Присъда по дело №1594/2010 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА НА НОХД  № 1594/10 г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Варненска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение и внесла обвинителен акт в съда срещу подсъдимия:

- В.Д.К. *** за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1  от НК, за това, че на 05.08.2009г. в гр. Варна направил опит умишлено да умъртви И.Р.С., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Разпитан на досъдебното производство подсъдимият не се признава за виновен и не желае да дава обяснения.

Служебно съдът е разпоредил предварително изслушване на страните, на основание чл. 370 ал. 1 от НПК.

В съдебно заседание след разясняване на процедурата по реда на глава ХХVІІ от НПК, подс. и защатата направиха искане производството по делото да бъде приключено при условията на чл. 371 т. 2 НПК. С определение, на основание чл. 372, ал. 3 НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие за ползване на събраните на досъдебното производство доказателства при постановяване на присъдата и обяви, че ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подс. К. признава напълно фактите описани в обвинителния акт, признава се за виновен по обвинението, изразява съжаление и в последната си дума пред съда моли за по- малко наказание.

В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение. Моли съда да признае подс. за виновен, като му определи наказание по чл. 58а ал. 4 от НК при условията на чл. 55 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от шест години, както и да се зачете предварителното му задържане.

Защитата на подсъдимия не оспорва обвинението, пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а ал. 4 от НК в рамките на минималния размер, но по-ниско от предложеното от ВОП с приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.

Съдът, като прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, съобразно разпоредбите на чл. 14и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс. В.К. от 2006г. живеел на квартира в гараж пригоден за живеене собственост на С.Ж.на адрес гр. Варна, ул. Гоце Делчев № 42. Тъй като през последната година често не можел да си намери работа като строителен работник, той помолил св. Р.Т./дъщеря на Стоян Жеков/ да му намери съквартирант, с който да си дели наема за жилището. Св. Тодорова пуснала обява във в-к. „Позвънете" за да намери съквартирант на подс. К.. На обявата се обадил св. И.С.. Той се срещнал със св. Тодорова и след като се съгласил на поставените условия, сключил договор за наем от 15.09.2008г. От тогава св. С. се настанил в гаража. Запознал се с подс. К. и двамата започнали да обитават заедно квартирата, като си делели наема по равно.

Поради липса на работа подс. К. по-често оставал и през деня в квартирата, а св.С. ходел на работа, като по някога отсъствал за няколко дни от квартирата.

На 05.08.2009г. подс. К. бил през целия ден в квартирата. Гледал телевизия и употребявал алкохол. Около18.00 часа св. С. се върнал от работа и заварил подсъдимия в квартирата.

Подс. К. попитал св. С. дали знае къде е зарядното му устройство за мобилен телефон. Св. С. му казал, че го е скрил под матрака на леглото си.

Св.С. скрил зарядното устройство на подс. К., заради постоянното лошо отношение на обвиняемия, проявено в постоянни обиди, заплахи за гонене от квартирата, заплахи, че ще го заколи с нож и други обиди.

След този разговор св. С. извадил от под матрака зарядното устройство и го дал на подс. К.. След това св. С. отишъл във вътрешния ъгъл на стаята където се намирала мивката, за да се измие и да пие вода. Докато С. бил на мивката с гръб към стаята - не виждал какво прави в момента подс. К..

През това време подс. К. взел от шкафа до леглото си своя нож и тръгнал с него към св. С..

Като се измил св. С. се обърнал и в същия момент видял пред себе си подс. К..

Подс. К. замахнал с ножа и пробол св. С. в областна на шията от ляво, без последния да може да реагира или да се предпази. Св. С. усетил удара и притиснал раната, тъй като от нея излизало доста кръв. След като притиснал раната си св. С. минал покрай подс. К. и излязъл на вън на улицата, като по целия път от мивката до улицата от врата му течала много кръв, която падала на пода на квартирата и вън по плочките.

Уплашен, че може да умре на, св. С. започнал да вика за помощ. Тези негови викове били чути от живеещия в блока св. Д.А., който в това време бил в дома си. Той чул как св. С. викал - „Помощ помогне, умирам". Излязъл на терасата и видял С., когото не познавал лично, но знаел, че живее заедно с подс. К.. Видял го да стой до едно от дърветата на тротоара, бил изцапан с кръв и се държал някъде в областта на гърдите. Видял също така, че в близост до св. С. нямало никой. Св. Атанасов веднага се обадил по мобилния си телефон на номер 112 и разказал това, което видял от балкона. Виковете на св. С. били чути и от св. И. Несторов, който също живеел в блока над гаража. Св. Несторов след като видял от балкона на апартамента си състоянието на св. С. се върнал в домът си и се обадил на телефон150, като подал сигнал за пострадал човек.

В това време подс. К. забърсал със стирка част от кръвта до мивката. Отказал се да чисти останалата кръв, тъй като била много и излязъл на вън при св. С. за да види състоянието му като се е държал все едно не знае какво се е случило.

Малко по- късно пристигнал екип на Бърза помощ, който отвел св. С. ***, където му била оказана медицинска помощ.

Заключението на изготвената СМЕ № 725/2008г. /л.134-138/ установявя, че св. И.С. е получил прободно-прорезна рана в лявата половина на шията. Същата ангажира кожа, подкожие, лезия /срязване на лява сънна артерия една втора от циркумференцията и пълно срязване на лявата яремна вена. Травматичните увреждания от този вид се получават в резултат на удар с или върху предмет с остър връх и режещ ръб, реализирани в лявата половина на шията в посока отляво на дясно. Съпроводени са с значително кървене и без навременна хирургическа интервенция същите биха довели до смъртен изход и в този смисъл е налице постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.

Според заключението на СМЕ /л.116-117/ установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на подс. К. съответства на гранична средна - тежка степен на алкохолно повлияване, при която са налице значителни нарушения в рефлексите, кординацията на движенията, адекватно възприемане на околната среда, критична оценка на собствените постъпки.

От заключението на СПЕ /л. 109-114/ е видно, че подс. К. след изпитото количество алкохол е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен. Това състояние в периода на инкриминираното деяние 05.08.2009г. му е позволявало да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма клинични симптоми на разстройство на паметта, като отслабване или амнезия. Към момента на деянието той не е бил в състояние на физиологичен афект. Начина му на реагиране и поведение са характерни за здравите в психично отношение лица.

Заключението на СПЕ /л. 125-129/ сочи, че св. И.С. не страда от психични заболявания както и от зависимост към психо-активни вещества. Към момент на извършване на деянието на 05.08.2009г. не е бил под въздействие на психо-активни вещества. В състояние е да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Съдебно дактилоскопната експертиза /л. 153-157/ установява, че по стирката използвана за почистване на кръвта по пода около мивката има оставени дактилоскопни следи идентични с тези на подс. К..

Видно от заключението на ДНК - експертизата /л. 159-165/, ДНК профилът иззет от острието на ножа иззет от квартирата на подс. К. /л.47-48/ напълно съвпада с ДНК профила на св. И.С..

Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събрания на досъдебното производство доказателствен материал,  приобщен по реда на чл. 283 от НПК, който подкрепя самопризнанията на подсъдимият.

Предвид изложеното и след анализ на събраните доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 14 и чл. 18 от НПК, съдът призна за виновен подсъдимия В.Д.К. в това, че на за това, че на 05.08.2009г. в гр. Варна направил опит умишлено да умъртви И.Р.С., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Съдът прие, че с деянието подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 115 вр. чл. 18  ал. 1 от НК.

От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие  - подс. К. чрез удар с нож в областта на шията отляво е направил опит да умъртви своя познат. Деянието е останало на фазата на опита - не са настъпили последиците от тези му действия, а именно смъртта на пострадалия. Налице е опит към убийство, тъй като подсъдимия целенасочено и стискайки ножа е нанесъл един силен удар в жизнено важна област на тялото и то с прободно - прорезно оръжие - нож, средство годно да причини смъртта.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице: подс. К. не страда от психично заболяване към момента на извършване на деянието и е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК не е извършено в състояние на физиологичен афект. Начина му на реагиране и поведение са характерни за здравите в психично отношение лица.

От субективна страна : деянието е извършено от подс. К. при условията на пряк умисъл - той е съзнавал, че използвайки нож и нанасяйки удар в областта на шията ще причини смъртта на своя познат и е целял настъпването на обществено опасния резултат. Наред с това съдържанието на умисъл се извежда, както от съществуващите обективни факти свързани със средството, от мястото на нараняването, целенасоченото посегателство без да му даде възможност да се предпази, а така също и от уязвимостта на органа върху който се посяга. В случаят, както бе посочено подсъдимия е нанесъл на пострадалия удар с нож и то в шията, в която се намират жизнено важни органи на човешкото тяло, като за силата на удара може да се съди по характера на получените увреждания; прободно прорезно нараняване в лявата половина на шията със срязване на лява сънна артерия, една втора от циркумференцията и пълно срязване на лявата яремна вена, които са обусловили постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Съпроводени са със значително кървене и без своевременната хирургическа интервенция тези наранявания биха довели до смъртен изход за пострадалия С..

За да наложи наказание на подс. К. съдът прецени степента на обществена опасност на деянието – същата е висока и тази на дееца - ниска, взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - критичното отношение към извършеното, пълните самопризнания и изразено съжаление, направени макар и на един по-късен етап едва в с. з., чистото съдебно минало, че деянието е на фаза опит, които съобразно разпоредбата на чл. 58 б. “а” НК дават възможност на съда да приложи разпоредбата на чл. 55 НК, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства / изключая алкохолното повлияване /. Касае се за 51г. мъж, женен, родом от Р. Молдова, завършил средното си образование, който е полагал обществено полезен труд в Р. България от 2001г. в различни фирми, като строител - арматурист и към момента на деянието трудово ангажиран. Извършеното престъпление е инцидентна проява в неговото поведение.

Съдът прецени и посочено по – горе обстоятелството, че деянието е извършено при условията на чл. 18 от НК и не са настъпили обществено опасните последици, макар и по независещи от волята на дееца причини, за което законодателят предоставя възможност с оглед на конкретните обстоятелства да приложи разпоредбата на чл. 58 от НК.

Отчитайки всичко това и съобразявайки разпоредбите на гл. 27 НПК, / по който процесуален развой е протекло производството/ съдът определи наказанието по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, т. к. са налице едновременно и условията на чл. 55 НК, като приложи само разпоредбата на чл. 55 НК, явяваща се по-благоприятна за дееца, като в случая и най - лекото предвидено в закона за това престъпление наказание от десет години се явява несъразмерно тежко, поради което слезе под най- ниския предел, а именно:  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което наказание на основание чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС да търпи ефективно при ОБЩ затворнически режим в затворническо общежитие от открит тип.

Според състава на ВОС, така наложеното наказание е адекватно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца, както  и на целите по чл. 36 от НК.

Съдът зачита предварителното задържане от 06.08.2009г.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, тези за служебно назначения защитник, като съда се произнесе по ВД и по въпроса за веществените доказателства, съобразно изискванията на чл. 53 от НК.

 

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                  СЪДИЯ ПРИ ВОС: