МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 24/11.06.2019 ГОД.
ПО НОХД № 82/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Р.п.– И. обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Й.И. *** за
това, че
1/ на 30.10.2018 г. в с. Беловец, обл. Разград,
е отнел чужда движима вещ – парична
сума в размер на 120 лв., от владението
на Д.Н. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл.
194, ал.1 от НК;
2/на 30.10.2018 г. в с. Беловец, обл. Разград причинил
другиму – на Д.Н. ***, средна телесна повреда изразяваща се в счупване на
дясната лъчева кост на типично
място, което по своята медико-биологична
характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десният
горен крайник – престъпление по чл. 129,
ал.1, във вp. с
ал.2, предл. трето
от НК;
3/на 01.11.2018 г. в с. Беловец, обл. Разград,
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправяне на ругатни
(закани за саморазправа, закани за убийство) възпроизвеждане на три изстрела с насочен към лицето
Х.Д.Н.с газов пистолет, марка „Ekol Major“, cal. 9 mm, създаване на смут
в селото – престъпление по чл.
325, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и направените самопризнания,
установяват по безспорен начин авторството на подсъдимия в извършване на
инкриминираните деяния. Пледира на подсъдимия Д.Й.И. да бъде наложено
предвиденото в закона за всяко престъпление наказание лишаване от свобода,
редуцирано с 1/3 с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, при приложението на института на условното осъждане. Заявява, че са
налице условията на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо наказание,
най-тежкото между наложените с присъдата, чието изтърпяване следва да се отложи
за тригодишен изпитателен срок.
Пострадалото от престъплението
лице Д.Н.Н. в
срока по чл. 85, ал. 3 от НПК не предявява искане за конституиране като
граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес.
Подсъдимият Д.Й.И. на
досъдебното производство дава обяснения, но отрича да е съпричастен към
деянията, за които е подведен под наказателна отговорност. В съдебно заседание
се признава виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави
искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа
делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2
от НПК. Защитникът му пледира за постановяване на осъдителна присъда с оглед
събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитния
му при редукцията с 1/3 предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие. Споделя становището на представителя на районната
прокуратура, че са налице условията за отлагане изтърпяването на наказанията при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и за определяне на едно общо наказание съгласно чл. 23 от НК.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс.Д.Й.И. е 45-годишен, с
българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.
Подс. Д.Й.И. ***. През
2018 г. И. поддържал връзка със св.Г.Р.П.,
която живеела в самостоятелно жилище в с.Беловец, общ.Кубрат, обл.Разград на ул. „Антон Страшимиров“ № 20. Къщата на
св.Г.П. била в съседство до магазин за хранителни стоки в с.Беловец.
Подсъдимият Д. И. периодично
ходел на гости при свидетелката.
На 30.10.2018 г. вечерта около
18:30-19:00 ч. подсъдимият бил в дома на св.П., двамата разговаряли, вечеряли и
употребили неголямо количество алкохол. В един момент вратата на жилището на П. се отворила и в помещението влязъл св.Д.Н.,
който бил във видимо нетрезво състояние и залитал. Свидетелката попитала св.Н.
какво прави в дома и, а той отговорил, че бил почерпен и объркал къщата и със
съседния магазин. П. се опитала да изведе вън от жилището си св.Н., избутала го
до стълбището и се прибрала в стаята, след което с И. продължили да пият бира.
Св.Д.Н. след кратък период отново се върнал по стълбището в стаята. В този
момент като видял св.Н., подс.Д.И. се ядосал от
поведението му, хванал го и го избутал навън от стаята, към стълбището на
къщата. Там подсъдимият му нанесъл удари по тялото и гърба, при които св.Д.Н.
паднал на твърдата настилка. При падането се опитал да се предпази с ръка, но
не успял, почувствал силна болка в областта на китката на дясната ръка. Св.Н.
се прибрал в дома си, а после бил откаран в болнично заведение, където на
31.10.2018 г. му била направена гипсова имобилизация.
По досъдебното производство е
била назначена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че
полученото от св. Д.Н. увреждане е средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.1 във p. с ал.2, предл. трето от НК. В резултат на
нанесеният побой на 30.10.2018 г. пострадалият е получил счупване на дясната
лъчева кост на типично място, което по своята медико-биологична характеристика
обуславя трайно затруднение в движението на десният горен крайник за срок
повече от един месец. Описаното счупване на дясната лъчева кост обичайно се
получава от падане с упор на екстензирана/разгъната/
или флектирана /сгъната/ ръка.
След като Н. паднал на земята,
подс. И. отишъл при него и от десния джоб на
панталона му извадил портмоне, от което взел сумата от 120 лв. - 6 бр. банкноти
по 20 лв. и се прибрал при св.Г. П..
На 01.11.2018 г. вечерта подсъдимият
отново бил на гости на св.П. в с.Беловец. В един момент по прозореца на стаята
където били някои хвърлил камък, след това още няколко. Подс.Д.И.
се ядосал, извадил от панталона си незаконно притежаван газов пистолет „Ekol Major“, cal.
9mm и излязъл на улицата като викал и псувал. Забелязал, че от дома на П. се
отдалечава св.Х.Д.Н.от с.Беловец. И. се затичал към него, произвел изстрели - 3
бр. с газовия пистолет, викал, псувал, заканвал се - „ще те убия, ще ти еба
майката, аз съм циганин майка ти ще еба“, насочвайки газовия пистолет към св.Д..
Подс.Д.И. нанесъл удар по тялото на св.Х.Д.и в
областта на слабините на приближилият се свидетел Д.Р.. И. ударил в областта на стомаха и дошлия св.Х.Г.Х.,
продължил да псува и да се заканва. Свидетелите успели да вземат пистолета на подсъдимия
и го съборили на земята, после И. се изправил и се отдалечил.
