№ 7382
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110136558 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
11.052023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 36558/2022 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. Г. Д., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
............................, с аб. № 193450, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 2147,73 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но
ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 338,73 лева за периода от 15.09.2017
г. до 22.10.2021 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 15,85 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
1
както и сумата от 3,25 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което
имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представител, като исковете се оспорват. Твърди, че липсва облигационно
правоотношение между страните и че не е поръчвал доставка на топлинна енергия, поради
което не дължал плащане на последната, като в тази връзка се позовава на европейското
право и на ЗЗП. Твърди, че не е обвързан от посочените от ищеца общи условия, тъй като не
ги е приемал и същите не били публикувани във вестник, а нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ не
следвало да се прилага, тъй като противоречала на норми от по-висок ранг. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на вземането за цена на
услугата за дялово разпределение при твърдения, че не бил предвиден срок за заплащането
й, поради което кредиторът следвало да отправи покана за плащане, а такава в случая не
била адресирана до ответника. Оспорват се и вземанията за лихви за забава, като акцесорни
такива, съответно сочи, че същите не били дължими предвид направеното възражение за
давност. Развива доводи, че претенцията е недоказана, като излага съображения по
представените по делото доказателства. Иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот (л. 126 в кориците на
делото), от който се установява, че на 17.07.1991 г. Г Д. Г. и ГИ Г. са придобили следния
недвижим имот: апартамент № 17, находящ се в гр. ....................
Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-3943/23.03.2023 г.,
от което се установява, че Г Д. Г. е починал на 03.05.2006 г., като е оставил за наследници по
закон – ГИ Г. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), Ц Г. Д. и С. Г. Д. (синове – арг. чл.
5, ал. 1 ЗН).
От Удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-3944/23.03.2023 г. се
установява, че ГИ Г. е починала на 11.01.2017 г., като е оставил за наследници по закон – Ц
Г. Д. и С. Г. Д. (синове – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност – по отношение първата материална предпоставка на
предявените искове и предвид направените оспорвания от страните, намира следното:
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О. В тази насока трябва да се спомене, че представеното към
исковата молба постановление за налагане на възбрана (л. 18 в кориците на делото) е
ирелевантно, доколкото от гражданскоправна гледна точка възбрана може да се наложи и
върху чужд имот – така Тълкувателно решение от 14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното и предвид изрично направеното оспорване от страна на
ответника С. Д., че липса облигационно правоотношение с ищеца, както и с оглед липсата
на данни този ответник да е приел наследството на Г Д. Г. и ГИ Г., то съдът намира, че не е
установено пълно и главно първата материална предпоставка, поради което обсъждането на
останалите материални предпоставки е безпредметно. Следователно исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Тъй като претенциите за дялово разпределение и мораторни лихва са обусловени от
изхода на делото по главния иск – за доставената топлинна енергия, съдът счита, че след
като обуславящият иск е неоснователен, то такива се явяват и обусловените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на разноски и не е
доказал, че реално е сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС“ ЕАД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на
управление: гр. ................. срещу С. Г. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., ап. 17 с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Г. Д. ЕГН
**********, дължи на ТС“ ЕАД, ЕИК: ............, сумата от 2147,73 лева, представляващи
стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
506, вх. А,, ет. 6 ап. 17, с аб. № 193450 за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 338,73 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. - 22.10.2021 г., както и сумата от 15,85 лв., представляващи
дължима цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и сумата от 3,25 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5