Решение по дело №370/2019 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  141                                   07.11.2019 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и девети октомври                                                                   2019 година

В публично заседание в следния състав:      

                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 370 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Елиас“ ООД. Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на потребление с ИТН 2213288, представляващ бистро и находящ се в гр. Раднево, ул. „*****“ № 7А, ап. Бистро, при открит на ответника клиентски номер **********. Твърди, че ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването на обекта с електрическа енергия. Твърди, че 22.12.2015 г. двама служители на ищцовото дружество съобразно правомощията си в чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ извършили техническа проверка на място на средството за търговско измерване в присъствие на двама свидетели. Твърди, че средството за търговско измерване било демонтирано и поставено в безшевен чувал с пломба номер 375343, след което изпратено за метрологична проверка в БИМ, за което бил съставен констативен протокол № 199869. Твърди, че от извършената експертиза от БИМ се установило, че електромерът е с променена тарифна таблица по часови зони, видно от протокол № 166/27.03.2017 г., като електромерът отчитал дневна тарифа от 10 ч. до 17 часа, а от 9 ч. до 10 ч. и след 17 часа не отчитал в никоя тарифа. Твърди, че било констатирано неотчетена ел. енергия от 8051,4 kWh, която била употребена, но нефактурирана и заплатена. Излага съображения за законосъобразното допълнително начисляване на стойност на ел.енергия за минал период от 28.09.2015 г. до 22.12.2015 г. за 85 дни в размер на 8051 kWh на стойност 949,51 лв. Твърди, че уведомили ответника за констатацията на БИМ с извършената корекция на 02.06.2017 г. Твърди, че поради забава в плащането ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 178,29 лв. за периода на забава от 09.06.2017 г. до 15.04.2019 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 270/2019 г. на РС-Раднево, но ответникът подал възражение в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК следвало да предяви установителен иск за вземането си и поради което иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение за главница в размер на 949,51 лв. и обезщетение за забава в размер на 178,29 лв. за периода на забава от 09.06.2017 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното производства.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Елиас“ ООД, в който взема становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Не оспорва, че дружеството е клиент на ищцовото дружество в обект на потребление с ИТН 2213288, представляващ бистро и находящ се в гр. Раднево, ул. „*****“ № 7А, при открит клиентски номер **********. Твърди, че измерването на ел.енергията ставало от електромер, който бил доста отдалечен от обекта на потребление. Твърди, че извършената проверка на 22.12.2015 г. не присъствал представител на дружеството. Оспорва да е получавал на 02.06.2017 г. твърдените от ищеца писмо с констатации на БИМ и корекция за сметка, тъй като било получено друго писмо тогава. Твърди, че подал жалба за сторниране на начислената допълнително сума, но получил от ищеца писмо, че дължи сумата. Излага съображения за незаконосъобразното коригиране на сметката за ел.енергия за минал период. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

         Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

         Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

         С протоколно определение от 26.09.2019 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 23.07.2019 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество за снабдяване с електрическа енергия и предоставяне на мрежови услуги на обект на потребление с ИТН 2213288, представляващ бистро и находящ се в гр. Раднево, ул. „*****“ № 7А, ап. Бистро, при открит на ответника клиентски номер **********.

         По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже законосъобразното коригиране на сметката на ищеца за минал период, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения за незаконосъобразното коригиране на сметката за минал период.  

         По иска за обезщетение за забава ищецът следва да установи наличието на главен дълг и уговорен ден за плащане на паричното задължение или покана за плащане.

         От представения по делото констативен протокол № 199869/22.12.2015 г. /л.9/ за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, се установява, че при извършена на 22.12.2015 г. проверка от представители на ответното дружество, в присъствието на двама свидетели, е констатирано, че електромерът с фабричен № 62690871 е демонтиран и изпратен на метрологична експертиза. В протокола е посочено, че електромерът се намира „на стена, ТЕМО-3, заключено”, а захранващите вериги и електромерът са обезопасени. Няма данни за техническа намеса върху електромерното табло.

         Видно от констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 166/27.03.2017 г. /л.10/ се установява, че при извършената проверка на техническите изисквания не са отчетени механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и са налице необходимите обозначения на табелката на електромера. Констатирано е в т.5 на протокола, че при направен вътрешен оглед не се констатират следи от нерегламентирана намеса. Констатирано е, че от 10,00 часа до 17,00 часа електромерът отчита дневна тарифа Т2, а от 9,00 часа до 10,00 часа и след 17,00 часа не отчита на нито една от двете тарифи Т1 и Т2, с което електромерът е отчел по-малко количество от реално консумираната електроенергия. Същият не съответства на метрологичните и технически изисквания.

         С представеното по делото писмо от 29.05.2017 г. /л.13/ ищцовото дружество е уведомило ответното дружество за констатациите при извършената проверка на 22.12.2015 г., както и за резултата от експертизата на БИМ, което налагало корекция на сметката за ел. енергия за периода 28.09.2015 г. – 22.12.2015 г. за 85 дни, като допълнително е начислена сума в размер на 949,51 лв. За посочената допълнително начислена сума е издадена фактура № **********/29.05.2017 г. /л.12/ съгласно корекция за сметка /л.11/. Недоволно от извършената корекция ответното дружество е подало жалба на 19.06.2017 г. /л.15/ до ищцовото дружество за сторниране на сумата, тъй като отрича нейната дължимост. В резултат на жалбата ищцовото дружество е изпратило на ответното дружество писмо от 23.06.2017 г. /л.16/, с което го уведомява, че няма основание за сторниране на сумата по фактурата, тъй като тя е дължима.

         По делото са събрани гласни доказателства.

         Свидетелят М. М. Р. посочва, че имал фирма „Нова М 2015“, която се занимава със заведение за хранене – бистро „Европа“ в гр. Раднево, като взел помещение под наем от „Елиас“ ООД. Посочва, че към 2015 г. „Елиас“ ООД се занимавали с търговска дейност в обекта – бистро на ул. „*****“. Посочва, че при проверката не е присъствал представител на „Елиас“ ООД, тъй като служителите на ищцовото дружество ги уведомявали само, че ще спрат тока за 5-10 минути и след това ще продължат работата и те се съгласявали. Посочва, че след проверките не е разбирал какво точно са правили служителите на ЕВН, а ключ за таблото те нямали. 

         За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Заключението на експертизата не е оспорено от страните и е възприето от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице е констатирало, че процесният електромер не е отварян и манипулиран, като се солидаризира с констатациите в протокола на БИМ. Вещото лице посочва, че електромерът не съответства на техническите и метрологични изисквания и не отчита реално консумираната ел. енергия, като това състояние е случай на частично неизмерване на консумираната ел. енергия. Отбелязано е, че методът на отчитане на неотчетената ел. енергия е приложен правилно в съответствие с чл. 50 от Правила за измерване на консумираната ел. енергия. Посочено е, че началният момент на неточното отчитане не може да се установи поради вида на манипулацията.

         За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Заключението на експертизата не е оспорено от страните и е възприето от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ищцовото дружество се води редовно по отношение на осчетоводяване на задълженията на ответното дружество. Коригираната сметка правилно е била фактурирана съобразно нормативната база за изчисления. Размерът на обезщетението за забава върху главницата и за периода от 09.06.2017 г. до 15.04.2019 г. е в размер на 178,29 лв.

         При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

         По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

         Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ОС-Стара Загора – решение от 26.07.2017 г. по в.т.д. № 1143/2017 г., решение от 17.07.2017 г. по в.т.д. № 1136/2017 г., решение от 17.07.2017 г. по в.т.д. № 1135/2017 г., решение от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 1134/2017 г. и множество други/.

         Поради всичко изложено по-горе съдън намира, че предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъдят сторените разноски за исковото производство в размер на 350 лв., представляващо платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2019 г. на л.27.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу „ЕЛИАС” ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Митьо Станев” № 23, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 949,51 лв. (деветстотин и четиридесет и девет лева и 51 ст.), представляваща коригирана стойност на начислена ел.енергия за периода от 28.09.2015 г. до 22.12.2015 г., за която сума е съставена фактура № **********/29.05.2017 г., и сумата от 178,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.06.2017 г. до 15.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 164/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 270/2019 г. на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на „ЕЛИАС” ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Митьо Станев” № 23, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за производството.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: