Р Е Ш Е Н И Е
№ 796 / 25.2.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 551 по описа на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
на предявен от ищеца TЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ–ВАРНА,
БУЛСТАТ***, с адрес на управление:***,
представлявано от ректора проф. д-р Р***, ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв.П*** и адв.М***
от „Б*** и Г***"АД, против "Д."ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на
управление *** п.к 9000, р-н ***, ж.к. „*** ", бл. ***А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, представлявано от Д***, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, за
признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане срещу ответника
в размер на сумата от 7369,26лв.(седем хиляди
триста шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сбор от консумативни разходи към
„Енерго-Про Продажби“АД и ВиК, дължими на основание
чл.5 от Договор за наем №84 от 30.05.2016г.,
сключен между "Технически университет - Варна", в качеството на наемодател,
и „Добрин -
371" ЕООД, в качеството на
наемател, като неплатените ВиК
услуги са удостоверени в следните фактури: фактури №№
12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г., 12394/17.11.2016г.,
12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г., а неплатените консумативни разходи към
„Енерго – Про Продажби АД,
са удостоверени по издадени фактури, както следва: с №№ 12152/26.09.2016г.,
12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г.,
12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г.,
12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г.,
3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г.,
3002102/21.03.2017г., 12971/12.04.2017г., ***59/15.05.2017г., 13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г.,
13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г., за което вземане е
издадена на основание чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично
задължение № 9403/14.11.2017г., по ч.гр.д. № 17267/2017г. по описа на ВРС,
48-ми състав.
В исковата молба, уточнена с молба вх.№ 9086/07.02.2018г., ищецът твърди, че с настоящия иск, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, упражнява предоставеното от закона право
да предяви иск за установяване
със СПН на съществуването на оспореното от ответника,
посредством възражение по чл.414 ГПК парично вземане, за което
в полза на Tехнически университет - Варна е издадена Заповед № 9403/14.11.2017г., за изпълнение на парично
задължене по чл. 410 от ГПК.
На 30.05.2016г.,
между Tехнически университет - Варна, в качеството на наемодател,
и "Д." ЕООД, в качеството му
на наемател, е бил сключен Договор за наем № 84, на
основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 16, ал.
2 ЗДС и Заповед №299/05.05.2016г.
на пом.
ректора, за определяне на
спечелилия търга,
чрез тайно наддаване и тръжна документация, по силата на който
Tехнически университет - Варна предоставил на „ДОБРИН
-371"ЕООД, за временно и възмездно ползване под наем,
срещу месечно заплащане, недвижим имот,
представляващ студентско общежитие бл.15, с прилежаща кафе-сладкарница, съгласно приложена скица, находящо се в гр.Варна, ул."Дубровник", с общо РЗП от 10 302 кв.м.,
за срок на
договора 10 години, като на 31.05.2016г., е бил подписан, без възражения
от страните по договора, Приемо-предавателен протокол за предаването
на обекта на наема на „Д."ЕООД. Във
връзка със сключения Договор за наем № 84 от
30.05.2016 г., от страна на Tехнически
университет – Варна, са
били издадени фактури за дължимите
от „ДОБРИН- 371" ЕООД консумативни разходи към
„Енерго-Про Продажби“АД и ВиК, дължими на основание
чл.5 от Договор за наем №84 от 30.05.2016г.,
сключен между "Технически университет - Варна", в качеството на наемодател,
и „Добрин -
371" ЕООД, в качеството на
наемател, като неплатени ВиК услуги
са удостоверени в следните фактури: фактури №№
12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г., 12394/17.11.2016г.,
12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г., а неплатените консумативни разходи към
„Енерго – Про Продажби АД,
са удостоверени по издадени фактури, както следва: с №№ 12152/26.09.2016г.,
12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г.,
12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г.,
12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г.,
3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г.,
3002102/21.03.2017г., 12971/12.04.2017г., ***59/15.05.2017г., 13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г.,
13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г.
Посочено е, че към момента на подаване на исковата молба, ответното дружество не заплатило нищо.
С изпратено писмо
изх. № 47/05.01.2017г., от страна на
Технически университет – Варна, „Добрин- 371"ЕООД е било уведомено за виновното
си неизпълнение на изискванията на клаузи - чл.
4, ал.1 и чл.5, ал.1 по Договора, изразяващо се в неплащане на определената
наемна цена и консумативни разходи, но изпълнение по поканата не последвало, като генерираните
консумативни разходи от 01.06.2016г. до датата на подаване на исковата молба,
са останали неплатени.
Претендират се също така да бъдат
присъдени направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар, и направените разноски по ч.гр.д № 17276/2017г. по описа на
ВРС, в размер на 147,39лв.(сто четиридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки)
- държавна такса и 585,60лв.(петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) - за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от "Д." ЕООД, както и молба-становище, с които се изразява становище за
недопустимост на иска, доколкото ищецът претендира задължения към трети лица – Енерго и ВиК, без да твърди да е
техен процесуален субституент или вземанията на третите лица да са му
прехвърлени, респ. да е станал страна-кредитор по правоотношението, права по
което претендира; Отправя искане за спиране на производството, предвид наличие
на преюдициален спор по по-рано започнало пред ВОС
т.д.№ 79/2018г., а по същество на спора, че не е ползвало наетия имот, поради
факта че същият не е бил годен за ползване съобразно договореното
предназначение, поради което и не дължи заплащане на консумативи за ВиК е ел.енергия. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, с изключение на твърдението, че между университета
и дружеството е сключен договор за наем,
който към настоящия момент бил действащ, а неизправна страна по него бил
ищеца. Твърди, че след сключване на договора
за наем ответникът
констатирал, че наетият имот не
е годен за ползване, съобразно договореното предназначение, както и че са налице
недостатъци, които не били известни
на ответника и с оглед специфичния им характер било
невъзможно да бъдат констатирани при сключване на
договора за наем. За установените недостатъците
уведомили своевременно ищеца, който не
предприел каквито и да е действия. Считано от сключването на договора за
наем, ответникът не ползвал имота,
единствено по причина неизпълнение на договорните задължения на ищеца,
съгласно чл. 230, ал. 1 ЗЗД.
Многократно отправял запитвания
и молби, както във връзка с констатираните
недостатъци, така и за представяне на строителна и друга надлежна документация, удостоверяваща предназначението за ползване, за което
са отдадени под наем нежилищните
обекти, но такава не била
предоставена. Поради липсата
на каквато и да е реакция от
страна на ищеца, в периода след сключване на договора за
наем, ответникът със свои средствапредприел действия за привеждане на имота
в състояние, което да отговаря на
ползването на вещта, за което
е наета. Доколкото се настоява, че ищецът не изпълнил задължението
си по договора
и не предоставил ползването и държането на имота, съобразно договореното предназначение, то
отвеникът нямал задължение за плащане на наемна цена и консумативи във връзка с такова
ползване на имота. По отношение на посочените в исковата молба
фактури, настоява, че същите са с невярно съдържание. Излага, че съгласно
сключения договор, ответното дружество е следвало да прехвърли партидните
номера за наетия имот при дружествата-доставчици, но това е било предпоставено от оказване на необходимото съдействие от
ищеца, чрез подписване и представяне в тези дружества на изрична
декларация-съгласие. Въпреки многократните покани до Университета, не е било
оказано необходимото съдействие и партидните номера на имота при
дружествата-доставчици, са останали на името на университета. С олед посоченото, не е могла да бъде получена информация за
консумативни разноски от ответното дружество. Ответникът настоява, че установил
при преглед на документите, че ищеца е фактурирал като задължения на ответника
суми за консумативи, изразходвани от други имоти, ползвани от университета, за
които липсва каквото и основание да бъдат заплащани от ответното дружество.
Настоява, че липсва и основание за заплащане на консумативи, свързани с бл.15,
чието ползване не е осъществявано, въпреки сключения договор между страните. В
условията на евентуалност, моли да се съобрази, че надлежно е упражнило правото
си на приспадане на задължения по чл.230 от ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 17267/2017 г. по описа на ВРС,
се установява, че по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
„Д.” ЕООД да заплати на Технически университет-Варна, сумата от 7 369,26лв.(седем
хиляди триста шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
главница, дължима за неплатени консумативни разходи към В и К по издадени
фактури №№ 12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г.,
12394/17.11.2016г., 12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г. и неплатени
консумативни разходи към „Енерго – Про Продажби АД, по издадени фактури №№ 12152/26.09.2016г.,
12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г.,
12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г.,
12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г.,
3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г.,
3002102/21.03.2017г., 12971/12.04.2017г., ***59/15.05.2017г., 13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г.,
13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г., дължими по Договор за наем №
84/30.05.2016г. за ползването на обект, находящ се в
гр. Варна, ул. Дубровник, бл. 15, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2017 г. – датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 147,39 лв. (сто четиридесет и седем лева
и тридесет и девет стотинки) – държавна такса, както и сумата от 585,60 лв. (петстотин осемдесет и пет лева
и шсетдесет стотинки) - адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е възразил срещу
издадената заповед.
От представения по делото договор за наем на л.5 от
делото, се установява, че на 30.05.2016г., между страните е сключен договор за
наем № 84/30.05.2016 г., по силата на който ищецът, в качеството му на
наемодател, отдал под наем на ответника, в качеството му на наемател, недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.Дубровник,
представляващ студентско общежитие бл. 15, с прилежаща кафе-сладкарница, с обща
площ от 10302 кв.м., за срок на договора от десет години; с месечно възнаграждение
в размер на 10355лв., платимо до 15 число на месеца, за който се отнася,
считано от датата на въвеждането на обекта в експлоатация, но не по-късно от
началото на учебната 2016/2017г. Съгласно чл. 2, ал.1 от Договора, наемодателят
се задължил да предаде обекта на наемателя в деня на подписването му.
Видно от приетия по делото приемо-предавателен
протокол от 31.05.2016г., процесният недвижим
имот е предоставен за ползване от ищеца на ответника.
Представено е писмо с изх. № 47/05.01.2017г., от
Технически университет - Варна до „Д." ЕООД, с което се уведомява
ответника за непогасените му задължения, съгласно договора за наем, дължими към
31.12.2016 г., като е отправена покана за изплащане на същите в срок до
15.01.2017г. Представена е и справка за задължения на „Д." ЕООД към 30.09.2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Не
се спори между страните, а и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от
длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът
по чл. 422 ГПК е предявен в законоустановения
срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му
за ищеца.
Договорът за наем представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и
заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия
фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения.
Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата
вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в
рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат задълженията да заплати
уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане
на уговорения срок на ползване.
От сключения между страните договор за наем и приемо–предавателен протокол се установява, че ищецът, в
качеството на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството му на
наемател, за временно и възмездно ползване процесния
недвижим имот срещу месечен наем от 10355лв. с вкл. ДДС.
Съгласно чл.5, ал.1 от Договора, наемателят се задължава
да заплаща всички разходи, свързани с ползването на ОБЕКТА, такса за смет,
данък гради, застраховки, включително и електроенергия, топлоенергия, вода,
телефони и др.под., се плащат от Наемателя и не са включени в наемната цена,
като разходните партиди се прехвърлят от Наемателя за негова сметка.
Държането на имота е предадено от наемодателя на
наемателя на 31.05.2016г.
Ответникът не твърди да е заплатил разходите в ОБЕКТА, за
електроенергия и вода.
Посредством специалните познания вна вещо лице по проведена по делото ССЕ, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно и обосновано дадено, общата стойност на
разходите за ел.енергия по посочените в исковата молба фактури се равнява на
1828,42лв., а на разходите за вода – на 5540,84лв., или общо тези разходи възлизат на сумата от
7369,26лв.
Доколкото ответникът не доказа плащане, той дължи претендираната от ищеца сума в общ размер на 7369,26лв., представляваща сбор от
консумативни разходи към „Енерго-Про Продажби“АД и ВиК,
дължими на основание чл.5 от Договор за наем №84 от 30.05.2016г., сключен между "Технически университет - Варна", в качеството на наемодател,
и „Добрин -
371" ЕООД, в качеството на
наемател, като неплатени ВиК услуги
са удостоверени в следните фактури: фактури №№
12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г., 12394/17.11.2016г.,
12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г., а неплатените консумативни разходи към
„Енерго – Про Продажби АД,
са удостоверени по издадени фактури, както следва: с №№ 12152/26.09.2016г.,
12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г.,
12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г.,
12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г.,
3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г., 3002102/21.03.2017г.,
12971/12.04.2017г., ***59/15.05.2017г.,
13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г., 13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът, се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед уважаване на предявения иск, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски в настоящото
производство, съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК, в общ размер
от 732.99лв. (147.39лв. - д.т., и 585.60лв.
– адвокатско възнаграждение), както и разноските, направени в заповедното производство
в общ размер на 732.99лв.(147.39лв. - д.т., и 585.60лв. – адвокатско
възнаграждение), съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответникът "Д."ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление *** п.к 9000, р-н ***, ж.к. „***", бл. ***А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, представлявано от Д***, дължи на основание чл.422 ГПК в полза на ищеца TЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ–ВАРНА, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление:***, сумата
от 7369,26лв.(седем хиляди триста шестдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща сбор от
консумативни разходи към „Енерго-Про Продажби“АД и ВиК,
дължими на основание чл.5 от Договор за наем №84 от 30.05.2016г., сключен между "Технически университет - Варна", в качеството на наемодател,
и „Добрин -
371" ЕООД, в качеството на
наемател, като неплатените ВиК услуги
са удостоверени в следните фактури: фактури №№
12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г., 12394/17.11.2016г.,
12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г., а неплатените консумативни разходи към
„Енерго – Про Продажби АД,
са удостоверени по издадени фактури, както следва: с №№ 12152/26.09.2016г.,
12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г.,
12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г.,
12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г.,
3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г.,
3002102/21.03.2017г., 12971/12.04.2017г., ***59/15.05.2017г., 13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г.,
13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г., за което вземане е
издадена на основание чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично
задължение № 9403/14.11.2017г., по ч.гр.д. № 17267/2017г. по описа на ВРС,
48-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
"Д."ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление *** п.к 9000, р-н ***, ж.к. „***", бл. ***А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, представлявано от Д***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА TЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ–ВАРНА, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление:***, сумата в общ размер от 732.99лв., представляваща сторени по
гр.д.№ 551/2018г. по описа на ВРС, 33-ти състав съдебно – деловодни
разноски (147.39лв. - д.т., и 585.60лв.
– адвокатско възнаграждение), както и разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 17267/2017г. по описа на ВРС, 48-ми състав, в общ размер на 732.99лв.(147.39лв. -
д.т., и 585.60лв. – адвокатско възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: