Д. М. П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не
се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на АНО, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук
и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
3
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН, както и установеното,че липсва плащане от страна на жалбоподателя
на процента от глобата.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от
ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
По същество,съдът намира следното:
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач".
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – служители на АНО са категорични, че именно
жалбоподателя е бил водач на процесния автобус.
В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и
Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите
и водачите спазват изискванията на: Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
4
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък
"Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози,
съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от
1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-
нататък "AETR"
AETR е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на
Република България на 17.03.1995 година, обнародвана в ДВ, брой 28 от 1995
година, в сила от 08.11.1995 година и като международен договор, по силата
на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България същата е част от
вътрешното право на страната. В ДВ, брой 27 от 03.04.2012 година са
обнародвани и Изменения на тази Европейска спогодба и Приложението (ДВ,
брой 4 от 2003 година), приети от Работната група по автомобилен транспорт
на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените
нации на нейната 1 0 3 сесия през 2008 година, нотифицирани на
договарящите страни и влезли в сила на 20.09.2010 година, включително Част
втора "Изменение на приложението на спогодбата".
Видно от събраните в хода на производството доказателства, към
момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен
автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. "з" от AETR, попадащ в обхвата на
Спогодбата съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и което следва да
намерят приложение разпоредбите на същата.
Както вече бе посочено AETR е ратифицирана от България и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред
противоречащите й разпоредби от българското законодателство. Разпоредбата
на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка
договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от
всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща
страна или на територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, §
6, б. "а" от AETR договарящата страна упълномощава своите компетентни
органи да налагат санкции на водачи за нарушение на Спогодбата, което е
установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори
ако нарушението е извършено но територията на друга договаряща или
недоговаряща страна. Обстоятелството, че на посочената дата – 13 и
14.07.2025 година, жалбоподателят е извършвал редовен международен
превоз на пътници по маршрут град Кърджали, Република България до град
Инегьол, Република Турция, се установява от разпита на свидетелите и от
приложените по АНПр писмени доказателства,в това число и разписание на
фирмата.
Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било
страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз.
5
В случая управляваният от наказаното лице автобус е с българска
регистрация, като Република България е една от договарящите страни по
Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR.
От друга страна Република България доколкото е една от договарящите
страни по Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е
задължена да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването
на разпоредбите на тази Спогодба.
В хода на съдебното следствие е установено по безспорен начин
извършването от обективна и субективна страна от жалбоподателя на
описаното в АУАН и в НП административно нарушение по чл. 8 §2 изр.2 от
AETR /Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози.
От показанията на св.Г. и св.П., които съдът цени с доверие, тъй като не
са опровергани от събраните в хода на делото писмени доказателства и се
подкрепят изцяло от приложената разпечатка от дигиталния тахограф на
автомобила, иззета при извършената проверка и отразяваща нарушението,
може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят на
посочената в АУАН и НП дата и място е извършвал международен превоз на
товари по маршрут от Р.България до Р Турция, с ППС оборудвано с дигитален
тахограф, като от разпечатката от дигиталния тахограф за 24часовият период
от 23,05часа / UTS-време/ на дата 13.07.2025г. до 23,05часа / UTS-време/ на
дата 14.07.2025г.,след края на предходната ползвана нормална дневна
почивка,водачът не бил ползвал намалена дневна почивка от минимум 9
последователни часа,като намалението било до един часа/установено от
разпечатка от 2броя от карта на водача за дати 13 и 14.07.2025г./,като за
посочения период водачът ползвал почивка от 8часа и 44минути , респективно
водачът не бил ползвал намалена дневна почивка от минимум 9
последователни часа,като намалението било до 1 час.
За намалена дневна почивка до 1 час, конкретно 16 минути, в
разпоредбата на чл. 93б ал.7, т.1 от ЗАвПр е предвидено налагане на глоба на
водача в размер на 200 лева.
Или от обективна страна жалбоподателят не е спазил изискванията
относно намалената дневна почивка от 9 часа, като за времето от 23,05часа /
UTS-време/ на дата 13.07.2025г. до 23,05часа / UTS-време/ на дата
14.07.2025г., когато изтича релевантния 24-часов период, задължителната
дневна почивка е била намалена до 1 час, поради което правилно наказващият
орган е ангажирал отговорността му по чл. 93б ал.7, т.1 от ЗАвПр.
Абсолютният размер на санкцията, определен в чл. 93б ал.7, т.1 от ЗАвПр е
съобразен с времето, с което била намалена дневната почивка - до 1 час, като
от друга страна законодателят е изключил приложението на чл. 27 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно и наказателното постановление се явява законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
6
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не
е и маловажен. Действително, от нарушението на жалбоподателя не са
настъпили вредни последици. То обаче е формално и не се отличава от
останалите нарушения от своя вид, за да се приеме че обществената му
опасност е явно незначителна. С оглед вида на осъществявания превоз,
неспазването на изискуемата намалена дневна почивка за 24-часов период на
управление на тов.автомобил, което е нарушение на европейска спогодба,
навежда на висока степен на обществена опасност на деянието, независимо, че
обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо
нарушение от този вид. По посочените съображения наказващият орган като
не е приложил чл. 28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от
жалбоподателя наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
По Разноските по делото:
По делото не се претендират разноски,както от страна на жалбоподателят,
така и от страна на АНО,поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 вр
с ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №45-0002544/ 09.09.2025г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна админастрация” град Хасково, с което на Б. Б. А. с
ЕГН ********** от село ******************, за нарушение на чл.8, §2 ,
изречение второ от Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR ДВ 28 от 1995г./ е наложено административно наказание на основание
чл.93б,ал.7,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 200 лв./102,26евро/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7