РЕШЕНИЕ
№ 1484
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900645 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК във вр. с чл. 26,
ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството на заявител, действал недобросъвестно
при подаване на заявка 2018149512N от 09.02.2018 г. за регистрация на търговска марка „D.“
/словна/, регистров номер № 00103572. Посочва, че от 27.05.2016 г. осъществява търговска
дейност чрез своя електронен магазин ********** Търговската дейност на дружеството се
изразява в продажби на хидравлични и индустриални маркучи, уплътнители, фитинги и др.
подобни продукти, като търговецът се идентифицира в търговския си оборот със заявената,
но нерегистрирана търговска марка D.. Твърди, че за осъществените покупки онлайн, на
клиентите издава фактури с логото на фирмата и търговския идентификатор D.. Твърди, че е
действителен притежател на марките D., но регистрацията на словната марка D. на името на
ищеца е възпрепятствана от страна на по-ранна марка D., заявена недобросъвестно от
ответника. Посочва, че ответникът е дружество пряк конкурент на „Д.А.Е.“ ЕООД, тъй като
извършва идентична търговска дейност и търгува с идентични стоки. Посочва, че на
28.11.2018 г. подал заявка 2018153083N за регистрация в Патентното ведомство на
Република България на словна марка D. за стоки и услуги от класове 17 и 35 от МКСУ. На
26.06.2019 г. ответникът подал опозиция срещу подадената от ищеца заявка за регистрация
на марка, а като основание за опозицията били посочени по-ранни права на опонента „Р.Г.“
ЕООД върху словна марка D., регистров № 00103572, заявена със заявка входящ №
2018149512N от 09.02.2018 г. и регистрирана на 09.11.2018 г. за стоки и услуги от класове 7,
17 и 35 от МКСУ. Твърди, че с писмо от 01.11.2021 г. ответникът поискал от ищеца да
преустанови използването на марката D.. Посочва, че ответникът поддържа страница в
1
интернет: *********, на която също предлага за продажба индустриални маркучи,
хидравлични маркучи, накрайници, кранове, тръбна арматура и др. артикули. Счита, че
ответникът поддържа сайта поне от началото на 2019 г., т.е. след регистрацията на словната
марка и същият е създаден с цел да заблуди потребителите на оригиналния сайт D..eu на
ищеца и да му попречи да осъществява търговската си дейност под марката D.. Твърди, че
той е действителен притежател на марката D., а ответникът е действал недобросъвестно при
подаване на заявката от 09.02.2018 г. за регистрация на марката, тъй като към датата на
подаване на заявката е знаел, че ищецът осъществява търговска дейност под наименованието
D. преди датата на заявката. Посочва, че в края на месец май 2016 г. започнал преговори с
„Е.Г.“ ООД за изработка на онлайн магазин и фирмено лого за D..eu, като в резултат на
успешно приключили преговори между страните бил подписан договор за изработка на
уебсайт и фирменото лого. Твърди, че в рамките на своята дейност поставя марките D.
върху рекламни материали на фирмата – календари, визитки, диплянки, указателни табели и
др. Посочва, че онлайн магазинът му бил посетен за периода от 04.11.2016 г. до 09.02.2018 г.
от 9446 потребители, от които 6258 от България, а електронният магазин ******** от 24208
потребители, от които 21504 са били от България. Твърди, че в резултат на активното
използване на марките D. в рекламата, „Д.А.Е.“ ЕООД осъществява регулярно продажба на
стоки /маркучи, скоби, уплътнения, муфи и др./. Счита, че като бъде отчетено, че пазарът в
страната на услуги по продажба и снабдяване с маркучи и др. аналогични стоки е
специфичен и ограничен, то на база на наличните данни за търговска реализация, свързана с
нерегистрираните марки D., може да бъде направен обоснован извод, че е постигнал
утвърден пазарен дял на стоки и услуги с нерегистрирания знак D.. Твърди, че с ответника
оперират на един и същ икономически пазар на разпространението на горепосочените стоки,
като „Р.Г.“ ЕООД е пряко засегнато от дейността на ищеца и след като узнал за нея е заявил
на 09.02.2018 г. марката. Твърди, че „Р.Г.“ ЕООД е узнало за дейността на „Д.А.Е.“ ЕООД
най-късно през месец ноември 2016 г., когато е организирало извършването на покупка от
сайта ********, за която е генерирана фактура от 15.11.2016 г. Посочва, че ответникът е
заявил недобросъвестно не само марката D., собственост на „Д.А.Е.“ ЕООД, но и марката
HOSEMAG, използвана от „Т.-К.“ ООД, която фирма оперира на същия пазар за
хидравлични и индустриални маркучи и накрайници и е конкурент на „Д.А.Е.“ ЕООД и
„Р.Г.“ ЕООД. Твърди, че ответникът регистрирал словна марка D.. Словното означение, с
което се идентифицира ищеца е напълно идентично с D.. Счита, че ответникът не е проявил
никакво творчество, а директно е използвал вече известния му словен израз D., за да подаде
своята заявка за регистрация. Посочва, че от важно значение в случая е, че двете дружества
са преки конкуренти на един много тесен и специфичен пазар на хидравличните и
индустриалните маркучи, накрайници и др. Ето защо поддържа, че при изготвяне и подаване
на заявката за регистрация ответникът е действал в противоречие с добрите търговски нрави
и честната търговска практика. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът „Р.Г.“ ЕООД, в качеството си на заявител е
действал недобросъвестно при подаване на заявка № 2018149512N от 09.02.2018 г. за
регистрация на търговска марка „D.“ /словна/, регистров номер № 00103572.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло иска като неоснователен и
незаконосъобразен. Твърди, че е регистриран по ф.д. № 1053/1999 г. на Варненски окръжен
съд и развива бизнеса си с маркучи и аксесоари за тях още от 2001 г. и е наложен търговец
на пазара, добре разпознаваем от потребителите. Посочва, че притежава различни търговски
марки както български, така и европейски, една от които е марката „D.“. Твърди, че
управителят на „Д.А.Е.“ ЕООД Д.А.Д. е бивш служител на „Р.Г.“ ЕООД, назначен с трудов
договор през 2013 г. На 30.03.2016 г. Д.Д. бил представил предизвестие за прекратяване на
трудовия си договор и същият бил прекратен на 07.04.2016 г. Видно е, че ищцовото
дружество е регистрирано на 14.04.2016 г., няколко дни след напускането на Д.Д.. Посочва,
че Д.Д. придобил знания и опит за бизнеса с маркучи, както и контакти за клиенти и
2
доставчици от бившия си работодател „Р.Г.“ ЕООД, включително узнал и за името на
марката „D.“ и намерението за създаване на електронен магазин с това име. Твърди, че при
напускането си от „Р.Г.“ ЕООД, Д.Д. недобросъвестно и неправомерно взел със себе си
конфиденциална търговска информация, собственост на ответника и я използвал за
привличане на клиентите на бившия си работодател като клиенти на „Д.А.Е.“ ЕООД. Счита,
че именно ищецът е действал недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави и
добросъвестната търговска практика, предвид че непосредствено след прекратяване на
трудовото си правоотношение с „Р.Г.“ ЕООД ставал управител на новосъздадено дружество
със същата специфична дейност – търговия с маркучи и аксесоари за тях, както и създал
онлайн магазин с наименование, което било обсъждано с него в позицията му на служител
на „Р.Г.“ ЕООД, заемащ ръководна длъжност в дружеството. Предвид изложеното оспорва
твърдението, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка за
регистрация на марка „D.“, заявена на 09.02.2018 г. Пояснява, че идеята за марката „D.“ е с
първоизточник Д.Д. – собственик на „Р.Г.“ ЕООД и смисълът, който Д.Д. е вложил в нея е
следният: първите три букви от марката DIS – означават „Д.И С.“. Твърди, че използва и
развива марка „D.“, заявена на 09.02.2018 г., както и има регистриран домейн „D..bg“ –
онлайн магазин за продажба и предлагане на стоки и услуги, за които е регистрирана
марката на дружеството. Счита, че представените документи от ищеца не доказват по-
ранното използване на словна марка „D.“ за стоки и услуги от класове 17 и 35. Оспорва
твърдението на ищеца, че при заявяване на марката е действал недобросъвестно. Предвид
изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.11.2018 г. „Д.А.Е.“ ЕООД е подало заявка № 2018153083N за регистрация в
Патентното ведомство на Република България на словна марка D. за стоки и услуги от
класове 17 и 35 от МКСУ.