По доказателствата:
С оглед направените от
подсъдимия Д.Й.И. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената
фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно –
обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите Н., Х., Н. и П., съдебно-медицинска
експертиза, веществено доказателство, протокол за доброволно предаване, разписка,
справка за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК,
поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.
От правна страна:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимият Д.Й.И. е осъществил
състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 30.10.2018 г. в с. Беловец,
обл. Разград, е отнел чужда движима
вещ – парична сума в размер на
120 лв.,
от владението на Д.Н. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои.
Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение
и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимият
осъществил, установявайки владение върху вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – пари,
които били собственост на свидетеля Н..
Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат
определена стойност към момента на посегателството. Налице е и втората
особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До
момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във
фактическата власт на свидетеля, като след
извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са
преминали във владение на извършителя и той се разпоредил с тях като със свои.
При
извършване на деянието подсъдимият Д.Й.И. е действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в
поведението му: съзнавал, че вещите са чужда собственост, че няма разрешение от
собственика да ги свои, но въпреки това,
преследвайки това си намерение ги отнел с цел да се обогати.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимият Д.Й.И. е
осъществил и състава на престъпление по чл. 129, ал.1, във вp.
с ал.2, предл. трето от НК, тъй като на 30.10.2018 г.
в с. Беловец, обл. Разград причинил другиму – на Д. Н.
***, средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на
типично място, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно
затруднение в движението на десният горен крайник.
От обективна страна елементите от
състава на изпълнителното деяние са налице: след като подсъдимият нанесъл удари
по тялото на свидетеля, блъснал го и той паднал на стълбището, пострадалият е получил счупване на дясната лъчева кост на типично
място. По своята медико-биологична характеристика това счупване обуславя трайно затруднение в
движението на десният горен крайник за срок повече от един месец - средна телесна повреда. Този
вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.
Деянието подсъдимият е осъществил
умишлено, с ясното съзнание за противоправността на
извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи св.Н., но воден
от желанието да се саморазправи с него и да демонстрира надмощието си, се
съгласил с този резултат.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Д.Й.И. е осъществил и състава на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Безспорно
от обективна страна се установи, че подсъдимият е отправял закани и заплахи,
псувни, насочил и произвел изстрели с газов пистолет, нанесъл удари с юмрук на
свидетелите Н. и Х., като тези непристойни действия били възприети и
предизвикали възмущението както на самите пострадали, така и на живущите в
близост до мястото на инцидента. В извършването на тези неприлични, непристойни
действия, които противоречат на установения в обществото морал и порядък, се
състои изпълнителното деяние по основния състав на престъплението по чл.325,
ал.1 от НК. Налице е и престъпният резултат на инкриминираното деяние,
изразяващо се в грубото нарушаване на обществения ред. Чрез своите активни
действия подсъдимият изразил открито високата степен на неуважение към
личностите на околните, макар противообщественият характер на тези действия се
е съзнавал както от извършителя, така и от хората, на които са станали достояние.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Налице е и
хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на деянието
- стремежът на И. да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие. По този
начин подсъдимият е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Д.Й.И. за виновен в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност; настъпилата реабилитация по отношение осъжданията му по чл. 88а,
ал.4 от НК; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът определи наказание шест
месеца лишаване от свобода, което намали
с 1/3, поради което наложи наказание четири месеца лишаване от свобода. Съдът отчете, че с оглед
настъпилата реабилитация на дееца и предвид това, че определеното наказание не
е над три години лишаване от свобода, изпълнението на наложеното наказание
следва да се отложи за тригодишен изпитателен срок считано от влизане в сила на
присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс.Д.Й.И. за виновен в извършване на престъплението по чл. 129, ал.1, във вp. с ал.2, предл. трето от
НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: признанието за виновност; настъпилата реабилитация по отношение
осъжданията му по чл. 88а, ал.4 от НК; съдействие за разкриване на обективната
истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с
оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът определи
наказание една година лишаване от свобода, което намали с 1/3, поради което наложи наказание
осем месеца лишаване от свобода. Съдът
отчете, че с оглед настъпилата реабилитация на дееца и предвид това, че
определеното наказание не е над три години лишаване от свобода, изпълнението на
наложеното наказание следва да се отложи за тригодишен изпитателен срок считано
от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс.Д.Й.И. за виновен в извършване на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност; настъпилата реабилитация по отношение осъжданията му по чл. 88а,
ал.4 от НК; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът определи наказание девет
месеца лишаване от свобода, което намали
с 1/3, поради което наложи наказание шест месеца лишаване от свобода. Съдът отчете, че с оглед
настъпилата реабилитация на дееца и предвид това, че определеното наказание не
е над три години лишаване от свобода, изпълнението на наложеното наказание
следва да се отложи за тригодишен изпитателен срок считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 23 от НК съдът
определи едно общо най-тежко наказание между наложените с настоящата присъда, а
именно осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 от НК се отлага за тригодишен изпитателен срок считано от
влизане в сила на присъдата.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.Й.И. следва
да заплати в полза
на ОДМВР гр. Разград сумата
82.11
лева – разноски на досъдебното производство.
С
присъдата съдът постанови на основание чл. 53, ал.
1, б. „а” от НК, вещественото
доказателство по делото – газов пистолет, марка „Ekol
Major“, cal. 9 mm с № 8120230, оставен за съхранение при служба „КОС“ при РУ МВР гр. Кубрат, да се отнеме в полза на държавата.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова