Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 19.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровски районен
съд в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадасета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева
при секретаря Радинка
Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора ...................... като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХД №675 по описа за 2018 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя М.Т.П.
ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление №18-0892-000110/23.04.2018
г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР Габрово, с което с това че на
23.02.2018 г. в гр. Габрово, ул. "Скобелевска" №28 в посока площад
"Възраждане", като водач на МПС - лек автомобил "Сеат Леон"
с ДКН ЕВ 9819 ВВ, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, както и
затова че носил акт за нарушение по ЗДП с изтекъл срок, за нарушения съответно
на чл.174 ал.3 от ЗДП и чл.157 ал.6 от ЗДП са му наложени наказания - глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца за първото
нарушение и глоба в размер на 20,00 лева за второто.
Същият моли съдът да отмени цитираното наказателното
постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата си се позовава на допуснати съществени процесуални
нарушения, без да уточнява какви са те. Оспорва фактическата обстановка като
твърди, че не е отказвал да му бъде извършена проверка. Алтернативно пледира за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата не изплаща представител и не
взема отношение по нея.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:
На 23.02.2018 г. жалбоподателят М.Т.П. управлявал МПС
- лек автомобил "Сеат Леон" с ДКН ЕВ 9819 ВВ,, собственост на К. И.
***. Около 22,45 ч. пред №28 на същата улица бил спрян за проверка от АПЕ . При
проверката, след установяване самоличността на водача, полицейските служители
забелязали, че същият е силно превъзбуден. Решили да извършат проверка на П. с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Жалбоподателят отказал да бъде тестван. Издаден бил талон за
медицинско изследване, който П. получил, но не се явил и не дал кръв за
лабораторно изследване. Съставен бил АУАН №119/23.02.2018 г., а въз основа на
него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетеля Р.Г.Ц., както и от приложените писмени
такива- писмо с вх.№ 4101/22.05.2018 г.; жалба; пощенски плик; копие на АУАН
119/2018; копие на НП 18-0892-000110; копие на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка; копие на талон за изследване; копие на
заповед №8121з-952; справка картон на водача и писмо от РУ - Габрово.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът прие следното:
При издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3
от ЗАНН. Спазени са императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Жалбата
е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Относно
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП:
По делото безспорно беше доказано, че полицейските
служители са предприели проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Теск 5000”
с инвентарен номер 0025, каквато жалбоподателят е отказала да бъде извършена.
Свидетелят Р.Ц. е категоричен относно отказът на П. да му бъде извършена такава
проверка. Тези свидетелски показания са подробни, изчерпателни, логични и като
такива бяха възприети от съда. Те съответстват на констатациите направени в
АУАН и останалите, приложени в преписката материали.
Жалбоподателят отрича да е отказвал извършване на
такава проверка, без да сочи доказателства или да излага аргументи в подкрепа
на тезата си. Тази негова защитна
позиция не намира опора в доказателствата по делото и не беше кредитирана от
съда.
Чл.174 ал.3 от ЗДП гласи: "Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Анализът на така цитираната разпоредба
недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да
бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози по двата посочени в наредбата начина,
т.е. отказал е да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за това
нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени в
ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества, което няма как да бъде установено по
предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на
дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и
водачи, които отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност,
предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или друго
упойващо вещество. Така че, водачът
следва да е отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания
случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната
му отговорност. Отказът на П. да му бъде извършена проверка с техническо
средство е установен по безспорен начин от събраните гласни и писмени
доказателства. Видно е също, че по отношение на него е издаден талон за
медицинско изследване №0035758 , връчен в 23,45 ч. на 23.02.2018 г., като в
указания срок от 45 минути същият не се е явил в ЦСМП в гр. Габрово и не е дал
кръв за химически анализ.
Преценявайки степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, тъй като при индивидуализацията на нарушението не се установяват
признаци, които да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Въз основа на горното съдът приема, че жалбоподателят
е осъществил състава на вмененото нарушение, за което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран. В цитираната по-горе разпоредба на чл.174
ал.3 от ЗДП, която е и санкционна норма, са фиксирани като конкретни стойности,
както глобата, така и срокът на лишаване от правоуправление. Те са идентични с
тези, наложени от АНО, което потвърждава извода, че в тази част обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Относно
нарушението по 103 от ЗДвП:
При извършената проверка на 23.02.2018 г., освен че
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, жалбоподателят
представил АУАН по ЗДП с изтекъл срок. Съгласно чл.157 ал.6 от ЗДП "При
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му." Този срок именно не е бил спазен от жалбоподателя, според
АНО, за което той е ангажирал отговорността му. Съдът, обаче намира, че
наказателното постановление в тази му част е незаконосъобразно. Не са изпълнени
императивните изисквания на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. По отношение на това
нарушение липсва описание, обстоятелства, при които е извършено и
доказателства, които го подкрепят. На практика, в цялата преписка това
нарушение фигурира само в АУАН и НП като
цифрово и словесно описание. Не е посочен нито номера на УАУН, който жалбоподателят
е представил, нито кога е издаден, нито кога изтича фиксирания в закона
едномесечен срок. За съда на практика е невъзможно да извърши проверка, да
направи преценка и да формира извод относно състовомерността на
нарушението. Не са приложени писмени
доказателства, а разпитания свидетел не си спомня конкретиката на случая.
По посочените съображения съдът приема, че това
нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, и по отношение на него
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде
ангажирана. Наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0892-000110/23.04.2018 г. на Началника на сектор ПП при ОД
МВР Габрово, В ЧАСТТА, в която на М.Т.П. ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 20,00 лева
за извършено нарушение по157 ал.6 от ЗДП като неправилно и незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0892-000110/23.04.2018
г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР Габрово В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: