№ 1405
гр. Пазарджик, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220102301 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - управител, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******, Бизнес Център
„******“, представлявано от С. Р. Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „******, представлявано от В. М. Ш., с която се иска от
съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски
кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо” ЕАД,
евентуално да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., с която се задължава заемателят да сключи
договор за поръчителство, както и да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.04.2022 г., сключен между ищцата и ответника „Ай тръст“ ЕООД, и да
се осъди ответника „Ай тръст“ ЕООД да върне на ищцата сумата от 5 лева, частичен иск от
948,54 лева, получена без правно основание.
В исковата молба се твърди, че ищцата на 02.04.2022 е сключила с „Кредисимо“ ЕАД
Договор за паричен заем № 2547116 за сума в размер на 1063,57 лева, която
кредитополучателят се задължава да изплати разсрочено на 13 месечни погасителни вноски,
при годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен процент на разходите 49,13 %.
Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор, както и в раздел III, т. 12 от ОУ, било
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще
предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
1
кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни, а
предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.
Твърди се, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата,
ищцата и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД
солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Сочи се, че въз основа на сключения договор за
предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото
дружество сумата в размер на 948,54 лева, като възнаграждението за поръчителство се
изплащало директно на „Кредисимо“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане заедно с
месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора
по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото
задължение е в размер на 2253,17 лева.
Сочи се, че съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предостави
дължимите парични суми на „Кредисимо“ ЕАД, което от своя страна е упълномощено от
„Ай Тръст“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.
Посочва, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите
му са регулирани и от ЗЗП. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието по поръчителството било
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Наличието на
основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било
обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и
чл. 4, поради тази причина ищцата счита, че следва да се разгледат съвместно и двете
правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са
свързани лица.
Твърди, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя
да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по
процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, като прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налагали разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Разходът за потребителя по
договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД бил сигурен - от една страна предоставянето
на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга -
условията за другите две обезпечения били на практика невъзможни за осъществяване от
длъжника.
Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не било включено към
ГПР, като по този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Заявява, че търговецът е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор била посочена обща сума,
дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което
ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР. Едва след сключване на договора, потребителят е получил
Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца, съгласно
който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като
2
общата сума вече е в размер на 2253,17 лв.
Навежда доводи се, че от съдържанието на договора потребителят не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то се сочи, че същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението
ставало изискуемо изначално и не зависило от поведението на потребителя.
Твърди, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител,
то действителният ГПР би бил в размер на близо 331,03 %, а ГЛП на 155,37 %.
Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. Посочва, че след като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, то не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се
предоставя услуга.
Твърди се, че собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателят
по договора за заем - „Кредисимо“ ЕАД, като основен предмет на дейност на ответника „Ай
Тръст“ ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Печалбата на „Ай Тръст“
ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на
едноличния собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД. В случая търговецът - кредитор
обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение без значение
дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното сочи, че клаузата на чл. 8,
ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от
Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните,
като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Със сключването на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което
впоследствие да бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД. Сключването на
договора за поръчителство имало за цел допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, уговорено по друго правоотношение с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на
добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, била в размер на
почти сумата по главницата.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.
С протоколно определение от 24.10.2024 г., постановено по делото на основание чл.
214 от ГПК по искане на ищцата съдът е допуснал изменение на осъдителния иск против
ответника „Ай тръст“ ЕООД чрез увеличаване размера на претенцията, като искът се счита
предявен за сумата от 83,15 лева.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на
исковата молба.
Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за кредит № 2547116 от
02.04.2022 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД при посочените в исковата молба
параметри.
Посочва, че ищцата е изпълнила предсрочно задълженията си по договора.
Оспорва твърдението на ищцата, че сключването договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник било задължително условие по договора за кредит. Твърди,
че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по чл.
280 и сл. от ЗЗД. Дори да се преме договорът за поръчителство за нищожен, то това би
имало за последица отпадане на задължението за плащане на възнаграждение на
поръчителя, но не водело до недействителност на договора за кредит.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен,
не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва
в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. „Кредисимо“ ЕАД към датата на
сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй
като той се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди
се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно
на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ответника „Кредисимо“ ЕАД не се явява
представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД депозира отговор на
исковата молба, с който не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски
кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата, във връзка с обезпечението на който е сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 02.04.2022 г. между ищцата и втория ответник.
Посочва се, че ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил за гарантира като поръчител задължението
на ищцата по договора за кредит. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство
се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението, т. е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, не се дължало възнаграждение за
периода след пълното плащане по кредита. Не се оспорва, че ищцата е погасила
задължението си по договора за предоставяне на поръчителство, вкл. сумата от 5 лева,
предмет на осъдителния иск. Излага механизма на сключването на договора за кредит и този
за предоставяне на поръчителство. Оспорва се сключването на договор за предоставяне на
4
поръчителство с втория ответник да е задължително условие за получаване на кредита.
Поради това и възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. Посочва,
че в случай, че бъде избрано от потребителя да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, то този договор ще бъде сключен след договора за потребителски кредит,
поради което „Кредисимо“ ЕАД няма как да узнае какво възнаграждение ще се уговори по
договора за поръчителство, респ. не е известно на кредитора към момента на сключването на
договора за кредит и не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по
кредита за потребителя при изчисляването на ГПР. Сочи, че наличието на свързаност между
двете дружества само по себе си не водело до „скрито оскъпяване на кредита“. В подкрепа
на становището си излага подробни съображения.
В проведеното съдебно заседание за ответника „Ай Тръст“ ЕООД не се явява
представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковете.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че на 02.04.2022 г. между ищцата М. Й. Г. в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 2547116, по силата на който
„Кредисимо“ ЕАД предоставило на ищцата сумата в размер на 1063,57 лева, от които 1000
лева размер на кредита и 63,57 лева размер на застрахователна премия, които ищцата се
задължила да върне на 13 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер
36 %, годишен процент на разходите от 42,59 %, при общ размер на всички плащания
1304,63 лева. Не е спорно обстоятелството, че М. Й. Г. е усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
1/ да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението; или 2/ да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на
обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1,
изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не
поражда действие между страните /чл. 4, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не
поражда действие.
В чл. 6 от договора е посочен начин на погасяване на задължението - съгласно
Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В т. 6
от условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че задължението следва да бъде
погасено съгласно погасителния план в т. 10. Видно от инкорпорирания в т. 10 на
Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 13
месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че на
5
същата дата – 02.04.2022 г. между М. Й. Г. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение
за задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Съгласно договора,
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по
силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 948,54 лева,
платимо на 13 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
В чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“ ЕАД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както
и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. В този смисъл най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя,
явяващо се това по ДПК, се определя като вторично и погасявано последно по време за
сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза
кредитодателя „Кредисимо“ АД. Този договор за поръчителство е сключен от ищцата с „Ай
Тръст“ ЕООД, в изпълнение на задължението по договора за кредит, произтичащо от чл. 4 от
същия да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет
дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и отговарящо на поставените
въпроси, се установява, че на 02.04.2022 г. ответното дружество е наредило по картовата
сметка на ищцата сумата от 1000 лева. На 21.04.2022 г. ищцата е погасила чрез „Изи Пей“
задължения към ответника „Кредисимо“ ЕАД по прецсния договор за кредит в размер на
1163 лева. Със сумата от 1163 лева са погасени суми по процесния договор, както следва:
1063,57 лева главница, 16,28 лева договорни лихви и 83,15 лева вноска по поръчителство.
Установява се също от заключението на вещото лице, че размерът на ГПР по процесния
договор за потребителски кредит, изчислен съобразно формулата в Приложение №1 към чл.
19, ал. 2 от ЗПК като се включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство в
размер на 948,54, е 329,18 %.
От приетата по делото справка извлечение от системата на ответника „Ай Тръст“
ЕООД от 03.09.2024 г. за постъпили плащания по Договор за предоставяне на поръчителство
към Договор за потребителски кредит № 2547116 от 02.04.2022 г. се установява, че сумата в
размер на 83,15 лева е платена на ответника „Кредисимо“ ЕАД и съответно прехвърлена от
„Кредисимо“ ЕАД на „Ай Тръст“ ЕООД.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., сключен между ищцата М. Й. Г. и
ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и на Договор за поръчителство от 02.04.2022 г.,
сключен между ищцата М. Й. Г. и ответника „Ай тръст“ ЕООД, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
против ответника „Ай тръст“ ЕООД за връщане на дадено без основание - поради
6
нищожност на договор за поръчителство. Предявен в условията на евентуалност против
ответника „Кредисимо“ ЕАД е установителен иск за обявяване нищожността на клаузата на
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит.
Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото и
заключението на СИЕ се установява, че ищцата М. Й. Г. и ответника „Кредисимо“ ЕАД са
били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски
кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., сумата по който е била усвоена от ищцата. Тези
обстоятелства не се оспорват по делото.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между ищцата и ответника
„Кредисимо“ ЕАД договор има правната характеристика на договор за потребителски
кредит по смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите
клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът
следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1
, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. ГПР по кредита
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски
кредит № 2547116 от 02.04.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
7
кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, сред които е и
процесното, то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
кредита. Следователно след като усвояването на сумата по кредита е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне
на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждението на
поръчителя в размер на 948,54 лева се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Стойността на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство е следвало
да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като при включването й размерът на
ГПР нараства по размер над максимално допустимия по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна,
респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Добавяне на възнаграждението по договора за поръчителство води до превишаване
допустимия размер на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на подобно възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/. Посоченото се потвърждава и
от заключението по изготвената СИЕ, съобразно което, ако се включат и разходите за
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ГПР би нараснал на 329,18 %.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но
предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение, което ищцата се задължава да
плати на поръчителя, е следвало да бъде включена в ГПР /в т. 9 от Приложението е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита без в нея да е включено възнаграждението
за поръчителя/ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и констатираното нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
договорът не отразява реалната стойност на ГПР, поради което на основание чл. 22 от ЗПК
договорът е недействителен /нищожен/. Посочването в договора на стойност на ГПР, която
не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на
договора.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ ЕАД е било
обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи
8
в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата процесната сума от 1063,57
лева.Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в
сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от
одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да се приеме, че
кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Установява
се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът
по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. В Общите условия за предоставяне
на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от
сключения от Г. Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ООД е
посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на
възнаграждението на поръчителя, а с чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо“ АД е овластен да получава плащане на възнаграждението по
него. Тези обстотятелства налагат извод, че се касае за формиран бизнес модел за разделяне
на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат
и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск касаещ
процесния договор за кредит е основателен.
С оглед основателността на главния иск за обявяване нищожността на договора за
потребителски кредит, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 4 от
договора за кредит.
По отношение иска за прогласяване на нищожност на сключения с ответника „Ай
тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съдът намира следното:
Договорът за предоставяне на поръчителство от 02.04.2022 г. съдът намира за
нищожен поради това, че се явява лишен от основание предвид недействителността на
договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало
правоотношението по поръчителството. Нищожността на договора за кредит води и до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Този договор има акцесорен
характер спрямо договора за кредит, служи за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит и не може да съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл. 138, ал. 2 от
ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. В случая липсват
валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за поръчителство е
нищожен.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
9
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми /арг. чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство/. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил, подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен
като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за
нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство освен това накърнява
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота
и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
По начало договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от
кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на длъжника да плати
възнаграждение на поръчителя в размер, който е почти равен на размера на заемната сума, е
уговорено единствено в интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника. То увеличава
неимоверно задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно нееквивалентни, тъй като
срещу задължението за заплащане на възнаграждение потребителят не получава никаква
насрещна престация.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че и предявеният иск
срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД за обявяване нищожността на договора за поръчителство
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1от ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставила, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е получил процесната сума в размер на
83,15 лева и дължи нейното връщане, поради недействителност на сключения между
страните договор.
При доказване на горното, в тежест на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
10
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявените искове за прогласяване
нищожност, както на договора за потребителски кредит, така и на договора за
поръчителство, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД заплатената сума
за възнаграждение за поръчителство от 83,15 лева се явява предадена при начална липса на
основание. От заключението по допуснатата ССчЕ се установи, че същата първоначално е
заплатена на ответника „Кредисимо“ ЕАД, а от представената справка от ответника „Ай
Тръст“ ЕООД се установи, че сумата от 83,15 лева впоследствие е прехвърлена на „Ай
Тръст“ ЕООД. При това положение и с оглед констатираното неоснователно разместване на
блага сумата от 83,15 лева следва да бъде възстановена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД на
ищцата.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
се присъдят и сторените от нея разноски в размер от 152,19 лева за държавна такса, от които
50 лева за уважения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД и 102,19 за уважените искове
срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД, както и 200 лева за възнаграждение на вещото лице,
платими от всеки от двамата ответници по 100 лева, тъй като въпросите към експертизата са
относими, както към предявената срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД установителна
претенция, така и към предявената против „Ай Тръст“ ЕООД осъдителна претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Д. М. М. от АК София, за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството, дължимото се възнаграждение
по всеки от исковете. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. В случая по делото е представен договор за
правна помощ и съдействие, в който е посочено, че на ищцата се предоставя правна помощ
безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., което е достатъчно за присъждане на
адвоката на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата
в производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че
макар съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждение съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда
за ориентир за пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде определено възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
в размер общо на 1440 лева с вкл. ДДС или по 480 лева с вкл. ДДС по всеки един от
исковете./В този смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по
описа на ОС Пазарджик; Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по
описа на ОС Пазарджик/. За да добави към определения размер на възнаграждението на
основание § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. данък добавена стойност съдът съобрази
актуалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че при отправено до съда основателно
11
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от
адвокат, регистриран по ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в
приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху
защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл са
и Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т.
д. № 1700/2017 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ТК,
ІІ т. о. и Определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., ТК, I т. о. В посочената
съдебна практика се приема, че с присъждане на адвокатското възнаграждение
предоставената от адвоката правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на
представения договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна
доставка. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
не съставлява безвъзмездна услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на
адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е регламентиран в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ред.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд
Пазарджик.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за
потребителски кредит № 2547116 от 02.04.2022 г., сключен между ищцата М. Й. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** и ответника „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******, Бизнес Център
„******“, представлявано от С. Р. Я., е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.04.2022 г., сключен между ищцата М. Й. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******,
представлявано от В. М. Ш., е нищожен поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто от ЗЗД и поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******, представлявано от В. М. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД сумата от 83,15 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.04.2022 г., сключен между страните.
12
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******, Бизнес Център „******“, представлявано от С. Р. Я., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. Й. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик,
ул. „****** сумата в размер на 150 лева, сторени разноски в производството за ДТ и
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******, Бизнес Център „******“, представлявано от С. Р. Я., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. СГС, представлявано от Д. М. М. – управител,
както и лично от адв. Д. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. сумата в общ размер на 480 лева с ДДС, представляващо адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******, представлявано от В. М. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на М. Й. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** сумата
в размер на 202,19 лева, сторени разноски в производството за ДТ и възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******, представлявано от В. М. Ш., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело
№24/2021 г. по описа на 24 св. СГС, представлявано от Д. М. М. – управител, както и лично
от адв. Д. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
сумата в общ размер на 960 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13