№ 2562
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Х.
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20231100508597 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 09.06.2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение от 12.06.2023г., постановено по гр.д. № 7132/2021г. по описа на СРС,
ГО, 36 състав, е отхвърлеи предявеният от Д. П. А. срещу З. Ф. С. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е титуляр на
правото на собственост въз основа на законово наследствено правоприемство
върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – апартамент с
идентификатор 68134.15002404.2.51 съгласно КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 70, 19
кв.м. и с прилежащи части таванско помещение № 51 с площ от 2, 60 кв.м. и 1,
44 % ид. части от общите части на сградата, с адрес на имота – гр. София, жк
“*********.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищцата Д. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
1
формираните от първоинстанционния съд извод, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на приетото от съда, че
актът, с който приобритателят по унищожаем акт е прехвърлил имота на трето
лице, има значение на юридическо основание за добросъвестно владение, ако
лицето не е знаело за унищожаемостта на предходния акт. В случая
становището на СРС било, че ответницата не е знаела за наличието на правен
спор между праводателката на ищцата и Г. П.М., поради което същата била
добросъвестен владелец. Аргументира се становище, че не са налице
предпоставките за квалифициране на упражняваното от ответницата владение
върху имота като добросъвестно, тъй като исковата молба по гр.д. №
4725/2012г. по описа на СГС е била вписана в Служба по вписванията. Счита,
че последиците от вписването на исковата молба се изразяват в
оповестителното действие, което създава необорима презумпция за знание на
тези обстоятелства от всички трети лица. В процесната хипотеза ответницата е
придобила собствеността върху процесния имот в хода на висящото
производството по гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС и след вписване на
исковата молба по същото производство, поради което не може да се счита за
добросъвествен владелец по смисъла на чл. 70 от ЗС и не може да придобие
вещта с кратката петгодишна придобивна давност. На следващо място,
развити са съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил
прекъсването на придобивната давност, което е настъпило с предявяването на
иска по чл. 31 от ЗЗД, както и че давността не е текла по време на процеса /по
аргумент от нормата на чл. 115, б. “ж” от ЗЗД/. Позовава се и на предвидените
в чл. 226 от ГПК последици при прехвърляне на спорното право в хода на
процеса, като счита същите за приложими и в настоящия спор. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Въззиваемата страна З. Ф. С. оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение
на относимите материално-правни норми. Поддържа, че по делото не е
опровергана в условията на пълно и главно доказване презумпцията по чл. 70,
ал. 2 от ЗС. Оспорва наведеното възражение за прекъсване на придобивната
давност с предявяването на иска по чл. 31 от ЗЗД, доколкото ответницата не е
2
придобила правото на собствено
ст върху процесния имот по време на процес, воден по иск по чл. 108 от
ЗС, а първият купувач на имота е прехвърлил същия на праводателя на З. С.
преди предявяване на иска по гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС. Излага
доводи за недоказаност на твърденията на ищцата за знание за съществуването
на правен спор, квалифициращо владението върху имота като
недобросъвестно. По тези съображения е направено искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване право
на собственост върху недвижим имот и предаване владението върху същия,
при заявени фактически твърдения за придобиване на вещта въз основа на
законово наследствено правоприемство и обратно действие на унищожена по
съдебен ред прехвърлителна сделка.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
По активната материална легитимация на ищцата:
Установено е по делото въз основа на представеното удостоверение за
наследници, че ищцата Д. П. А. е единствен законен наследник по права линия
от първа степен на П.П. С.-Т., починала на 24.07.2015г. Наследодателката на
ишцата е притежавала въз основа на законово наследствено правоприемство
от своите родители П.И.С. и Д.А.А. правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, жк “*********.
С договор за продажба на недвижим имот от 28.03.2011г., обективиран в
нотариален акт № 54, том 1, рег. № 9503, дело № 54/2011г., П.П. С.-Т. е
прехвърлила на Г. П.М. правото на собственост върху процесния имот.
Впоследствие, с договор за покупко-продажба от 03.05.2011г., оформен с
нотариален акт № 180, том 2, рег. № 11629, дело № 355 от 2011г., Г. П.М. е
продал същия имот на Г. И. А.. Последният приобритател е прехвърлил
3
собствеността върху имота на И.Г.М. с договор за дарение от 12.01.2012г.,
обективиран в нотариален акт № 7, том 1, рег. № 339, дело № 5. Ответницата
З. Ф. С. е придобила от И.Г.М. правото на собственост върху процесния имот
въз основа на договор за покупко-продажба от 28.04.2014г., обективиран в
нотариален акт № 188, том 3, рег. № 7635, дело № 472.
По делото е представена искова молба с вх. № 33962/27.03.2012г., въз
основа на която е било образувано гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС. С
решение по същото дело, влязло в законна сила на 06.11.2019г., е уважен
предявеният от Д. П. А. /правоприемник на първоначалната ищца П.П. С.-Т./
срещу Г. П.М. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.03.2011г., обективиран в
нотариален акт № 54, том 1, рег. № 9503, дело № 54/2011г. Исковата молба по
посочено дело е била вписана в Служба по вписванията – гр. София на
30.11.2012г.
По правните последици на постановеното решение по гр.д. №
4725/2012г. по описа на СГС, съдът приема следното:
Унищожаемите договори имат правно действие, но то може да бъде
отменено по искане на определено лице. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и
договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло
да разбира или да ръководи действията си. Отмяната, унищожаването или
развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение
на всички лица от момента на сключването му. Приобретателят на чужд имот
не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Съдебното
решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към
деня на сключването на сделката. С унищожаването се заличава не само
правото на собственост на приобритателя, но и юридическият акт, от който то
е произлязло. При това положение приобритателят не е могъл да прехвърли
собствеността на последващия приобретател. Това е така, тъй като никой не
може да прехвърли право което няма и отпадне ли правото на праводателя,
отпада правото и на приобретателя.
С оглед изложеното и предвид обратното действие на съдебното
решение по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се налага
извод, че титулярството в правото на собственост върху процесния имот се е
4
върнало в патримониума на ищцата Д. А. в качеството й на единствен законен
наследник на прехвърлителя по унищожената сделка П.П. С.-Т.. Съответно,
ответницата З. Ф. С. не се легитимира като собственик на имота въз основа на
твърдяното от същата деривативно придобивно основание - договор за
покупко-продажба от 28.04.2014г., обективиран в нотариален акт № 188, том 3,
рег. № 7635, дело № 472.
По релевираното от ответницата правоизключващо възражение за
придобиване на процесния имот въз основа на оригинерно придобивно
основание – давност:
Оригинерният способ за придобиване на право на собственост по
давност е уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС и включва
наличие на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот
/корпус/, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя /анимус на владелеца/ - чл. 2 от Закона
за давността /отм/. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в
период по-дълъг от 10, респективно 5 години, без противопоставяне от страна
на титуляра на правото на собственост.
По делото не е спорно обстоятелството, че З. С. е осъществявала
фактическа власт върху процесния имот, считано от м.04.2014г. – датата на
закупуване на имота, което има характеристиките на владение по смисъла на
чл. 68 от ЗС. От събраните гласни доказателствени средства се установяват
кумулативните предпоставки на давностното владение. Спорен е въпросът
дали осъществяваното владение е в хипотезата на добросъвестно или
недобросъвествено владение, съответно дали за придобиване на правото на
собственост по посочения способ е необходимо непрекъснато владение в
продължение на 5 или на 10 години /чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС/.
Съгласно разпоредбатата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание,
а според чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на
противното. Добросъвестността се свежда само до незнание на определени
обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на
5
незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание,
поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и
относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача
или вписана искова молба по отношение на имота, не води до опровергаване
презумцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже
по несъмнен начин.
Правното основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС съставлява
юридически акт с вещноправни последици - прехвърлителни сделки,
административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по
конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно
право /т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 7 от 1974г/. Когато
праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил
собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сделката.
Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и
включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка
установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като
владение. Владението е фактическо състояние /за разлика от правото на
владение, което е субективно право/ и правната уредба на субективните права
е неприложима към факти /в този смисъл е решение № 36 от 30.10.2020г. по
гр.д. № 3076/2019г. по описа на ВС, Второ ГО/.
Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според
която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до
доказване на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от
приобретателя, че праводателят не е бил собственик; че знанието на
владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на
доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 385 от 06.10.2010г. по
гр.д. № 1359/2009г. на ІІ г. о., решение № 1048 от 28.10.2008г. по гр.д. №
3131/2008г. на ІІІ г. о., решение № 11 от 13.07.2018г. по гр.д. № 1451/2017г. на І
г. о., решение № 52 от 23.07.2018г. по гр.д. № 1455/2017г. на І г. о., решение №
60111 от 08.10.2021г. по гр.д. № 342/2021г. на ІІ г. о. и др. /.
6
Както е прието в решение № 127 от 17.08.2011г. на ВКС по гр. д. №
2014/2009г., I г. о. и в решение по гр.д. № 1348/2009г. на ВКС, I ГО, с
унищожаването на договора за покупко-продажба се заличава не само правото
на собственост на купувача, но и юридическият акт, от който то е произлязло.
При това положение купувачът не е могъл да прехвърли собствеността на
последващия приобретател. Последният обаче не може да се разглежда като
лице, което е владяло имота без правно основание. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр.
1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случай,
че юридическото основание на праводателя на владелеца бъде унищожено
поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,
владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел,
че не е годно да прехвърли собствеността. Ето защо се смята за
добросъвестен. За разлика от нищожните сделки, които не пораждат никакви
правни последици от момента на сключването им, унищожаемите сделки
пораждат правните последици, предвидени в тях. Докато не се постанови
унищожаване на сделката с уважаването на конститутивния иск, с което се
променя съществуващото правоотношение, е налице проявление на
предвидените в нея правни последици, поради което и действието на такава
сделка следва да се зачете и спрямо трети лица, приобретатели на права преди
вписването на исковата молба за унищожаването й поради наличие на порок.
Следователно и унищожаемите сделки, с които се прехвърлят права,
представляват правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1
ЗС.
Актът, с който приобретателят по унищожаем акт е прехвърлил имота на
трето лице има значение като юридическо основание за добросъвестно
владение, ако лицето /приобритателят/ не е знаело за унищожаемостта на
предходния акт и затова може да има добросъвестно владение на третото лице
върху него. Затова и собственикът на имота трябва да предяви иск за
собственост до изтичане на кратката придобивна давност в полза на
последващия приобретател. Той обаче може да се превърне в недобросъвестен
при настъпването на определени последващи обстоятелства, каквото се явява
предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота.
7
Неоснователни са релевираните от въззивницата доводи за наличие на
знание у ответницата към момента на сключване на договора от 28.04.2014г.,
че нейният праводател не е бил собственик на имота. За да стигне до този
извод съобрази следното:
Не може да се квалифицира като недобросъвестно владението, основано
на договора за покупко-продажба, от 28.04.2014г., обективиран в нотариален
акт № 188, том 3, рег. № 7635, дело № 472, с който И.Г.М. е продал на З. Ф. С.
правото на собственост върху спорния недвижим имот. Действително, този
договор е сключен след вписване на исковата молба по чл. 31 от ЗЗД, но нито
праводателят И.М., нито ответницата са страна по делото, за да се приеме, че
тя е могла, при полагане на дължимата грижа, да узнае, че придобива от
несобственик, или че правото, което придобива, е спорно. Освен това следва
да се има предвид, че вписването на исковата молба по чл. 31 ЗЗД има
оповестително действие, което означава, че с унищожаването на договора
отпадат и правата на приобретателя, който е придобил имота преди нейното
вписване. Отпадането на правата на ответницата е следствие от
конститутивното действие на съдебното решение за унищожаване на договора
между ищеца и нейните праводатели, но същото обстоятелство само по себе
си не води до извод, че упражняваното от нея владение е недобросъвестно. В
този смисъл следва да се посочи, че към 2012г. вписването на исковите молби
се извършва по персоналната система, т.е. същите се вписват по персоналната
партида на ответника /чл. 12 от ПВ/, а ответник в производството по гр.д. №
4725/2012г. по описа на СГС не е праводателят на З. С. /в този смисъл е
решение от 15.12.2021г., постановено по гр.д. № 3680/2020г. по описа на ВКС,
I ГО/.
Освен това следва да се има предвид, че
близките/роднинските отношения между прехвърлител и приобретател не
съставляват обстоятелство, оборващо установената в чл. 70, ал. 2
ЗС презумпция за добросъвестност. Цитираната разпоредба не придава правна
релевантност на близки/родствени връзки на приобретателя с праводателя, а
свързва добросъвестността с незнанието на приобретателя на определени
обстоятелства - че праводателят му не е собственик, или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Знанието на приобретателя за тези пороци на
юридическото му основание не се предполага, а трябва да се докаже по
8
несъмнен начин /така решение № 37 от 02.07.2019г. по гр.д. № 1394/2018г. по
описа на ВКС, Първо ГО/ от лицето, черпещо права от установяването на този
факт – в случая от ищцата. В този смисъл съдът приема за неотносими
твърденията на ищцата, че презумпцията за добросъвестност е опровергана
само поради обстоятелството, че бащата на ответницата и Г. Минчев
/приобритателят по унищожения договор/ са имали близки отношения.
При липса на други доказателства за знание на въззиваемата, че към
момента на сключване на договора за покупко - продажба праводателят й не е
бил собственик на имота или че правото му на собственост е било оспорено от
действителния собственик, следва да се приеме, че установената в чл. 70, ал. 2
ЗС презумпция за добросъвестност не е оборена.
Неоснователни са възраженията на въззивницата за прекъсване на
придобивната давност с предявяване на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Установените в чл. 116 ЗЗД норми във връзка с прекъсване на погасителната
давност, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗС, намират приложение и относно
придобивната давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение
или с искане за започване на помирително производство и с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Доколкото последните са изрично и
изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, други
действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението
на започналата придобивна давност (решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. д. №
2737/2019 г. на II г.о. на ВКС и посочените в него решение № 170 от 11.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., решение № 392 от 10.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 891/2010 г., I г. о. и решение № 212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 70/2010 г., I г. о.; решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І
г.о. на ВКС; решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на ІІ г.о. на
ВКС; решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. на І г.о. на ВКС).
При това прекъсването на давността чрез предявяване на иск за установяване
на собствеността или ревандикиране на имота винаги следва да бъде
свързвано с действия на носителя на спорното материално право, насочено
срещу лицето, което би могло да се позове на погасителната или придобивна
давност, т.е. следва да е насочено срещу владелеца (решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС), тъй като последиците
9
на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото
(решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на І г.о. на ВКС).
Правният ефект на съдебното решение по чл. 31 от ЗЗД не се
разпростира по въпросите за собствеността и владението на вещта. Само
исковете за собственост, но не и исковете по чл. 26 от ЗЗД или 31 от ЗЗД
смущават владението и прекъсват придобивната давност. Това следва от
приетото в т. VI. 13 на ППВС № 6/1974 г.; решение № 705/29.10.2010г. по гр. д.
№ 1744/2009г. на ВКС, I ГО; решение № 401/12.01.2012г. по гр. д. № 895/2010
г. на ВКС, I ГО и др. Изрично в практиката на ВКС се приема, че исковете за
нищожност или унищожаемост на придобивното основание не прекъсват
придобивната давност, започнала да тече в полза на приобритателя - решение
№ 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, I ГО. Същото следва и от
решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. ва ВКС, I ГО и решение
№ 216 от 28.10.2016г. по гр.д. № 2182/2016г. на ВКС, I ГО.
Неоснователни са и наведените от ищцата доводи за приложението на
нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК, съгласно която, ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни. Фактическият състав на чл.
226, ал. 1 ГПК предпоставя придобиване на право, което е предмет на делото,
така че ще бъде предмет и на силата на пресъдено нещо, с която делото ще
завърши. Когато е предявен иск по 31, ал. 1 от ЗЗД, предмет на делото е
потестативното право за унищожаване на атакуваната сделка, а не правата,
които третото лице /или придобилият от него права/ е придобило от носителя
на права, произтичащи от атакуваната сделка и които трябва да се възвърнат
на ищеца по конститутивния иск. По тези съображения разпоредбите на чл.
226 от ГПК в случая са неотносими и неприложими.
Ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от
ГПК/ не установи факти и обстоятелства, обуславящи несъмнен извод за
оборване на презумцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС. Установеното от З. С. владение
върху процесния имот, основано на правно основание, годно да я направи
собственик, е добросъвестно. В този случай правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години – чл. 79, ал. 2
от ЗС, който релевантен срок е изтекъл към датата на предявяване на исковата
молба по настоящото производство – 04.06.2020г.
10
Ответницата доказа релевираното правоизключващо възражение за
придобиване на процесния имот въз основа на оригинерно придобивно
основание – придобивна давност, поради което се налага извод за
неоснователност на предявения иск.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на
1 200 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.06.2022г., поправено по реда на чл. 247
от ГПК с решение от 12.06.2023г., постановено по гр.д. № 7132/2021г. по
описа на СРС, ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА Д. П. А., ЕГН **********, гр. София, жк „Д********* да
заплати на З. Ф. С., ЕГН **********, гр. София, жк „********* на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11