№ 20153
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20251110107212 по описа за 2025 година
Предмет на делото са обективно съединени искове от Ж. Б. И. с ЕГН ********** срещу ***
и *** както следва: 1.Главен по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 58 ЗКИ за прогласяване нищожността на целия договор
за кредит № ***, сключен от ищцата с първия посочен ответник; 2. Евентуален на същото
основание, но за прогласяване нищожността на чл. 4 от посочения Договор за кредит.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Първият ответник *** в законния срок представя отговор и взема становище за
неоснователност на исковете. Сочи, че не е материално – правно легитимиран да отговаря
по извършените и приетите от ищцата цесии на вземането. Алтернативно сочи, че договорът
не е нищожен в цялост, нито някоя негова клауза. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
Вторият ответник *** счита претенциите за неоснователни. Излага подробни съображения в
отговора. Също иска да се отхвърлят, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представен е договор за банков кредит № ***., сключен между *** и Ж. Б. И.
/кредитополучател/, по силата на който, банката е предоставила в заем сума в размер на
3520 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг договор. Уговорена е лихва в
1
размер на 18 % за периода от отпускането на кредита до 26.08.2018 г., а след изтичане на
този срок, за оставащия такъв, банката следвало да прилага годишна лихва в размер на
лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за евро, увеличен с надбавка от 15.9
пункта. Към датата на сключване на процесния договор, лихвеният процент, базиран на
спестяванията на банката за евро, бил в размер на 2.1. % годишно. ГПР бил уговорен в
размер на 19.98 %, а общо дължимата от кредитополучателя сума била в размер на 7697,33
евро. В чл. 6 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката
еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева.
Приложени са Общи условия на *** за кредити на физически лица.
Представен е и погасителен план към договора за кредит.
Приложени са уведомления за извършени прехвърляния на вземане (цесия), адресирани до
ищцата Ж. И., с което последната е уведомена, че вземането на кредитодателя е прехвърлено
на ***.
Представени са разписки за плащане на суми от Ж. Б. И. в полза на ***.
Представено е споразумение за разсрочване на парично задължение от 14.09.2023 г.,
сключено между *** и Ж. Б. И., съгласно което страните са уговорили разсрочване на
задължението на кредитополучателя.
Представено е извлечение от банковата сметка на ищцата.
Приложена е методика на *** за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на
ЗПК.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че съгласно справка за начислени, платени и неплатени задължения,
предоставена от ***, за периода 26.08.2015 г. – 19.12.2019г., по процесния договор за кредит
е прилаган ГЛП в размер на 18 % без промяна, както е било договорено. Процесният кредит
в размер на 3 520 евро е усвоен на 26.08.2015 г., като с усвоената сума са погасени
задължения по договор за кредит № *** в размер на 3447,88 евро, а с останалата сума били
погасени вноски по процесния кредит, като били извършени и плащания в размер на 123,85
евро за главница, 645,90 евро за договорна лихва, 4,25 евро наказателна лихва и 12,78 евро
платена такса разглеждане. Установени са и плащания по процесния договор, извършени от
ищцата, в общ размер на 3050 лева. Размерът на наказателната лихва за просрочена главница
по процесния договор, за периода 26.08.2015 г. – 19.12.2019 г., възлиза на 290,04 евро.
Обобщено е подробно и как са били отнасяни плащанията по договора.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на парична
сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и
2
да върне в определения срок. Приложение в отношенията между страните следва да намерят
нормите на ЗПК, тъй като ищцата има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 19,98 %,
с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Ответникът *** е посочил в отговора на исковата молба, че непосочването на начина, по
който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от
такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно,
че при посочен, макар и неправилно определен ГПР, се явява изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. Затова и неяснотата или подвеждащото му оповестяване
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в
3
договора за кредит при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
кредитодателят е нарушил императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица недействителност на договора.
В случая не е необходимо да се обсъждат останалите възражения за нищожност,
както и да се разглеждат евентуалните искове.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № ***, се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на
непосочването му.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ищцата. Същата претендира
заплащането на разноски, както следва: 500 лева – депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, което се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
основанието за предоставяне на безплатна правна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Тъй като в
тези случаи размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, настоящият
състав намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, наличието на
многобройна практика по такива спорове, следва да се определи адвокатско възнаграждение
в размер от 450,00 лева.
По факта, че ищцата е освободена от държавна такса с определение на съда, и на
основание чл. 78, ал. 6 по изхода на делото, ответниците дължат заплащането на държавните
такси, дължими по делото. Същата е 601,20 лева. Тя се дължи само и изцяло от втория
ответник – ***, тъй като нему са прехвърлени вземанията, привилегиите и тежестите по
признатия за нищожен договор и банката-кредитодател няма основание да има разноски по
вече прехвърлено в чужд патримониум вземане – комуто ползите, нему и вредите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ж. Б. И. с ЕГН ********** срещу ***, с
ЕИК *** и ***, с ЕИК *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 58 ЗКИ,
че договор за кредит № *** е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, с ЕИК *** и ***, с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ж. Б. И. с ЕГН **********, сумата 500,00 /петстотин/ лева разноски.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ***, с ЕИК *** и ***, с ЕИК
*** , ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. А. Д. – САК, с личен № на адвокат ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, като ЗАДЪЛЖАВА адв.
А. Д. да представи банкова сметка .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ***, с ЕИК *** , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 601,20 /шестстотин и един лева и 20 стотинки/ лева дължима
държавна такса.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5