Видно е, че на 26.06.2019 г. „Р.Г.“ ЕООД е подало опозиция срещу подадената от
„Д.А.Е.“ ЕООД заявка за регистрация на марка. Основание на опозицията са посочени по-
ранни права на опонента „Р.Г.“ ЕООД върху словна марка D. с регистров № 00103572,
заявена със заявка входящ № 2018149512N от 09.02.2018 г. и регистрирана на 09.11.2018 г.
за стоки и услуги от класове 7, 17 и 35 от МКСУ.
Представени са нотариално заверени извлечения от електронни страници ********и
https:/*******, поддържани от „Р.Г.“ ЕООД. Ответникът е представен като дружеството с 17
годишен опит в продажбата на маркучи и накрайници за всяко приложение в индустрията.
Видно е, че ответникът поддържа и страница в интернет *********, на която
предлага за продажба индустриални маркучи, хидравлични маркучи, накрайници, кранове,
тръбна арматура и др. артикули. Отбелязано е, че „Общите условия на „Р.Г.“ ЕООД за
продажба на стоки през електронен магазин *******са приети с решение на управителния
съвет на „Р.Г.“ ЕООД и влизат в сила, считано от 10.01.2019 г.“.
Приета са като доказателства фактури от 27.05.2016 г. и от 23.03.2017 г., издадени от
„СуперХостинг.БГ“ ООД на „Д.А.Е.“ ЕООД съответно за регистрация и подновяване на
домейн D..eu., хостинг план и сертификат.
Представено е предложение от 30.05.2016 г. от „Е.Г.“ ООД за изработка на онлайн
магазин и фирмено лого за D..eu. Установява се, че на 01.06.2016 г. между „Д.А.Е.“ ЕООД и
„Е.Г.“ ООД е подписан договор за изработка на уебсайт и фирмено лого – D..eu. На
07.08.2016 г. между страните е подписан приемо-предавателен протокол, съгласно който
„Е.Г.“ ООД е предало на ищеца резултата от договора за изработка – онлайн магазин D..eu.
и фирмено лого за D..eu.
3
Представени са приемо-предавателни протоколи към фактури за периода от
01.12.2016 г. до 20.12.2017 г. за рекламни материали на „Д.А.Е.“ ЕООД – календари,
визитки, диплянки, указателна табела и др., които съдържат марката D..
Съгласно представени справки от Google Анализ, за периода от 04.11.2016 г. до
09.02.2018 г. онлайн магазинът на ищеца ******** е бил посетен от 9446 потребители, а за
периода от 04.11.2016 г. до 15.12.2018 г. електронният магазин ******** е бил посетен от
24208 потребители.
Приета са като доказателства фактури, издадени от ищеца през 2017 г. и 2018 г.,
които съдържат търговската марка D..
Видно е от извършените вписвания в търговския регистър, че дружеството „Д.А.Е.“
ЕООД е вписано на 14.04.2016 г., с управител: Д.А.Д., като в предмета му на дейност се
включва: Внос и износ на хидравлични и индустриални маркучи, накрайници и машини за
асемблиране на хидравлични маркучи, масла, производство, продажба и износ на
декоративни аквариумни рибки, консултантски услуги.
Установява се, че ответникът е изпратил до ищеца покана-уведомление, с която е
поискал „Д.А.Е.“ ЕООД да преустанови незабавно използването на търговска марка D.,
регистрирана в Патентно ведомство на Република България на 09.11.2018 г.
Видно е, че управителят на „Д.А.Е.“ ЕООД – Д.А.Д. е бил служител на „Р.Г.“ ЕООД,
като трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие на страните със заповед от
07.04.2016 г.
От приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че
при достъпване на сайтовете ********, ********eu и ********* към 11.112022 г., същите са
в работещо състояние. Трите сайта са с предмет на дейност „предлагане на маркучи от
различен тип“ и са разработени на различни платформи. Сайтът ********представлява
информационен сайт с основна цел подпомагане на рекламата на други основни сайтове.
Сайтовете ******** и ********* представляват платформи с подробна информация за всеки
продукт и с възможност за пазаруване или накратко – електронни магазини. От събраната
информация за регистрацията на домейните, както и от първите данни за запазени архивни
страници в Уеб Архив, може да се даде приблизителен времеви отрязък, в който сайтовете
са започнали да работят. За ******** – първата дата, на която Уеб архив е направил запис за
този сайт е 07.10.2016 г. Това е времето, по което сайтът е започнал да функционира /или
около 3 месеца по-рано/. Домейнът е регистриран/закупен на 27 май 2016 г. За ********* –
първата дата, на която Уеб архив е направил запис за този сайт е 07.05.2019 г. Това е
времето, по което сайтът е започнал да функционира /или около 3 месеца по-рано/.
Домейнът е регистриран/закупен на 13.02.2018 г. За *******– първата дата, на която Уеб
архив е направил запис за този сайт е 12.05.2008 г. Това е времето, по което сайтът е
започнал да функционира /или около 3 месеца по-рано/. Домейнът е регистриран/закупен на
13 април 2007 г. Всички гореописани сайтове функционират към датата на изготвяне на
експертизата. В Уеб архив съществуват запазени записи за по-стар период за сайта
********** За периода от 2016 г. до 2018 г. съдържанието на този сайт е същото, както към
момента на експертизата – онлайн магазин за продажба на маркучи и свързани с тях
изделия. Знакът D. е наличен на сайта в горен ляв ъгъл на страниците. Домейнът D..bg е
регистриран на 13.02.2018 г., а сайтът за първи път е заснет от Уеб архив на 07.05.2019 г.
Това означава, че преди 10.01.2019 г. няма запазено архивно съдържание на този домейн
D..bg.
При разпита свидетелката Е.Г.А. заявява, че е работила за Р.Г. в периода от м. август
2016 г. до м. октомври 2017 г. Докато е била на работа във фирмата, управителят на Р.Г. не е
развивал дейност със сайта D..bg. Сайтовете, които дружеството управлявало били
корпоративният сайт, който е rambg.eu; dexyflex.eu, който е онлайн магазин за продажба на
стоките, с които дружеството търгува и по една странична дейност – stepmat.bg. При
4
ответника заемала длъжността „търговски директор на дружеството“. Занимавала се с
имейли, с кореспонденцията, включително е работила изобщо по маркетингови стратегии за
развитие на сайтовете. Комуникирала пряко с поддръжката, техническата по тези сайтове,
по които се работи. Включително с г-н Д. обсъждали многократно стратегии за развитие,
чисто оперативно как да се случат нещата. Част от работата й била да управлява сайтовете,
т.е. да измисля стратегии, които да бъдат реализирани чрез тези сайтове. За дружеството
Д.А.Е. разбрала случайно от препратен имейл от клиент на компанията, който се бил
заблудил и препратил предходна кореспонденция, която не била при нея и в подписа на този
имейл видяла логото D. и съответно там видяла за първи път изписването на фирмата. Това
станало в края на 2016 г. След това уведомила управителя, като му препратила имейла.
Преди това уведомила г-жа П. Т., която в този момент била офис мениджър на фирмата и се
занимавала пряко с оперативни въпроси. Заявява, че г-н Д. възложил на нея и на г-жа Т. да
проверят коя е тази нова за тях компания, като едно от нещата, които направили е да
поръчат чрез сайта D..eu. Поръчката направили на баща й на името, за да не буди
подозрения. Получили стоката, която била придружена с фактура и по този начин разбрали
кое юридическо лице стои зад тази търговска марка. Впечатление направило на г-н Д., че
фирмата е собственост на бивш служител на фирмата Р.Г. г-н Д.Д., собственост на майката
на г-н Д.. Сочи, че този факт много ядосал г-н Д. и той им възложил да проучат фирмата.
Разбрали, че ищецът е комуникирал с техен клиент и г-н Д. решил да предприеме внасяне на
жалба към икономическа полиция. Идеята му била да се съобщи за сигнала за злоупотреби,
за укриване на ДДС, да губи времето и енергията на конкурентите. Посочва, че преди г-н Д.
да разбере за фирма Д.А.Е. и да види реално логото им, не е споменавал за желание да
регистрира подобна марка. Той разбрал за съществуването на марката, когато му препратили
имейла. Заявява, че в момента работи в „Т.-К.“ ООД, което дружество е конкурент и на Р.Г.
и на Д.А.Е.. Г-н Д. е предприемал действия спрямо Т..
При разпита свидетелката П. Г. Т. заявява, че е работила във фирма Р.Г. от м.
октомври 2013 г. до м. февруари 2019 г., последно на длъжност офис мениджър и познава г-
н Д.Д.. Запознали се, когато започнала работа, като той работел като търговски директор.
Сочи, че през есента на 2016 г. бил получен имейл от клиент на фирмата, който й бил
показан от г-жа А. и който препратили на управителя Д.Д.. Заявява, че управителят не е
споменавал да регистрира марката D.. Тя отговаряла за подаването на документите на
другите марки, които притежава Р.Г.. Посочва, че г-н Д. реагирал доста бурно на имейла и
поискал да се проучи конкурента. Там видели търговската марка D.. Управителят Д. купил
домейна в началото на 2018 г., след което подали документите за регистриране на D..
Посочва, че на сайта първоначално били публикувани технически средства – лаптопи,
телефони, около три, четири продукта без цел продажба. Впоследствие били публикувани
всички онези продукти на дружеството, които били застоели и са в процес на разпродажба.
Участвала в пререгистрацията на другите марки на Р.Г.. Относно марката D., тя не е
хрумнала на никой, а г-н Д. я е видял от имейла. Преди това никога не било ставало дума за
тази марка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
С разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./ е предвидена възможност за
заличаване на регистрирана търговска марка, когато заявителят е действал недобросъвестно
при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила решение.
За да се уважи предявеният иск, е необходимо да бъде установено наличието на
фактически действия по използване на заявения за регистрация знак от ищеца в търговската
му дейност, в предшестващ подаването на заявката период; наличие на знание у заявителя
при подаване на заявката за тези фактически действия и наличие на намерение за ползване
на този знак като марка в собствената на заявителя дейност с цел извличане на имотна
5
облага за него или за увреждане.
В разглеждания случай ищецът твърди, че е действителен притежател на словната
марка D., която използвал в търговската си дейност за предоставяне за продажба на
хидравлични и индустриални маркучи, уплътнители, фитинги и др. подобни продукти в
период преди заявяване на същата марка от ответника, което е направено на 09.02.2018 г.
От приетите писмени доказателства и изслушаната съдебна компютърно-техническа
експертиза безспорно се доказа, че преди 09.02.2018 г., на която дата ответникът е подал
заявка за регистрация на търговска марка D., ищецът е регистрирал на 27.05.2016 г. домейна
********** Вещото лице даде заключение, че домейнът ******** е регистриран на
27.05.2016 г. на името на Di Ay Es EOOD през сайта SUPERHosting.BG Ltd. В подкрепа на
това са и фактурите, издадени от „Суперхотстинг.БГ“ ООД, както и офертата, договора от
01.06.2016 г. и приемо-предавателния протокол към него от 07.08.2016 г. за изработката на
уебсайт и фирмено лого от страна на „Е.Г.“ ООД. Установи се също така, че в периода 2016
г. и 2017 г., което е преди подаване на заявката за регистрация от „Р.Г.“ ЕООД, ищецът е
използвал марката D. върху редица рекламни материали на фирмата – календари, визитки,
диплянки, указателна табела и др. Дружеството „Д.А.Е.“ ЕООД е рекламирало предлаганите
услуги чрез процесната марка и в Интернет пространството, което е стигнало до знанието на
широк кръг потребители, което е видно от приетите справки от Google Анализ. С оглед на
ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено, че ищецът е използвал в
търговската си дейност нерегистрирания от него знак D., което е станало в период около две
години преди датата на подаване на заявката за регистрация от страна на ответника.
Не се спори, че знакът с наименование на марката D. е заявен от „Р.Г.“ ЕООД на
09.02.2018 г. и регистриран на 09.11.2018 г. от Патентното ведомство на Република
България като словна търговска марка с притежател „Р.Г.“ ЕООД за класове по Ницската
класификация: 7. Машинни инструменти; електродвигатели и двигатели с вътрешно горене
/с изключение на такива за сухопътни превозни средства/; съединителни елементи и
трансмисионни предавки /с изключение на такива за сухопътни превозни средства/;
селскостопански инструменти, с изключение на ръчно задвижвани; 17. необработени или
полуобработени каучук, гутаперча, гума, азбест, слюда; материали за запушване,
уплътняване и изолиране; армиращи материали за тръбопроводи, неметални; маркучи;
неметални гъвкави маркучи от каучук; тефлонови маркучи; хидравлични маркучи;
каучукови маркучи с метални или текстилни оплетки; термо маркучи; маркучи за поливане;
маркучи, изработени от пластмаса; маркучи от брезент; маркучи от текстилен материал;
свързващи маркучи за радиатори на превозни средства; тръбни наставки, неметални; тръбни
уплътнители; уплътнители на тръбно съединение; уплътнители салници; уплътнителни
пръстени; фитинги за тръбопроводи за сгъстен въздух, немателни; фитинги неметални за
гъвкави тръби; фитинги, неметални за трърди тръби; цилиндрични уплътнители. 35.
групиране на различни стоки он-лайн в компютърна мрежа /без транспортирането им/ за
сметка на трети лица, с цел да се позволи на потребителя да ги види или купи по удобен за
него начин; подизпълнителски услуги /търговско подпомагане/; представяне на стоки;
представяне на стоки в магазини; представяне на стоки на дребно с цел продажба чрез
комуникационни средства-интернет; реклама; снабдяване за сметка на трети лица
/закупуване на стоки или услуги за други предприятия/. Видно е, че ищецът е подал на
28.11.2018 г. за регистрация в Патентното ведомство на Република България словна марка
D. за стоки и услуги от класове 17 и 35 от МКСУ. Установи се, че двете дружества са с
идентичен предмет на дейност. Налице е и идентичност в словния елемент на
нерегистрираната от ищеца марка и регистрираната марка на ответника D., което може да
доведе до заблуда на потребителя. Наличието на идентичност между ползвания знак от
ищеца и регистрираната търговска марка от ответника във фонетично отношение, означава,
че между тях е налице висока степен на сходство. Ответникът използва в дейността си след
2018 г. регистрираната марка, а от 2016 г. ищецът използва нерегистрираната търговска
6
марка при реклама на своите услуги и при реализиране на продажби чрез своя сайт
********** Предвид изложеното може да се направи извод, че „Д.А.Е.“ ЕООД се явява
легитимирано лице да води иска по чл. 26, ал. 3, 4 ЗМГО /отм./ и да иска да бъде заличена
регистрираната от „Р.Г.“ ЕООД марка.
За да се уважи предявеният иск, следва ищецът да установи, че заявителят е действал
недобросъвестно при подаване на заявката. Съгласно трайната практика на ВКС понятието
„недобросъвестност“ в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./ се разглежда като знание
за факта, че друг правен субект е носител на правото върху сходна или идентична на
заявената за регистрация търговска марка или че се иска регистриране на общоизвестна на
територията на Република България марка. За да е налице недобросъвестност по смисъла на
чл. 26, аб. 3, т. 4 ЗМГО /отм./ е необходимо от обективна страна да има сходство или
идентичност на марките, а от субективна страна заявителят да е знаел, че друго лице
използва идентична или сходна марка /знак/ за означаване на предлагани от него стоки и
услуги, чрез които се е наложило на пазара, но съзнателно да е заявил за регистрация сходна
или идентична марка, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел
извличане на лична изгода. Преценката дали заявителят е действал недобросъвестно се
извършва спрямо момента на подаване на заявката за регистрация, а недобросъвестността
подлежи на доказване от заинтересованата страна и се преценява с оглед на конкретните
факти и доказателства по делото. От събраните и обсъдени по-горе доказателства се
установи, че ищецът е използвал нерегистрирания от него знак D. в своята търговска
дейност от м. май 2016 г. До датата 09.02.2018 г., на която ответникът е подал заявка за
регистрация на същия знак, „Д.А.Е.“ ЕООД вече е ползвал марката за период от почти две
години при осъществяване на продажбата на стоки. Съдът кредитира показанията на двете
разпитани свидетелки, че именно при продажбата на стоки ответникът е научил за
използвания от ищеца знак. От показанията на св. А. и св. Т. се установи, че през есента на
2016 г. управителят на „Р.Г.“ ЕООД г-н Д.Д. се е запознал с погрешно изпратен до
дружеството имейл, от който е научил за регистрираната от бивш негов служител фирма
„Д.А.Е.“ ЕООД и за използваната марка D.. Показанията на разпитаните свидетели са
еднопосочни и непротиворечиви относно обстоятелствата, че г-н Д. никога преди да види
горепосочения имейл кореспонденция не е имал идея да регистрира марка D. и дори не я е
споменавал. Св. А. посочва, че преди г-н Д. да разбере за фирма „Д.А.Е.“ ЕООД и да види
реално логото им, не е имал желание да регистрира подобна марка, като първият момент,
когато разбрал за съществуването на тази марка било, когато му предали имейла. Св. Т.
заяви, че г-н Д. не е споменавал да регистрира марката D.. Видно е също така, че в нито един
период преди 09.02.2018 г. ответникът не е развивал търговска дейност, използвайки
процесната марка. От приетата експертиза се доказа, че „Р.Г.“ ЕООД е регистрирал домейна
D..bg на 13.02.2018 г. и е започнал да осъществява дейност чрез този сайт чак през м. май
2019 г. Същевременно ищецът още през 2016 г. е регистрирал домейна D..eu и оттогава
използва в своята дейност марката D.. При кредитиране на показанията на разпитаните
свидетелки съдът отчита възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК,
доколкото са работили при ответника и не са приключили по най-добрия начин
отношенията си. Независимо от това обаче следва да се вземе предвид, че свидетелите са
очевидци на обстоятелствата, отнасящи се до предмета на делото и изложиха пред съда
лично възприети от тях факти. Показанията са еднопосочни, няма противоречия между тях и
напълно кореспондират с приетите писмени доказателства и изслушаната експертиза. Ето
защо няма основания показанията им да не бъдат кредитирани.
Възраженията на ответника, че управителят на ищцовото дружество Д.Д. е придобил
знания и опит за бизнеса с маркучи, както и за контакти от бившия си работодател „Р.Г.“
ЕООД и че непосредствено след прекратяване на трудовото си правоотношение е
регистрирал фирма със същия предмет на дейност, макар и да отговарят на истината, са
неотносими към въпроса кой първи е използвал процесната марка, а данни, че това е бил
7
ответникът не са събрани по делото. Напротив, от приетите по делото доказателства може да
се направи извод, че при заявката на марката ответникът е знаел за наличието на същия знак,
използван в публичното пространство от ищеца. Словосъчетанието D., което е използвано
от ищеца, включително при регистриране на домейна, има своя уникалност, поради което
разполага със силна отличимост и трудно може да се измисли, ако не бъде видяна, че се
ползва от друг субект. В разглеждания случай не се доказа, че марката е била измислена от
ответника. Съдът приема за установено от показанията на свидетелите, че ответникът е
подал заявката с намерение да злепостави управителят на ищеца, доколкото същият е бивш
служител, който извършва конкурентна дейност и по този начин е искал да възпрепятства
извършването на услуги от „Д.А.Е.“ ЕООД под този знак.
Предвид всичко изложено и при анализ на приетите доказателства, съдът приема, че е
налице поведение на ответника към датата на подаване на заявката за регистрация, от което
може да се направи извод за знание за съществуване на по-ранната марка, ползвана от
ищеца, включително и намерението да се увреди „Д.А.Е.“ ЕООД при недобросъвестното
заявяване за регистрация на търговската марка от „Р.Г.“ ЕООД. Ето защо настоящият
съдебен състав намира за доказани по делото наличието на предпоставките, необходими за
уважаване на предявения иск.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 2 680 лева, от които 80 лева за държавна такса, 600
лева за депозит за вещо лице и 2 000 лева за адвокатско възнаграждение, които ще бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.А.Е.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. Варна, ж.к. *******, срещу „Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
Варна, район Младост, ул. *******“ *******, иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО
/отм./, че „Р.Г.“ ЕООД е действало недобросъвестно при подаване на заявка № 2018149512N
от 09.02.2018 г. в Патентното ведомство на Република България за регистрация на търговска
марка D. /словна/, регисторов номер № 00103572.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
Варна, район Младост, ул. *******“ *******, да заплати на „Д.А.Е.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. Варна, ж.к. *******, сумата в размер на 2 680 лева /две хиляди
шестстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8