№ 18039
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110104872 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С.
В. Г. и В. Б. Г. за признаване за установено, че дължат при условията на разделност при
квоти по 1/2 следните суми: сумата от общо 2124,59 лева, от която 2077,16 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ***** през периода м.10.2015г.- м.04.2018г. съгласно общи
фактури №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г.,
както и сумата от 47,43 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 11.2015г. до 04.2018г., за което били издадени фактури за сумите за дялово
разпределение №**********/30.11.2015г.; №**********/31.12.2015г.,
№**********/31.01.2016г., №**********/29.02.2016г., №**********/31.03.2016г.,
№**********/30.04.2016г., №**********/31.05.2016г., №**********/30.06.2016г.,
№**********/31.07.2016г., №**********/31.08.2016г., №**********/30.09.2016г.,
№**********/31.10.2016г., №**********/30.11.2016г., №**********/31.12.2016г.,
№**********/31.01.2017г., №**********/28.02.2017г., №**********/31.03.2017г.,
№**********/30.04.2017г., №**********/31.05.2017г., №**********/30.06.2017г.,
№**********/31.07.2017г., №**********/31.08.2017г., №**********/30.09.2017г.,
№**********/31.10.2017г., №**********/30.11.2017г., №**********/31.12.2017г.,
№**********/31.01.2018г., №**********/28.02.2018г., №**********/31.03.2018г. и
№**********/30.04.2018г., мораторна лихва в общ размер на 278,84 лева, от която 271,34
лева, представляваща лихва за забава върху цената на доставена топлинна енергия за
периода от 14.09.2016г. до 30.11.2018г. и сумата от 7,50 лева, представляваща лихва върху
1
цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.12.2015г. до 30.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците от 12.12.2018г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.12.2018г. по ч.гр.д. № 78135/2018г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в
сила ОУ. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Във възражението по чл.414 ГПК е посочено, че оспорват изцяло задължението. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че не са в облигационни отношения.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца с молба от
20.10.2023г. е посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за
основателен и доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
2
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото са представени следните доказателства касателно
наличието на облигационно правоотношение.
От заявление-декларация, подадено от С. В. Г. от 13.02.2009г., се установява, че
ответникът е поискал да му бъде открита партида на процесния имот.
От Нотариален акт за договорна ипотека № 18, том III, рег. № 3486, дело № 436/2002г.
на нотариус Кс., нотариус с рег. № * при Нотариалната камара се установява, че на
08.10.2002г. „Обединена Българска Банка“ АД са предоставили на С. В. Г. потребителски
кредит в размер на 20 000 лева, като за обезпечаване на отпуснатия кредит С. Г. и В. Г. са
учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имот-
апартамент, заемащ целия втори етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. София, ***
със застроена площ от 110,39 кв.м.
Представен е Протокол от съдебно заседание, проведено на 27.03.1989г. по гр. дело №
2074/1988г. по описа на СРС, с който е одобрена спогодба и в дял трети в собственост и
владение на С. В. Г. и В. Б. Г. е даден апартамент, заемащ целия втори етаж от жилищна
сграда на **** София.
В списък на живущите на апартаменти на жилищна сграда на ул. *** е посочен С. В. Г.
и е положен подпис срещу имената му.
От Договор за продажба на недвижим имот от 14.10.1998г. се установява, че Столична
община е продала на С. Б. Г. и В. Б. Г. 27,70 % идеални части от следния общински
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. *** /част от Акт № 248/1997г. на район
Слатина/, а именно- застроено дворно място, съставляващо парцел VII-74, кв. 146, ж.к. „Г.“,
цялото с площ от 795 кв.м., при съседи: ул. ***, парцел VI-73, парцел VIII-76 и парцел I-
ОЖС, без изградената в парцела триетажна жилищна сграда с тавански етаж, с разгъната
застроена площ 462 кв.м., етажна собственост.
С оглед на представените по делото доказателства и при липса на други доказателства
относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва
изводът, че страни по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за
битови нужди са ответниците в качеството им на съсобственици при равни части на
процесния имот. Същите са придобили собствеността върху процесния имот по силата на
сключената съдебна спогодба. На следващо място, С. Г. е посочен като собственик и в
протокола от ОС, проведено на 17.10.2001г., като е положил подпис срещу името си /л. 18 от
делото/, посочен е и в справка за заявен обем за отопление, като е положил подпис срещу
името си в справката /л. 19 от делото/, както и е подал заявление-декларация за откриване на
партида за процесния имот до „Топлофикация София“ ЕАД. Т.е ответниците като
съсобственици на процесния имот са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията
3
към ищцовото дружество за доставена топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между
страните, като с протоколно определение от проведено съдебно заседание на 26.10.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставила в
процесния имот и период топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.
С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период страните са били в облигационни правоотношения за
процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер
на 2077,16 лева.
На следващо място от представените от ищеца и третото лице-помагач документи се
установява, че дяловото разпределение е било възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД.В чл.
36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.11.2015г. до м.
04.2018г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 47,43 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 271,34 лева. От
Таблица № 4 от заключението се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия не е начислявана, считано от падежите на месечните прогнозни сметки,
а е начислена върху главниците по трите общи фактури, издадени на 31.07.2016г.,
21.07.2017г. и 31.07.2018г., по отношение на които се прилагат общите условия на
ищцовото дружество, одобрени на 27.06.2016г.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в
4
забава за плащане на главницата по трите общи фактури, поради което дължат мораторна
лихва за процесния период, която експертът е изчислил на сумата от общо 271,34 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 7,50
лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.12.2015г. до 30.11.2018г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място съдът намира релевираното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за частично основателно.
