РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900712 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството т.д. № 712/2023г. по описа на ВОС е образувано след
обезсилване на определение № 8910/21.07.2023г., постановено по гр.д. №
6770/2022г. по описа на ВРС и задържане на преписката по предявения от
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК ********* („ПДК“ ЕАД) срещу
„А 2017“ ЕООД ЕИК ********* гр. Варна и С. Г. Ч. ЕГН **********
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по молба с вх. № 30.05.2022г.,
изпратена по ел.поща ***** на 27.05.2022г., от „Почивно дело и
квалификация“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София жк Левски зона Г бл.40, вх. Б офис 6, чрез пълномощник адв. Р.Д.,
ВАК, с която срещу „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и С. Г. Ч. с ЕГН ********** от *** е предявен иск с правно
основание чл.415 ал.1 т.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че длъжниците „А 2017“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и С. Г. Ч. с ЕГН
********** от *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора „ПОЧИВНО ДЕЛО
1
И КВАЛИФИКАЦИЯ“ ЕАД ЕИК ********* следните суми
32 500 лева, от които 15000 лева с ДДС - дължима наемна цена за
м.ноември 2021г. по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г. и
пар.1 от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. №
4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК, и 17500 лева с ДДС за
м.декември 2021г. - дължима наемна цена по чл.7, ал.1 от Договор за
наем на почивен к-с „Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254
от 23.02.2019 г.
10 000 лева, дължима вноска за м.януари 2022г. по пар.3 от
Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег.
№ 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. №
4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК
ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението –
14.01.2022г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК № 350/19.01.2022г.
и ИЛ по ч.гр.д. № 430/2022г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2021 г. длъжниците- „А 2017“
ЕООД ЕИК *********, в качеството на наемател по договор за наем от
23.12.2019г. на почивен комплекс „Темида“ с адрес гр. Варна КК Чайка,
поземлен имот 254, представлявано от управителя на дружеството С. Г. Ч. и
С. Г. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** поемат задължение за
заплащане на наемна цена по Чл. 7. (1) от договор за наем на почивен
комплекс „Темида“ гр. Варна от 23.02.2019 г. в размер на 15000 лв. с ДДС
месечно за периода от 01.08.2020г. до 01.12.2021г., с което се изменя
съответната уговорка от договора за наем за заплащане на наемна цена от
17500 лева месечно. Договорено е, че наемната цена ще се заплаща от 10-то
до 20-то число на календарния месец. Със същото споразумение страните са
се договорили да заплатят по схема натрупани задължения в общ размер от
77500 лева.
Твърди се, че наемната цена за м. ноември 2021г. – 15 000 лева и м.
декември 2021г. – 17500 лева в общ размер на 32500 лв. с ДДС и вноската по
§3. от Споразумението в размер на 10000 лева не са платени.
2
В срока по чл. чл. 367, ал.1 от ГПК ответниците депозират общ
писмен отговор, чрез пълномощник адв. Т. И., в който оспорват предявените
искове като недопустими, както и по основание и размер.
На първо място се твърди, че предявените искове срещу „А 2017“
ЕООД за сумата от 15 000 лв., представляваща неплатена наемна цена по чл.
7, ал. 1 от Договор за наем от 23.02.2019 г. за месец ноември 2021 г., както и
за сумата от 17 500 лв., представляваща неплатена наемна цена по чл. 7, ал. 1
от Договор за наем от 23.02.2019 г. за месец декември 2021 г. по
Споразумение от 01.09.2021 г. са недопустими, като се сочи, че по
образуваното ч.гр.д. № 430/2022 г. по описа на ВРС е подадено възражение с
правно основание чл. 414а от ГПК с вх. № 17123 от 15.03.2022 г. от двамата
длъжници - „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч., в лично качество, ведно с
доказателство за извършеното плащане. С възражението било посочено, че е
изпълнено задължението в размер на 10 000 лв. по издадената заповед,
дължима от „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч., представляваща дължима по
сключеното между страните споразумение вноска за месец януари 2022 г.
Било подадено и възражение с правно основание чл. 414 от ГПК с вх. №
17126 от 15.03.2022 г., само от длъжника С. Г. Ч., с което в качеството на
физическо лице последният възразява срещу дължимостта на сумата от 32
500 лв. по издадената заповед за изпълнение.
Сочи се, че ответникът „А 2017“ ЕООД не е подавал възражение нито
по чл. 414 от ГПК, нито по чл. 414а от ГПК срещу издадената заповед за
сумата в общ размер на 32 500 лв., поради което издадената по ч.гр.д. №
430/2022 г. по описа на ВРС заповед по чл.417 от ГПК е влязла в сила срещу
„А 2017“ ЕООД за сумата от 32 500 лв.
Останалите искови претенции се считат за неоснователни.
Не се оспорва, че на 01.09.2021 г. ищецът, заедно с ответниците „А
2017“ ЕООД и С. Г. Ч., са сключили споразумение по силата, на което
последният, в лично качество, се е задължил за посочените в параграф 3 суми,
а именно: сумата от 5 000 лв. с падеж 15.09.2021 г.; сумата от 5 000 лв. с
падеж 15.10.2021 г.; сумата от 5 000 лв. с падеж 15.11.2021 г.; сумата от 5 000
лв. с падеж 15.12.2021 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.01.2022 г.; сумата от
10 000 лв. с падеж 01.02.2022 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.03.2022 г.;
сумата от 10 000 лв. с падеж 01.04.2022 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж
3
01.05.2022 г.; сумата от 7 500 лв. с падеж 01.08.2022 г.
Ответниците са подали възражение с правно основание чл. 414а от ГПК
с вх. № 17123 от 15.03.2022 г., изпратено по пощата на 11.03.2022 г., тъй като
в законоустановения срок били извършили плащане на претендираната сума в
размер на 10 000 лв., представляваща вноска за месец януари 2022 г. по пар. 3
от Споразумение от 01.09.2021 г.
Било подадено възражение с правно основание чл. 414 от ГПК с вх. №
17126 от 15.03.2022 г. само от длъжника С. Г. Ч., с което в качеството на
физическо лице последният възразява срещу дължимостта на сумата от 32
500 лв. по издадената заповед за изпълнение, тъй като не е поемал
задължение за тази сума. Оспорва се твърдението на ищеца, че С. Г. Ч., като
физическо лице е поел солидарно с „А 2017“ ЕООД задължение за заплащане
на наемна цена по чл. 7, ал. 1 от договора за наем.
Сочи се, че страни по договора за наем са ищецът „Почивно дело и
квалификация“ ЕАД и ответникът „А 2017“ ЕООД, поради което
постигнатото между страните съгласие за промяна на наемната цена по пар. 1
от споразумението, поражда задължение единствено за страните по договора
за наем, но не и за ответника С. Ч. в качеството му на физическо лице.
Задължението на последния е поето само за падежиралите вноски, които е
следвало да бъдат заплатени в сроковете, посочени в споразумението по пар.
3.
Твърди се, че на 10.03.2022 г. е извършен превод по сметка на ищеца –
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД, в общ размер на 77 500 лева, като в
основанието е посочено „погасяване на суми по споразумение п.2 от
01.09.2021 г. С. Ч. 77500 лв.“
Сочи се, че макар и наредител на извършения Б. превод да е „Кей Пи Ар
Глобал“ ЕООД, то видно от посоченото в платежния документ основание е,
че са погасени сумите, дължими от ответника по процесното споразумение.
Твърди се, че трето за спора лице е извършило плащане от името на С. Г. Ч.,
като по този начин е погасило задължението му в пълен размер, част от което
е предмет на настоящия спор.
Твърди се, че с представеното в заповедното производство
доказателство за извършено плащане са заплатени посочените в
споразумението суми в общ размер на 77 500 лв., за които С. Ч., в качеството
4
на физическо лице се е задължил.
На следващо място по отношение на претендираната сума в размер на
32 500 лв., се сочи, че ответниците не са солидарно задължени за суми
произтичащи от договора за наем между двете дружества, а именно: -сума в
размер на 15 000 лв., представляваща наемна цена за месец ноември 2021г. -
сума в размер на 17 500 лв., представляваща наемна цена за месец декември
2021г. Задължено лице по договора за наем е дружеството “А 2017” ЕООД,
като само част от дължимите по договора суми за стар период са предмет на
сключеното със С. Ч. (в качеството на физическо лице) споразумение, поради
това ищецът неоснователно претендира суми, извън предмета на
споразумението от С. Ч..
Твърди се, че по отношение на „А 2017“ ЕООД издадената заповед е
влязла в законна сила за сумата от 32 500 лв., представляващи наемни вноски,
поради което в тази част исковата претенция е недопустима, като
производството в тази част следва да бъде прекратено.
Настоява се за отхвърляне на предявените установителни искове, като
неоснователни и присъждане на направените съдебно деловодни разноски за
платени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, сочат на
възникнало между страните по делото – „ПДК“ ЕАД и „А 2017“ ЕООД
облигационно правоотношение по договор за наем, чиято клауза относно
размера на дължимата наемна цена за периода от 01.08.2020г. до 01.12.2021г.
е изменена с пар.1 на Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. №
4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК, като със същото споразумение е
поето задължение от „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч. за заплащане на наемни
месечни вноски в общ размер от 77 500 лева, дължими за период от
м.09.2021г. до м.08.2022г.
От книжата по приложеното заповедно производство се констатира, че
заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжниците на 11.02.2022г.,
като срокът по чл.414, респ.чл.414а от ГПК е изтекъл на 14.03.2022г.
5
(03.03.2022г. е неприсъствен ден, съотв.12. и 13.03.2022г. също). Доколкото
са налице писмени доказателства за изпращане на възраженията по чл.414,
ал.1 и чл.414а от ГПК по пощата с писмо с пощенско клеймо от 11.03.2022г. и
с оглед разпоредбите на чл.60, ал.6 и чл. 62, ал.2 от ГПК, то следва да се
приеме, че същите са подадени в едномесечния срок от връчване на заповедта
за незабавно изпълнение.
Отново видно от книжата по ч.гр.д. № 430/2022г. по описа на ВРС и от
книжата по исковото производство, образувано като гр.д. № 6770/2022г. по
описа на ВРС, съотв. от прекратителното определение, което е обезсилено,
заповедният съд е отпочнал процедурата по чл.414а от ГПК като е изпратил
възражението на длъжниците, ведно с приложенията, на заявителя.
Последният е изразил становище за пълна липса на плащане от страна на
длъжниците по вземанията, но заповедният съд не е изпълнил процесуалното
си задължение на осн.чл.414а, ал.5, изр.2 от ГПК да се произнесе по
възражението и постъпилото становище. Това не е сторено и към момента на
прекратяване на исковото производство с постановеното прекратително
определение № 8910/21.07.2023г. по гр.д. №6770/2022г. по описа на ВРС.
Независимо от това поведение на заповедния съд, по аргумент от чл.414а, ал.6
от ГПК, съгласно който пропускът на заявителя да подаде становище и
обезсилването на заповедта не е пречка той да предяви иск за вземането си по
реда на чл.422 от ГПК, настоящият състав намира, че искът по отношение и
на двамата длъжника е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От приложените по делото съдебни производства се установява, че въз
основа на подадено от „ПДК“ ЕАД гр.София Заявление по чл. 417, т.3 от ГПК
пред Районен съд гр.Варна е образувано ч.гр.д. № 430/2022г., по което е
издадена Заповед № 350 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от 19.01.2022г., с която е разпоредено длъжниците „А
2017“ ЕООД и С. Г. Ч. да заплатят солидарно на „ПДК“ ЕАД гр.София сума в
общ размер от 42 000 лева, представляваща незаплатени наемни вноски по
натрупани задължения от наемна цена за м.11.2021г. и м.12.2021г. по
параграф 1 от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4672/06.12.2021г. на пом.нотариус по заместване при
Нотариус № 444 на НК с район на действие РС София в размер на 32 500 лева,
както и вноска за м. 01.2022г. по параграф 3 от същото споразумение в размер
6
на 10 000 лева, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски. Издаден е
изпълнителен лист № 437/30.01.2022г.
По образуваното при ЧСИ рег. № 719 на КЧСИ изп.дело № 76/2022г.
съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл.418, ал.6 от ГПК,
като е връчил на длъжниците „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч. препис от ЗНИ, ИЛ и
документа по чл. 417, ал.3 от ГПК. Получаването им е удостоверено от С. Ч.
като представляващ търговското дружество и лично за него като физическо
лице на дата 11.02.2022г.
В срока по чл. 412, т.8 от ГПК „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч. чрез
пълномощник подават по ч.гр.д. № 430/2022г. на ВРС възражение по чл.414а
от ГПК с вх. №17123/22 от 15.03.2022г., като твърдят, че са изпълнили изцяло
задължението си, дължимо по споразумението, вкл. за месец януари 2022г. в
размер на 10 000 лева, явяващо част от сумата, определена по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок от връчването й. Приложено е преводно
нареждане с наредител „Кей Пи Ар Глобал“ ЕООД в полза на получателя
„ПДК“ ЕАД гр.София за сумата от 77 500 лева с основание „Погасяване суми
по споразумение п.2 01.09.21 С. Ч. 77500 лв.“
В становище вх. № 29 693 от 04.05.2022г., на осн.чл. 414а, ал.4 от ГПК
кредиторът твърди, че задължението, за което е издадено ЗНИ не е изпълнено
нито изцяло, нито частично.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът С. Г. Ч. чрез пълномощник
подава възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 17126/22 от 15.03.2022г. като
твърди, че не дължи в качеството си на физическо лице изпълнение по
издадената ЗНИ за сумата от 32 500 лева, наемна цена за м.11. и м.12.2021г.,
вкл. и разноските в съответната част. С разпореждане № 12862 от 12.04.2022г.
по ч.гр.д. № 430 от 2022г. ВРС е дал указания на кредитора за възможността в
едномесечен срок от съобщаването да предяви иск срещу възразилия длъжник
за установяване на вземането му като довнесе ДТ в размер до 4 % от интереса
и представи доказателства за предявяването му в същия срок.
От съдържащият се в гр.д. №6770/2022г. по описа на ВРС Договор за
наем от 23.12.2019г. (л. 35 и сл.) се установява, че ищецът „ПДК“ ЕАД
гр.София, като наемодател, и ответникът „А 2017“ ЕООД гр.Варна, като
наемател, се съгласяват първият да предостави на втория за временно и
възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно : Почивен
7
комплекс „Темида“, находящ се в гр.Варна, КК Чайка за срок от 5 години при
месечна наемна цена от 17 500 лева с ДДС, платима от 10-то до 20-то число
на календарния месец.
На 01.09.2021г. между „ПДК“ ЕАД гр.София, в качеството му на
наемодател по Договор за наем от 23.12.2019г., от една страна, и от друга „А
2017“ ЕООД гр.Варна, представлявано от управителя С. Г. Ч., като наемател
по същия договор, и лицето С. Г. Ч. с ЕГН **********, в лично качество, е
подписано Споразумение с нотариална заверка на подписите на страните по
него рег. № 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. №
4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК.
По силата на параграф 1 на споразумението наемната цена по чл.7, ал.1
от Договор за наем от 23.12.2019г. се променя от 17 500 лева с ДДС на 15 000
лева с ДДС месечно за периода от 01.08.2020г. до 01.12.2021г.
С параграф 2 от споразумението страните констатират, че към датата на
подписването му „А 2017“ ЕООД гр.Варна има към наемодателя „ПДК“ ЕАД
гр.София парични задължения, произтичащи от неплатена наемна цена общо
в размер на 77 500 лева, за които са издадени фактури : №№
**********/10.08.2020г. за 2500 лева; **********/08.03.2021г. за 15 000 лева;
**********/05.04.2021г. за 15 000 лева.; **********/05.05.2021г. за 15 000
лева; **********/07.06.2021г. за 15 000 лева и **********/06.07.2021г. за 15
000 лева.
Съгласно клаузата на параграф 3 от споразумението втората страна, а
именно : „А 2017“ ЕООД гр.Варна, представлявано от управителя С. Г. Ч., и
лицето С. Г. Ч. с ЕГН **********, в лично качество, поемат задължение да
заплатят сумата по параграф 2 на вноски, подробно описани с падеж и размер,
както следва : сумата от 5 000 лв. с падеж 15.09.2021 г.; сумата от 5 000 лв. с
падеж 15.10.2021 г.; сумата от 5 000 лв. с падеж 15.11.2021 г.; сумата от 5 000
лв. с падеж 15.12.2021 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.01.2022 г.; сумата от
10 000 лв. с падеж 01.02.2022 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.03.2022 г.;
сумата от 10 000 лв. с падеж 01.04.2022 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж
01.05.2022 г.; сумата от 7 500 лв. с падеж 01.08.2022 г.
Вещото лице по назначената по искане на ответниците и приета като
неоспорена от страните ССчЕ докладва, че след предоставени справки от ТД
на НАП София относно „ПДК“ ЕАД гр.София (дневници за покупки и
8
продажби по ЗДДС за периода от м.11.2-19г. до м.10.2022г.); ТД на НАП
гр.Варна, офис Търговище относно „А 2017“ ЕООД гр.Варна; извлечение от
Б.а сметка с титуляр „ПДК“ ЕАД гр.София при „Юробанк България“ АД клон
Варна, както и аналитична хронологична ведомост за периода от 01.01.2022г.
до 31.12.2022г. за „ПДК“ ЕАД гр.София, представена от дружеството,
установява, че по Б.а сметка с IBAN BG25 BPBI 8170 16 00488270 с титуляр
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД с дата на осчетоводяване 11.03.2022 г.,
вальор 11.03.2022 г., бордеро №8845434, тип операция - получен директен
превод, основание - BG15 STSA 9300 15 27857975, наредител Кей Пи Ар
Глобал ЕООД основание „погасяване на суми по споразумение П.2 01.09.21
С. Ч. 77 500 лв., статус осчетоводена, е постъпила сума в размер на 77 500
лева.
Съгласно предоставена от Юробанк България"АД - Извлечение от по Б.а
сметка с IB AN BG25 BPBI 8170 16 00488270 с титуляр Почивно дело и
квалификация ЕАД за периода от 09.03.2022 г. до 19.04.2024 г. вещото лице
не установява връщане на постъпилата сума в размер на 77 500 лева на
наредителя – „Кей Пи Ар Глобал“ ЕООД. А от получената информация от
счетоводството на ищцовото дружество - Аналитична хронологична ведомост
за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. за клиент „А 2017“ ЕООД се
установява осчетоводяването на постъпилата сума в размер на 77 500 лева,
като е взета счетоводна статия : Дебит с-ка 503 - разплащателна сметка
Кредит с-ка 411 – Клиенти. От представената информация за счетоводната
статия се установява, че със сумата са покрити вземанията на „Почивно дело
и квалификация" ЕАД от клиента „А 2017" ЕООД с основание - фактури
*********, **********, **********, ********** и **********.
Предявени от ищеца са искове с правно основание чл.415 ал.1 т.1, вр.
чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Всяка страна следва да установи твърденията си, от които черпи
изгодни правни последици, а именно : Ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е налице
валидно сключен договор за наем, действащ към момента на дължимост на
заявените парични престации, съответно на действително договорена клауза
относно размера на дължимата наемна цена за процесния период; наличие на
годно основание (договорно или законово) за дължимост на паричните
искови претенции в условие на солидарност от двамата длъжника; размера на
иска.
Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже положителния
правопогасяващ факт на изпълнение на задължението да заплати
договорената наемна цена, съотв. паричните задължения по споразумение от
9
01.09.2021г. се възлага върху ответниците. С оглед въведеното твърдение за
изпълнение на задължението чрез трето лице ответниците следва да докажат,
че кредиторът е потвърдил изпълнението или се е възползвал от него.
Не се спори, а и с доклада по делото е обявено за безспорно установено
между страните по делото и ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили, както следва : Ищецът „Почивно дело и квалификация“ ЕАД и
ответникът „А 2017“ ЕООД са сключили Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г., а ищецът
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД и ответниците „А 2017“ ЕООД и С. Г.
Ч. са страни по Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. №
4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК.
С процесното споразумение е договорено изменение на наемната цена
по договора за наем за периода от 01.08.2020г. до 01.12.2012г. от 17 500 лева
на 15 000 лева.
Доколкото страни по основния договор за наем са двете търговски
дружества, то и изменението в размера на наемната цена, съотв. дължимостта
й, обвързва само тях.
Видно от текста на споразумението в частта, касаеща изменение в
клаузите на договора за наем (съотв. §1 и §4), липсва основание за
ангажиране отговорността на физическото лице С. Г. Ч. по отношение
заплащане на наемната цена, тъй като същият както изначално, така и
впоследствие (със споразумението, напр.) не е придобил качеството на страна
по договора, както и не е поел задължение за заплащането й (като наемател,
съдлъжник, поръчител или др.правна фигура).
Следователно при липса на основание за дължимост от С. Г. Ч. на
сумата от 32 500 лева, наемни вноски по Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ гр.Варна от 23.12.2019г. за м.11 и м.12. на 2021г., то
установителният иск по отношение на него се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Както се установи от заключението на вещото лице, дължимата от
втората страна по Споразумението от 01.09.2021г. - „А 2017“ ЕООД гр.Варна
и С. Г. Ч. – сума в размер на 77 500 лева, генерирана от дължими, но
неплатени наемни вноски по договора за наем за м. 08.2020г. и периода от
10
м.03.2020г. до м.07.2021г., и която е следвало да бъде заплатена на вноски за
периода от м.09.2021г. до м.08.2022г., е изцяло заплатена по сметка на
дружеството-наемодател от трето лице - „Кей Пи Ар Глобал“ ЕООД - на дата
11.03.2022г. Установи се, че сумата е приета изцяло от кредитора, който е
извършил реално погасяване на дължими към наемателя месечни наемни
вноски. Следователно изпълнено е условието за действителност на
изпълнението на дълга от трето лице, тъй като от една страна той не се е
противопоставил на плащането, напротив, възползвал от него, като от друга
не се установи, а не се и твърди от ищеца, той да има интерес задължението
да бъде изпълнени лично от длъжника (по арг. от чл. 73 от ЗЗД).
Следователно задължението от 10 000 лева по вноската за 01.01.2022г. е
изцяло заплатена към момента на приключване на съдебното дирене.
Като погасен чрез плащане след издаване на заповедта за незабавно
изпълнение искът по отношение на „А 2017“ ЕООД гр.Варна и С. Г. Ч. в
частта относно сумата от 10 000 лева дължима вноска за м.януари 2022г. по
пар.3 от Споразумение от 01.09.2021г., следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вземането от 32 хил. лева, наемни вноски по Договор
за наем на почивен к-с „Темида“ гр.Варна от 23.12.2019г. за м.11 и м.12. на
2021г., е видно, че липсва подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК от
страна на длъжника „А 2017“ ЕООД гр.Варна. Установява се както от вида на
бланката, приложение №8 към чл. 7а от Наредба № Н-2 за утвърждаване на
образци във връзка със заповедното производство, входирана под №
12123/15.03.2022г. и подадена от длъжника „А 2017“ ЕООД гр.Варна, така и
от текста на възражението и приложеното писмено доказателство (платежно
нареждане за сумата от 77 500 лева), че същото се отнася само до вземането,
предмет на ЗНИ в частта за сумата от 10 000 лева, вноска за погасяване на
задължението в общ размер от 77 500 лева. Следователно ЗНИ е
стабилизирана и влязла в законна сила с изтичането на срока за подаване на
възражение от страна на „А 2017“ ЕООД гр.Варна. Поради липса на правен
интерес от водене на установителния иск в сочената част, производството по
отношение на същия следва да бъде прекратено като недопустимо.
По отношение на разноските: С оглед резултата по делото ответниците
следва да заплатят в полза на ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 646 лева и в исковово производство – в размер на 200 лева. На
11
осн.чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи съобразно отхвърлената част разноски
на ответниците в размер на 891 лева в заповедното производство и 3 748 лв. в
исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК
********* („ПДК“ ЕАД) срещу „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* гр. Варна и
С. Г. Ч. ЕГН ********** установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 10
000 лева, дължима вноска за м.януари 2022г. по пар.3 от Споразумение от
01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на
нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417, т.3 от ГПК № 350/19.01.2022г. и ИЛ по ч.гр.д. № 430/2022г. по описа
на ВРС, като погасен чрез плащане след издаване на заповедта за незабавно
изпълнение до приключване на съдебното дирене в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК
********* („ПДК“ ЕАД) срещу С. Г. Ч. ЕГН ********** установителен иск
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 32 500 лева, от които 15000 лева с ДДС -
дължима наемна цена за м.ноември 2021г. по чл.7, ал.1 от Договор за наем на
почивен к-с „Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г. и
пар.1 от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег.
№ 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на
нотариус № 444 на НК, и 17500 лева с ДДС за м.декември 2021г. - дължима
наемна цена по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с „Темида“ с адрес
гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.02.2019 г., което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК №
350/19.01.2022г. и ИЛ по ч.гр.д. № 430/2022г. по описа на ВРС, като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Почивно дело и
квалификация“ ЕАД ЕИК ********* („ПДК“ ЕАД) срещу „А 2017“ ЕООД
ЕИК ********* установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за
12
установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от
32 500 лева, от които 15000 лева с ДДС - дължима наемна цена за м.ноември
2021г. по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с „Темида“ с адрес
гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г. и пар.1 от Споразумение от
01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на
нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК, и
17500 лева с ДДС за м.декември 2021г. - дължима наемна цена по чл.7, ал.1 от
Договор за наем на почивен к-с „Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ №
254 от 23.02.2019 г., което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК № 350/19.01.2022г. и ИЛ по ч.гр.д.
№ 430/2022г. по описа на ВРС, като недопустим.
ОСЪЖДА „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* гр. Варна и С. Г. Ч. ЕГН
********** да заплатят на „Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК
********* разноски в заповедното производство в размер на 646 лева и в
исковово производство – в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК ********* да
заплати на „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* гр. Варна и С. Г. Ч. ЕГН
********** разноски в размер на 891 лева в заповедното производство и
3 748 лв. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13