Р
Е Ш Е
Н И Е 78
гр. Пазарджик, 06.03.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВАНКА ИЛИНОВА
При секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№757 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за връщане на заета сума ведно с лихва за забава.
Ищеца Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, ЕИК **********, гр.София, бул.“Мария Луиза“ №22 твърди против ответната Община, гр.Велинград, че на 05.08.2013г. между страните по делото бил сключен договор за заем №9258 ,по силата на който ищеца поел задължението да предостави парични средства в размер на 1920864,17лв. за реализация на екологичен проект „Уличен водопровод за питейна вода и улична канализация за отпадъчни води по улица ***и булевард ***, гр.В. Твърди се, че била преведена на два транша: на 08.08.2013г. и 30.10.2013г. сума в общ размер 1344605,00лв. Твърди се,че по договора бил изготвен погасителен план, изменен с анекс от 12.01.2018г. Ответникът изплатил сумата 53357,00лв.като първа погасителна вноска по главница и 60388,00лв.,с която погасил лихвата за забава към 31.12.2016г.Твърди се,че задължението на ответника по договора към 30.09.2019г.е в размер на 1291248,00лв.главница и лихва за забава в размер на 313770,71лв./след увеличението по реда на чл.214 от ГПК/ за периода от 06.01.2017г.до 30.09.2019г.,съгласно уточнението направено с молба от 20.11.2019г.по указание на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.
Сезира съда с искане да постанови решение,с което да осъди ответната община да заплати задължението си по договора в размер на 1 291 248,00лв. главница и лихва за забава в размер на 313770,71лв. за периода от 06.01.2017г. до 30.09.2019г., уточнен с допълнителна молба от 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно сключения договор за заем. Оспорва иска като неоснователен като твърди,че Анекса от 12.01.2018г.е нищожен,тъй като липсва взето решение от Общинския съвет на Общината В. за предоговаряне на погасителния план по договора. На следващо място поддържа,че тъй като цитирания Анекс е нищожен то погасяването на задължението следва да става по приетия с подписването на договора погасителен план,който предвижда погасяването да стане на 36 равни месечни погасителни вноски,считано от м.септември 2015г.При това положение ответника прави възражение за тригодишна погасителна давност като твърди,че плащането е периодично като възражението касае вноските с падеж от 05.09.2015г.до 05.10.2016г.Представя писмени доказателства и не възразява по доказателствените искания на ищцовата страна.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за установено следното:
На 05.08.2013г.страните по делото са сключили договор за безлихвен заем в размер на 1920864,17лв.,която сума ищеца следва да предаде на ответната община на три транша съответно на 12.08.2013г.,30.09.2013г.и на 30.10.2013г. В изпълнение на задълженията си по договора ищеца е превел на 08.08.2013г.сума в размер на 768346,00лв.и на 30.102.013г.сума в размер на 576259,00лв.,или общо 1344605,00лв. Не се спори ,че над този размер договорената сума не е усвоена от заемателя. Горните обстоятелства се установява от представения като доказателство по делото договор за безлихвен заем. Договора не съдържа срок ,в който ответника следва да върне заетата сума.Съгласно чл.2.3 б.“е“ от Договора заемателя се задължава да изплаща погасителните вноски в срокове и размери съгласно погасителен план,представляващ приложение №3 към договора.Съгласно този погасителен план падежа на последната вноска е 05.08.2018г.,която дата съдът приема за краен срок на действие на договора.Съгласно чл.3.1 от договора е предвидена санкция за заемополучателя при забава на плащанията,а имено,че същият ведно с главницата дължи и законна лихва или неустойка в размер на 0,5% на ден,но не повече от 25% от просроченото задължение.
По делото са представен погасителни плана,съгласно който него връщането на заема е следвало да се извърши с изплащане на 36 месечни погасителни вноски с падеж на 5 число на съответния месец,като 35 от тях са в размер на 53369,00лв.,а последната е в размер на 53369,17лв.Срока на погасяване на кредита е считано от 05.09.2015г.до 05.08.2018г.
Ответната страна не оспорва твърдението на ищеца,че договора е сключен от Кмета на Общината като неин законен представител въз основа на взето от Общинския съвет решение по протокол №6 от 14.12.2012г.за отпускане на безлихвен заем за реализиране на екологичен проект „Уличен водопровод за питейна вода и улична канализация за отпадъчни води по улица ***и булевард ***,гр.В.“.
Ответната страна представя като доказателство по делото Решение №298 от 26.07.2012г.на Общинския съвет за гарантиране на договора с подписване на запис на заповед,за което съвета упълномощава кмета на Общината. Представена е и съответната ценна книга издадена на 24.06.2013г.в изпълнение на горното решение и преди подписване на самия договор.
Представен като доказателство по делото е Анекс към договора,подписан от страните на 12.01.2018г.Страните са постигнали съгласие усвоената сума в размер на 13344605,00лв.да се върне с изплащане на 9 месечни погасителни вноски с различен размер и с падеж на 5 число на съответния месец за периода от 05.12.2017г.до 05.08.2018г.
Не се спори,че анекса е подписан от Кмета на общината ,без предварително взето от Общинския съвет решение в тази насока. Ищеца представя писмени доказателства ,от които се установява,че анекса е сключен по предложение на Кмета на ответната Община и след взето решение за това от Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда от 11.12.2017г.
От заключението,изготвено по допуснатата от съда по искане на ищеца,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото,се установява,че ответната страна е усвоила част от договорената сума в размер на 1344605,00лв.На 30.05.2017г.Общината е извършила плащане на сума в размер на 60388,81лв.за погасяване на лихва за забава,което е посочено изрично като основание за плащането,а на 14.12.2017г.е изплатила вноска за погасяване на главницата в размер на 53357,00лв.Към 28.10.2019г.-датата на подаване на исковата молба е останало непогасено задължение за погасяване на главницата по договора в размер на 1291248,00лв.Вещото лице изчислява размера на дължимата от ответната страна лихва за забава съгласно чл.3.1 на 313770,71лв.за периода от 31.12.2016г.до 28.10.2019г.
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема ,че предявения иск е основателен.
Процесния договор е валидно сключен при условията на чл.4 ал.1 от Закона за общинския дълг-за финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност след взето решение на общинския съвет съгласно изискванията на чл.3 от Закона и чл.21 т.10 от ЗМСМА.При сключването на договора Кмета е действал като законен представител на Общината по силата на дадените му за това правомощия по чл.44 т.15 от ЗМСМА. В изпълнение на поетите по договора насрещни права и задължения,ищеца е предоставил част от заемната сума в размер на 1344605,00лв.
Ответната страна не твърди и не представя доказателства,че е изплатила главницата по договора съгласно погасителния план съставен при подписването му или този по Анекса от 12.01.2018г.
Като отчита извършени плащания от общината в размер на 60388,81лв.за погасяване на лихва за забава върху вноските по погасителния план –неразделна част от договора,и в размер на 53357,00лв.за погасяване на главница, вещото лице установява, че към настоящия момент задълженията на общината възлизат на 313770,71лв.-лихва за забава за периода от 31.12.2016г.до 28.10.2019г.и главница в размер на 1291248,00лв.
Ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати главницата по договора в претендирания размер,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Частично основателен е акцесорния по своя характер иск за осъждане на ответната страна да заплати лихва за забава.Забавата на ответника за изплащане на погасителнитге вноски в сроковете по изготвените два погасителни плана ,които намират приложение последователно,е безспорно установена,считано от 06.01.2017г.до датата на подаване на исковата молба. Размера на задължението като сбор от лихвите върху всяка една неплатена погасителна вноска възлиза на 313770,71лв. според изчисленията на вещото лице към 28.10.2019г.Искането на ищеца обаче е да бъде присъдена лихвата до един по-ранен момент,а именно 30.09.2019г.До този момент размера на лихвата за забава възлиза на 303626,86лв.В този размер иска по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до 313770,71лв.,или за сумата от 10143,85лв.,същия като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за нищожност на Анекса към договора поради причина, че същият е сключен без предварително решение на Общинския съвет за това. Съдът приема, че Кмета е изпълнил взетото решение на ОС за сключване на процесия договор за безлихвен заем. В настоящия случай с анекса от 12.01.2018г.не се изменя сключения договор,тъй като неговите съществени елементи, определящи предмета на същия остават непроменени - крайния срок на погасяване на задължението остава същия,а новия погасителен план предвижда погасяване на главницата като отчита изтеклия до момента срок,в който заемополучателя не е погасявал кредита.
Дори да се приеме,че анекса не е произвел правно действие и следва да намери приложение първоначално изготвения такъв,възражението на ответната страна за погасяване на част от вноските за погасяване на главницата и лихвите е неоснователно.
Досежно лихвите,които като вземане се погасяват с изтичане на тригодишен срок от датата на падежа на задължението съгласно разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД ,съдът приема,че за непогасената част от лихвите този срок към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.С плащането 30.05.2017г.на сумата от 60388,81лв.ответникът е погасил лихвите за забава до 31.01.2016г.Считано от 01.01.2017г.до 28.10.2019г.-датата на предявяване на иска, погасителната давност за лихвите за посочения период не е изтекла.
По отношение на главницата съдът приема,че вземането на ищеца не е погасено по давност, тъй като в случая макар и погасяването да е разсрочено ,не се касае до периодични платежи и поради това приложение следва да намери разпоредбата на чл.110 от ЗЗД,която предвижда погасяване на вземане в петгодишен срок от датата на падежа.
Ищцовата страна претендира присъждане на деловодни разноски.Същата е представила доказателства за сторени такива в размер на 648800,75лв.,посочени в списък по чл.80 от ГПК. Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски по съразмерност в размер на 64391,20лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК *********, представлявана от Кмета К.К. да заплати на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/,ЕИК **********, гр.София, бул.“Мария Луиза“ №22 на основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД неизплатена главница в размер на 1291248,00лв.по договор за предоставяне на безлихвен заем №9258/05.08.2013г.за реализация на екологичен проект „Уличен водопровод за питейна вода и улична канализация за отпадъчни води по улица *** и булевард ***, гр.В.“,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава върху главницата, считано от 06.01.2017г.до 30.09.2019г.на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 303626,86 лв. като за разликата до 313770,71 лв.,или за сумата 10143,85лв.ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Велинград,ЕИК *********,представлявана от Кмета К.К. да заплати на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/,ЕИК **********,гр.София,бул.“Мария Луиза“ №22 деловодни разноски в размер на 64391,20лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: