№ 7340
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100514802 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.09.2024г., постановено по гр.д. № 22513/2024г. на СРС,
ГО, 128 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Е. В. А. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 397, 16 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № ********, за периода от 01.12.2020г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 25.01.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 34, 73 лева за
периода от 15.09.2021г. до 16.01.2024г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4718/2024г.
по описа на СРС, ГО, 128 състав. Със същото решение са отхвърлени
предявените искове за главница за потребена топлинна енергия за разликата
над 397, 16 лева до пълния предявен размер от 518, 20 лева и за периода от
01.05.2020г. до 30.11.2020г. вкл., и за мораторна лихва за разликата над 34, 73
1
лева до пълния предявен размер от 75, 09 лева, както са отхвърлени изцяло
исковете за установяване съществуване на вземане за цена на услугата дялово
разпределение в имот с абонатен № ******** за периода от 01.12.2020г. до
30.04.2023г. в размер на 44, 86 лева и за обезщетение за забава върху
посочената главница за периода от 15.02.2021г. до 16.01.2024г. в размер на 8,
99 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Е. В. А., в
която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Поддържа, че е нарушено правото му на защита в производството, като сочи,
че съдът не е разгледал претенцията, заявена с исковата молба. Решението
било постановено за друг период, различен от посочения в исковата молба.
Твърди, че съдът не е връчил препис от искова молба, в която да е заявена
претенция за топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2023г., с
което е нарушил основни принципи в гражданския процес, включително и
правото му да подаде отговор на исковата молба в определения в чл. 131 от
ГПК срок. Поддържа да е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и с оглед приобщаването на ч.гр.д. №
4718/2024г. по описа на СРС, доколкото съдът не е посочил основанието за
това действие. Освен това релевира, че производството по ч.гр.д. №
4718/2024г. по описа на СРС било прекратено, тъй като заявителят не е
предявил иск за установяване на вземането си в преклузивния за това срок.
Навежда възражения, че приетата съдебно-счетоводна експертиза е невярна и
необоснована. Твърди, че заключението на съдебно-техническата експертиза е
изготвено от некомпетентно вещо лице, тъй като поставените въпроси са от
счетоводен характер. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното
решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение
на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено
2
искане за потвърждаване на решението.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, в които са
отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
На първо място следва да се разгледат релевираните от ответника
възражения за недопустимост на производството по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск по доводи за липса на идентичност между въведените в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение правопораждащи факти и
тези, предмет на предявения иск. Твърди се, че в заявлението е претендирано
вземане за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2023г., а в исковата молба е посочен различен период – от м.05.2019г. до
м.01.2021г.
Съгласно установената практика – решение № 152 от 28.04.2014г. по
гр.д. № 7541/2013г. на ІV ГО на ВКС, решение № 171 от 24.04.2012г. по гр.д.
№ 801/11г. на ІV ГО на ВКС, решение № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№
716/11г.на ІVГО на ВКС, решение № 412 от 05.02.2014г. по гр.д.№ 2190/13г.на
ІV ГО на ВКС, правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.
422 от ГПК
има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в
заповедното производство вземане. Целта е с решението по този иск да се
признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора по
повод направени в заповедното производство възражения на длъжника,
поради което не може да се променя материалнаправната характеристика на
вземането и да се иска от съда да се произнесе по нещо, различно от
предявеното в заповедното производство. Съдът е длъжен да извърши
преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз
основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца по иска за
съществуване на вземането. В този смисъл недопустимо /поради липса на
правен интерес/ е производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК при липса на
идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на
3
предявения установителен иск. Вземането се индивидуализира чрез посочване
на източника му /на правопораждащите правото факти/, чрез посочване на
неговия вид, размер, както и на период на претенцията.
В конкретния случай се установява от приложеното ч.гр. д. №
4718/2024г. по описа на СРС, че заявителят е поискал издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за вземане за главница за топлинна
енергия, доставена в имота в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г. Като
правопораждащ претенцията юридически факт е заявено твърдение за
съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на апартамент № 30, находящ се
в гр. София, жк „********, абонатен номер ********, а качеството на
длъжника – „клиент“ на топлинна енергия, е обосновано с твърдение за
титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия
период. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за потребената в имота топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2023г., включително.
В исковата молба ищцовото дружество първоначално е претендирало
вземане за главница за топлинна енергия, доставена в процесния имот за
периода от 01.05.2019г. до м.01.2021г., като е обосновало наличието на правен
интерес от предявяването на установителен иск с подаденото от длъжника
възражение срещу вземането, предмет на издадена по ч.гр.д.№ 4718/2024г. по
описа на СРС заповед за изпълнение на парично задължение. С разпореждане
от 19.04.2024г. първоинстанционният съд е констатирал нередовност на
исковата молба, като е указал на ищеца да конкретизира исковете за главница
и мораторна лихва по размер и период съобразно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4718/2024г. по описа на СРС.
С уточнителна молба от 26.04.2024г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е
изпълнила указанията, като исковата претенция е уточнена, както следва: за
установяване дължимост на сумата от 518, 20 лева – главница за периода от
м.05.2020г. до м.04.2023г. и 75, 09 лева – лихва за периода от 15.09.2021г. до
16.01.2024г. С така направеното уточнение на исковата молба са отстранени
нередовностите на същата, а поправената искова молба се смята за редовна от
деня на подаването /чл. 129, ал. 5 от ГПК/.
С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на наведените от
4
въззивника възражения за недопустимост на производството. Налице е
идентичност между предмета на вземането в заповедното производство и
предмета на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск за
потребена топлинна енергия. Неоснователни са и доводите, че кредиторът не е
предявил иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Указанията за предявяване на иск за установяване на оспореното от длъжника
вземане са били надлежно връчени на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на
28.03.2024г., като с молба от 17.04.2024г. заявителят е представил в
производството по гр.д. № 4718/2024г. доказателства за предявяване на
установителен иск, по която искова молба е било образувано гр.д. №
22513/2024г. по описа на СРС, ГО, 128 състав. Отстраняването на
нередовностите на исковата молба с оглед идентичност на претендираното
материално право в заповедното и в исковото производство има действие и по
отношение на преценка спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, който
аргумент е пряко изводим от нормата на чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с прилагането на
заповедното производство към исковото такова са неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 2-ро от Правилника за администрацията в
съдилищата /ПАС/ по разпореждане на съдията-докладчик неприключилите
заповедни производства, по които е издадена заповед по чл. 410 или 417 ГПК,
могат да се прилагат към постъпилите в същия съд искови производства по чл.
422 ГПК. Необходимостта от прилагане на делата по заповедните
производство е обоснована със задължението на исковия съд да извърши
служебна преценка за допустимостта на производството по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, изводима от наличието на идентичност на вземането по издадената
заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск за
съществуване на оспореното вземане.
От приложения отрязък от съобщение от 30.04.2024г. /л. 46 от
първоинстанционното дело/ е видно, че на ответника е връчен препис от
исковата молба за отговор в едномесечен срок. Действително, по делото няма
данни уточнителната молба на ищеца от 26.04.2024г. да е била връчена на
насрещната страна. Когато исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 6 и чл. 128 ГПК, след изправянето
на недостатъка, съдът не определя на ответника нов срок за отговор, тъй като
5
допуснатите нередовности нямат отношение към защитата на ответника по
съществото на иска. Нов срок за отговор съдът определя само в случаите,
когато нередовността е по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, а становището,
оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор
са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти, но не и
направените във връзка с първоначално заявените с исковата молба
обстоятелства. В настоящия случай исковата молба не е отговаряла на
изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК - заявена е била претенция за
период, различен от периода на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Ето защо след направеното уточнение,
първоинстанционният съд е бил длъжен да връчи по реда на чл. 131 от ГПК
препис от молбата на ответника за отговор в едномесечен срок.
Визираните пороци на процесуалната дейност на СРС обаче не са
основание за отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото
за ново разглеждане по причина, че непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен
да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище
относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на
първата инстанция. По тези съображения допуснатите процесуални
нарушения, изразяващи се в невръчване на уточнителната молба за отговор по
реда на чл. 131 от ГПК /която касае основанието и петитума на предявения
иск/, могат да бъдат отстранени вследствие дейността на
самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните равна възможност за
разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната
уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново
разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл. 303, ал. 1, т .5 от
ГПК. В настоящата хипотеза на жалбоподателя е била предоставена
възможност да участва активно във въззивното производство, в което е могъл
да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е
могъл да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А
необходимостта от такива, както и конкретните си оспорвания, възражения и
6
доказателствени искания, същият е могъл да заяви още с жалбата си,
позовавайки се на хипотезата на чл. 266, ал. 1 или ал. 3 от ГПК, каквито в
случая обаче не са релевирани.
По правилността на обжалваното решение:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът Е. В.
А. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк „********,
абонатен номер ******** и има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от
2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, както и че стойността
на непогасената част от вземането за главница за топлинна енергия възлиза на
397, 16 лева, а дължимото обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
исковия период е 34, 73 лева.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
7
общия топломер, който според заключението на съдебно-техническата
експертиза отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за
търговско измерване /ответникът не е оспорил същото в посочената част/. От
същото заключение се установява, че дяловото разпределение е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на
ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е
направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи,
но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, които са подписани от ответника и не са били оспорени от него
по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва
да се посочи, че противно на поддържаното от въззивника, поставените в
съдебно-техническата експертиза въпроси касаят специални знания от
областта на топлотехниката, а не на счетоводството. Наведените възражения в
този смисъл са неоснователни, поради което съдът кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно и обосновано.
Релевираните оспорвания на съдебно-счетоводната експертиза, обосновани с
твърдението за неправилно приложение на Закона за счетоводството, са
неотносими към предмета на спора. Основанието за плащане на потребената
топлинна енергия не е фактурата /представляваща данъчен документ по чл.
112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност - ЗДДС/, а
извършената доставка. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, фактура може да не
се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо
лице, какъвто е разглеждания случай. Въз основа на приетите по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателствени средства и заключението
на съдебно-техническата експертиза се установи количеството на реално
потребената от ответника топлинна енергия и нейната стойност.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по претендираното обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По бланкетна въззивна жалба въззивният съд
следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение
на императивни материалноправни норми, който извод следва от разпоредбата
на чл. 269 ГПК и дадените разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение №
1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният
съд проверява служебно решението само по отношение на приложението на
8
императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е
в обществен, а не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото. По подадена бланкетна въззивна жалба, в
която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение
или на част от фактическите и правни изводи, приети от първоинстанционния
съд, и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на
цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно
решение от въззивния съд. /решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. №
2312/2015 г., I ТО, ТК/.
В аспекта на изложеното се налага извод, че решението на СРС в
посочената част следва да се потвърди с оглед липсата на конкретни доводи
срещу правилността му и липсата на нарушение на императивни норми на
материалния закон – то не може да бъде отменено и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно установените размери в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17333 от 27.09.2024г., постановено по
гр.дело № 22513/2024г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в обжалваната му
част, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Е. В. А. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 397, 16 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот, отчитан с
9
абонатен № ********, за периода от 01.12.2020г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 25.01.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 34, 73 лева за
периода от 15.09.2021г. до 16.01.2024г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4718/2024г.
по описа на СРС, ГО, 128 състав.
ОСЪЖДА Е. В. А., ЕГН **********, гр. София, жк „********“, бл.
********, ет. 4, ап. 9, да заплати на на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 100 /сто/ лева –
съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „ДИРЕКТ“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10