Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
Година
27.06.2016 Град С.З.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На петнадесети юни Година 2016
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: А.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 204 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата М.Г.Х., като майка и
законен представител на малолетното дете Г.М.М., твърди в исковата си молба, че
от съжителството й с ответника имали едно малолетно дете Г.М.М., което той
припознал. С решението по гр.д. № 1888/2010 г. на СтРС било утвърдено
постигнатото между тях споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, с което упражняването
на родителските права върху това им дете й били предоставени, а на ответника
бил определен режим на лични отношения с него и той бил осъден да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 120 лева считано от 01.09.2010 г. до настъпване
на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. От определяне
на тази издръжка на 01.09.2010 г., размерът й не бил изменян, а изминал
значителен период от време, през който нараснали всички потребностите на детето
от храна, облекло, учебни пособия, материали и различни социални мероприятия.
Многократно нараснал и размера на МРЗ, която била основата за определяне на
минималния размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 СК. Благодарение на
грижите й, на детето им били осигурени добри битови условия и то не било лишено
от нищо, което обаче тя осигурявала с цената на значителни лишения. Нужно било
и ответникът да осигурявал по - адекватна издръжка от определената. От около
две години той работел в строителството в К., а доходите му, в сравнение с
периода на първоначалното й определяне, нараснали многократно, което обуславяло
възможности за заплащане на значително по - голяма издръжка на детето им от
досегашната. Била налице съществена промяна и в двете групи обстоятелства,
които определяли размера й. Тя работела на длъжност главен специалист в отдел „-”
-, а получаваното от нея нетно месечно възнаграждение било 450 лева.
Понастоящем детето им било ученик във - клас на П.. За задоволяване на
потребностите му била необходима и достатъчна сумата от 400 лева месечно, която
да покриела основните му жизнени потребности. От същата ответникът следвало да
поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 230 лева, а останалата
част от сумата следвало да поеме тя, ведно с непосредствените грижи за неговото
отглеждане и възпитание. Искането е да се увеличи размера на присъдената с
решението по гр.д. № 1888 по описа за
Ответникът М.Д.М., чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и
доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Дирекция “Социално
подпомагане” С.З., редовно призована, не изпраща представител. Представя социален
доклад, с който заема писмено становище по закрила правата и интересите на
малолетното дете на страните в настоящото производство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Малолетното
дете Г.М.М. е родено на *** г. и към датата на приключване на устните
състезания е на възраст - години и - месеца (л. 7). Негови родители са страните
по делото, които не са сключвали граждански брак. С утвърдено с решението по
приложеното гр.д. № 1888/2010 г. на Старозагорския районен съд – тяхно
споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, са предоставени на ищцата за упражняване родителските
права върху това им дете, а ответникът е осъден да му заплаща, чрез нея,
ежемесечна издръжка в размер на 120 лева считано от 01.09.2010 г. до настъпване
на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (л. 6).
От
присъждането на тази издръжка до приключване на устните състезания по делото е изминал
значителен период от време от повече от пет години, през който е ноторно
известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство
за което е и увеличението на размера на минималната работна заплата, която към датата
на определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер 240 лева (ПМС №
326/30.12.2009 г.), а към датата на приключване на устните състезания по делото
е в размер на 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.). За посоченият период нуждата от
по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете на страните несъмнено
е нараснала трайно и съществено и с нарастването на възрастта му и с оглед на
обстоятелството, че това дете е понастоящем ученик, завършил - клас, в П.,
видно от представеното от това училище удостоверение и социалния доклад, за
което също са необходими парични средства за учебни пособия и помагала, както и
с оглед обстоятелствата, че същото, видно от показанията на разпитаните
свидетели М. и А., които съдът кредитира, тъй като са непосредствени,
последователни и логични, и се подкрепят от останалите доказателства – е посещавало тренировки по плуване,
месечната такса за което е била 50 лева, а поради течащия в момента ремонт на басейна – същото
дете посещава вместо тях тренировки по баскетбол, за което също са му необходими парични средства
за маратонки (св. М. и А.). Всички тези обстоятелства са достатъчно основание съдът
да се приеме, че въпреки неоснователните доводи за противното на особения
представител на ответника в отговора му, предявеният иск за увеличение размера
на присъдената на това дете издръжка, е доказан напълно в своето основание,
защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката при трайно
и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случаят, или пък
на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС № 5/1970 г.). В
случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните съдът определи с
оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и
обстоятелствата, че е ученик и посещаваните от него горепосочени извънкласни
занимания, тъй като по делото липсват доказателства това дете да има
изключителни нужди от издръжка.
По
делото няма данни някоя от страните да има и друго ненавършило пълнолетие дете
от реда на малолетното им дете, на което също да е задължена безусловно да
осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От съвкупната преценка на представените
от ищцата декларация за СИС, нотариални актове, удостоверения, разпореждания,
договор за кредит с погасителен план, страници 6-7 от трудовата й книжка,
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, регистрационна карта и
трудов договор от 02.06.2016 г., и представения социален доклад, се установява
още, че ищцата има висше образование и от 02.06.2016 г. работи по безсрочно
трудово правоотношение със срок за изпитване в Р. С.З., на длъжност „главен
специалист”, от което правоотношение получава основно месечно трудово
възнаграждение от 630 лева, като освен същото и получаваните от нея 37 лева
семейни помощи, не получава други доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, като не притежава МПС, но притежава два апартамента в С.З. и Р.,
както и УПИ с площ 855 кв.м. в С. (л. 44-61 и 65-69). На 29.01.2010 г. е
теглила кредит, който следва да погаси в срок до 29.01.2020 г. на месечни
вноски в размери, съгласно представения погасителен план (л. 51-58). Ответникът
не е представил по делото доказателства, какви доходи получава и имущество
притежава. По делото обаче, няма и доказателства същият да е неработоспособен
или с намалена работоспособност. Тъкмо напротив. От съвкупната преценка на
представените от ищцата негова искова молба по гр.д. № 621/2016 г., справка по
лице от Службата по вписванията и показанията на разпитаните по делото
свидетели М. и А. се установява, че от около четири години същият живее и работи в Н.,
като притежава и апартамент в С. и УПИ с площ от 823 кв.м. в гр. М., заедно с
построената в него къща (л. 38-42 и 70-71). При това положение, макар по делото
да няма доказателства, какви доходи получава ответника от работата си в Н., с
оглед липсата на доказателства същият да е неработоспособен или с намалена работоспособност,
тъкмо напротив, налице са горепосочените такива, че работи в Н., съдът намира,
че той разполага с възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете в
границите на дължимата се от него такава, обусловена от нуждите на това му
дете, тъй като е работоспособен и работи (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на
малолетното на страните дете, с оглед възрастта му, правилното му отглеждане,
развитие и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 315 лева
месечно, от която ответникът с оглед притежаваното от него имущество и обстоятелството,
че е работоспособен и работи в Н., следва и може да поеме изплащането на
ежемесечна издръжка за това си дете в размер от 190 лева, а останалата част от
сумата, до необходимите за същото дете общо 315 лева месечно, следва да се поемат
от ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение,
предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това дете издръжка,
следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 190 лева месечна
издръжка, като увеличението й на тази сума се постанови от датата на подаване в
съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС №
5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). В останалата му част, над тази сума до
претендираната с този иск по-голяма от 230 лева месечна издръжка, същият следва
да се отхвърли, като неоснователен. Понеже с настоящото решение съдът присъжда
издръжка, следва съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 ГПК да
постанови и предварителното му изпълнение (в този смисъл виж и Опр. 9-2011-IV
г.о. на ВКС).
Тъй като ищцата не дължи
държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата се такава
в размер на 100.80 лева върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на
ответника с настоящото решение (чл. 78, ал. 6 ГПК). На това основание в тежест
на последния следва да се възложи и заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение от 100 лева на назначения му особен представител по чл. 47, ал.
6 ГПК съразмерно с уважената част от иска или сумата от 82.61 лева. При този
изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от
ищцата по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска или сумата от 247.83 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този
изход на делото, ответникът също има право да иска присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, но по делото няма данни той да е сторил
разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива
не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 ГПК). В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 29.06.2016
г., от която дата тече и срока за неговото обжалване (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви
Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената
издръжка по гражданско дело № 1888 по описа за
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Г.М.М., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 190 лева считано от 11.01.2016 г.
до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за увеличаване на присъдената
издръжка на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 190 лева
месечно до претендираните 230 лева месечно.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на настоящото решение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М. с п.с., да
заплати на М.Г.Х. с п.с., сумата от 247.83 лева разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Д.М. с п.с., да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд,
сумата от 100.80 лева за дължима се за производството държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА М.Д.М. с п.с., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата от 82.61 лева разноски по делото за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на назначения му особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 29.06.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: