О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
29.09.2021 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 538 по описа за 2021 г. за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 175 и чл.176 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
С определение № 435 от 02.09.2021 г. съдът се е
произнесъл по жалбата на Н.П.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“,
пребиваващ към момента на образуване на делото в Затвора – Стара Загора, срещу
Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 60, ал. 1 и 4 от АПК е
допуснато предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
наредено, на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, лишеният от свобода Н.Р. да бъде приведен от ЗОЗТ при Затвора -
София в Затвора-Стара Загора за доизтърпяване на наказанието. Жалбата е
отхвърлена, като неоснователна, а жалбоподателят - Н.П.Р., е осъден да заплати
на АС-Стара Загора сумата от 10.00 лв., представляваща дължимата държавна такса
за образуване на делото.
След постановяване на определение № 435 от 02.09.2021
г. е постъпило писмено искане от Н.П.Р. за поправка на очевидна фактическа
грешка /ОФГ/ в съдебния акт по реда на чл. 175 от АПК, както и за допълване на
определението по смисъла на чл. 176 от АПК. В искането са изложени конкретни
правни и фактически съображения.
Препис от искането е изпратено на ответника по делото
- Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София,
като в постъпилото писмено становище от процесуалния представител на ГДИН гр.
София се твърди, че определение №435 от 02.09.2021 г., постановено по адм. д.
№538/2021 г. по описа на АС-Стара Загора е правилно и законосъобразно и следва
да остане в сила, т. е. отправеното искане е неоснователно.
Съдът, като съобрази фактите и обстоятелствата
установени в настоящото производство, ангажираните по делото доказателства и
направените искания и въз основа разпоредбите на закона, прие следното:
По отправеното искане за поправка на ОФГ:
Съгласно чл. 175 от АПК по свой почин или по
искане на страната съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки,
грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
Искането за поправка на допусната фактическа
грешка при цифровото изписване на датата на постановяване на заповед №Л-2784 от
06.08.2021 г. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София на страница
трета, абзац втори, изречение първо от определение №435 от 02.09.2021 г. е
основателно. По делото е налична заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г., представена
от ответника в изпълнение на съдебно разпореждане от 01.09.2021 г. В действителност при цифровото
изписване на датата грешно е посочена дата 06.06.2021 г., вместо коректната
такава - 06.08.2021 г., което налага извършване на поправка на така допуснатата
очевидна неточност по реда на чл. 175 от АПК.
По отправеното искане за допълване на постановеното
определение:
Искането е свързано с допълване на определение №435 от
02.09.2021 г., постановено по адм. д. №538/2021 г. по описа на АС-Стара Загора
чрез изрично произнасяне по отношение нищожността на оспорената Заповед №Л-2943
от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Искането за допълване,
като подадено от надлежна страна и в законово установения срок по чл. 176, ал. 1 от АПК, е процесуално
допустимо.
По
същество искането е неоснователно, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото
оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в
едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория и
съдебната практика непълно е решението, когато липсва формирана воля и
произнасяне на съда относно част от спорното право или по един от предметите на
иска, поради
което част от съдебния спор е останал неразрешен и висящ.
В случая с определение №435 от 02.09.2021 г.,
постановено по адм. д. №538/2021 г. по описа на АС-Стара Загора съдът е
отхвърлил жалбата на Н.П.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ срещу
Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на ГД „ИН“, гр. София, с
която на основание чл. 60, ал. 1 и 4 от АПК е допуснато предварително
изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на ГД „ИН“,
гр. София, с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е наредено
лишеният от свобода да бъде приведен от ЗОЗТ при Затвора - София в
Затвора-Стара Загора за доизтърпяване на наказанието.
По аргумент от чл. 168, ал. 1 и ал.
2 от АПК при
преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен
да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от
жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по
чл.146 от АПК, вкл. служебно следва да бъде извършена проверка за валидността
на обжалвания акт. При установени закононарушения при издаването на акта, в
зависимост от вида, характера и тежестта на порока, съдът отменя акта като
незаконосъобразен или обявява неговата нищожност. В случая в съдебното определение
са изложени мотиви, че по отношение на Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на
ГД „ИН“, гр. София не
са констатирани недостатъци, които могат да се квалифицират като особено
съществени нарушения, водещи до невалидност на административния акт и
обуславящи прогласяването му за нищожен. Съдът е изложил и съображения за
липсата на основания за отмяната на административния акт като
незаконосъобразен, поради което е формиран диспозитив за отхвърляне на
подадената от Р. жалба, като неоснователна.
С оглед на постановеното от съда и съобразно
разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК липсата
на нарочен диспозитив по отношение на направеното в условията на алтернативност
искане за обявяване нищожността на акта, не представлява непълнота на съдебния
акт по смисъла на чл.176 от АПК.
Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС постановените от
административния съд определения и разпореждания в производството по чл. 62,
ал. 3 от закона подлежат на обжалване по реда на глава
тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд.
Именно в това производство жалбоподателят следва да изложи своите съображения
по отношение постановения съдебен акт в т. ч. и такива свързани с крайните
изводи на съда и изложените мотиви за тях.
Водим от горните мотиви и на основание чл.175 и чл.
176 от АПК във връзка с чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС, Старозагорският административен
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОПРАВЯ очевидна фактическа грешка в
определение № 435 от 02.09.2021 г., постановено по адм. д. №538/2021 г. по
описа на Административен съд - Стара Загора, като на страница трета, абзац
втори, изречение първо, вместо датата „06.06.2021 г.“ да се чете 06.08.2021 г.
Извършената поправка да се отбележи върху поправеното
определение и издадените въз основа на него преписи.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.П.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“, пребиваващ към момента на образуване на делото в Затвора – Стара
Загора, за допълване на определение № 435 от 02.09.2021 г., постановено по адм.
д. №538/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване, на основание чл.
62, ал. 4 от ЗИНЗС, с частна жалба пред тричленен състав на Административен
съд-Стара Загора, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: