Присъда по дело №2427/2021 на Окръжен съд - Пловдив
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 29 март 2022 г. |
| Съдия: | Миглена Руменова Маркова |
| Дело: | 20215300202427 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
№21/29.03.2022г. по НОХД № 2427/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив
Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т. Г.
Ф. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1
т.11 във вр. с чл. 115, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 28.03.2021 г. в
гр. Пловдив е направил опит умишлено да умъртви другиго – Й.А.А. с ЕГН
**********, при което макар да е извършено изпълнителното деяние, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици за това престъпление, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Като акцесорна страна в наказателното производство – граждански
ищец и частен обвинител беше конституиран Й.А.А., пострадал от деянието,
за което подсъдимия е предаден на съд.
Подсъдимият Т.Ф. твърди, че не е пускал силна музика и не е
причинил умишлено нараняванията на пострадалия, а за да се защити от
нападението на пострадалия, баща му- свид. А.А. и А.К., които го удряли в
окото, гърба, краката и ръцете. Иска да му бъде наложено минимално
наказание или да се приложи разпоредбата на чл.12 от НК и да не бъде
наказан.
В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира се, че от доказателствата по
делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи се, че извършените от
подсъдимия действия са били мотивирани от хулигански подбуди и с тях
същия грубо е нарушил обществения ред и е изразил явното си неуважение
към обществото, чрез отправяне на ругатни към присъстващите лица. Излагат
се съображения, че деянието е останало във фазата на опита, поради намесата
на трети лица и оказаната медицинска помощ на пострадалия. Иска се на
подс. Ф. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на
оттегчаващи вината обстоятелства, предвид обремененото му съдебно минало
и лошите му характеристични данни. Предлага разноските по делото да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия.
Гражданският ищец и частен обвинител Й.А. лично и чрез повереника
си: адв. Н. поддържат обвинението като насочват вниманието към нанесените
множество телесни увреждания на пострадалия, както и опита му да
преустанови нападението, хващайки ножа, с който са му нанасяни ударите от
подсъдимия. Сочи се, че деянието е останало недовършено, поради
извършената своевременно животоспасяваща операция на пострадалия и
оказаната му медицинска помощ в болнично заведение. Твърди се, че макар и
1
да му е извършената втора операция на ръката, той и понастоящем не може
да движи добре пръстите си и да си служи с тях, което му пречи да работи.
Излагат се съображения, че и понастоящем Й.А. изпитва силен стрес от
случилото се и го преживява постоянно. Пледира се, че деянието на
подсъдимият е извършено по хулигански подбуди, тъй като е осъществено на
публично място, в присъствието на много хора, като подс.Т.Ф. е показал
явното си неуважение към обществото и грубо е нарушил обществения ред,
проявявайки агресия, парадирайки с чувството си за безнаказаност и
неуважение към желанието на семейството на пострадалия да пази тишина,
поради траура им. Иска се да му бъде наложено справедливо наказание като
се вземе под внимание, че само два месеца преди деянието е осъден за
причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, както и да се уважи
в пълен размер предявения граждански иск, ведно със законната лихва от
датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане.
Частният обвинител и граждански ищец Й.А. моли на подсъдимия да
му бъде наложено максимално наказание, както и да се уважи предявения
граждански иск.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.Й., оспорва квалификацията
на повдигнатото обвинение на подсъдимия по чл.116 ал.1 т.11 от НК, като
сочи, че не са описани в обвинителния акт хулигански подбуди, с които е
съпътствано деянието. Твърди се, че обстоятелството, че е носил малко радио,
псувал и е пуснал музика не обуславя извод, че деянието е извършено по
хулигански подбуди, тъй като е извършено на улица, където подсъдимият не е
длъжен да се съобразява с траура на други хора. Сочи, че действията на
подсъдимия са провокирани от действия на пострадалия, като защитата не е
могла да удостовери причинените увреждания на подсъдимия на
инкриминираната дата, поради отказ на прокурора да го прегледат. Навеждат
се доводи, че подсъдимият се е намирал в условията на неизбежна отбрана,
поради което и се пледира съда да приложи чл.12 от НК. Алтернативно се
иска ако подсъдимия бъде признат за виновен да бъде осъден за деяние по
чл.115, вр. с чл.18 от НК. По отношение на гражданския иск се пледира да не
бъде уважаван, а отхвърлен като неоснователен.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. Г. Ф. е роден на ***** г. в гр. Пловдив, живущ в гр.
Пловдив, ул. „Д.“ № **, **, български гражданин, неженен, с начално
образование, осъждан, с ЕГН **********. Същият не бил трудово ангажиран,
употребявал алкохол ежедневно, като често влизал в конфликти с жителите
на квартала си – „Шекер махала“.
На 28.03.2021г. следобед подсъдимият отишъл до дома на свид. Н.А.
/Н./, живуща на ул.“Д.“ № **, в „Шекер махала“, гр.Пловдив, за да я види.
Същата не била припозната от него като негова дъщеря, но знаела, че
подсъдимият е неин биологичен баща. Подс.Ф. влязъл в къщата, видял
2
свид.А. и мъжа й – свид.Е.А., поговорил с тях, след което излязал навън и
седнал на стол, после пуснал високо музика на тонколоната, която носел и
започнал да пие бира. Непосредствено до къщата на свид. Н.А. била къщата,
в която живели техни роднини-свид. А.Й.А. /С./ заедно със свид. С.А. и сина
им свид. Й.А. /Ю./, която къща също се водела на административен адрес: ул.
“Д.“ № **. Свид. А.Й.А. бил чичо на свид. Е.А., чийто баща- Н.А. починал на
22.12.2020г., а на 26.03.2021г. в Република Франция починала и Р.Ш. - първа
братовчедка на свид. С.А., на която на 28.03.2021г. очаквали да пристигнат
тленните останки в дома й, в „Шекер махала“. Поради смъртта на брата на
свид. А. и на първата братовчедка на свид. А., семейството им било в траур.
Докато на 28.03.2021г. подсъдимият стоял пред къщите на свид.Н.А. и
свид.Й.А., слушал високо музика и пиел бира по улицата минал свид. К.И..
Той го извикал и му казал да отиде до къщата му, да влезе в неговата стая и
от най- горното чекмедже да вземе един нож и да му го занесе. Свидетелят
К.И. се съгласил, защото се страхувал подсъдимия да не направи нещо лошо
на него или на близките му, ако му откаже. Така свид. И. отишъл до дома на
подс. Ф., в който нямало никого, но вратите били отключени, влязъл в стаята,
отворил най- горното чекмедже и взел нож, който бил поставен в калъф,
черен на цвят. Дръжката на ножа била дървена, червено-кафява на цвят с
лъскава шарка по нея, с дължина от 12 см., а острието дълго 17 см.
Свидетелят И. взел ножа и тръгнал.
В това време около подсъдимия се събрали хора възмутени от
поведението му, защото знаели, че семейството на свид.Й.А. е в траур и
пусната от подсъдимия високо музика била неподходяща в този момент.
Свидетелят А.А. също излязъл на улицата, приближил се към
подсъдимия и го помолил да намали музиката или да я спре, защото са в
траур. Подс. Т.Ф. заявил, че няма да спре музиката, нито ще си тръгне, като
започнал да крещи, псува и да заплашва присъстващите. Междувременно
свид. Й.А. бил в магазина им, който се намира в къщата им и чул музиката и
виковете отвън. Излязъл и видял баща си – свид.А.А. и подсъдимия да се
карат. Отишъл при тях и също помолил подсъдимия да спре музиката, но той
не се съгласил, поради което свид.А.А. се обадил на свидетелят Е.А. да излезе
да говори с него. Последният излязал заедно с жена си – свид.Н.А. и
забелязал, че подс.Ф., злоупотребява с алкохола и слуша силна музика на
улицата, помолил го да я спре, но след като подс.Ф. не го сторил, свид.Е.А.
помолил жена си да му каже да я спре. Свидетелката Н.А. седнала при
подсъдимия и го помолила да спре музиката, като забелязала, че до него
имало няколко празни бутилки от по 1.5 литра бира. Обяснила му, че
съседите им имат починал и не е редно да се пуска висока музика, защото са в
траур, но той отказал да я спре, заявявайки, че знае какво прави.
В това време свид. К.И. занесъл ножа на подс. Ф., който го сложил от
дясно на кръста си в панталона и го покрил с якето си. Свид.А.А. и свид.Й.А.
отново помолили подсъдимия да спре музиката, тъй като са в траур, но той
3
бил много пиян, започнал да псува и крещи, като няколко пъти казал:
„***********!“ „********!“, на които псувни никой от събралите се в
близост до подс. Ф. лица не отвърнал.
Подсъдимият извадил ножа, който му бил донесъл свид. К.И. и започнал
да замахва с него към свид. А.А. и към свид. Й.А., като ги заплашвал с
репликите: „Ще ви убия!“ и ги псувал викайки: „********!“. Уплашен от
действията на подсъдимия, свид.Й.А. взел един кол и ударил с него
подсъдимия в дясната ръка, в която държал ножа, от който удар кола се
счупил. Подсъдимият държейки ножа в дясната си ръка замахнал със същия и
го забил в предната повърхност на лявото коляно на свид.Й.А., с което му
причинил прободно-порезната рана на лявото коляно. В този момент
свид.А.А. получил инфаркт и паднал на земята.
Пострадалият паднал на земята от удара, но успял да стане и ударил с
юмрук в лицето подсъдимия, който паднал на земята, а пострадалия бил
върху него. Пострадалият станал, а веднага след него станал и подсъдимия,
който започнал отново да размахва ножа и намушкал свид.Й.А. в задната
повърхност на поясната област вляво достигайки до мускул. Подсъдимият Ф.
продължил на нанася удари с нож спрямо пострадалия. Със замах изправен
срещу него той намушкал с ножа свидетеля Й.А., като ножът проникнал в
дясната гръдна половина на свидетеля и му причинил прекъсване на
хрущялната част на седмо дясно ребро, навлизане в гръдната кухина и
подкожен емфизем. Свидетелят Й.А. паднал на земята, обърнал се по корем,
за да се защити и в този момент подс. Ф. го намушкал с ножа в гърба, в
задната повърхност на лява гръдна половина, което предизвикало счупване на
лява лопатка, подкожен емфизем, счупване на шесто ребро, навлизане в
гръдната кухина, частичен колапс и нарушаване на структурата на ляв бял
дроб, голям хематоракс изместващ леко надясно медиастинум. Пострадалият
се завъртял към подс. Ф., който замахнал с ножа и го намушкал в долната
трета на дясна мишница. Подсъдимият Ф. отново се навел над свид. Й.А. и
продължил да размахва ножа с цел да му нанася удари върху жизненоважни
органи.
В този момент покрай тях имало много хора, които викали, а жените
плачели и пищели. А.К., забелязал как подс. Ф. замахвал с ножа към св. Й.А.,
държейки го с дясната си ръка, с цел да го намушка и се опитал да го
премести, но не успял. Тогава А.К. взел от земята парче от дървен сап и
ударил с него подс. Ф. по главата в момента, в който същият се бил навел с
ножа в ръката си над свид. Й.А.. Така А.К. попречил на подсъдимия да
продължава да нанася удари с нож на пострадалия. В този момент св. Й.А.
успял с лявата си ръка да хване острието на ножа, да го издърпа от ръката на
подсъдимия и да го хвърли на земята, при което порязъл лявата си длан,
сухожилието на свивача на 3-ти пръст.
Свидетелят А.Ш. взела ножа от уличната настилка и го прибрал в двора
на свидетеля Й.А., като го поставил в пластмасова кофа с капак.
4
Свидетелите С.И. и Х.Е. взели пострадалия, качили го на предната
дясна седалка на лек автомобил и го закарали в Окръжна болница Пловдив.
Оттам им казали да го закарат в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където го приели
в тежко състояние. Свид. Й.А. бил приет в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, в
клиника по гръдна хирургия, където му била извършена спешно операция и
престоял на лечение до 02.04.2021г.
Междувременно в 17:04:22часа свид. Й.Д. се обадила на тел.112 като се
представила с името А.Ф., за да съобщи за случилото се. Няколко минути по-
късно отново се обадила, без да се представи. В 17:21:31ч. на тел.112 се
обадил и свид.И.Л., който се представил с име Ю.М., който също съобщил за
възникналия инцидент и необходимост от изпращане на екипи на ЦСМП и
служители на МВР. Впоследствие същият се обадил още два пъти на тел.112-
/л.107 т.І-ви от ДП/.
На място пристигнали екип на ЦСМП- Пловдив и служители на ІІІ-то
РУ при ОД на МВР-Пловдив, които провели беседи с лицата на място и
запазили местопрозшествието. Малко по – късно пристигнала и ДСОГ, която
иззвършила оглед на местопроизшествието, при който били намерени и
иззети: парче от дървен сап, а в пластмасова кофа с капак бил намерен нож с
червена дръжка. Вещите били иззети като веществени доказателства по
делото. На място били забелязани и капки от червеникаво кафява течност, от
които били взети проби.
Подсъдимият бил откаран в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД с порезна рана
на главата. Били му назначени изследвания на главата и образна диагностика
на дясна раменна и лакътна става и след хирургична обработка на раната на
главата /л.61- л.66 т.ІІ-ри от ДП/ бил освободен от болничното заведение и
задържан за 24 часа на 28.03.2021г.
В сградата на ІІІ-то РУ при ОД на МВР-Пловдив, той бил тестван с
алкотест Дрегер 7510 със сериен номер ARDM-0246, който отчел 0.72
промила алкохол в издишания въздух.
С протокол за доброволно предаване от 28.03.2021г. били приобщени
като веществени доказателства по делото: чифт бели маратонки с черни
кантове отстрани, марка „PUMA“, размер 41, с червено-кафяви петна; блуза с
къс ръкав, тъмносива на цвят, с надпис отпред вляво „CRW“; потник, бял на
цвят, със светлочервени петна и зацапвания; червено горнище на анцуг, марка
„Adidas“, с размер 2ХL- /л.104 т.І-ви от ДП/.
На същият ден с протокол за доброволно предаване подсъдимият
предал сива блуза с къс ръкав с надписи по нея, със червено кафяви
зацапвания.
На 12.05.2021г. свид.Й.А. отново постъпил в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД
в отделение по ортопедия и травматология, където му била извършена
операция в областта на раменния пояс и горния крайник, поради
невъзможност да свива трети и четвърти пръст на лява ръка, като бил изписан
5
на 09.06.2021г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена тройна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /том 2, л.68-100/, съгласно
заключението й: на 28.03.2021 г. на Й.А.А. било причинено:
- Прободно-порезна рана № 1 в дясна гръдна половина, причиняваща
прекъсване на хрущялната част на 7-мо дясно ребро, навлизане в гръдната
кухина и подкожен емфизем /наличие на въздух подкожието/;
- Прободно-порезна рана № 2 в задна повърхност на лява гръдна
половина, предизвикваща счупване на лява лопатка; подкожен емфизем;
счупване на 6-то ребро; навлизане в гръдната кухина, частичен колапс и
нарушаване на структурата на ляв бял дроб; голям хемоторакс /наличие на
кръв в плевралната кухина/, изместващ леко надясно медиастинум.
- Прободно-порезна рана № 3 в лявата поясна област, достигаща до
мускулната тъкан.
- Прободно-порезна рана № 4 в долна трета на дясна мишница.
- Порезна рана № 5 в областта на лява длан, причинила прорязване на
сухожилието на свивача на 3-ти пръст, наложило пластика на сухожилие.
- Прободно-порезна рана № 6 по предната повърхност на лявото коляно.
Вещите лица са посочили, че при извършения на 23.07.2021 г. преглед
на лицето, гореописаните наранявания са установени като ръбци /цикатрикси/
по кожата в съответните анатомични области, които ако се приеме, че са
причинени от предоставения за изследване нож и имайки предвид неговите
параметри, то установените ръбци от рани имат следната характеристика:
Ръбец на рана №1- По предната повърхност на гръдния кош в дясно на
нивото на 7-мо междуребрие се установява косо разположен белезникаво-
седефен цикатрикс с дължина 2,5 см. Въз основа на размерите на острието на
ножа, вещите лица са направили извода, че той е проникнал в дълбочина 5,5
см, като посоката на раневия канал е отпред назад. В съдебно заседание
вещите лица поясниха, че ръбеца на раната е разположен в посока отгоре
надолу и от ляво на дясно, както и че лицата са били едно срещу друго
разположени към момента на нанясяне на удара, без да могат да уточнят дали
са били в легнало или изправено положение. Заявиха, че нараняването може
да бъде причинено и ако лицата са били прегърнати, вкопчени един в друг,
отгоре със замах или напред.
Ръбец на рана № 2- По задната повърхност на гръдния кош в ляво, на
нивото на долния ръб на лопатъчната кост се установява мораво- седефен
цикатрикс с дължина 3 см. Въз основа на размерите на острието на ножа, се
установява, че той е проникнал в дълбочина 7,5 см., като посоката на раневия
канал е отзад напред. Според експертите, пострадалия е бил с гръб към
подсъдимия, като е малко вероятно да са били лице в лице с оглед дължината
на ножа и на човешката ръка, както и да са били вкопчени един в друг. Като
най- вероятен механизъм вещите лица сочат, че пострадалия и подсъдимия са
6
се боричкали, като пострадалия се е обърнал по корем, заставайки с гръб към
подсъдимия, в който момент е нанесено увреждането.
Ръбец на рана № 3- По задната повърхност на поясната област в ляво,
непосредствено над горния ръб на хълбочната кост се установява дъговиден
белезникаво-седефен цикатрикс, над нивото на околната кожа с дължина 3 см.
В съдебно-медицинската практика, дъговидната форма на прободно-порезно
нараняване най-често се дължи на допълнително движение на острието при
изваждането му от раневия канал или на тялото на пострадалия спрямо
острието, въз основа на което настъпва удължаване на входната рана, респ.
ръбеца. Поради горе казаното и хирургичното описание на раната, вещите
лица са направили извод, че острието е проникнало в дълбочина значително
по-малка от 7,5 см. Посочено е, че рана №3 е причинена от повърхностно
проникване на острието до подлежащите мускули и допълнителни движения
на острието в раневия канал при изваждането му или на тялото на
пострадалия. Посоката на раневия канал е отзад напред. В съдебно заседание
вещите лица поясниха, че най- вероятно към момента на увреждането
пострадалия се е намирал с гръб към подсъдимия, но не може да се изключи и
да са били лице в лице, но при разстояние повече от 50 см. между тях
възможността да бъде нанесено такова увреждане ще зависи от дължината на
ръката му, дали ще може да го обгърне и да му нанесе с нужния замах удара в
гърба.
Ръбец на рана № 4- По предната повърхност на дясна мишница в
долната трета се установява надигнат розов цикатрикс с кос ход в посока
отгоре-надолу и от дясно-наляво и дължина 2 см. Въз основа на размерите на
острието на ножа се установява, че той е проникнал в дълбочина 3,8 см, като
посоката на раневия канал е отпред назад. Експертите считат, че лицата са
били разположени един срещу друг, лице в лице, без да може да се
конкретизира дали са били в легнало или в право положение.
Ръбец на рана № 5- По предната повърхност на лява длан и трети пръст
на лявата ръка се установява вертикално ориентиран зизагообразен розов
белег с дължина 8 см. Въз основа на морфологичната характеристика на
ръбеца и сведенията от протокола за разпит на пострадалия, вещите лица са
приели, че порезната рана е получена по механизма на т.нар защитно
нараняване - хващане на острието, от тангенциалното движение на режещия
ръб на острието. Вещите лица сочат, че се касае за класическа порезна рана,
отговаряща на защитно нараняване при хващане на острието, като е възможно
пострадалия и да е бил в гръб спрямо нападателя си и да се протегне и да
хване острието на ножа.
Ръбец на рана № 6- По предната повърхност на лявото коляно се
установява надигнат розов дъговиден цикатрикс, с краищата на дъгата
насочени надолу и с дължина 4,5 см. Подобно на рана № 3, дъговидната
форма се дължи на допълнително движение на острието при изваждането му
от раневия канал или на тялото на пострадалия спрямо острието, въз основа
7
на което настъпва удължаване на входната рана, респ. ръбеца. Причинена от
повърхностно проникване на острието и допълнителни движения на острието
в раневия канал при изваждането му или на тялото на пострадалия, като
посоката на раневия канал е отпред назад. Посочено е, че не може да се
определи дълбочината на прониквене на ножа, както и че най- вероятно
лицата са били едно срещу друго, но е възможно и пострадалия да е бил в
гръб към подсъдимия, като не може да се определи дали са били в легнало
или в право положение.
Експертите са посочили, че броя на нараняванията са шест, като
получаването на рани с № 1, 2, 3, 4 и 6 е в резултат на проникващото
действие на предмет с остър връх и с един или два режещи ръба, а рана № 5 е
получена в резултат на тангенциалното действие на предмет с режещ ръб.
Поради факта, че вещите лица са изследвали кожните ръбци, а не
съответните входни рани, са посочили, че те не могат да конкретизират някои
от специфичните особености на използваното острие, а именно: дали е с един
режещ ръб или с два /напр. кама/ и ако е бил с един режещ ръб, от кой край е
бил разположен при проникването. Но са посочили, че всички описани рани
могат да бъдат причинени от ножа, който е вещественото доказателство по
делото. Посочили са, че по-голяма сила е приложена при рани № 1 и 2, които
са съпроводени с прорязвания на подлежащите костни структури, а за
причиняване на прободно-порезно нараняване не е необходима голяма сила и
енергия.
Според вещите лица така установеното нараняване № 2, намиращо се на
задната повърхност на лява гръдна половина, проникващо в гръдната кухина,
с частичен колапс и нарушаване на структурата на ляв бял дроб, наличие на
2900 мл. кръв и въздух в гръдната кухина и изместване надясно на
средостението, което е наложило животоспасяваща хирургична интервенция
е способно само по себе си да доведе до летален изход. Неизбежността от
настъпване на смърт от настъпилите усложнения /остра кръвозагуба 2900 мл
и изместване на средоствението/ е категорична при неоказване на
специализирана медицинска помощ в спешен порядък - торакотомия за
преустановяване на източника на активно кървене и кръвопреливане. Това
телесно увреждане представлява постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота /по смисъла на чл.128 отНК/.
Прободно-порезна рана № 2, проникнала в лявата гръдна кухина сама
по себе си представлява нараняване проникващо в кухина /по смисъла на
чл.129 от НК//
Прободно-порезна рана № 1, проникнала в дясна гръдна кухина сама по
себе си представлява нараняване проникващо в кухина /по смисъла на чл.129
от НК/.
Нараняване № 5 в областта на лява длан, причинило прорязване на
сухожилието на свивача на 3-ти пръст, наложило пластика на сухожилие и
продължителна физикална терапия и рехабилитация за възстановяването на
8
хватателната функция се преценява, че е причинило трайно затрудняване на
движенията на горен ляв крайник за периода от повече от 30 дни /по смисъла
на чл.129 от НК/.
Счупването на ъгъла на лявата лопатка, счупване на 6-то ляво ребро,
счупването на 7-мо дясно ребро, наличието на въздух в подкожието,
прободно-порезната рана в лява поясна област, прободно-порезната рана на
дясна мишница и прободно-порезната рана на ляво коляно по отделно и по
съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК.
При инцидента станал на 28.03.2021 г. на пострадалия А. са били
причинени 6 наранявания, 5 от които с характеристиката на прободно-порезни
и 1 порезно нараняване. Поради изложеното до момента, експертите считат,
че няма обективни медицински данни за причиняване на травматичните
увреждания по особено мъчителен начин.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /том 2, лист 108-122/,
според заключението на която около 17:00 часа концентрацията на алкохол в
кръвта на Т. Г. Ф. е била 1,32%, изчислена по утвърдената
съдебномедицинска формула. Тази концентрация се определя като лека
степен на алкохолно опиване, изразяващо се в емоционална неустойчивост,
отслабване на координацията, вниманието, съобразителността, умерени
нарушения в координацията. Вещото лице е посочило, че е от значение да се
упомене, че при системно злоупотребяване /употребяване на алкохол/
толерансът към същия при човек макар и с високи концентрации на алкохол в
кръвта е възможно да бъде контактен, адекватен и да осъзнава действията
които извършва, както и възможните последствия от същите.
Назначена и изготвена в хода на досъдебното производство е и ДНК
експертиза №21/ДНК- 352 /том 2, лист 128- 135/, видно от чието заключение
по обекти с №: № 1/нож/, 3 /марлен тампон/, 4 /маратонки/, 5 /блуза/, 6
/потник/, 7 /анцуг/ и 8 /тениска/ е доказана човешка кръв, а за обект № 2
/дървен сап/ не е доказана кръв. По обекти №№ 1.1 /нож- острие/, 3 /марлен
тампон/, 4 /маратонки/, 5 /блуза/, 6 /потник/ и 7 /анцуг/ е определен един и
същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК
профила на Й.А.А. /обект № 9/.
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта е оставена от
някой друг индивид, освен Й.А.А. е 1 на 367 377 400 000 000 000.
Изследваната кръв по острие на нож /обект № 1.1./, по марлен тампон
/обект № 3/, по маратонки /обект № 4/, по блуза /обект № 5/, по потник /обект
№ 6/ и по анцуг /обект № 7/ произхожда от Й.А.А. (ЕГН **********)
За изследвания клетъчен материал - кръв по обект № 8 /тениска/ се
определи ДНК профил на второ лице от мъжки пол, който напълно съвпада с
ДНК профила на Т. Г. Ф. (ЕГН **********), регистриран в Националната
9
ДНК база данни.
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта е оставена от
някой друг индивид, освен Т. Г. Ф. е 1 на 28 442 470 000 000 000 000.
Изследваната кръв по тениска /обект № 8/ произдхожда от Т. Г. Ф. (ЕГН
**********).
За дръжката на нож/обект № 1.2/ и дървен сап /обект № 2/ се установиха
близки смеси на клетъчен материал, в които част от алелите съвпадат с
апелите от съответните локуси в ДНК профила на Й.А.А., а останалите - с
алелите от профила на Т. Г. Ф..
Част от изследвания клетъчен материал по дръжка на нож /обект № 1.2/
и дървен сап /обект № 2/ произхожда от Й.А.А. (ЕГН **********), а
останалото количество - от Т. Г. Ф. (ЕГН **********).
В хода на съдебното производство след изслушване обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите очевидци, съдът назначи тройна
комплексна психиатрична и психологична експертиза/ л.156-177 от НОХД/.
От заключението й се установява, че подсъдимият Т.Ф. не се води на
психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ- Пловдив и не страда от
психично заболяване. Към момента на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
решаване на делото и да дава достоверни обяснения по тях, ако желае, може
да участва в наказателното производство според позицията, която има.
Според вещите лица психичното състояние на подсъдимия преди, по време и
след инцидента, с оглед на дадените обяснения от него и с оглед на
останалите материали по делото, не е било съотносимо към критериите на
физиологичен ефект, нито към критериите на категорята „уплаха и
смущение“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от
обясненията на подсъдимия Т.Ф.- л.71-73 от НОХД, от показанията на
свидетелите : Й.А. / л.73- 76 от НОХД, както и от досъдебното производство
приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК- л.101- 102 т.І-ви от ДП ; А.Н.А.-
л.76; С.З.Т.- л.76-77 от НОХД, както и от ДП приобщени на осн. чл.281 ал.5
във вр. с ал.1 т.2-л.68-69 т.І-ви от ДП; А.Й.А.- л.77-79 от НОХД, както и от
приобщените му от ДП показания на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК- л.92-93 т.І-
ви от ДП; Н.Г.А.- л.79 -80 от НОХД, както и от ДП приобщени на осн. чл.281
ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК- л.52-53 т.І-ви от ДП, А.Г.Ф. -л.82 от НОХД;
Е.Н.А.- л.80 от НОХД, както и от досъдебното производство приобщени на
осн. чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 т.1 от НПК- л.61 т.І-ви от ДП; К.Г.И. -л.83 от
НОХД, както и от досъдебното производство приобщени на осн. чл.281 ал.5
10
във вр.с ал.1 т.1 от НПК- л.57 т.І-ви от ДП, Н.М.А.. л.84 от НОХД, А.А.Ш.-
л.84-85 от НОХД; А.К.Н.- л.107 от НОХД, както и от досъдебното
производство приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК- л.67
т.І-ви от ДП; С.Р.И.- л.85 от НОХД, както и от досъдебното производство
приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК- л.74 т.І-ви от ДП;
Х.С.Е.- л.108-111 от НОХД, както и от досъдебното производство
приобщени на осн. чл.281 ал.ал.1 т.2 от НПК- л.95-96 т.І-ви от ДП, както и на
осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК- л.75-76 т.І-ви от ДП; Н.Я.Ф. – л.82
от НОХД, както и от досъдебното производство приобщени на осн. чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК- л.78 т.І-ви от ДП; Г.М.С.- л.112 от НОХД,
както и от досъдебното производство приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.1 и т.2
от НПК – л.89-90 т.І-ви от ДП; И.Н.Л.- л.113 от НОХД, както и от
досъдебното производство приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от
НПК- л.80 т.І-ви от ДП; Й.И.Д.- л.144 от НОХД; С.И.А. – л.114-115 от НОХД.
Потвърждава се от приложените по делото писмени доказателства- протоколи
за оглед на местопроизшествието, огледи на веществени доказателства,
справка за съдимост, както и заключенията на назначените и изготвени
експертизи.
Последните съдът кредитира с доверие като компетентно и обективно
изготвени, отговорили в пълнота на поставените им въпроси.
Категорично и безспорно се установява от обясненията на подсъдимия
и показанията на всички разпитани свидетели, че на инкриминираната дата -
28.03.2021г. следобед, в гр.Пловдив в кв.“Шекер махала“ е възникнал
конфликт между подсъдимия, пострадалия- свид.Й.А. и баща му – свид.А.Й.
по повод високо пусната музика от подсъдимия пред дома на последните, при
който той извадил нож, донесен му от свид.К.И., с който нанесъл удари на
пострадалия – Й.А. в различни анатомични области на тялото. Безспорен
факт е и че подсъдимият е консумирал алкохол пред дома на пострадалия на
инкриминираната дата. Изложените фактически обстоятелства не се
оспорват от страните, кореспондират с всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, предвид което и съдът ги
намира за доказани по несъмнен начин.
По отношение на останалите факти и обстоятелства възприети от съда в
изложената от него фактическа обстановка, базирана на кредитираните с
доверие свидетелски показания и обяснения на подсъдимите, то съдът
подробно по-долу ще се спре на тях, като посочи и кои изложени от
свидетелите факти и обстоятелства приема, репективно не приема за
достоверни и поради какви причини.
