Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив, 2012/11.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XX състав,
в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на
прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа КАНД № 2197 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по касационна
жалба, подадена от адв. В.С., като пълномощник на Е.Й.С., против Решение № 1277
от 30.06.2022 г. по административно дело № 854/2022 г. по описа на
Административен съд - Пловдив. В жалбата се твърди, че решението на
Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че искът следвало да
се уважи в пълен размер при съобразяване на актуалната практика на ЕСПЧ и се моли
съда за решение в този смисъл.
В съдебно заседание жалбоподателят участва чрез
видеоконферентна връзка от Затвора – Пловдив. В постъпила по делото писмена
защита се поддържа жалбата.
Ответната страна –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София не изпраща представител. В
писмен отговор се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди решението, като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
С оспореното съдебно решение съдът е осъдил ГД “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Е.Й.С., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 500.00 лв. за претърпени неимуществени вреди през
периода от 01.03.2020 г. до до 30.03.2022
г. в Затвора - Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 30.03.2022 г. - датата
на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е
претенцията до пълния ѝ размер от 10 000 лева, както и е отхвърлил претенцията
за неимуществени вреди, претърпени в Затвора – Пловдив за периода от 01.01.2015
г. до 01.01.2017 г. За да достигне до този резултат съдът е обсъдил събраните
по делото доказателства и приел, че през
исковия период от 01.01.2015 г. до 01.01.2017 г. претенцията е погасена по давност. По отношение твърденията
за липса на достатъчно жилищна площ за периода от 01.03.2020 г. до 06.07.2021
г., съдът е приел, че от страна на затворническата администрация няма
представени доказателства, въпреки че такива са били поискани, а за периода от 03.08.2021 г. до 25.02.2022
г., когато лишеният от свобода е пребивавал в стая № 21, е установил, че не е
спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м., поради което е приел
исковата претенция за частично основателна и доказана. Останалите оплаквания
на ищеца за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС са отхвърлени, като са изложени мотиви
защо съдът приема, че няма други нарушения, освен посоченото по-горе за
посочените периоди. Изложените в тази връзка мотиви по отношение погасяването
по давност на едната претенция и частичната основателност на другата претенция се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави излишно
повтарянето им, а е достатъчно препращане към същите.
В същото време касационната инстанция намира за основателни
доводите в касационната жалба на Е.Й.С. по отношение размера на дължимото
обезщетение. Първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че
предявеният от ищеца иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията" е
частично основателен. Въпреки това при определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът не е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения
стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни
жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че
по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо
обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер
до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно
жизнения стандарт в Унгария, така както е прието в практиката на ЕСПЧ.
За времето, през което е доказана липсата на достатъчно
жилищна площ – общо 698 дни, първоинстанционният съд е определил обезщетение от
500.00 лева, в която част решението е влязло в сила. Така определеното
обезщетение обаче, съотнесено към обсъдената фактическа и правна обстановка, се
явява занижено и недостатъчно за да възмезди претърпените вреди.
Приемайки, че кумулативно са налице елементите на фактическия
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, това че са
доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки
въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към
по-високите такива в преобладаващата част от страните-членки на ЕС,
касационната инстанция намира за справедливо обезщетението за периода от 01.03.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл. да е в размер на общо 3 230.00 лв., или още 2 730.00 лв.
Поради това следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 1277 от 30.06.2021 г.
по адм. д. № 854 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, X
състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Е.Й.С., ЕГН **********, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н.
Столетов" № 21, за претърпени неимуществени вреди през периода от 01.03.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл., за
разликата от 500.00 лева до 3 230.00 лева, вместо което бъде постановено друго,
с което да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21 да заплати на Е.Й.С.,
ЕГН **********, обезщетение в размер на още 2 730.00 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.03.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл., ведно
със законна лихва, считано от 30.03.2022 г. - датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. В
останалата обжалвана част Решение № 1277
от 30.06.2021 г. по адм. д. № 854 по описа на съда за 2022 г. на
Административен съд – Пловдив, X състав, следва да бъде оставено в сила.
Разноски от ищеца не са претендирани, а на ответника не се следват, предвид
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3, които са специални спрямо тези на ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1277 от 30.06.2022 г. по
адм. д. № 854 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, X състав, в
частта, с която е отхвърлен искът на Е.Й.С., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, за претърпени неимуществени вреди през периода от 01.03.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл., за
разликата от 500.00 лева до 3 230.00 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул.
"Н. Столетов" № 21 да заплати на Е.Й.С., ЕГН **********, обезщетение
в размер на още 2 730.00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода
от 01.03.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл., ведно със законна лихва, считано от 30.03.2022
г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1277 от 30.06.2022 г. по адм. д. № 854 по описа на съда за 2022 г. на
Административен съд – Пловдив, X състав, в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.