По отношение на месечните вземания за цена на топлинна енергия през процесния
период се прилагат две редакции на общите условия на ищцовото дружество.
При действието на общите условия в сила от 12.03.2014г. изискуемостта на сумите по
индивидуални фактури и общи фактури настъпва след изтичане на 30 дни от обявяването им
на интернет страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда, че
изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез публикуване на
интернет-страница /действие което зависи от волята на кредитора/, а не обвързва
изискуемостта с обективното настъпване на определен падеж, то на основание чл. 114, ал. 2
от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г. започва да тече от датата, на която
вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече след
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия месец.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
При прилагане на изложените по-горе правила, към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /12.12.2018г./ са погасени по давност всички вземания
за цена на топлинна енергия, доставена през периода от м.10.2015г. до м.11.2015г.
включително. Вземането за м.12.2015г. е станало изискуемо на 01.01.2016г. и давността за
това вземане е следвало да изтече на 01.01.2019г. /след подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/. Следователно вземанията за цена на топлинна енергия за м.12.2015г. до 04.2018г. не
са погасени по давност. Въз основа на експертното заключение по ССчЕ съдът установи, че
5
стойността на топлинна енергия за погасени по давност период /01.10.2015г. до 30.11.2015г./
е 179,64 лева. За остатъка от процесния период /01.12.2015г. до 30.04.2018г./ се дължи
сумата от 1897,52 лева /2077,16 лева – 179,64 лева/, която не е погасена по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до
30.11.2018г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се
погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Видно от таблица № 4 към
експертното заключение по ССчЕ, за процесния период мораторната лихва върху главницата
по общата фактура от 31.07.2016г. е в размер на 180,99 лева. Въз основа на тези данни съдът
изчисли по реда на чл. 162 ГПК лихвата върху главницата от 1897,52 лева на сумата от
247,87 лева. Следователно предявените искове за мораторна лихва върху остатъка от
главницата /необхваната от давността/ са основателни до размера от 247,87 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.11.2015г. е възникнало на 01.12.2015г. и давността за него е изтекла на 01.12.2018г.
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Останалите дължими услуги след този
период не са обхванати от давността. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че
за м.11.2015г. дължимата главница за дялово разпределение е 1,57 лева. Т.е. предявените
искове за цена на услуга за дялово разпределение за основателни за сумата от 45,86 лева
/47,43 – 1,57/ и за периода от 12.2015г. до 04.2018г.
С оглед гореизложеното предявените установителни искове за главница за цена на
доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от 1897,52 лева и за периода от
01.12.2015г. до 30.04.2018г., за разликата над този размер до пълния предявен размер от
2077,16 лева и за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2015г. исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2016г.
до 30.11.2018г. следва да бъдат уважени до размера от 247,87 лева, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 271,34 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Предявените искове за цена на услугата дялово разпределение следва да бъдат уважени
до размера от 45,86 лева и за периода от 12.2015г. до 04.2018г., а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 47,43 лева и за м.11.2015г. исковете подлежат на
отхвърляне.
Предявените искове за сумата от 7,50 лева- мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.12.2015г. до 30.11.2018г. следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, като ответниците не са
6
сторили разноски в производството. В заповедното производство ищецът /заявител/ е сторил
разноски в общ размер от 98,07 лева, като с оглед уважената част от исковете следва да му
бъде присъдена сумата от 89,41 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 151,93 лева, депозит за ССчЕ в размер на 250 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева предвид
обичайното ниво на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта процесуални действия, тоест общо 501,93 лева. С оглед уважената част от
искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 457,62 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. В. Г., ЕГН
********** и В. Б. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ****** дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. София, *** при
условията на разделност при квоти по 1/2 следните суми: сумата от 1897,52 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул.*** през периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г. съгласно
общи фактури №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г. и
№**********/31.07.2018г., сумата от 247,87 лева, представляваща лихва за забава върху
цената на доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 30.11.2018г., сумата от
45,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2015г. до 30.04.2018г., като са издадени следните фактури за сумите за дялово
разпределение №**********/31.12.2015г., №**********/31.01.2016г.,
№**********/29.02.2016г., №**********/31.03.2016г., №**********/30.04.2016г.,
№**********/31.05.2016г., №**********/30.06.2016г., №**********/31.07.2016г.,
№**********/31.08.2016г., №**********/30.09.2016г., №**********/31.10.2016г.,
№**********/30.11.2016г., №**********/31.12.2016г., №**********/31.01.2017г.,
№**********/28.02.2017г., №**********/31.03.2017г., №**********/30.04.2017г.,
№**********/31.05.2017г., №**********/30.06.2017г., №**********/31.07.2017г.,
№**********/31.08.2017г., №**********/30.09.2017г., №**********/31.10.2017г.,
№**********/30.11.2017г., №**********/31.12.2017г., №**********/31.01.2018г.,
№**********/28.02.2018г., №**********/31.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците от 12.12.2018г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2018г. по ч.гр.д. №
78135/2018г. по описа на СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за цена на
топлинна енергия за разликата над 1897,52 лева до пълния предявен размер от 2077,16 лева
и за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2015г., предявените искове за мораторна лихва върху
тази главница за разликата над 247,87 лева до пълния предявен размер от 271,34 лева,
предявените искове за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 45,86 лева до
7
пълния предявен размер от 47,43 лева и за м. 11.2015г., предявените искове за сумата от 7,50
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.12.2015г. до 30.11.2018г.
ОСЪЖДА С. В. Г. и В. Б. Г. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 89,41 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 457,62 лева, представляваща разноски в исковото производство
съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8