№ 576
гр. Дупница, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100191 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. А. срещу П. Г. А. и М. Я. А..
Ищцата твърди, че въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
със запазване на право на ползване № 22, том II, рег. № 2580, дело № 209/2022г. от
10.06.2022г. на нотариус Е. П. К. е прехвърлила на ответната страна срещу уговорена цена в
размер на 9500 лв. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.613.74.2.4, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница,
област Кюстендил, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК;
разположен на ***, в сграда с идентификатор 68789.613,74.2, предназначение на сградата;
друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68789.613.74; административен адрес на обекта по схема: ***; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент: състоящ се от: две спални, дневна, столова с
кухненски бокс, тоалетна, перално помещение и входно антре; при граници и съседи: на
същия етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.613.74.2.3; под обекта -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.613.74.2.2; над обекта — няма;
неразделна част на обекта е *, таванско помещение *; ведно с 12,279 % идеални части от
общите части на сградата, в която се намира описаният самостоятелен обект и правото на
строеж на мястото, в което е построена сградата. Заявява, че независимо от посоченото в
договора, че уговорената цена е заплатена изцяло и в брой, в действителност същата не била
платена. По изложените съображения моли процесният договор да бъде развален.
Ответникът П. Г. А. е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който признава, че не е платена цената по договора, а предявеният
1
иск за разваляне за основателен.
Ответницата М. Я. А. е получила препис от исковата молба, по която е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че ответникът е син на ищцата и съпруг във фактическа раздяла с ответницата,
като счита, че искът е предявен при условията на симулативен процес, с цел ответницата да
бъде лишена от собствеността на имота. Отрича да е налице неизпълнение на договора, като
се позовава на изявлението на ищцата в нотариалния акт, с който е прехвърлен имота.
Заявява, че не следва да бъде взето предвид извършеното от другия ответник признание на
иска, поради процесуалното му положение на необходим другар заедно с ответницата. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният конститутивен иск за разваляне на договора е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В тежест на
ищцата е да докаже сключването на твърдения от нея договор за прехвърляне на недвижим
имот, по силата на който е прехвърлила собствеността върху процесния имот срещу
задължение на ответната страна да заплати цена в размер на 9500 лв., а в тежест на
ответниците е да докажат, че са изправна страна по договора, т.е. че са заплатили изцяло
уговорената в договора цена.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазване на право на ползване № 22, том II, рег. № 2580,
дело № 209/2022г. от 10.06.2022г. на нотариус Е. П. К. (л. 4-6) е видно, че между М. Т. А.
(като продавач) и П. Г. А. (като купувач) има сключен договор за покупко-продажба, по
силата на който ищцата е прехвърлила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.613.74.2.4, съгласно КККР на град Дупница, област Кюстендил,
одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК; разположен на ***, в сграда
с идентификатор 68789.613,74.2, предназначение на сградата; друг вид сграда за обитаване,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.613.74;
административен адрес на обекта по схема: ***; предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент: състоящ се от: две спални, дневна, столова с кухненски бокс, тоалетна,
перално помещение и входно антре; при граници и съседи: на същия етаж - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68789.613.74.2.3; под обекта - самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68789.613.74.2.2; над обекта — няма; неразделна част на обекта е *,
таванско помещение *; ведно с 12,279 % ид.ч. от общите части на сградата, в която се намира
описаният самостоятелен обект и правото на строеж на мястото, в което е построена
сградата, срещу заплащането на цена в размер на 9500 лв.
Не се спори и по отношение на това, че към датата на процесната сделка купувачът П.
Г. А. е имал сключен граждански брак с М. Я. А. (в този смисъл са и приложените писмени
доказателства – л. 41-42). При липсата на наведени твърдения за избран от съпрузите режим
на имуществени отношения, следва да се приеме, че собствеността върху имота е придобита
в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 18, ал. 2 вр. чл. 21 СК). В тази хипотеза -
при предявен иск за разваляне на договора - съпрузите са задължителни необходими
2
другари (Определение № 2219 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2024 г., IV г.о.).
Единственият спорен между страните въпрос се свежда до това дали купувачите по
договора за изпълнили задължението си да заплатят уговорената в договора цена в размер на
9500 лв., по който въпрос съдът намира следното:
От съдържанието на процесния договор за покупко-продажба е видно, че продавачът
М. Т. А. е заявила изрично, че е получила изцяло и в брой уговорената цена преди
подписване на нотариалния акт.
В съдебната практика многократно е имало повод да се отбележи, че нотариалният акт
за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която купувачът е заявил, че е платил
цената, а продавачът, че е получил цената, съставлява частен свидетелстващ документ, който
се ползва с материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодни за издателя
си факти. Изрично се приема и това, че изявлението, че цената е платена и получена от
продавача има характера на разписка, като не е необходимо издаване на отделна разписка по
чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното
обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на
направеното от нея удостоверително изявление, т.е. продавачът следва да проведе пълно и
главно доказване, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е
невярно. В този смисъл Решение № 169 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 664/2011 г., II т.
о., Решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., Определение №
1391 от 04.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2015 г., IV г. о., Определение № 881 от
27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2022 г., III г. о., Определение № 453 от 11.05.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 332/2016 г., IV г. о. и мн. др. (в същия смисъл е и цитираното от ищцата
Решение № 99 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2013 г., III г. о., обсъдено подробно
по-долу).
Твърдението, че признатият от издателя на разписката факт всъщност не се е
осъществил представлява оспорване на съдържанието на документа по смис. на чл. 164, ал.
1, т. 6 ГПК. Следователно опровергаването на това обстоятелство е ограничено до вида на
доказателствените средства - изключване на свидетелски показания за опровергаване
съдържанието на частен документ изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл. 164, ал. 2
ГПК (напр. Решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК,
Определение № 453 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 332/2016 г., IV г. о. и мн. др.).
В настоящия случай страните не са заявили изрично съгласие по смис. на чл. 164, ал. 2
ГПК, поради което опровергаването на изявлението на ищцата със свидетелски показания,
на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, е недопустимо (в писмените си защити и двете страни
също поддържат недопустимост на събраните показания). Независимо от това, дори и да се
приеме, че в случая събирането на гласни доказателства е било допустимо, то от разпита на
доведените от страните свидетели не може да се приеме за опровергано изявлението на
ищцата, обективирано в обсъжданата разписка. В поддържания от ищцата смисъл са
единствено показанията на свид. А., който освен, че е син на ищцата и брат на единия
3
ответник, пресъздава отношенията между страните лаконично и без достатъчно конкретика.
Извън поддържаното неизпълнение на договора, този свидетел не се позовава на никакви
други проверими факти, въз основа на които да се изгради еднозначна оценка за
достоверността на показанията му. Така например, от показанията на свид. А. не става ясно
каква е причината с договора за продажба ищцата изрично да признае получаване на
дължимата цена, при положение, че се твърди, че такава не е плащана и ищцата е споделяла
това дни след изповядване на сделката. Липсата на логично обяснение за това обстоятелство
поставя под съмнение достоверността на тези показания, доколкото самият свид. А. не
отрича, че същия ден и при същия нотариус е участвал в друга сделка заедно с ищцата и
ответника П. А., при която ищцата също е удостоверила по аналогичен начин получаването
на цената по сделката (л. 129-130). Това признание на ищцата е потвърдено от свид. А. като
вярно, но остава неясно защо ищцата е удостоверила неверен факт в последващата сделка с
настоящия ответник, а изглежда логично свид. А. да е наясно с подобно обстоятелство,
предвид близките му отношения с настоящите страни и сходните обстоятелства, при които са
изповядани двете сделки. Достоверността на показанията на свид. А. се разколебават
допълнително и от показанията на свид. Нешева, която поддържа лично да е финансирала
заплащането на част от цената по процесния договор.
Крайно недостатъчно, за да опровергае изявлението на ищцата е и заявеното от
ответника П. А. признание, че цената по договора не е платена. Както бе отбелязано по-горе,
двамата ответници са задължителни необходими другари. В тази хипотеза съдебното
решение по необходимост трябва да е тъждествено спрямо всички другари, поради което
констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни
другари. Признанието на един от тях, че общият факт се е осъществил не обвързва
останалите необходими другари, тъй като искът не може да бъде уважен само спрямо
направилия признанието другар, а спрямо непризналия – отхвърлен. Ето защо,
противоречията във фактическите твърдения на другарите относно общите факти подлежат
на оценка от съда с оглед всички обстоятелства по делото - арг. чл. 217 ГПК (Определение №
3565 от 08.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1725/2024 г., IV г.о., Определение № 133 от
28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2013 г., III г. о. и мн. др.).
Действителното заплащане на уговорената цена несъмнено съставлява общ факт за
двамата ответници, поради което поддържаните от тях противоречиви твърдения относно
осъществяването му подлежи на преценка във връзка с всички обстоятелства по делото. В
случая не са ангажирани никакви други допустими доказателства в подкрепа на признанието
на ответника П. А., докато твърденията на ответницата М. А. намират опора в изявленията
на страните по договора, обективирани в процесния нотариален акт. Различен извод не може
да се обоснове и въз основа цитираното от ищцата Решение № 99 от 23.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2343/2013 г., III г. о., тъй като отговорът на поставения пред касационния състав
правен въпрос е в пълен синхрон с цитираната по-горе съдебна практика. Що се отнася до
казуалната част на споменатото решение – в нея е обсъдена хипотеза, която съществено се
отличава от настоящата – извършено признание от ответника-купувач, че удостовереното
4
изявление е невярно (т.е. страните по делото не спорят, че цената не е била платена,
независимо от удостоверителното изявление в нотариалния акт), докато в настоящия казус
неизпълнението на задължението за плащане на цената не е безспорно обстоятелство между
страните, доколкото признание за неистиността на разписката е заявено единствено от П. А.,
а последният не е в състояние да обвърже другия необходим другар, който изрично
поддържа изпълнение на договора (относно приложението на цитираното от ищцата
решение при липса на спор между страните по делото, че цената не е платена вж.
Определение № 881 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2022 г., III г.о.).
В обобщение, следва да се приеме, че ищцата не е провела пълно и главно доказване по
отношение на това, че признатото от нея обстоятелство (получаване на дължимата по
договора цена) е невярно, поради което следва да се кредитира изявлението й, обективирано
в процесния нотариален акт (имащ характера на разписка в обсъжданата част), че е
получила изцяло дължимата по договора цена.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на
договора, т.е. не са осъществени всички предпоставки за разваляне на процесния договор,
поради което предявеният конститутивен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
ответниците. В случая такива не следва да се присъждат, доколкото ответникът П. Г. А. не е
поискал разноски, а ответницата М. Я. А. изрично е заявила, че не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу П. Г. А., ЕГН:
**********, с адрес: *** и М. Я. А., ЕГН: **********, с адрес: *** иск по чл. 87, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите за разваляне на договор за покупко-продажба на
недвижим имот (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.613.74.2.4, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, област Кюстендил,
одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК; разположен на ***, в сграда
с идентификатор 68789.613,74.2, предназначение на сградата; друг вид сграда за обитаване,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.613.74;
административен адрес на обекта по схема: ***; предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент: състоящ се от: две спални, дневна, столова с кухненски бокс, тоалетна,
перално помещение и входно антре; при граници и съседи: на същия етаж - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68789.613.74.2.3; под обекта - самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68789.613.74.2.2; над обекта — няма; неразделна част на обекта е *,
таванско помещение *; ведно с 12,279 % идеални части от общите части на сградата, в която
се намира описаният самостоятелен обект и правото на строеж на мястото, в което е
построена сградата), обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
със запазване на право на ползване № 22, том II, рег. № 2580, дело № 209/2022г. от
5
10.06.2022г. на нотариус Е. П. К., поради неизпълнение на договорното задължение за
заплащане на цената по договора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6