№ 579
гр. Бургас, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Н.В. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200817 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „***“ ООД, ЕИК *** против
наказателно постановление (НП) № 802174-F787173/17.12.2024г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.
1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се
констатациите на наказващия орган като се твърди, че дружеството разполагало с фискални
устройства, но в обекта не се приемали плащания в брой. Разплащанията на събитието се
извършвали чрез безналични плащания като се сочи за договорни отношения с *** и
организатора на събитието. Безналичните плащания на фестивала постъпвали по разчетна
сметка на *** посредством фестивални карти, които се зареждали чрез банкова система с
парична сума от посетителя под формата на открита индивидуална микросметка и при
плащане посетителят прехвърлял сумите от индивидуална микросметка към разчетна сметка
в *** АД. Всички безналични плащания били свързани с разчетната сметка на *** и се
администрирали от банката чрез въведена система за разплащане с фестивални карти и
платежна технология „***”. Дружеството „***“ ООД нямало качеството на задължено лице,
тъй като партньор на събитието било *** АД, с която „***” ЕООД имало договорни
отношения, а „***“ ЕООД имало договорни отношения с „***” ЕООД като дружеството
жалбоподател не притежавало и не стопанисвало обект, от който да извършва продажби от
свое име. След приключване на фестивала *** превеждало събраните суми на „***” ЕООД и
дружеството организатор се разплащало с търговците, участвали на събитието какъвто било
„***“ ООД чрез банкови преводи по обявени от тях сметки като за разплащанията била
издавана данъчна фактура. Била налице пълна проследимост на реализираните продажби и
отчетност. Счита, че НП е незаконосъобразно. Не било мотивирано налагане на имуществена
санкция в размера в НП, моли за отмяна на НП.
1
В съдебно заседание представител на дружеството не се явява, депозирано е писмено
становище като се поддържа жалбата, излагат се отново подробни съображения, оспорват се
установените от НАП факти, поддържа изложеното, че е налице проследимост на
разплащанията.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли
да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване НП
е връчено на 31.01.2025г., а жалбата е подадена с пощенски оператор на 14.02.2025г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице.
На 28.06.2024г. била извършена проверка от служители на НАП в това число от св. Т. Г.
на обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – каравана за бургери, находящ се в гр. ***,
местност/***, на входа на плажен фестивал ***, стопанисван от *** ООД. Установило се от
органите по приходите, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация,
дистанционно свързано към НАП, работещо фискално устройство като в 18:43 ч. на
28.06.2024 г., била извършена контролна покупка на вода на стойност 5 лева, заплатени от Т.
С.Б. - инспектор по приходите посредством фестивална карта, в която имало депозирани
пари (предварително внесени на каса, разположена на входа на фестивала), за което от
устройството на фестивални карти в обекта е издаден документ на стойност 5 лева, в който е
описан потребителски номер *** и потребител ***, без за покупката да бъде издаден
фискален касов бон поради липсващо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от
ръчен кочан. Свидетелят преценил, че дружеството е допуснало нарушение на разпоредбите
на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Извършената
проверка била документирана с ПИП cep. АА № 0187237.
На „***“ ООД бил съставен АУАН на 10.09.2024г. като бил съставен в отсъствие на
представител на задълженото лице, съгласно изготвен протокол 1908176, но му е връчен, т.е.
дружеството е било запознато с неговото съдържание и не се касае за нарушаване на
правото му на защита, като е депозирало и възражение срещу съставения АУАН, което
наказващият орган формално обсъдил и на 17.12.2024г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС за покупката да бъде издаден
фискален касов бон поради липсващо в обекта фискално устройство.
Прието е, че с описаното деяние била нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. 1
от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства и доказателствени средства. От доказателствата
по делото действително следва да се приеме, че разплащанията на територията на фестивала
се извършват безкасово с кредитни, дебитни карти и фестивална карта.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Приема, че НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024г.
на Изпълнителен директор на НАП, а АУАН е издаден от инспектор по приходите, който
притежава необходимата компетентност.
2
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена
проверка и какви са констатациите от нея.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава
Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът
за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.
Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се урежда с приетата на
основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата).
На първо място съдът не споделя поддържаната защитна теза, че АНО неправилно е
приел, че жалбоподателят не носи отговорност за нарушението в качеството си на
стопанисващ обекта. Независимо, че е бил участник във предварително организирано
събитие – фестивал, безспорно се установява, че дружеството е извършвало търговска
дейност чрез проверения обект като на място е имало обект, от който се извършват
продажби, била е закупена стока – вода, представена е декларация от съдружник в
дружеството „***“ ООД, че се осъществява търговия (бърза закуска). В тази връзка
жалбоподателят в качеството си на търговец, стопанисващ обекта попада в обхвата на
нормата на чл. 3 от Наредбата. В тази връзка в негова тежест е възникнало и задължението
по чл. 7, ал. 1 от Наредбата.
Установява се по делото, че организаторът на събитието приема разплащания на
територията на събитието чрез използване на фестивални платежни карти и банкови
платежни карти. Следователно, всеки посетител на фестивала може да извърши покупка на
стока или услуга чрез използването на фестивалната карта, какъвто е случая с използваната
карта от страна на органите по приходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на
ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии
и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
3
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Съгласно чл.
118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с
ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални
устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на
валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей,
без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1,
т. 1, 4, 7 и 8.
В случая съдебният състав не споделя съображенията за наличие на изключение. В
случая е била извършена покупка, за която не е издадена фискална касова бележка. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са длъжни с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно
изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, следва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените
задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. В случая такава фискална касова
бележка не е издадена, тъй като е липсвало в обекта монтирано и въведено в експлоатация
ФУ, за което съдът се доверява на разпитания свидетел. Предвид наличието на различни
начини на плащане в това число и чрез фестивални карти, няма как да се приеме, че отпада
задължението на дружеството за монтиране и въвеждане в експлоатация на ФУ на
събитието. В тежест на жалбоподателя е възникнало задължение да издаде касова бележка
при получено плащане чрез фестивалната карта на сумата от 5 лева за извършена продажба
на вода. Безспорно се установява от събраните доказателства, че в обекта не е имало
действащо фискално устройство. При така установеното жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Всички тези факти са намерили отражение
както в АУАН, така и в НП.
Макар дружеството да твърди, че има регистрирани устройства в НАП конкретното
нарушение касае липсата на монтирано и въведено в експлоатация на ФУ в конкретния
обект, в момента на плащането на стойността на стоката.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са длъжни с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка,
която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, следва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно
установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. В случая такава
фискална касова бележка не е издадена, тъй като е липсвало в обекта монтирано и въведено
4
в експлоатация ФУ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството.
С оглед на изложеното този състав приема, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което
законосъобразно дружеството е санкционирано чрез издаването на процесното НП (по
идентични казуси е налице произнасяне на Административен съд Бургас - Решение № 6311
от 11.07.2025 г. по к. адм. н. д. № 936 / 2025 г. на XIV състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 5995 от 03.07.2025 г. по к. адм. н. д. № 790 / 2025 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас).
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, която
предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Изр.
2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
В случая наказващият орган не е въвел твърдение нито в АУАН, нито в НП, че
нарушението води до неотразяване на приходи и в какъв размер. Липсват въведени ясни,
точни и коректни твърдения да са били укрити приходи като в тази насока и жалбоподателят
заявява, че е възможно проследяване на извършените плащания. След като наказващият
орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване
на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да бъде приложена е чл.185,
ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В случая липсва пречка да се приложи посочената санкционна разпоредба, тъй като тя
е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията.
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да
не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като
приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна
квалификация остава непроменен. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС се явява
привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-
во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата
следва да бъде наложена в размер от 1000 лева като се отчита стойността на покупката,
която е в размер на 5 лева, санкцията следва да е пропорционална, но също така и че не се
установява да са налице други нарушения от това дружество.
Следва да се посочи, че не се касае за „маловажен случай“ на административно
нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения от този вид. Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган
не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН определя, че „маловажен
случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В случая по делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод,
че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с
5
по-ниска степен на обществена опасност и изобщо да не се наложи наказание, а да се
отправи предупреждение.
С оглед на горното, съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената санкция, като същият бъде намален от 6000 лева на 1000 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се изменя.
Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на
жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на
наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера
на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на
изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за
претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (арг. Решение от
07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на Административен съд - Стара
Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д.
№ 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от
22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново;
Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново и др.). Жалбоподателят не претендира разноски и не представя
доказателства за сторени такива.
Наказващият орган претендира разноски като се защитава от юрисконсулт и следва да
се определят разноски на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност
на делото в размер на 120 лева като следва да се присъдят разноски съразмерно на
потвърдената част, а именно 20 лева.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 802174-F787173/17.12.2024г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което на „***“ ООД, ЕИК ***
за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
6000 лева В ЧАСТТА относно приложимата санкционна разпоредба като Я
ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 6000 (шест хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална Агенция за приходите
разноски в размер на 20 (двадесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6