РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Кюстендил, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред първата
инстанция и е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 108
от Закона за собствеността (ЗС).
Съдът е сезиран с искова молба от Л. Г. К. против Г. Н. Н..
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ УПИ XVII-162 в кв. 12 по плана на село Граница,
одобрен със Заповед №421/10.04.1980 г., с площ от 612 кв. м., при съседи на
мястото: улица с о.т. 45-120, УПИ XVI-161; УПИ XIX-405 и УПИ XVI-162
по силата на НА №141 от 2001г. и съгласно скица №503/04.08.2021 г. от
Община Кюстендил и Удостоверение за данъчна оценка
№ДО002146/26.07.2021 г. от Дирекция „МП“ при Община Кюстендил.
Твърди се в ИМ, че ответникът Г.Н. е собственик на УПИ XVI-161 в кв. 12 по
плана на село Г., одобрен със Заповед №421/10.04.1980 г. През септември
2020 г. Н. бил завладял реална част от имота на ищцата в размер на 28 кв. м.,
като бил премахнал съществуваща по вътрешна регулационна линия с
неговия УПИ XVI-161 прозирна ограда, която била мрежа с циментови
колове, докато ищцата не била в имота си, и започнал изграждане на ограда с
плътна част от 60 см. Височина навътре в имота на ищцата на отстояние 1, 23
м. от вътрешната регулационна линия с имота на ответника и по продължение
в имота й от югозапада, откъм улица с о.т. 45-120 (ограждайки и част от
1
тротоара), към дъното (североизточната част) на имота към УПИ XIX-405, в
кв. 12 по плана на селото, с дължина около 12.5 м., подготвяйки и останалата
част за заграждане. Ищцата се била противопоставила на тези действия, но
ответникът настоявал, че границата между съседните имоти била там, където
е фиксирал подготвяната ограда. Ищцата била наела геодезист, който при
извършено трасиране на 29.10.2020г. установил, че ответникът бил навлязъл в
имота й – в югозападната част на границата с нейния и без нейно съгласие
бил премахнал съществуваща прозирна ограда на вътрешната регулационна
линия и започнал да налива бетон за основи на нова ограда навътре в имота
й, завладявайки, според нея, около 28 кв. м. Ищцата подала жалба в Община
Кюстендил и представила отразените на наетия от нея геодезист документи.
Служителите на Общината заключили, че в представения протокол се
съдържали верни изводи за нарушението на съседа на К.. Акцентира се, че
регулацията на УПИ-161 била приложена на място, а изгражданата от
ответника ограда било недопустимо действие, тъй като навлизало и в
улицата, и в имота на К.. С нарочно писмо от Общината до ответника било
разпоредено да премахне оградата, което той неглижирал и това наложило
депозирането на нова жалба в Общината. Ищцата получила отговор, че
спорът за съседския имот следвало да се разреши по съдебен ред. Сочи се, че
и понастоящем ответникът продължавал да владее процесните 28 кв. м. и не
допускал ищцата в тях.
Ищцата твърди, че по силата на транслативна сделка, обективирана в
нотариален акт, била собственик на имота, включващ спорните 28 кв. м. Това
нейно право се оспорвало от съседа й – Н., който претендирал, че именно той
е собственик на тази реална част и я владеел от есента на 2020 г. и дори
започнал изграждането на солидна ограда. Спорната част представлявала
реална част с площ 28 кв. м. от УПИ XVII-162, при граници на реалната част:
УПИ XIX-405; УПИ XVI-161, улица с о.т. 45-120, и останалата част от XVII-
162, заключена между новоизграждаща се ограда и вътрешната (странична)
регулационна линия между УПИ XVI-161 и XVII – 162 и навътре на 1,23 м в
УПИ XVII-162, съгласно геодезично заснемане (комбинирана скица за пълна
или частична идентичност) на УПИ XVII-162, УПИ XVI-161 в кв. 12 и част от
кв. 17, кв. 18 и кв. 58 по действащия план на с. Г.
На тази база се иска съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че К. е собственик на индивидуализирания по-горе имот и да бъде
осъден Н. да предаде владението върху същия имот.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор. Навеждат се доводи за неоснователност на заявената претенция.
Сочи се, че съгласно НА №113 от 2017 г., чрез покупко-продажба ответникът
е придобил право на собственост върху УПИ XVI-161 в кв. 12 по плана на с.
Г., утвърден със Заповед №421/10.04.1980 г., който имот бил с площ 462 кв. м.
Съгласно Скица №238/29.05.2017 г. от Община К., Строителен протокол
№39/1982 г. за ограда, който бил извършен в присъствието на съседа М., било
видно къде се намирала регулационната линия между УПИ XVI-161 в кв. 12
2
и УПИ XVII-162 кв. 12 по плана на с. Г. Той решил да подмени съществуваща
ограда между съседните имоти и за правна сигурност наел геодезист, който на
място заснел имотните граници и съответно къде следвало да бъде оградата.
Геодезистът изготвил скица за заснемането и оградата следвала посоченото в
нея. Въпреки това, К. оспорила местонахождението на оградата и Н. спрял
изграждането й. Предишният собственик на УПИ XVI-161 в кв. 12 бил
придобил по регулация в резултат на одобрения със Заповед №421/10.04.1980
г. 69 кв. м. дворищно-регулационен план от предишния собственик на УПИ
XVII-162 в кв. 12 – М. М., наследодател на продавачите на имота на К., което
било установимо от НА №63 от 1981 г., т. е. дворищно-регулационния план
бил приложен. Ответникът заявява, че не бил завладял процесните 28 кв. м.
Поставената от него част от ограда била с дължина 12 м., като при
поставянето й се бил изцяло съобразил с посоченото от наетия от него
геодезист. В останалата до цялата дължина на регулационната линия 27,92 м.
оградата била старата и се намирала и понастоящем на същото място. След
закупуването на имота той завладял същия в съществуващите граници,
оградени със старите огради. Ответникът оспорвал истинността на Скица
№503/04.08.2021 г. относно очертаната регулационна линия между УПИ XVI-
161 в кв. 12 и УПИ XVII-162 в кв. 12, тъй като според него не отговаряла на
приложената улична и дворищна регулация, утвърдена със Заповед №421 от
1980 г. Скицата противоречала на изброените по-горе писмени доказателства.
Регулационната линия била права, а в оспорената скица тя била изместена
към неговия имот. Оспорва се още и представеното от ищеца геодезическо
заснемане, тъй като се различавало с отразеното в протокол от 27.05.2020 г.,
изготвено от правоспособно по ЗКИР лице. Наред с това се оспорва и
Протокол за трасиране, означаване и координиране с дата 29.10.2020 г.,
приложен към исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба, а ответникът я оспорва. И двете страни ангажират
гласни и писмени доказателства, като по тяхно искане е допусната и съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Спорният имот представлява реална част с площ 28 кв. м., заключена
между УПИ XVII-162 при граници на реалната част: УПИ XIX-405; УПИ
XVI-161, улица с о.т. 45-120, и останалата част от XVII-162, между ограда и
вътрешната (странична) регулационна линия между УПИ XVI-161 и XVII –
162 и навътре на 1,23 м в УПИ XVII-162 в кв. 12 и част от кв. 17, кв. 18 и кв.
58 по действащия план на с. Г.
Видно от Нотариален акт №141/2001 г. ищцата Л.К. е закупила: 1.
парцел XVI-162 по плана на с. Г., община К., с площ 660 кв. м. при съседи на
място по скица: улица, парцел XVII-162, парцел XII-160 и парцел XV-163,
както и закупила 2. парцел XVII-162 с площ 612 кв. м., при съседи на място
по скица: улица, парцел XVIII-парцел 161, парцел XIX-405, парцел XVI-162.
3
По силата на Нотариален акт №113/2017 г. Г.Н. и съпругата му Р. Н.а са
закупили от Е.Л. урегулиран поземлен имот XVI-161 в квартал 12 по плана на
с. Г., утвърден със заповед №421/10.04.1980 г. с площ 462 кв. м. при граници:
улица, улица с ос. т. 45-117, УПИ XIX-405 и УПИ XVII-162, всички в квартал
12 по плана на с. Г.
Според приложеното удостоверение № ДО002146/26.07.2021 г./ л. 7 от
делото/ данъчната оценка на целия имот - парцел XVII-162 е общо 6807 лв.,
от които 1562,80 лв. за земята, а 5244, 20 лв. за жилището.
По делото е приложена скица №530/04.08.2021 г. от Община К.,
съдържащa отразяване на спорната гранична линия между съседните имоти,
собственост на страните по спора / л. 6 от делото/. Налице е писмо с изх.
№94-00-4056/10.12.2020 г. от Община К. /л.8/, в което е констатирано, че е
налице незаконно навлизане в улица с о. т. 45-120 и в УПИ XVII -162 и е
определен двумесечен срок за доброволно премахване на изградената ограда
в публичната собственост, както и в УПИ XVII -162, кв. 12 по плана на с. Г..
Приет и приложен по делото е протокол за трасиране, означаване и
координиране на УПИ XVII-162 в кв.12 по плана на с. Г., изготвен от инж. А.
В.. Последният е изготвил и комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на УПИ XVII-162 и УПИ XVI-161. Представени са по делото и
замервания на спорните имоти, извършени от инж. Д. Х., за което е изготвен
Протокол за трасиране от 27.05.2020 г., геодезическо заснемане и
комбинирана скица.
Налице и жалба, депозирана от Л. К. до Община К. относно действия на
ответника, по която е отговорено, че спорът следва да се разреши по съдебен
път.
След няколко последователни отказа от вещи лица да извършат
съдебно-техническа експертиза по делото, такава е реализирана от в. л. С.С..
Съгласно приетото заключение, оспорено от процесуалния представител на
ответника, площта по документи и според извършеното геодезическо
заснемане от в. л. съвпада, като площта на УПИ XVI-161 e 462 кв. м., на УПИ
XVII-162 e 612 кв. м. и на УПИ XVI-162 e 660 кв. м. След анализ на
регулационната история на процесните имоти, документи за собственост и
геодезически измервания е фиксирана вътрешната регулационна линия между
спорните имоти УПИ XVI-161 и УПИ XVII-162, в кв. 12 по плана на с. Г.
Съгласно измерванията на вещото лице дължината на вътрешната
регулационна линия е 27 ,80 м. Констатирано е от вещото лице, че в УПИ
XVII-162 има изградена бетонна основа с железа за колони. Отразено е в
заключението, че общата площ на навлизане в този имот е 28 кв. м. Вещото
лице е изготвило и приложило по делото комбинирани скици на процесните
имоти, на които са нанесени регулационни линии ПР 1980 г., огради от
извършеното геодезическо заснемане и наличие на частична бетонова основа
на нова ограда.
По делото са разпитани свидетелите: Е.Л. и Ю. М..
4
Свидетелят Л. – прехвърлител на имота на ответника, сочи, че
граничната линия между процесните имоти била спорна от дълги години.
Спор за това къде се намира същата имало още когато имотът бил негов и
неколкократно, когато той заедно с баща си вдигали ограда, там където
смятали, че следва да се намира същата техният съсед – М. /прехвърлител на
имота на ищцата/ по-късно я развалял. Ползвали измервания от геодезист,
който им посочвал нахождението на граничната линия, подавали и жалби до
полицията, но спорът не бил разрешен. След като той и съседът, с който имал
спор продали имотите на страните по делото между тях отново възникнал
конфликт за действителната локация на границата между имотите. Л.
съобщава, че е помагал на лицето, което купило имота от него да строи
ограда между имотите
Свидетелят Ю.М. заявява, че е в приятелски отношения със сина на
ищцата К. и има наблюдения върху процесните имоти. Сочи че между
имотите понастоящем е премахната една стара ограда започнато е изграждане
на друга, нова, ограда, но тя е спряна. Според свидетелката ответникът Н. е
влязъл в имота на ищцата и строял ограда. Били извършвани измервания на
място от служителки на Община К. и от геодезисти. Спорът не бил разрешен.
От така изложените от свидетелите обяснения, данните от тях единствено
могат да послужат за обосноваване на правния интерес и процесуалната
легитимация на ищцата да инициира настоящия процес, както и за извода, че
ответникът владее процесната спорна част, доколкото данните /писмени
жалби до Община К./ писмени и устни /свид. показания/ еднозначно сочат на
явно заявяване от ишцата и насрещно оспорване от ответника на правото на
собственост.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не може да базира фактическите
и правните си изводи на основата представените от страните скици и
геодезически измервания, изготвени от наети от тях геодиезисти преди
започване на настоящото съдебно производство, доколкото тези данни не са
събрани по реда, предвиден в ГПК и не съставляват годни доказателствени
средства. Вместо тях, необходимата доказателствена съвкупност се попълва
от назначената в хода на производството съдебно-техническа експертиза.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Поради това в съдебната практика се поддържа становище, че
невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на
този иск. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще
възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. Допустим
5
е и иск по чл. 108 от ЗС за собственост и предаване владението на реална част
от дворно място, когато ищецът твърди, че е собственик на целия имот, а
ответникът ползва неоснователно само тази реална част от него. В случая
искът за собственост и предаване владението касае реална част от целия УПИ
собствен на ищцата, а ответникът се твърди, че ползва само тази реална част
от него в размер на 28 кв. м., считайки я за своя.
Ответната страна поддържа възражение за неоснователност на
ищцовата претенция с твърдение, че процесната реална част е нейна
собственост по силата на транслативна сделка, обективирана в нотариален
акт.
В изложения контекст следва да се поясни, че надлежен ответник по
иска с правно основание чл. 108 от ЗС е лицето, за което ищецът твърди, че
владее или държи собствения му имот без основание. От друга страна липсата
или не на твърдяното материално право, чиято защита се иска, е резултат на
установяване и доказване в рамката на правния спор по същество, а не касае
предпоставките за предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Така Решение № 105 от
8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2014 г., II г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата.
С горните доводи съдът обосновава разбирането си, че конкретните
наведени в исковата молба фактически твърдения очертават допустимост на
предявения иск, респ. наличие на процесуална легитимация и правен интерес
от воденето му.
По основателността на иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС „собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това“.
Според константната съдебна практика, за да се уважи искът по чл. 108
от ЗС, следва да се установи в условията на кумулативност, че вещта, предмет
на иска е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва, без да има
правно основание или евентуално правното основание е отпаднало.
Спорната част от 28 кв. м. представлява продълговата ивица, находяща
се граничната зона между имотите УПИ XVI-161 и УПИ XVII-162, в кв. 12 по
плана на с. Г.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства и
посредством доказателствени способи – съдебно-техническа експертиза, се
установява, че ищцата е собственик на парцел XVII-162 с площ 612 кв. м., по
плана на с. Г., община К., при съседи на място по скица: улица, парцел
XVIII-парцел 161, парцел XIX-405, парцел XVI-162, като е без правно
значение собствеността й и върху друг, съседен на този имот, парцел. Няма
спор за това, че ответникът и съпругата му са собственици на урегулиран
поземлен имот XVI-161 в квартал 12 по плана на с. Г., утвърден със заповед
6
№421/10.04.1980 г. с площ 462 кв. м. при граници:улица, улица с ос.т. 45-117,
УПИ XIX-405 и УПИ XVII-162, всички в квартал 12 по плана на с. Г.
Доколкото искът е насочен само срещу Г.Н., но не и спрямо съпругата му, то
ще се посочи, че те са необходими, но факултативни другари, което води на
извод, че не е налице нередовност в претенцията за това, че е насочена само
срещу единия от двамата - в този смисъл разрешенията, дадени в ТР №3/2016
г., постановено по ТД №3/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, че
изградената от него ограда обективира нахождението на дворищно-
регулационната линия между двата имота. Правото на собственост се
притежава в границите по регулационния план, доколкото кадастралната и
регулационната граница между два съседни имота по дворищно-регулационен
план съвпадат. Именно това съвпадане, според действащия регулационен
план на село Г.от 1980 г., е констатирано от заключението на вещото лице С.,
а се установява и от графичното изображение по комбинирана скица –
приложение №1.
Поради изложеното следва да се приеме, че ищцата е собственик на
парцел XVII-162 с площ 612 кв. м., по плана на с. Г. община К., част от която
е и спорната реална част с площ 28 кв. м., като настоящият съдебен състав
намира искът за основателен и доказан.
Съдебната практика е безпротиворечива, че в производствата по реда на
чл. 108 от ЗС, когато се е претендира връщане на реална част от имот, в
диспозитива на решението съдът следва да признае за установено, че ищецът
е собственик на целия имот и да осъди ответника да предаде владението на
съответната реална част, ако са налице предпоставките за това.
Относно обстоятелството, че ответникът владее част от имота на
ищците не е налице спор. Това се установява от свидетелските показания
които еднозначно сочат, че ответникът е инициирал изграждането на ограда,
по начин, че да постави спорната част към своя имот, така и от фактическите
твърдения на ответника в писмения отговор, че този имот от 28 кв. м. е
негова собственост. В тази насока съдът кредитира показанията на
свидетелите, като достоверени, в частта им с която свидетелстват за
наличието на заявяване на спорна собственост и започнатата, но недовършена
ограда от страна на ответника, но не може да ги кредитира в житейската им
преценка кому е правото на собственост върху спорния имот. Ето защо следва
да се приеме, че ответникът владее част от имота на ищцата - в размер на 28
кв. м. XVII-162 с площ 612 кв. м., по плана на с. Г.,община К. От посочените
доказателства може да се направи извод, че спорната част се владее от
ответника без основание, доколкото същият е бил собственост на ищцата.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав ще признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
спорните 28 кв.м. и ще осъди ответникът да предаде владението.
7
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде
уважено направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски
вкл. заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и деловодни разноски в
съответствие с представените списък по чл. 80 от ГПК и писмени
доказателства, като следва да се присъди сумата общо в размер на 1 079 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 108 от ЗС,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Г. К.,
ЕГН: **********, адрес: общ. К., с. Г., ул. „Х.“ №*, е собственик на реална
част от УПИ XVII-162 /урегулиран поземлен имот шестнадесети, отреден
планоснимачен номер сто шестдесет и две/, в кв. 12 /дванадесети/ по плана на
с. Г., общ. К., с площ 28 кв. м., обозначена на комбинирана скица,
приложение №2 от заключението на вещото лице С. /с вх. №3020/07.04.2022
г./, на л. 111 от делото, по следния начин: регулационна линия ПР 1980 г.
/нанесена на комбинираната скица, съгласно легендата в син цвят/ и
заключена между нанесени точки 1 и 2, УПИ XIX-405, ограда от геодезическо
заснемане от 29.03.2022 г. /нанесена на комбинираната скица, съгласно
легендата в черен цвят/, разположена в УПИ XVII-162 и продължаваща в
бетонова основа на нова ограда от геодоезическо заснемане от 29.03.2022 г.
/нанесена на комбинираната скица, съгласно легендата в сив цвят/ и улица, и
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Б.“ **, ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО И ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА на
посочените 28 кв. м. – реална част от УПИ XVII-162 /урегулиран поземлен
имот шестнадесети, отреден планоснимачен номер сто шестдесет и две/, в кв.
12 /дванадесети/ по плана на с. Г., общ. К., на Л. Г. К., ЕГН: **********,
адрес: общ. К., с. Г., ул. „Х." №*.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Б.“ **, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., ЕГН: **********, адрес: общ. К., с. Г., ул. „Х.“ №*/,
сторените в хода на производството разноски в размер на 1079,00 лв. (хиляда
седемдесет и девет лева).
ОБЯВЯВА комбинирана скица, Приложение №2, към заключението на
вещото лице С.С., депозирано в КРС с вх. №3020/07.04.2022 г., за неразделна
част от решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
8
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9