№ 665
гр. Дупница, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101282 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковa молбa на Г. М. А. срещу Община Дупница.
Ищецът твърди, че в периода от 2013г. до 2024г. е упражнявал фактическа власт върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.19.238 съгласно
скица № 15-1216002-16.11.2023г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-
56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 16.11.2023г., адрес на поземления имот: гр. ***, площ: 1719
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 m); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при съседи по скица: 68789.19.237, 68789.19.232, 68789.19.236, 68789.19.231. Счита, че
владението върху имота е продължило повече от 10 години, като е осъществявано от него
спокойно и необезпокоявано. Заявява, че за имота имало сключен договор за наем и
допълнително споразумение към него от 26.10.2015г., който наем ищецът не е заплащал от
2015г. По изложените съображения моли за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на описания по-горе поземлен имот с идентификатор
68789.19.238.
Ответникът Община Дупница е получил препис от исковата молба, по която е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че имотът бил частна общинска собственост и по отношение на него
действал мораториум върху придобиването на имоти частна общинска собственост. Отрича
ищецът да упражнявал фактическа власт върху имота като го свои, като се позовава на
сключения между ответника и наследодателката на ищеца, а впоследствие и със самия ищец,
1
договор за наем, както и сочи изразяваното от ищеца желание за закупуване на имота. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на предявения иск е обусловена от наличието на правен интерес. Такъв
е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право или му създава пречки за
осъществяване на обстоятелствена проверка, посредством която ищецът би могъл да се
снабди със съответен документ (нотариален акт), удостоверяващ правото му на собственост
(Определение № 14 от 29.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2018 г., I г. о., Определение №
4322 от 5.12.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3883/2022г. и др.). В настоящия случай между
страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот, поради което предявеният иск се явява допустим и като такъв следва да се
разгледа по същество.
За да е основателен иска е в тежест на ищеца да докаже обстоятелствата, включени във
фактическия състав, въз основа на когото твърди да е придобил правата си върху процесния
имот (т.е. че през твърдения от него период е осъществявал фактическа власт върху имота с
намерение да го свои, а в случай, че фактическата власт е установена без такова намерение,
следва да докаже и преобръщането на намерението си в такова по своене на имота).
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства
(показания на свид. Д. И. и свид. С.Г.) съдът намира за установено по несъмнен начин това,
че през твърдения от него период (от 2013г. до 2024г.) ищецът Г. М. А. е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот.
От представените от самия ищец доказателства обаче, става ясно, че към 2013г.
фактическата власт е упражнявана от ищеца като наемател по сключен между ответника и
наследодателка на ищеца Н. И.а А.а договор за отдаване на общински площи под наем от
01.04.1998г. (л. 8-9, л. 35). Последното се потвърждава и от заявлението на ищеца от
17.08.2015г. (л 39), с което е изявил желанието си да замести наследодателката си в наемното
отношение с ответника, в резултат на което е подписано и допълнително споразумение от
26.10.2015г. към договора за наем (л. 5). В същия смисъл са и изявленията на ищеца от
01.02.2023г., обективирани в приложената молба, с която същият е поискал от ответника да
му продаде имота (л. 40). Признание за това, че имотът е собственост на ответника се
съдържа и в заявлението на ищеца от 08.01.2024г. (л. 41).
В съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че когато
фактическата власт върху един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно
правоотношение, с поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт се
квалифицира като държане, тъй като липсва субективния елемент на владението, като
фактически състав, т.е. държателят не владее вещта като своя. За поставяне началото на
давностния срок за придобиване на имота е необходимо държателят да започне да
2
осъществява владение върху вещта. След настъпването на падежа на задължението за
връщане на вещта той следва да демонстрира държането на вещта като своя спрямо лицето,
на което противопоставя давностното владение - нейния собственик, насрещна страна по
облигационното задължение, комуто дължи връщане на вещта въз основа на това
правоотношение. Неизпълнението на договорните задължения (в т.ч. за връщане на вещта
и/или за заплащане на наемната цена) само по себе си не е достатъчно да обективира т.нар.
преобръщане на владението. Следователно фактическата власт продължава да съществува
на основанието, на което е установена, докато не бъдат осъществени действия, чрез които се
отричат и/или отблъскват правата на досегашния собственик или владелец, като
същевременно се демонстрира претендирането на тези права за себе си. В този смисъл
Решение 139 от 16.01.2017г. на ВКС по гр.д. 2165/2016г., II г.о., Определение № 2432 от
20.05.2024г. на ВКС по гр.д. № 3034/2023г., II г.о., Решение № 118 от 21.05.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1535/2013 г., II г. о., Решение № 291 от 09.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009г. на
ІІ г.о., Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1840/2013 г. на І г.о., Решение № 115
от 28.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 977/2016г. на ІІг.о. и мн. др.
В настоящия случай не са ангажирани доказателства за извършени каквито и да било
действия на ищеца, с които през исковия период от 2013г. до 2024г. да е отрекъл правата на
ответника. Напротив, от обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че
неколкократно същият е признавал пред ответника, че последният е собственик на имота,
докато ищецът упражнява фактическа власт като наемател (т.е. като държател). Както бе
изяснено по-горе, в тази хипотеза отсъства субективния елемент на владението (чл. 69 ЗС),
поради което в полза на ищеца не тече придобивна давност.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано придобиването от
ищеца по давност на процесния недвижим имот. Следователно, предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ответникът за сумата от 850 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Община
Дупница, Булстат: *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, пл. „Свобода“
№ 1 иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. М. А. е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68789.19.238 съгласно скица
№ 15-1216002-16.11.2023г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот е от 16.11.2023г., адрес на поземления имот: гр. ***, площ: 1719 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
3
(до 10 m); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи по
скица: 68789.19.237, 68789.19.232, 68789.19.236, 68789.19.231.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Дупница, Булстат: *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, пл. „Свобода“
№ 1 сторените по делото разноски, а именно: 850 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4