Решение по КНАХД №1369/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от П. П. Ч., [ЕГН], чрез адв. А. против Решение № 558/12.05.2025 г., постановено по АНД № 85/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /РС - Варна/, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0003317/25.10.2024 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - [населено място], в частите по т.1 и т.2, с които на касационния жалбоподател са наложени следните административни наказания: по т.1 – на основание чл.93в, ал.21, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014; по т. 2 – на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва въззивното решение в посочената част като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че от страна на РС - Варна са формирани бланкетни правни изводи, некореспондиращи с обективната истина и събрания по делото доказателствен материал. По отношение на нарушението по чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 твърди допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като са изложени само правни изводи като лисват факти относно съставомерността на вмененото нарушение. Сочи, че информацията за различните периоди се е съдържала в пътния лист, тъй като маршрутът е Обзор – Варна – Обзор и освен дата и час на тръгване не е необходимо отбелязването на други периоди от водача. От разчитането на дигиталната карта на водача проверяващите са имали възможност да видят всички останали данни. Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП жалбоподателят посочва, че е управлявал автобус, а не моторно превозно средство с прикачено към него ремарке, поради което няма задължение да носи в себе си свидетелство за регистрация на ремарке. Моли решението на ВРС да се отмени в обжалваната част и да се постанови ново по съществото на правния спор, с което да се отмени издаденото НП в частите по т.1 и т.2, както и за присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът – Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], не е изразил становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира жалбата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

Около 10:27 часа на 25.06.2024 г. на автомобилен път Е87, КПП Жандармерия, служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място] извършили проверка на управлявания от П. Ч. в посока центъра на [населено място] автобус [Марка] с рег. № [рег. номер], кат. М, при която установили, че с превозното средство се извършва случаен превоз на 17 броя пътници по маршрут Обзор – Летище Варна, който попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014. Констатирано е, че превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф [Марка] сер. № **********, който към момента на проверката не бил технически изправен. Проверяващите направили безуспешен опит да извлекат информация за превоза от паметта на тахографа чрез хардуерен ключ, като поради това, че бутоните на устройството не функционирали, било невъзможно да бъде изведена и разпечатка от тахографа. По време на проверката била установена пукнатина на предното стъкло на превозното средство, засягаща зоната за почистване на дясната стъклочистачка. Освен това водачът не представил свидетелство за регистрация на управляваното от него превозно средство.

За констатираното срещу П. Ч. е съставен АУАН № 01005/25.06.2024 г., в което деянията били квалифицирани съответно като нарушения на чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 – при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014, с МПС оборудвано с дигитален тахограф [Марка], сер. № **********, на дата 25.06.2024 г., докато тахографът не е годен за експлоатация или е неизправен, водачът не е отбелязал информация за различните периоди от време, които не се регистрират от тахографа върху временен лист; на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – водачът на моторно превозно средство не носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява; и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.101, ал.4 и вр. приложение 5, Част I, т.3.2., буква „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС – водачът извършва превоза с МПС, което е с техническа неизправност – предното стъкло е пукнато, като е засегната зоната за почистване на дясната стъклочистачка, съотв. неизправността е оценена, като „значителна“, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 3.2, причина за неизправност буква „а“, изречение 2 оценка графа 5 от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Приемайки идентична фактическа обстановка като изложената в обстоятелствената част на АУАН, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място] издал процесното наказателно постановление, с което наложил на П. Ч. следните административни наказания: по т. 1 – „Глоба“ в размер на 1500 лева на основание чл.93в, ал.21, т.1 от ЗАвтП; по т. 2 – „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП; и по т.3 – „Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение РС – Варна е потвърдил НП в частите по т.1 и т.2 и го отменил в частта по т.3, срещу която не е подадена касационна жалба и в тази част въззивното решение е влязло в сила. За да потвърди НП в частите по т.1 и т.2, Районен съд – Варна е приел, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като нарушенията са категорично установени. По отношение на нарушението по чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 е посочено, че в обстоятелствената част на НП са обективирани факти досежно всички релевантни признаци на административното нарушение. Посочено е, че липсата на изложени от административнонаказващия орган /АНО/ съображения във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН не води до незаконосъобразност на НП в тази част, като при извършена такава преценка е счетено, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба. Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП районният съд е изложил мотиви за доказаност на административнонаказателното обвинение, както и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно и законосъобразно.

Правилни са направените от РС – Варна изводи за постановяване на НП от компетентен орган и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Противно на твърденията в жалбата, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. Районен съд – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.

Нарушението по т.1 от НП е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 докато тахографът не е годен за експлоатация или е неизправен, водачът отбелязва данните, позволяващи той да бъде идентифициран /име, номер на картата на водача или номер на свидетелството за управление на МПС/, включително подпис, както и информация за различните периоди от време, които не се регистрират от тахографа или за които от тахографа не са правени разпечатки по правилен начин, върху временен лист, който се прикрепва към тахографския лист или се съхранява заедно с картата на водача. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. от писмените обяснения на наказаното лице, дадени в хода на административнонаказателното производство, е установено наличието на неизправност в тахографа на управлявания от П. Ч. автобус, поради което не може да се извлече информация от него, както и че водачът е знаел за повредата. Въпреки това касационният жалбоподател не е изпълнил вмененото му с императивната норма на чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 задължение да отбелязва идентифициращите данни върху временен лист, което обстоятелство дори не се оспорва от него. Несъобразяването на поведението на Чолпанов с посочената норма от правото на Европейския съюз правилно е санкционирано от ответника на основание чл.93в, ал.21, т.1 от ЗАвтП, която правна норма предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач, който за периода, през който тахографът е бил неизправен или не е бил годен за експлоатация, не е въвел всички данни за този период.

Не може да бъде споделено възражението в касационната жалба, че не са описани съставомерни факти от състава на нарушението по чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, за извършването на което е наложено наказанието по т.1 от наказателното постановление. Както правилно е посочил ВРС в мотивите към обжалваното решение, в НП са посочени всички съставомерни признаци от състава на нарушението, като е конкретизирано съдържанието на временния лист, който е следвало да се попълни, включващо информация за различните периоди, които се регистрират от тахографа. Противно на твърденията в жалбата, данни за периодите на управление и почивки не се съдържат в представените по време на проверката документи – пътен лист и пътническа ведомост, поради което тези документи не установяват липса на нарушение.

С оглед горното следва да се приеме, че издаденото НП, в частта по т.1, с която на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, на основание чл.93в, ал.21, т.1 от ЗАвтП, за нарушение на чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, е законосъобразно. Решението на РС - Варна в тази част е правилно постановено.

Доказано се явява и нарушението по т.2 от наказателното постановление. В императивната норма на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е въведено задължение към водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управляват, и за тегленото от него ремарке. В случая от събраните по делото доказателства, в т.ч. гласните такива, категорично се установява, че при извършване на проверката, Чолпанов не е носил свидетелство за регистрация на управлявания от него автобус [Марка] с рег. № [рег. номер], кат. М. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, който нито в хода на административнонаказателното производство, нито в съдебното такова, оспорва установената от АНО фактическа обстановка, а единствено сочи липса на такова задължение поради това, че е управлявал автобус, а не моторно превозно средство с прикачено към него ремарке. Така релевираното възражение е неоснователно. От анализа на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП се установява, че въведеното от законодателя изискване е за носене от водача на свидетелство за регистрация както на управляваното от него МПС, така и на тегленото ремарке, в случай че има прикачено такова. Поради това несъответно на целта на правната норма е нейното тълкуване от страна на касатора, че задължението за представяне на свидетелство за регистрация възниква единствено при управление на МПС с прикачено към него ремарке. В настоящия случай с т.2 от оспореното НП касационният жалбоподател не е санкциониран за неносене на свидетелство за регистрация на ремарке, каквото не се твърди от наказващия орган да е било прикачено към управляваното от него МПС, а за това, че не носи по време на управлението свидетелство за регистрация на автобуса, с който извършва превозът, което обстоятелство е безспорно между страните. Деянието е формално и с неговото извършване се осъществяват всички съставомерни признаци от фактическия му състав, вследствие на което настъпват предвидените от законодателя общественоопасни последици.

С оглед горното правилно П. Ч. е подведен под административнонаказателна отговорност на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда налагане на административно наказание за неносене на определени документи, между които и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Наказанието е определено във фиксирания в посочената правна норма размер, който не подлежи на редуциране от съда. Потвърждавайки обжалваното пред него НП в частта по т.2, РС - Варна е постановил правилен съдебен акт в тази част.

Предвид изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в оспорената част.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 АПК и §1, т.6 ДР АПК, в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към която структура е ответникът по касация, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) от НЗПП, тъй като съдебното дирене е приключило на 18.09.2025 г. и изменението на последната разпоредба, предвиждащото минимално възнаграждение за юрисконсулт 130 лева е в сила от 01.10.2025 г., съответно е неприложимо.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 558/12.05.2025 г., постановено по АНД № 85/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в оспорената част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0003317/25.10.2024 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - [населено място], в частите по т.1 и т.2, с които на П. П. Ч., [ЕГН], са наложени следните административни наказания: по т.1 – на основание чл.93в, ал.21, т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.37, §2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014; по т. 2 – на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. П. Ч., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.