РЕШЕНИЕ

Номер 260576                           22.06.2021г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                  ХІV наказателен състав

 

На тридесети юни                                     двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер    960 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000618/16.12.2019г. издадено от РД „АА” гр.Пловдив, с което на „ГК-Тиртранс“ ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 / пет хиляди / лв. за нарушение по чл.91в, пр.2, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.

          Дружеството жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в писмено становище от повереник.

          Въззиваемата страна –РД „АА“ - Пловдив, също в писмено становище намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател извършвало международни превози на товари, за което и разполагало с лиценз. По този повод на същото през есента на 2019г. била извършвана проверка от Автомобилна администрация, като свид.Д.С.Д. *** за завършването на същата. След като прегледал представените от фирмата документи, установил липса на такива, а именно тахографски листи през проверявания период. След изискването на същите на 21.11.2019г. му били представени 14бр. листи, но не и такъв за 19.12.2018г.  относно товарен автомобил Волво с рег № **. Същевременно управителката на дружеството декларирала писмено, че не може да представи лист за 09.12.2018г., наред с такива и за други периоди вече през 2019г. Последното било преценено като неизпълнение на задълженията на дружеството по чл.91в, пр.2, т.1 от ЗАвПр от свид.Д., поради което и съставил срещу дружеството АУАН № 267126/21.11.2019г. за горното. Въз основа на констативния акт било издадено и процесното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Д.С.Д. разпитан като свидетел в съдебно заседание и поддържащ описаното в АУАН, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

          Горните факти се спорят от жалбоподателя, който навежда възражение, че на процесната дата 19.12.2018г. изобщо не е осъществен превоз с посоченото МПС. В подкрепа на това представя и извадка от дневника за напускане и завръщане в гаража на автомобила в посочения период, както и удостоверение за дейност и и декларация от водача, че на посочената дата не е управлявал Волвото. От своя страна въззиваемата страна се позовава на ЧМР от 09.12.2018г. , която  е изготвена в гр.Лече, Италия, че все пак превоз имало. Същата обаче е описана в наказателното постановление като издадена на 09.12.2019г. т.е. налице е позоваване на ЧМР, което напрактика не съществува, тъй като е сгрешена годината. На следващо място се твърди, че аргумент за извършен превоз е разминаването в километрите изминати с автомобила, но от последния тахографски лист от 15/16.03.2019г. – 1076352км и този от 21/22.04.2019г. с показания 1082296км. Налице е разлика от 5944км , за които няма тахографски листи. Само че последното сочи , че в този период са изминати тези километри, а не на дата 19.12.2018г., който е предходен. В този смисъл разликата в изминатото разстояние от Волвото през пролетта на 2019г. не е аргумент за управлението на същото през декември 2018г. На следващо място основателно е и възражението, че изрично е вменено нарушение по чл.91в, пр.2, т.1 от ЗАвПр, който изисква превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови тахографи, с какъвто бил снабден процесния автомобил. По делото не се установи на първо място такъв лист да е бил изготвен за превоз, на следващо място да е бил запазен и едва тогава да е могъл да бъде представен на контролния орган. И ако в нормата на чл.91в от законът е използван съюзът „и“, който би могъл да бъде разтълкуван в смисъл на едно единно нарушение, то санкционната норма на чл.104, ал.7 изрично предвижда отговорност при формата на алтернативност. Съгласно последната санкцията се налага на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи. Следователно са налице две форми на изпълнително деяние изразило се в бездействие. Освен това е налице и по-благоприятен закон, доколкото е намален размера на имуществената санкция на 2000лева, макар към момента на деянието да е бил 5000лв. Изложеното обаче сочи, че неправилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали извършеното нарушение от жалбоподатеря и са ангажирали отговорността му. Още повече, че в декларацията от 21.11.2019г. управителя на дружеството е декларирал , че не може да представи тахографски лист от 09.12.2018г., а не такъв от 19.12.2018г., както е прието от свид.Д. и наказващия орган. Всички тези противоречия в НП най-вече за дата на извършения превоз и позоваването на документи / ЧМР от 2019г. за превоз от 2018г., както и тахографски листи пак от 2019г./, от които не може да се установи дали все пак тахографски лист не е бил изготвен, за превоз на 19.12.2018г. с процесното Волво, не е бил запазен или просто не е представен за проверка, налагат отмяна на процесното НП.

С оглед този резултат дружеството жалбоподател има право на разноски предвид нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. По делото е направено своевременно искане с надлежна писмена молба, а видно от договора за правна защита и съдействие е била заплатена сумата от 510 лв за повереник. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ИА „АА“, която е самостоятелен субект, а не нейните териториални подразделения. Същата е под минимума по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде намалена допълнително.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000618/16.12.2019г. издадено от РД „АА” гр.Пловдив, с което на „ГК-Тиртранс“ ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 / пет хиляди / лв. за нарушение по чл.91в, пр.2, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.

          ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ СОФИЯ да заплати на жалбоподателя „ГК-Тиртранс“ЕООД сумата от 510 лева разноски за повереник пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.