Решение по дело №546/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260008
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20215310100546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

                                                           гр. Асеновград,  08,03,2023г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ гр.  с-в в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора     година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 546 по описа за 2021г. и като обсъди:

 

            Предявени искове  с правно основание  чл.    422 ГПК, чл. 79,86 ЗЗД.

           БНП Париба Пърсънъл Файненс С А, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С А клон България, със седалище и адрес на управление гр София жк Младост 4 Бизнес парк София сгр 14  моли  да бъде   постановено решение, с което да бъде     да бъде признато за установено вземането му по отношение на Н.И. Ю. с посочен адрес за призоваване гр Асеновград ул „Чая“ № 3 в размер на 213,89лв главница , 23,47лв възнаградителна лихва за периода 05.10.2017-05.03.2018г, 61,32лв мораторна лихва от 05.11.2017г до 16.10.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в  съда до окончателното изплащане на вземането, или евентуално  да бъде осъдена ответницата да заплати исковите суми, в случай че бъде прието че не е  обявена настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението в съда. Твърди , че  между страните сключен договор за кредит  № CREX- 14532427 от 23.02.2017г, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 387,72лв, която сума ответникът е следвало да бъде върната в срок до 05.03.2018г, на 12 месечни вноски, всяка в размер на 39,56лв, ведно с начислената договорна лихва. Ответникът е преустановил плащане на вноските по договора на 05.10.2017г, към който момент са платени 6 бр погасителни вноски. Поради неплащане на две и повече вноски, вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, а ответникът е уведомен на 12.12.2017г, и е начислено обезщетение за забава.    За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  в образуваното ч гр д 1894/2020г на АРС. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

            Ответникът,    чрез назначения му особен представител адв К. оспорва изцяло иска като неоснователен.   Твърди, че няма представени доказателства уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост  да е достигнато по какъвто и да е начин до знанието на ответника по делото. Ето защо счита, че не е надлежно обявена настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, поради което е неоснователна претенцията за договорна лихва от 23,47лв

              Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:    Между ищеца в качеството на кредитор, и ответника – кредитополучател,  е сключен договор за потребителски кредит  CREX-14532427 от 23.02.2017г, по силата на който на кредитополучателя е предоставен  кредит в размер на   387,7лв за закупуване на избрана стока,  при ГПР 43,54% и ГЛП 36,69%, която сума ведно с начислената договорна лихва е следвало да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 39,56лв./л.5-14вкл,16,17/. Кредиторът е изпълнил задължението по договора, като е  заплатил цената на избраната от потребителя стока/ф-ра № **********/23,02,2017г – в заверен препис/. До ответника е изпратена покана за  заплащане на дължимите по договора суми в общ  размер на 239,57лв, за която няма данни да е получена от последния. За  претендираните суми ищецът се е снабдил със ЗИ на парично задължение, издадена по ч гр д 1894/2020гна АРС.

               Съгласно заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно , компетентно и безпристрастно изготвено,   е извършено плащане на основание сключения договор за покупка на стоки в размер на 379лв. Според вещото лице  размерът на предоставения кредит от  387,72лв е формиран  от  сумата от 379лв цена на избрана от потребителя стока, 28,72лв  застраховка премия по  групова полица № 5/2008г и  намаляване задължението на кредитополучателя   със сумата от 20лв.    Вещото лице е констатирало плащане по договора от страна на ответника  в размер на 237,36лв, като размер на дължимите след извършеното плащане суми, към датата на подаване на заявлението – 16,10,2020г е посочена сумата от 213,89лв главница дължими вноски за периода 05,10,2017-05,03,2018, 23,47лв лихва за периода 05,10,2017-05,03,2018,  а като размер на мораторната лихва за периода 05,11,2017-16,10,2020г сочи сумата от 61,32лв.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявените  искове по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които е издадена ЗИ по ч. гр.д. 1894/2020г на АРС,  дължими на основание настъпила предсрочна изискуемост по договор за кредит  от 23,02,2017г  и евентуално заявен  осъдителен  с правно  основание чл. 79,86 ЗЗД - за присъждане  исковите суми,  като дължими на основание настъпила предсрочна изискуемост, обявена с връчване препис от ИМ. Предявеният  евентуален осъдителен иск е недопустим. Същият  почива на същите твърдения –  настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, с искане    исковата молба  да бъде приета като   волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.  На практика вида на търсената защита с установителния и осъдителния иск  е един и същ, тъй като осъдителната претенция също  произтича от настъпилата предсрочна изискуемост, която обаче следва да се счита от предявяване на исковата молба.  Ето защо в тази му част производството ще се прекрати като недопустимо. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 1894/2020г на АРС се установява, че  установителният иск  е  допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.  

              Разгледан   по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че   има вземане към ответника на основание  договор за кредит  № CREX- 14532427 от 23.02.2017г,  и   размера на претенциите си.  Не се оспорва от ответника твърдението за наличие на валидно сключен договор за кредит  № CREX- 14532427 от 23.02.2017г., нито    обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил  сумата по договора за кредит.  Това се установява и от  приетите по делото и неоспорени писмени доказателства.  Ето защо за ответника е възникнало задължението да върне предоставената по договора сума, ведно с начислената договорна лихва. Ответникът прави възражение, че   няма доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Няма данни по  делото ищецът да е уведомил ответника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението в съда. Няма пречка обаче предявеният иск да установяване дължимост на вземането по договора поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към постановяване на решението/арг т 1 на  ТР № 8/2019г по ТД 8/2017г на ВКС/.    Установи се от неоспореното заключение на ССчЕ, че ответникът - кредитополучател по договора за кредит,  е заплатил 6 погасителни вноски всяка една в размер на 39,56лв,  а последното извършено плащане е от 05,09,2017г. Ето защо дължими се явяват вноските за главница, договорна и мораторна лихва,  падежирали към постановяване на решението в размерите изчислени от вещото лице,  както и мораторната лихва върху непогасените вноски,  без да са настъпили последиците  на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. Поради горното    ще  бъде признато за установено вземането на ищеца  по ЗИ,  издадена по  чг р д 1894/2020г на АРС в размер на 213,89лв главница, 23,47лв възнаградителна лихва за периода 05.10.2017-05.03.2018г, 61,32лв мораторна лихва от 05.11.2017г до 16.10.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в  съда-27,10,2020г.   

       При този изход на спора  следва да се разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 75лв.

       На основание чл. 78 ал.1 ГПК ще бъде осъден ответникът  да заплати разноски на ищеца в настоящото производство в размер на 50лв платена ДТ, 100лв юрисконсултско възнаграждение, 300лв платен депозит особен представител  и 180лв платен депозит ССчЕ. 

         Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И:

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр д  546/2021г по описа на АРС по отношение предявения иск от   БНП ПАРИБА  Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК204915054, чрез БНП Париба Пърсънъл Файнен СА клон България  , със седалище и адрес на управление гр.  София,  жк Младост 4 бизнес парк София сгр 14 представлявано от Д.Д.  - зам управител   за осъждане Н.И. Ю. ЕГН********** с посочен адрес *** да заплати сумата от  213,89/двеста и тринадесет лв осемдесет и девет ст/лв главница , 23,47/двадесет и три лв четиридесет и седем ст/лв възнаградителна лихва за периода 05.10.2017-05.03.2018г, 61,32/шестдесет и един лв тридесет и две ст/лв мораторна лихва от 05.11.2017г до 16.10.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в  съда до окончателното изплащане на вземането

           Решението в тази му част, имащо характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

         

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК204915054, чрез БНП Париба Пърсънъл Файнен СА клон България  , със седалище и адрес на управление гр.  София,  жк Младост 4 бизнес парк София сгр 14 представлявано от Д. Д.  - зам управител     по отношение на     Н.И. Ю. ЕГН********** с посочен адрес ***  по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч гр д 1894/2020г по описа на АРС в размер на 213,89/двеста и тринадесет лв осемдесет и девет ст/лв главница , 23,47/двадесет и три лв четиридесет и седем ст/лв възнаградителна лихва за периода 05.10.2017-05.03.2018г, 61,32/шестдесет и един лв тридесет и две ст/лв мораторна лихва от 05.11.2017г до 16.10.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в  съда  - 27,10,2020г до окончателното изплащане на вземането

           ОСЪЖДА  Н.И. Ю. ЕГН********** с посочен адрес ***   да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК204915054, чрез БНП Париба Пърсънъл Файнен СА клон България  , със седалище и адрес на управление гр.  София,  жк Младост 4 бизнес парк София сгр 14 представлявано от Д.Д.  - зам управител      разноски по заповедното производство в размер на 75/седемдесет и пет/лв, како и разноски по настоящото производство в размер на 630/шестотин и тридесет/лв

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: