№ 3507
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110148513 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД спрямо
М. АЛ. С. за заплащане на следните суми: следните суми: сумата 658.43 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 134769 за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата 73.07 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.04.2021 г.; сумата 58.50 лв.
– такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 12.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 10.79 лв. – обезщетение
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 22.04.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 26037/2021 г. по описа на
СРС, 88 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 50, вх. А, ап. 9, с аб. № 134769, като купувачът не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил
паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Излага и, че ответникът не е заплатил дължимата такса дялово
разпределение, за което също се дължало обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ответникът е ангажирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
1
исковата претенция по основание и размер като недоказана. Оспорва да е налице
облигационна връзка между страните. Твърди ЗЗП да е специален по отношение на ЗЕ и се
позовава на чл. 62 ЗЗП. Навежда твърдения за наличие на неравноправни клаузи в общите
условия. Сочи, че приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки по други фактури
може да става само с изричното съгласие на потребителя. Счита за неоснователни
претенциите за услугата дялово разпределение. Оспорва претенциите за обезщетение за
забава като неоснователни. Липсвали доказателства относно датата на публикуване на данни
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Прави възражение за давност.
Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД е
конституирано по делото с определение от 21.11.2021 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 26037/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185 от 12.02.1991 г., с
който Сийка Петрова С. и Александър Димитров Сидеров са дарила на М. АЛ. С. 1/2 ид. ч.
от апартамент № 9, находящ се в гр. София, бул. Толбухин № 53, ет. 4, ведно с избено и
таванско помещения. Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот,
2
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89 от 30.12.1992 г., с който
Сийка Петрова С. и Александър Димитров Сидеров са дарила на М. АЛ. С. 1/2 ид. ч. от
апартамент № 9, находящ се в находящ се гр. София, бул. Толбухин № 53, ет. 4, ведно с
избено и таванско помещения. Установява се от удостоверение от ГИС София, че стар адрес
гр. София, бул. Толбухин № 51-57 е идентичен с адрес гр. София, бул. Васил Левски № 46-
52.
Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил
с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на
процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото,
за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплащат
стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в
качеството му на собственик на процесния имот.
Установява се по делото и, че с молба-декларация от 18.09.2007 г. ответникът М. АЛ.
С. е поискал откриването на партида за процесния имот чрез топлопреносното предприятие,
като е декларирал, че имотът се ползва от двама ползватели. Към този документ се съдържа
и декларация от дата 02.09.2007 г., като със същата ответникът се е задължил при промяна
на собствеността, предназначението или начина на ползване на имота да уведоми ищцовото
дружество. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Не се спори по делото и, че при ищеца е открита партида на името на М. АЛ. С. за
процесния имот. Видно от представените документи от третото лице-помагач изготвените
формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия касаят именно
партидата на М. АЛ. С., всеки един от формулярите е подписан от потребителя, като
поставените подписи не са оспорени в предвидения за това срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и М. АЛ. С., възникнало по силата на индивидуалния договор
за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
3
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 4 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО, а в банята и
щранг-лира. За 4 уреда няма изчислена ТЕ за процесния период. За щранг-лирата има
служебно изчисление на база инсталирана мощност, умножена по максимален специфичен
разход на сградата. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна
отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. В процесния
имот имало монтиран един брой водомер за топла вода, който е отчитан с подпис на
потребител в процесния период. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с
Наредба от 01.06.2004 г. Изравнителната сметка за 19/20 г. е при отразяване на промяната в
цената на ТЕ.
Процесният имот е обслужван от две абонатни станции с отделни топломери.
Топломерите с фабр. № 4012304 и № 4020369 са преминали метрологична проверка след
изтичане на 24 месечния срок. Вещото лице е конкретизирало, че топломерите не са сменени
и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойност. И в съдебно
заседание на 08.02.2022 г. вещото лице е конкретизирало, че това, че не са сменени
топломерите означава, че са били годни, тъй като при проверката не е имало отклонения
извън допустимите граници. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на
4
техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва
метрологичен контрол – първоначален и последващ. Неспазването на срока за проверка на
измервателното средство обаче не се отразява на установеното в процеса количество на
топлинната енергия, тъй като при последващата проверка на топломерите, извършена
м.10.2021 г., е установено, че тези топломери продължават да измерва правилно и след
законовия срок за извършване на проверка за точност. Щом измерванията за последващ
период са били верни, то няма как те да не са такива за процесния период, при положение, че
не е установена промяна в начина на работа на топломерите или манипулация върху тях. С
последващата проверка е установена годност на топломерите и за процесния период, поради
което незспазването на срока за последваща проверка, не се е отразило на измереното
количество ТЕ.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е
656.24 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислените
лихви. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Оттук и от изчисленията на СТЕ се установява, че за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. при отчитане на изравнителните сметки е ползвана
топлинна енергия на стойност 656.24 лв.
Липсват твърдения и доказателства за заплащане на дължимата сума, а и от
кредитираната ССчЕ се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите,
предмет на процеса. ССчЕ е стигнала също до извод, че дължимата сума за ТЕ за процесния
период е 656.24 лв. Действително от ССчЕ се установява, че от изравнителна сметка за
връщане за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. е погасено задължение на ищеца по фактура
за м.06.2020 г. в размер на 2.18 лв. В тази насока е налице е изрично възражение в отговора
на исковата молба за приспадане на суми от изравнителни сметки към други фактури.
Следва да се посочи, че вещите лица и по СТЕ, и по ССчЕ са работили като са направили
изчисленията и са приспаднали сумата от 2.18 лв. от общодължимата сума за процесния
период, поради което и са получили различна стойност от тази претендирана по исковата
молба. Т. е. крайната сума по кредитирана СТЕ е приспаднала изцяло сумата за връщане по
общата фактура за м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. от общия размер на вземането по тази
фактура.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника във възражението по чл. 414 ГПК по
ч. гр. д. възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.05.2021 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 15.05.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
5
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. По настоящото производство това е без значение, тъй като и без
отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, то първото вземане за м.05.2018 г., е станало
изискуемо едва на 15.07.2018 г., а давностния срок за него изтича на 15.07.2021 г. /като при
отчитане на ЗМДВИП и спирането на давностния срок, то същият изтича на 22.09.2021 г./.
Липсват вземания, които да са станали изискуеми преди 15.05.2018 г., поради което
възражението за настъпила погасителна давност за вземанията за топлинна енергия е
неоснователно.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 656.24 лв. за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 658.43 лв.
искът ще се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2021 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи, както и от
кредитираната от съда ССчЕ, а именно – 58.50 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.05.2018 г. е започнала да тече от 01.06.2018 г.,
поради което не е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /а и срокът на
погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно
ЗМДВИП/. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в
цялост за сумата от 58.50 лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане.
6
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура – виж решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 52.17 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 22.04.2021 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 16.09 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
22.04.2021 г.
Оттук и претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
ще се уважи за сумата в размер на 68.26 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. – 22.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 73.07
лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 10.79 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 22.04.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 581.78 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
7
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./ и в размер на
73.33 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответникът не претендира и не доказва направата на разноски, поради което и на
същия не се следват разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
срещу М. АЛ. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. Васил Левски № 50, вх. А, ап. 9,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове, че М. АЛ. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата 656.24
лв. – главница, представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 50, вх. А, ап. 9, с аб.
№ 134769, сумата 58.50 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2021 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 68.26 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. –
22.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 26037/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 656.24 лв. до пълния предявен размер
от 658.43 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 68.26 лв. до пълния предявен размер от 73.07 лв. и за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер
на 10.79 лв. за периода 01.07.2018 г. – 22.04.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. АЛ. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. Васил Левски № 50, вх.
А, ап. 9, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за исковото производство в размер на 581.78 лв. по съразмерност, както и
разноски за заповедното производство в размер на 73.33 лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8