Съдът цени изцяло като достоверни, обективни и хронологични
показанията на свид. Й.А., в които сочи датата, времето и мястото на
инцидента, повода за възникване на конфликта, че подсъдимия е бил пуснал
силно музиката, не я е намалил като са го помолили и че по това време
семейството на свид.Й.А. е било в траур. Ценят се като кореспондиращи с
11
показанията на свид. Н.А., свид.А.А., обясненията на подсъдимия и
заключението на СМЕ, че подсъдимият е бил пиян и че е тръгнал срещу
пострадалия и баща му като е псувал починалите им близки и се заканвал, че
ще ги убие. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, че първи е
излязъл да помоли подсъдимия да намали музиката баща му – свид.А.А.,
което свидетеля чул, докато бил в магазина им, разположен в къщата, след
което излязъл и той, като кореспондиращи с показанията на свид.Й.А.. Ценят
се с доверие и показанията му, че баща му звъннал на свид.Е.А. да каже на
подсъдимия да отиде другаде и да спре музиката, той излязъл със свид.Н.А.,
която помолила подсъдимия да я спре, но той не я послушал. Съдът кредитира
с доверие и показанията на свидетеля, че свид.К.И. е донесъл нож който дал
на подс.Ф., както и че на място са били и свид.Н.А., свид.С.И. /Г./ и свид.Х.Е.,
като кореспондиращи напълно с показанията на тези свидетели.
Ценят се от съдебния състав показанията на свидетеля, в които сочи, че
подсъдимият е държал ножа в дясната си ръка и е тръгнал срещу него и баща
му като замахвал с ножа, поради което и свидетеля отишъл в дома си и взел
дървен прът, с който ударил подсъдимия в дясната ръка, в която държал ножа
около лакътя, като от удара пръта се счупил. В тази им част показанията му
кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия и медицинските
документи на подсъдимия. Като обективни се кредитират показанията на
свидетеля, в които хронологично последователно излага фактите свързани с
нанесените му удари и причинените му телесни увреждания от подсъдимия:
замахване с ножа и забиване в лявото му коляно, докато пострадалия бил
прав срещу него, лице в лице, падането им на земята, нанесеният удар с
юмрук в лицето на подсъдимия от свид.Й.А., падането на земята на
подсъдимия като пострадалия бил над него. Последвалото размахване на ножа
от подсъдимия и нанесения удар в лявата поясна област, удара в гърба в
гръдния кош вляво, дясната ръка и в бъбрека, както и издърпването на ножа
от ръцете на подсъдимия с лявата му ръка, при което пострадалия срязал
сухожилията си. Ценят се доверие и показанията му, в които излага факти,
относно падането на баща му на земята, поради настъпил инфаркт, както и
нанесения удар от свид. А.К. на подс.Ф., с който му спасил живота, доколкото
кореспондират с показанията на свид.А.А., свид.Х.Е., обясненията на
подсъдимия и медицинските документи на свид.А..
Кредитират се с доверие показанията на свидетеля, в които сочи, че
познава подсъдимия, че знае че е осъден на пробация, поради което и като
близък на семейството на братовчед му решили с баща му да не се обаждат в
полицията, за да не му създават проблеми. Ценят се с доверие и показанията
му, касаещи извършените му операции и процеса на оздравявянето, както и
че е нанесъл удар в ръката на подсъдимия, в която е държал ножа, за да спре
нападението над тях.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. А.Н.А., в които сочи,
че е отишъл на мястото на инцидента, след като същия вече е бил прекратен
и свид. Й.А. е бил откаран в болница, както и че е разбрал, че повода за
12
конфликта е била високо пусната музика от подсъдимия, като
кореспондиращи с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Ценят се с доверие показанията на свид. С.Т., че като служител на МВР
е посетил местопроизшествието, където е провел беседи с присъстващите на
място лица, от които чул две различни версии за инцидента. Кредитират се с
доверие показанията му, че ножа, с който подсъдимият е наръгал
пострадалия, някой го е взел и го е хвърлил в кофа за боклук, както и че на
местопроизшествието имало счупен дървен прът на две, за който разбрал, че с
него бил ударен подсъдимия. Установил самоличността на лицето, което е
занесло ножа на подсъдимия, беседвал с него и той му показал, откъде в
къщата на подсъдимия го е взел, като на местопроизшествието не били
подсъдимия и пострадалия.
Ценят се с доверие показанията му приобщените от ДП на осн. чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, че на място е разбрал че пострадалия е наранен
в горната лява част на тялото, а баща му е получил инфаркт, които същия
потвръди след прочитане на показанията му, като заяви, че тогава спомена му
е бил по- добър, както и че подсъдимия е бил задържан по делото. В тази им
част показанията на свидетеля кореспондират със заключението на СМЕ,
показанията на свид.Й.А. и заповедта за задържане на подс.Ф..
Кредитират се с доверие показанията на свид.А.Й.А., че подсъдимия е
бил пред вратата на дома им, където бил пуснал силно музика и той излязъл и
го помолил да я намали, защото са в траур, но подсъдимия му отговорил, че
не е човека, който ще му каже и я пуснал по – силно. Ценят се с доверие и
показанията му, че до подсъдимия имало две бутилки с бира, че се обадил по
телефона и помолил свид.Е.А. и свид. Н.А. да излязат и да му кажат да спре
музиката. Продължил свид.А.А. да го моли да спре музиката, за да не им се
присмиват всички, защото знаели, че са в траур, но подсъдимия отказвал.
Ценят се и показанията му, че свид. К.И. дал ножа на подсъдимия и тогава
той започнал да го мята във въздуха и да псува починалите им близки,
свид.Й.А. и свид.А.А.. Тогава излязъл пострадалия от магазина им и подс.Ф.
му нанесъл удар в крака с ножа, след което свид.А.А. получил инфаркт и
паднал на земята.
Не се кредитират с доверие показанията му от ДП, приобщени на осн.
чл.281 ал.1 т.1 от НПК, че е видял А.К. да удря подсъдимия, доколкото
според съдебния състав са достоверни показанията му дадени в съдебното
заседание, че предвид получения инфаркт на мястото, не го е възприел това
обстоятелство на момента, а го е разбрал по- късно.
Ценят се с доверие показанията на свид. А.Ф. и свид. Й.Д., в които
сочат, че са видяли подс.Ф. пред дома на свид.Н.А., като по главата му имало
кръв, поради което бил закаран в болница. Кредитират се с доверие
показанията им, че свид. А.Ф. помолила свид.Й.Д. да се обади на тел.112,
която позвънила и се представила с имената на свид.А.Ф.. Показанията на
свидетелките кореспондират със справката от тел.112, медицинските
13
документи удостоверяващи здравословното състояние на подсъдимия,
обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Х.Е., поради което и се
ценят с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. А.А.Ш., че е чул че е
възникнал конфликт, при който братовчед му е пострадал, отишъл на място,
където са му показали ножа, с който е бил наръган и той го взел с парцел и го
прибрал в кофа, която прибрал в къщата на свид.Й.А., доколкото
кореспондират с показанията на свид. Н.А. и свид.А.Н..
Ценят се с доверие показанията на свид. С.Р.И., в които сочи, че
инцидента между подсъдимия и свид.Й.А. е бил през месец март 2021г., по
време на който видял и двамата на земята, като подсъдимият бил отдолу, а
свид.Й.А. върху него, като от него течала кръв затова го закарал в болницата.
Чул, че свид.Н.А./ Н./ вика и излязъл от къщата си, като бил на 10-15 м. от
местопроизшествието. Кредитират се с доверие показанията му, че на място
били свид. Н.А., свид.Й.А., свид.Х.Е., свид.А.А. и А.К., който държал нещо в
ръката, като кореспондиращи с показанията на сочените лица.
Кредитират се с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на ДП
приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, че свид.Х.Е. бил
хванал подсъдимия и го водил по улицата, както и че е разбрал, че той и А.К.
са спасили живота на пострадалия като са издърпали подсъдимия от него.
Съдът цени показанията на свид. Н.Ф., че когато е отишла на
местопроизшествието сина й- подсъдимия Ф. бил там, след което го ударили
по главата, той паднал на земята и му потекла кръв, обадили се на бърза
помощ и дошла линейка, която го взела в болницата. Кредитират се
показанията й, че на място е видяла пострадалия и баща му. Ценят се с
доверие показанията й от ДП приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2
от НПК, че свид.А.К. е ударил сина й по главата, които обстоятелства не са
оспорват от страните.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид.Н.Г.А., от които се
установява, че подсъдимият е отишъл в дома й, където тя била със съпруга
си-свид.Е.А., след което излязъл и седнал отпред на стол, като си пуснал
музика на тонколона и започнал да пие бира. Ценят се като достоверни
показанията й, че свид. А.Й.А. се обадил по телефона на мъжа й да излязат
навън, за да помолят подсъдимия да спре музиката. Там видяла, че свид.А. и
подсъдимия се карали, защото свид.А. му казал да спре музиката, тъй като
имали близки починали, но подсъдимия не искал. Тя също го помолила, но
той отказал. Дошъл и пострадалия – свид.Й.А., който държал сопа, после
видяла кръв да тече от него. Кредитират се показанията й, че баща й псувал
свид.А.А., както и че свид.А.К. бил там и държал сопа. В тази им част
показанията й кореспондират напълно с показанията на свид. Е.А., свид.Й.А.
и свид.А.А..
Не се кредитират с доверие показанията й, че се е прибрала по време на
конфликта и не го е проследила в развитието му, доколкото в показанията й
14
се съдържат факти и обстоятелства, които са хронологично последователни и
се твърдят да са възприети и от пострадалия и от подсъдимия присъствали по
време на целия инцидент. Не се кредитират с доверие и показанията й, в
които сочи, че свид.А.А. е ударил баща й със сопа в главата, доколкото са
изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал.
Ценят се с доверие показанията й от ДП, приобщени на осн. чл.281 ал.4
във вр. с ал.1 т.1 от НПК, че съпруга й и е казал да отиде при подсъдимия и да
му каже да спре музиката, който бил изпил 3 или 4 бутилки бира от
пластмасовите бутилки, както и че е видяла момче да подава на подс.Ф. нож,
той го взел, след което наръгал с него свид. Й.А.. Ценят се с доверие и
показанията й, че е казала на подс.Ф. да спре да обижда и заплашва и че само
той е държал нож. Съдът кредитира тези й показания макар свидетелката да
не ги потвърди като достоверни след прочитането им, доколкото
кореспондират с показанията на свид. К.И., свид.Е.А., свид.А.А. и свид.Й.А.,
а и самия подсъдим не отрича да е нанесъл удари с нож към свид.Й.А..
Според настоящия съдебен състав свид.А. не потвърди показанията си, тъй
като е близка с подсъдимия, представя се за негова биологична дъщеря и
желае с показанията си да го защити.
Показанията на свид.Е.А. съдът кредитира в частта, в която сочи, че
чичо му – свид.А.А. му се е обадил, за да излезе и да каже на подсъдимия,
който бил пред тях да спре музиката. Той излязъл с жена си, казали му, но
подс.Ф. не е спрял, а псувал и заплашвал, после свид.А.А. получил инфаркт и
го закарали в болница, както и пострадалия, който бил наръган с нож.
Ценят се с доверие и показанията му от ДП приобщени на осн. чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, в които сочи, че подсъдимият е носил
тонколона, на която е пуснал музика, както и че е видял подсъдимия да
размахва нож и да удря с него свид.Й.А.. Съдът кредитира тези му показания
макар свидетеля да не ги потвърди като достоверни след прочитането им,
доколкото кореспондират с показанията на свид. Н.А., свид.А.А. и свид.Й.А.,
а и самия подсъдим не отрича да е нанесъл удари с нож на свид.Й.А.. Според
настоящия съдебен състав свид.А. не потвърди показанията си, тъй като е
близък с подсъдимия- съпруг на свид.Н.А., която се представя за негова
биологична дъщеря и желае с показанията си да го защити.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. К.И. в които сочи, че е
видял подсъдимия отпред на улицата седнал на стол, следобед да пие, той го
извикал, казал му да отиде до дома му и да вземе нож. Свид.И. се съгласил,
отишъл взел го и му го занесъл, като подсъдимия го сложил под якето си на
кръста на панталона. Свидетелят отишъл в бръснарницата, а после разбрал,
че полицаите го търсят.
Ценят се с доверие и показанията му от ДП приобщени на осн. чл.281 ал.5
във вр. с ал.1 т.1 от НПК, в които сочи, че се е страхувал от подсъдимия,
както и че е взел ножа от чекмедже в стаята му, а не както заяви в съдебно
заседание от масата, доколкото тези му показания са дадени непосредствено
15
след деянието, когато не е бил повлиян от чуждо въздействие.
Кредитират се с доверие показанията на свид. Н.А., че деянието е било в
края на март 2021г., когато чула викове, излязла и видяла подсъдимия и
пострадалия, че ги откарват към болницата. Както и че свид.Й.А. взел ножа
от ръката на подсъдимия, когато и двамата били на земята, обърнати един
срещу друг и го хвърлил надалеч, като ножа бил с червено кафява дръжка.
Ценят се с доверие и показанията й, че по подсъдимия и пострадалия имало
кръв, а А.К. държал в ръката си голямо дърво и имало счупен прът на земята.
Кредитират се с доверие показанията й, че инцидента е възникнал по повод
пусната музика на улицата, свид. А.Ш. взел ножа и го сложил в кофа и че на
място били – свид.С.И., свид.А.А., свид.Й.А. и свид.А.К.. Показанията на
свидетелката кореспондират напълно със събрания по делото доказателствен
материал, поради което и се кредитират с доверие.
Съдът цени показанията на свид.А.Н., че е отишъл в качеството си на
служител на МВР по сигнал за възникнал конфликт в „Шекер махала“. На
място видял екип на ЦСМП, който оказвал помощ на подсъдимия, който бил
окървавен и според свид.Н. миришел на алкохол. Провели беседи на място с
лицата, които обаче им разказвали различни версии във връзка с настъпилото
сбиване, поради което и се обадил в дежурната част на ІІІ-то РУ при ОД на
МВР-Пловдив да изпратят Криминална полиция. Те пристигнали на място,
като указали на свид.Н. да запази местопроизшествието, тъй като на земята
видели счупен дървен сап. Разбрал, че са намерили нож. Ценят се с доверие
показанията му от ДП приобщени на осн.чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК,
че подсъдимия на място му е заявил, че е ударен с брадва.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Х.Е. /Е./, от които се
установява, че е отишъл срещу дома на свид. Й.А. да пие кафе с приятели :
С.И. /Г./, А.К. /А./ и свид.А.Ш., като разстоянието от тях до подсъдимия,
който бил седнал пред къщата на пострадалия и пиел бира, било 4-5 метра.
Подсъдимият бил пуснал музика на тонколона, После подсъдимия и свид.
А.А. се скарали, излязъл и пострадалия- свид.Й.А.. В този момент компанията
отишла да видят гълъбите на свид.С.И., като чули викове на улицата излезли.
Малко по късно подсъдимия и пострадалия се сбили, като пострадалия
държал сопа в ръката си, а подсъдимият нож, който свид.К.И. му донесъл.
Подс. Ф. нанесъл удар с ножа в крака на пострадалия и двамата паднали на
земята, после видял, че подсъдимия пак нанесъл на пострадалия удар с ножа,
но къде точно не е видял. Те отишли да ги разтърват, като А.К. ударил
подсъдимия в главата със сопа и му я спукал. Потекла кръв. Подсъдимият бил
отгоре като паднали. Свид.А.Й.А. също бил паднал на земята. Свид. Х.Е.
успял да издърпа подсъдимия на 3-4 м. от пострадалия. Дошли роднини на
подс.Ф., а те закарали пострадалия в болницата. Кредитират се показанията
му, че повод за възникване на конфликта била високата музика, че
подсъдимият е махал с ножа към пострадалия и баща му и тогава пострадалия
го ударил в ръката със сопа, която се счупила, както и че подсъдимия е
псувал. В тази им част показанията на свидетеля кореспондират напълно с
16
показанията на свид.Й.А., свид. С.И., частично с обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в ДП
приобщени на осн. чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, че ножа, с който
подсъдимият е наръгал пострадалия е бил голям с тъмно червена дръжка,
доколкото същите са дадени непосредствено след деянието, когато спомена
на лицето относно възприетите обстоятелства е бил по- силен и ярък.
Ценят се с доверие показанията му от ДП, приобщени на осн. чл.281 ал.1
т.2 от НПК, че подадения на подсъдимия нож не е бил в кания, доколкото
свидетеля заяви след прочитането им, че е вярно това обстоятелство и си го е
спомнил след прочитане на показанията му.
Кредитират се с доверие и показанията му приобщени на осн. чл.281 ал.1
т.1 от НПК, че свид. А.Й.А. /С./ извикал на подсъдимия да спре музиката,
защото имали починали, че свид.К.И. е хвърлил ножа в краката на
подсъдимия, както и че подсъдимия е ударил с ножа пострадалия два или три
пъти- в крака, в корема, че не е видял да го удря с ножа в гърба, но е видял,
че пострадалия кърви от там, от пръстите и встрани по поясната му област.
Ценят се с доверие показанията на свид. Г.С., че е чул викове и на улицата
е видял, че на подсъдимия- негов чичо му тече кръв от главата и покрай него
били пострадалия, баща му и А.К.. Кредитират се, че подсъдимият е извадил
нож и е замахвал с него, че е станал инцидента, заради пусната музика на
улицата пред дома на свид. Й.А., където живее и свид.Н.А., както и че тя и
мъжа й били там.
Не се кредитират с доверие показанията му, че всички са били подсъдимия
със сопи, с железа, както и че А.К. го е ударил няколко пъти в различни части
на тялото, доколкото се явяват изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Кредитират се с доверие показанията му от ДП приобщени на осн. чл.281
ал.1 т.1 от НПК, че ножа, който с който подсъдимият е нанасял удари на
пострадалия е бил голям, че е наръгал 3-4 пъти пострадалия с него, доколкото
кореспондират на събраните веществени доказателства, обясненията на
подсъдимия и показанията на свид.Й.А.. Ценят се с доверие показанията му
от досъдебното производство, приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК, че
подсъдимият е изкарал ножа от панталона си, макар след прочитането му
свидетеля да заяви, че няма спомен за това обстоятелство, като счита, че тъй
като е заявено в момент по-близък до инцидента, тогава спомена му е бил по-
добър.
Показанията на свид. И.Л. съдът цени, в частта, в която сочи, че е
възприел на улицата много хора, сред които и ранени, поради което от
телефона си се обадил на тел.112, като се представил като Й., обадил се
няколко пъти. Ценят се показанията му от ДП приобщени на осн. чл.281 ал.5
вр. с ал.1 т.1 от НПК, че съседи са му казали да се обади на тел.112, защото
има намушкан човек, доколкото ги потвърди като достоверни след
17
прочитането им.
Кредитират се с доверие показанията на свид.С.А., че на инкриминираната
дата са били в траур във връзка със смъртта на техни близки- братовчедка
починала във Франция. Тя била в друга къща, където правили мекици за
раздаване и там разбрала за възникналия конфликт, отишла на място и
видяла, че мъжа й бил зле, а сина й бил откаран в болница, Тя закарала мъжа
си в болница, приели го, тъй като бил получил инфаркт. Синът й после
разбрала, че бил приет в болница, където му била направена операция.
Видяла на следващия ден, че бил наръган с нож в гърба, в бъбрека, в крака и
в ръката, срязани били и пръстите му. Знае, че конфликта е бил заради
пусната от подсъдимия музика, която мъжа й го помолил да спре, но той
отказъл и започнал да ги псува, както и че на сина й, му е правена втора
операция, като и понастоящем то изпитва болки и не може да си свива
пръстите.
Доколкото обясненията на подсъдимият Т.Ф. имат двуяка роля-
доказателствено средство и средство на защита, следва същите да бъдат
внимателно анализирани, съпоставени с целия доказателствен материал по
делото, след което същите да се приемат или отхвърлят като недостоверни,
нелогични и непоследователни. Съдът кредитира с доверие и цени като
обективни, логични и последователни обясненията на подсъдимия, в частта,
в която признава, че на инкриминираната дата следобед е отишъл пред дома
на пострадалия, който живее в съседна на свид.Н.А. къща, че там е пил
бутилки бира от по 1.5л и си пуснал музика, както и че обшо за деня е изпил
3-4 бутилки бира по 1.5л. После свид.А.А. излязъл и му казал да спре
музиката, защото са в траур, но той знаел, че нямат смъртен случай и двамата
започнали да се карат. Излязъл свид.Й.А. и почнали да се бият, като
пострадалия го ударил с юмрук в лицето, съборил го на земята, а после А. К.
го ударил със сопата. Кредитират се с доверие обясненията му, че свид.К.И.
му е донесъл ножа и той с него наръгал пострадалия, общо шест пъти. Първия
път в крака, после в поясната област вдясно като били лице в лице, прави
един срещу друг. Ценят се с доверие обясненията му, че са ги разтървали и
неговите близки са извикали линейка, която го откарала в болница, както и
че на място са били: свид.Н.А., свид.С.И., свид.Х.Е., свид. Й.Д., че свид. Н.А.
му казала да намали музиката, но не му е казала че са в траур, заради
смъртните случаи.
Не се кредитират с доверие от съдебния състав обясненията на
подсъдимия, в които сочи, че е слушал музиката на касетофонче, че свид.Й.А.
пръв го е ударил с кол в окосмената част на главата, че четири от нанесените
удари са в краката, както и че между ударите, пострадалия го е удрял с кола-
два пъти един път в главата и един път по ръката, както и че не е карал
свид.К.И. да му носи нож, че ножа не е негов, доколкото не кореспондират с
показанията на свид. Й.А., свид.К.И. и свид.Х.Е., поради което и съда ги
приема за защитна теза.
18
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият Т. Г. Ф. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост,
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Т. Г. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 116 ал.1 т.11 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от
НК за това, че на 28.03.2021 г. в гр. Пловдив е направил опит умишлено да
умъртви другиго – Й.А.А. с ЕГН **********, при което, макар да е
извършено изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици за това престъпление, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна подсъдимият Т.Ф. е нанесъл пет удара със замах
от близко разстояние с хладно оръжие- нож, в различни области на тялото на
пострадалия Й.А., като някои от тях са в жизнено важна област, каквато е
гръдната област. Причинените телесни увреждания от нанесените удари с
нож са: прободно порезни рани в областта на лявата и дясна гръдни кухини,
лява поясна област, дясна мишница и ляво коляно и една порезна рана на лява
длан със срязване на сухожилие. Ударът с нож в жизнено важната област-
гръдна кухина е причинил прободно порезна рана проникнала в задната
повърхност на лява гръдна половина с частичен колапс и нарушаване на
структурата на левия дроб, наличие на 2900мл. кръв и въздух в гръдната
половина и изместване надясно на средностението е довела до нараняване
проникващо в гръдната кухина, причинило постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, като опасността за живота на пострадалия е била
реална и неизбежна без оказване на своевременна висококвалифицирана
медицинска помощ, поради което му е извършена оперативна интервенция в
спешен порядък.
Деянието е приключило във фазата на опита. Касае се за довършен
опит, тъй като изпълнителното деяние е завършено, но искането от дееца и
предвидени в закона обществено опасни последици не са настъпили по
обективни причини, независещи от неговата воля, а именно оказването на
спешна, висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалия.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т.11 от НК,
тъй като подсъдимият е извършил опит за убийство по хулигански подбуди.
Съобразно т. 19 от Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС, изм. С т.9 б
“д“ от Постановление №7/06.07.1987г. на Пленума на ВС, Решение
№82/03.03.1980г. по н.д. №59/1980г. ІІ н.о, Решение №307/14.05.1971г. по н.д.
№ 192/1971г. ІІ –ро н.о, Решение №4/17.01.1985г. по н.д №676/1984г. ІІ н.о,
19
квалификацията на т.11 е налице, когато деецът е извършил престъплението
подтикван от хулигански мотиви. В конкретния казус с оглед употребеното
количество алкохол, отправените псувни срещу пострадалия и баща му –
свид. А.Й.А. на публично място, в присъствието на множество лица живущи в
„Шекер махала“, сочи желание на подсъдимия чрез деянието си да покаже и
демонстрира явното си неуважение към обществото, пренебрежение към
съществуващите правила и човешката личност и живот. Предвид изложеното
не се приемат за основателни възраженията на защатата за липса на
квалифициращото обстоятелство, деянието да е извършено по хулигански
подбуди.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл с целени, но
ненастъпили вредни последици предвид оказаната медицинска помощ.
Избраното от подсъдимия средство за извършване на престъплението,
множеството последователни удари с ножа, начина на осъществяването му-
от близко разстояние в жизнено важна част на човешкото тяло сочи, че
деянието е извършено при пряк умисъл- Решение №20/1981г. по н.д. №
8/1981г. на ОСНК.
Настоящият съдебен състав не приема, довода на защитата, че
подсъдимият е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана или
пък при превишаване на нейните предели. За да е налице убийство,
респективно опит за убийство, извършено в условията на неизбежна отбрана
или при превишаване на нейните предели, е необходимо да бъде установено
наличието на пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалия, с
което да е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на
държавни и обществени интереси, личността и законните права на
гражданите, като неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо,
бъдещо или завършено нападение. Само при противоправно и
непосредствено нападение, нападнатият има право на активна защита. В
настоящия казус доказателствата по делото сочат, че подсъдимият пръв е
извадил оръжие, което е насочил срещу пострадалия и баща му, замахвайки
няколко пъти с ножа срещу тях. Следователно той е извършил противоправно
нападение срещу тях, поради което и не може се приеме, че е имал право на
активна защита, с цел да защити живота и здравето си. Действията на
свид.Й.А.- удара с кол в ръката на подсъдимия, докато той е замахвал срещу
него и баща му с ножа представлява защита от противоправно нападение, с
което са застрашени живота и здравето на свид.Й.А. и баща му.
Наред с това, съгласно трайната съдебна практика, когато деецът
предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на
пострадалия, не може да се позовава на неизбежна отбрана и на превишаване
на нейните предели /Р 270-79-І/. По делото беше безспорно установено, че
подс.Т.Ф. е казал на свид.К.И. да му донесе ножа от дома му, което е било
преди да започне дори и словестния конфликт между подсъдимия и свид.
А.А. и свид.Й.А., следователно е налице предварителна подготовка за
нападение от страна на подсъдимия. Предвид изложеното съдът счита, че
20
подсъдимия не е действал в условията на неизбежна отбрана, поради което и
се явява безпредметно обсъждането на това, дали подсъдимият е действал при
превишаване пределите на неизбежната отбрана и дали това превишаване се
дължи на уплаха или смущение.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание за
извършеното от него престъпление съдът счита следното:
Обществената опасност на деянието е изключително висока, предвид
обстоятелството, че с него се засяга най-ценното човешко благо- животът,
поради което и предвидените в правната норма наказания са най- тежките в
системата на българското наказателно право. Като оттегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия и
големия брой нанесени телесни увреждани, а като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното критично отношение към деянието, дадените
обстойни обяснения по делото, в които признава деянието си, както и че
деянието е приключило във фазата на опита. При определяне на наказанието
съдът отчете степента на осъществяване на намерението и причините, поради
които то е останало недовършено, степента на засягане на обекта на
посегателството, мотивите и подбудите, причините, поради които не е
настъпил този резултат, като предвид недовършеността на престъплението и
изложените по- горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства се
обосновава извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е
несъразмерно тежко за извършеното престъпление, предвид ниската степен
на осъществяване на намерението му и с оглед факта, че същият е могъл да
изпълни намерението си, като продължи да употребява държания от него нож,
но не го е сторил, което обосновава приложението на чл.58б. „а“, във вр. С чл.
55 ал.1 т.1 НК и слизане под минимума на наказанието, предвидено в
санкцията на закона. В тази насока са Решение № 328 от 22.VI.1976 г. по н. д.
№ 305/76 г., I н. о. на ВС, т.8 от Постановление № 3/ 1970г. на Пленума на
ВС, Решение № 39 от 30.I.1974 г. по н. д. № 866/74 г., I н. о., Решение № 513
от 11.ХI.1980 г. по н. д. № 529/80 г., I н. о.
Гореизложеното обуслови налагане на наказание в размер на ОСЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно
справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на
генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим от подсъдимия съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от
ЗИНЗС.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Т. Г. Ф. е бил задържан по
настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, съдът
21
приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 т.1 и ал.2 от НК,
считано от 28.03.2021г. до влизане на присъдата в сила, като един задържане
под стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.
Относно предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск:
Предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от Й.А.А. е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и са налице
всички елелементи от състава на непозволеното увреждане– виновно
противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което
пострадалото лице е претърпяло неимуществени вреди- болки и страдания.
С оглед на приетата за установена по категоричен начин фактическа
обстановка, съдебния състав счете, че предявения граждански иск се явява
доказан по основание. По отношение на размера, в който следва да бъде
уважен, съдът взе предвид следното:
Безспорно установено от доказателствата по делото е, че пострадалият
Й.А. е понесъл значителни болки и страдания от деянието на подсъдимия.
Същият е бил с множество прободно порезни наранявания, които са наложили
да бъде оперативно лекуван в лечебно заведение- УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
където е престоял няколко дни, след което се е наложила повторна
оперативна интервенция, поради засегнато сухожилие и невъзможност да
свива трети и четвърти пръст на лява ръка, като престоял отново в болнично
заведение от 12.05.2021г. до 09.06.2021г. Видно от заключението на СМЕ по
писмени данни № 256/ 2021г. хватателната функция на лявата длан е запазена,
като е завършило лечението и рехабилитацията на травматичните
увреждания, следователно не е налице пожизнена увреда на ръката и няма
пречки за активна трудова ангажираност на пострадалия. Съобразявайки се с
принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл.52 от ЗЗД на така
причинените неимуществени вреди, съдът счете, че предявения от Й.А.
граждански иск срещу подсъдимия Т.Ф. за обезщетение на претърпените от
него неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 60 000лева
/шестдесет хиляди/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на непозволеното увреждане- 28.03.2021г. до окончателното и
изплащане, като до останалия предявен размер от 100000лв. го отхвърли като
неоснователен.
По отношение на веществените доказателства, съдът постанови
следното:
Веществените доказателства - нож с червено-кафява дървена дръжка с
дължина на острието 17 см с червено-кафяво зацапване; парче от дървен сап с
кръглаформа с дължина 36 см и диаметър 5 см; тампон с капки червено
22
кафява течно ст; ДНК-материал от букална лигавица от устната кухина на
Й.А.А. следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
Веществените доказателства - чифт бели маратонки с черни кантове
отстрани, марка „PUMA“, размер 41, с червено-кафяви петна; блуза с къс
ръкав, тъмносива на цвят, с надпис отпред вляво „CRW“; потник, бял на цвят,
със светлочервени петна и зацапвания; червено горнище на анцуг, марка
„Adidas“, с размер 2ХL следва ДА СЕ ВЪРНАТ на гражд. ищец и частен
обвинител Й.А.А. след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – сива блуза с къс ръкав с надписи следа
ДА СЕ ВЪРНЕ на подс. Т.Ф. след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - 3 бр. СД /дискове/, приложени по делото
следва ДА ОСТАНАТ по делото до неговото унищожаване.
Предвид постановения съдебен акт, с който подсъдимият Т. Г. Ф. е
признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да
заплати на Й.А.А. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т. Г. Ф. е осъден ДА
ЗАПЛАТИ:
в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив, сумата от
2829,70 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и девет лв. и седемдесет ст.) –
направени разноски в хода на досъдебното производство;
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Пловдив, сумата от 2 388 лв. (две хиляди триста осемдесет и осем лева) –
направени разноски в хода на съдебното производство;
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Пловдив, сумата от 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ:
23